№ 1833
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Частно наказателно дело №
20231110205242 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на В. Д. Б. против постановление на прокурор при СРП от
27.03.2023 г. /деловодно изведено на 30.03.2023 г./, с което на основание чл. 243 ал. 1 т.
1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
5239/2020 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 18298/2020 г. по описа на СРП,
образувано и водено за престъпление по чл. 209 ал. 1 НК.
С жалбата постановлението за прекратяване се атакува като необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи,
че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, като не са събрани
всички относими и необходими доказателства. Сочи се, че постановлението за
прекратяване е необосновано и постановено при превратен анализ на събраните
доказателства. Изтъква се, че прокурорът не е събрал доказателства за съдебното
минало на част от свидетелите, а изводът му, че не е доказано предаване на паричната
сума в размер на 6 000, 00 лева е необоснован. Оспорват се изводите в
постановлението, че се касае за граждански отношения, като се изтъкват аргументи, че
свидетелите И. и Й. са действали именно с намерението да измамят пострадалия и да
му причинят имотна вреда. Изразява се несъгласие с правната квалификация на
деянието. Към съда се отправя искане за отмяна на обжалваното постановление и
връщане на делото на СРП със задължителни указания по приложението на закона.
Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в
жалбата, намери следното:
Депозираната жалба е допустима - същата е подадена от лице, което разполага с
активна процесуална легитимация, доколкото има качеството пострадал от деянието,
предмет на воденото досъдебно производство, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред компетентен по правилата на родовата и местната подсъдност съд.
Жалбата е подадена и в предвидения в разпоредбата на чл. 243 ал. 4 НПК 7-дневен
преклузивен срок - препис от постановлението е връчен на пострадалия на 04.04.2023
г., видно от известие за доставяне, а жалбата е подадена с куриер на 10.04.2023 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство № 5239/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. №
18298/2020 г. по описа на СРП е образувано по реда на чл. 212 ал. 1 НПК с
постановление на прокурор от 02.09.2020 г. за това, че на 22.12.2018 г. в гр. София с
цел набавяне на имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у В. Б. за това,
1
че ще му бъде изготвен проект за кандидатстване пред Държавен фонд "Земеделие",
след заплащане на комисионна от В. Б. в размер на 14 000, 00 лева, като му е
причинена имотна вреда в размер на 6 000, 00 лева - престъпление по чл. 209 ал. 1 НК.
По досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.
По досъдебното производство в качеството на свидетели са разпитани М. Д. Й. /л.
63 ДП/, В. Б. /л. 64 ДП/, Г. Т. /л. 66 ДП/, Г. Г. /л. 67 ДП/, Г. И.а /л. 68, л. 72 ДП/, И. Ц. /л.
71 ДП/, Е. Ш. /л. 73 ДП/, Г. Г. /л. 74 ДП/, Т. Ж. /л. 77 ДП/, В. Б. /л. 82, л. 86 ДП/,
приобщени са писмени доказателства: пълномощно с нотариална заверка на подписа от
09.01.2018 г. /л. 90 ДП/, договор № 5/22.12.2018 г. за предоставяне на консултантски
услуги /л. 35 и л. ДП/, извлечение от електронна кореспонденция /л. 38 - л. 40 ДП/,
отговор на искова молба по гр. дело № 33131/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав /л.
42 ДП/, договори за консултантски услуги /л. 95 и сл. ДП/, дипломи и сертификати за
свидетелката Г. И.а, извлечение от банкова сметка и др.
Съдът намира, че досъдебното производство е проведено при спазване на
изискването за всестранност, обективност и пълнота, като са събрани и проверени
всички относими и необходими доказателства. Въз основа на приобщените
доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На неустановена дата преди 22.12.2018 г. свидетелят В. Б. споделил пред
свидетелите М. Й. и Г. Г., че възнамерява да изгради биологично розово стопанство за
маслодайна роза в землището на община Хисаря, за което му било необходимо лице -
специалист в изработване на проекти, с които се кандидатства пред ДФ "Земеделие" за
финансиране по определена мярка. Свидетелят М. Й. казал на свидетеля В. Б., че
познава такова лице - свидетелката Г. И.а, която можела да му изготви необходимия
проект за кандидатстване пред ДФ "Земеделие", който със сигурност да бъде одобрен.
Й. казал на Б., че свидетелката И. работела в ДФ "Земеделие" на длъжност директор на
дирекция "Управление на проекти". Й. казал още на свидетеля Б., че за целта е
необходимо да сключи договор със свидетелката И. и да заплати първоначално сумата
от 14 000, 00 лева, от които на първата среща да заплати 6 000, 00 лева. Свидетелят М.
Й. се познавал със свидетелката Г. И.а, тъй като в предходен период самият той имал
намерение да създаде общинско предприятия за производство на фъстъчено масло и се
бил обърнал към нея за изготвяне на бизнес план.
Към месец декември 2018 г. свидетелката Г. Г. И. заемала длъжността "заместник -
директор по административно - стопанската дейност" в Национална природо -
математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" в гр. София. Същата била със
завършено висше образование и образователно - квалификационна степен "магистър"
по специалност "Стопанско управление". В предходен период от време свидетелката
И. работила в Община "Челопеч", на длъжност "главен специалист "Общински проекти
и програми", през което време преминала през квалификационни курсове за
разработване и управление на европейски проекти по всички оперативни програми,
Програма за развитие на селските райони и Програма за морско дело и рибарство.
Впоследствие свидетелката И. работила в община Златица на длъжност "старши
експерт "Програми и проекти", в Института за управление на програми и проекти в гр.
София на длъжност "директор" на Дирекция "Управление на проекти" и в търговско
дружество "Ваканция" ООД отново на длъжност "директор" на Дирекция "Управление
на проекти". Тъй като свидетелката И. била придобила опит и познанства в сферата на
разработване и управление на европейски проекти, същата решила да започне
самостоятелно са се занимава с изработване на проекти за кандидатстване за
финансиране пред ДФ "Земеделие". За целта на 28.11.2017 г. свидетелката И.
регистрирала търговско дружество "Р. Д. А. Е." ЕООД, но поради несъвместимост и
тъй като по това време свидетелката кандидатствала да работа в Столична община,
като управител и едноличен собственик на капитала свидетелката И. посочила сина си
- свидетелят И. С. Ц.. Свидетелката И. не започнала работа в Столична община и
2
започнала да осъществява дейност чрез горепосоченото търговско дружество. За целта
свидетелят И. С. Ц. я упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа от
09.01.2018г. Впоследствие между "Р. Д. А. Е." ЕООД, представлявано от свидетелката
И., и други юридически лица ("Ивди Консулт" ЕООД, "А. М. М. Г." ЕООД, "А. С. К."
ООД, община Копривщица) били сключени договори за предоставяне на
консултантски услуги с предмет предоставяне на консултантски услуги за
разработване на проектно предложение по посочени в договорите проекти за
кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по различни оперативни програми
срещу възнаграждение, платимо в размер и по начин, описани в договорите. В
качеството си на изпълнител по горепосочените договори за предоставяне на
консултантски услуги "Р. Д. А. Е." ЕООД изпълнило поетите задължения.
Свидетелят М. Й. се обадил на свидетелката И. и й казал, че негов приятел има
нужда от съдействие. След като й обяснил какви са намеренията на Б. обаче,
свидетелката И. му казала, че процедурата, която финансира подобен род дейности, се
очаква да отвори най-рано през април следващата година. Впоследствие Й. отново се
обадил по телефона на И. й я попитал дали може да изработи бизнес план, който да
послужи в процедура по кандидатстване за кредит пред банка, тъй като свидетелят Б.
искал да кандидатства за банков кредит за изграждане на розово стопанство.
Свидетелката И. се съгласила и свидетелят Й. организирал среща между свидетеля В.
Б. и свидетелката Г. И.а, на която двамата трябвало да обсъдят необходимите
документи за сключване на договора за изработка на бизнес плана и самия проект.
Срещата се състояла на 22.12.2018 г. в Централни хали в град София. За срещата
свидетелят Б. пътувал от град Пловдив заедно със свидетелите Г. Г. и Г. Т.. Тримата
паркирали автомобила в близост до Централни хали, като преди да слезе от автомобила
свидетелят Б. преброил сумата от 6000, 00 лева в банкноти в купюри по 100, 00 лева,
сложил ги в един плик, който прибрал в чантата си, и тръгнал към мястото на срещата.
Свидетелят Георгиев останал в автомобила, а свидетелят Таков влязъл в Централни
хали, за да си купи закуска, но не придружил свидетеля Б. до мястото на срещата.
Свидетелят Б. се срещнал със свидетелката И. и свидетеля Й. в кафене, находящо се на
първия етаж в сградата на Централни хали. Свидетелят Й. не присъствал през цялото
време на срещата между Б. и И., като напускал масата и след това се връщал. По време
на срещата свидетелката Г. И.а се представила на свидетеля Б. като управител на "Р. Д.
А. Е." ЕООД и му предоставила проект за договор за консултантски услуги № 5 с
предмет изработване на бизнес план, необходим за кандидатстване за отпускане на
кредит. Съгласно чл. 5 от Договора възложителят - свидетелят Б. следвало да заплати
цена в общ размер на 14 000, 00 лева, от които: 6000, 00 лева авансово, платими в 5 -
дневен срок от подписване на договора за изпълнение, и окончателно плащане в размер
на 8 000, 00 лева, платимо в 5 - дневен срок от приемане на плана от възложителя. На
срещата свидетелят Б. предал на свидетелката И. и сумата от 6000, 00 лева, която
предварително бил подготвил, но не подписал договора за консултантски услуги, тъй
като поискал преди това да го прегледа по - подробно.
След като срещата приключила, свидетелят Б. извършил проверка в ТРРЮЛНЦ и
установил, че свидетелката Г. И.а не е управител на "Р. Д. А. Е." ЕООД, което
породило съмнения в него. Няколко дни след първата среща се състояла втора среща
между свидетелите И. и Б. в гр. София в ресторант "Майстор Манол" в района на
местоработата на свидетелката И., където се обсъждал и въпроса за регистриране на
търговско дружество на съпругата на свидетеля Б. и свидетелката И. поела ангажимент
да изпрати на свидетеля Б. примерен предмет на дейност, което и сторила. В крайна
сметка свидетелят Б. решил, че клаузите на представения проект на договор не го
удовлетворяват и няма да го подпише, като поискал връщане на дадената авансово
сума в размер на 6000, 00 лева. Свидетелката И. отказала да му върне поисканата сума.
По иск на свидетеля Б. за връщане на предадената сума било образувано
гражданско дело № 33131/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
3
Така възприетата фактическа обстановка следва от приобщените доказателства и
доказателствени средства. Не се споделят оплакванията в жалбата за превратно
тълкуване на свидетелските показания в обжалваното постановление. Макар в
обжалваното постановление прокурорът да не е посочил ясно и конкретно на кои от
гласните доказателствени средства дава вяра и на кои - не, а да е изложил по-скоро
преразказ на казаното от всеки от свидетелите, от фактическите и правните му изводи
се установява кои свидетелски показания прокурорът е кредитирал. Съдът намира, че
оценъчната дейност на прокурора не се основава на твърдяното превратно тълкуване
на доказателства, а на съпоставката им едни с други и преценката им според
действителния им смисъл и съдържание. В тази връзка следва да се посочи, че
показанията на свидетелите Г. И.а и М. Й. не са изолирани от останалата
доказателствена съвкупност, така че да се приемат за недостоверни. Така показанията
на свидетелката И. за придобитата от нея квалификация, извършваната от нея дейност,
както и за сключваните от нея чрез търговско дружество "Р. Д. А. Е." ЕООД договори
за предоставяне на консултантски услуги намират убедителна опора в приобщените
писмени доказателства - дипломи, сертификати, извлечение от трудовата книжка на
свидетелката, договори за консултантски услуги. По досъдебното производство са
положени необходимите усилия за проверка на показанията на свидетелката И., като са
разпитани като свидетели и управителите на юридическите лица - възложители по
сключените с "Р. Д. А. Е." ЕООД договори за консултантски услуги, от които се
установява, че тези договори действително са били сключени и изпълнени от страна на
изпълнителя "Р. Д. А. Е." ЕООД. От приложените извлечения от банкови сметки е
видно и че по тези договори са извършвани плащания. Показанията на свидетелката И.
кореспондират и с показанията на свидетелите М. Й. и И. Ц.. От показанията на
свидетеля Цветанов се установява, че макар той да е бил вписан като управител и
едноличен собственик на капитала на "Р. Д. А. Е." ЕООД, реално дружеството е
извършвало дейност чрез неговата майка - свидетелката Г. И.а. На следващо място,
показанията на свидетелката И. съответстват и на писмените доказателства - проект на
договор № 5/22.12.2018 г. за предоставяне на консултантски услуги, както и на
извлечение от имейл - кореспонденция, водена между свидетеля Б. и свидетелката И..
От проект на договор № 5/22.12.2018 г. за предоставяне на консултантски услуги се
установява, че действително, както твърди И., предмет на разговорите между нея и
свидетеля Б. е било изготвяне на бизнес план, необходим за отпускане на банков
кредит, а от разменените между двамата по електронна поща писма се установява и че
действително И. му е изпратила примерен проект на дейност на търговско дружество,
занимаващо се с производство, преработка и продажба на етерично - маслени култури.
Следва да се посочи, че по отношение на датата и мястото на срещата и
обстоятелството, че свидетелят Б. не е подписал предоставения му на тази среща
проект на договор, показанията на свидетелите И., Й. и Б. не разкриват противоречия.
По отношение на присъствалите на мястото лица и конкретно - присъствието на
свидетеля Й. и дали той е присъствал през цялото време на срещата, съдът се довери на
показанията на свидетелите И. и Й., тъй като те кореспондират помежду си, а
показанията на свидетеля Б. се явяват изолирани.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката И., в които тя твърди, че на
срещата, проведена на 22.12.2018 г. в Централни хали, не е получила от свидетеля Б.
сумата от 6000, 00 лева. По отношение на това обстоятелство съдът формира и
различни фактически изводи от изложените в контролираното постановление. Така
прокурорът е приел, че предаването на сумата не е доказано, тъй като предвид липсата
на други доказателствени източници по отношение на това обстоятелство, показанията
на пострадалия остават изолирани. Действително, по отношение на предаването на
паричната сума единственото пряко доказателство са показанията на пострадалия, но в
случая те намират опора в показанията на свидетелите Г. Г. и Г. Т.. И двамата
свидетели твърдят, че преди да слезе от автомобила, за да отиде на срещата, свидетелят
4
Б. е преброил парична сума /според свидетеля Георгиев - точно шест хиляди лева/,
сложил я е плик, който е прибрал в чантата си и е отишъл на срещата. Свидетелят
Таков заявява и че по време на срещата е видял плика, приготвен от Б., на масата. И
свидетелят Георгиев, и свидетелят Таков, заявяват, че са разбрали от Б., че е предал
сумата на жената, с която се е срещнал. Така по отношение на приготвянето и
предаването на паричната сума от 6 000, 00 лева показанията на свидетелите Б.,
Георгиев и Таков добре кореспондират помежду си, поради което и в отлика от
приетото в обжалваното постановление съдът приема за доказано, че свидетелят Б. е
предал паричната сума на свидетелката И..
Съдът намери, че показанията на свидетеля Т. Ж. не допринасят съществено за
установяване на обстоятелствата от главния факт на доказване. Установява се от
показанията на свидетелите Желев, И. и Й., че тримата се познават по повод
намерението на свидетеля Й. да се занимава с производство на фъстъчено масло. От
показанията на свидетеля Желев се установява и че свидетелят Й. го е запознал със
свидетеля Б. и са разговаряли за изграждане на розоварна. Този свидетел обаче не е
присъствал на разговорите между свидетелите И. и Б. и не съобщава да е узнал за
постигнатите между тях уговорки и поетите от всеки от тях ангажименти.
Не се споделят оплакванията в жалбата, че по досъдебното производство не са били
приобщени необходими и относими доказателства. Напротив - разпитани са всички
лица, за които има данни, че са възприели факти и обстоятелства, свързани с главния
факт на доказване, и са положени усилия за проверка на събраните гласни
доказателствени средства. Тук следва да се припомни и отново с оглед оплакванията в
жалбата, че съгласно чл. 107 ал. 3 НПК съдът и органите на досъдебното производство
събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или
отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия
или смекчават отговорността му. Оплакването на жалбоподателя, че не са събрани
доказателства за съдебното минало на свидетелите И. и Й. не е основателно, тъй като
дори и да се установи, че двамата са осъждани за престъпления, свързани с
разходването на евросредства, това би могло да се преценява единствено като
отегчаващо отговорността им обстоятелство или би било от значение за
квалификацията на конкретното престъпно деяние, но само в случай, че се установи, че
двамата са осъществили деянието, за което е образувано досъдебното производство и
то осъществява състав на престъпление. Обстоятелството, че едно лице е осъждано, не
е доказателство, че е осъществило и друго престъпление, тъй като във всеки един
случай следва по несъмнен начин да се докажат извършването на деянието и вината.
В хода на досъдебното производство са проверени и свидетелските показания на И.
затова, че професионално се занимава със сключване на договори за консултантски
услуги за изготвяне и подаване на проектни предложения за кандидатстване за
безвъзмездна финансова помощ по различни оперативни програми, като са разпитани
представляващите възложителите по договорите по въпросите за сключването и
изпълнението им. Не се споделят възраженията в жалбата, че се касае за подставени
лица. За свидетелите Е. Ш., Г. Г. и В. Б. няма какви да е данни да са по някакъв начин
заинтересовани от изхода на производството. Доказателствената съвкупност по
досъдебното производство не страда от непълнота поради това, че не е изискана
справка от ДФ "Земеделие" каква част от изготвените от "Р. Д. А. Е." ЕООД проекти са
били одобрени, тъй като това е обстоятелство, което стои встрани от онези, които са от
значение за преценката дали свидетелката И. действително е имала намерението да се
задължи по договора от 22.12.2018 г. и да изпълни поетия ангажимент. С приложените
договори за консултантски услуги дружеството - изпълнител се е задължило
единствено да изготви необходимите проекти и планове, но не е поет ангажимент, че
същите ще бъдат одобрени. Такъв и не би могъл да бъде поет, доколкото
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се осъществява чрез подбор на
проектни предложения, който подбор се провежда в съответствие с принципите за
5
свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация и
публичност и прозрачност.
Независимо, че съдът намира, че извода в обжалваното постановление, че на
срещата на 22.12.2018 г. пострадалият не е предал на свидетелката И. парична сума в
размер на 6000, 00 лева, изцяло се споделят правните изводи на прокурора, които са
съответни на установената фактическа обстановка и на съдебната практика и теория.
Посочвайки множество решения на ВКС, прокурорът изцяло в съответствие със
съдебната практика и теория е провел разграничението между престъплението по чл.
209 НК и договорното неизпълнение. Правилно е посочил, че не всяко неизпълнение
на граждански договор представлява измама по см. на чл. 209 НК, като
разграничението между договорното неизпълнение и измамата следва да се провежда
като се изследва имал ли е деецът изначалното намерение да се задължи по договора,
разполагал ли е с възможността да го изпълни и какви са причините за неизпълнението
му. В случая са налице доказателства - както писмени, така и гласни, че свидетелката
Г. И.а е имала необходимите опит и квалификация, за да изготви бизнес плана, предмет
на договора от 22.12.2018 г. Затова сочат придобитото от нея образование, както и
последващите квалификационни курсове, а и заеманите от нея преди инкриминираната
дата длъжности, които са все свързани с управление на проекти. Дори и некачествено
изпълнение обаче отново би било основание за ангажиране на гражданската й
отговорност, а не - на наказателната такава. На следващо място, събрани са достатъчно
доказателства, че свидетелката Г. И.а чрез търговско дружество "Р. Д. А. Е." ЕООД се е
занимавала професионално именно с предоставяне на консултантски услуги за
изготвяне на проектни предложения за кандидатстване по различни програми. В
случая не сочи на измамливо намерение на свидетелката И. обстоятелството, че същата
се е представила пред свидетеля Б. като собственик на "Р. Д. А. Е." ЕООД. Установи
се, че макар като управител и едноличен собственик на капитала да е бил вписан
нейният син - свидетелят И. Ц., реално дейност с дружеството е извършвала
свидетелката И.. Събраните доказателства са достатъчни, за да се направи извод, че
свидетелката Г. И.а освен всичко друго е разполагала и с възможността да изпълни
задълженията си по договора от 22.12.2018 г. и дори е пристъпила към неговото
изпълнение, видно от последвалата имейл кореспонденция между нея и свидетеля Б.,
от която се установява, че И. му е изпратила оферта и примерен предмет на дейност на
търговско дружество, което да бъде регистрирано. Впоследствие договорът не е бил
изпълнен поради отказа на възложителя - свидетеля В. Б.. Не може да се ангажира
наказателната отговорност на едно лице въз основа на предположението, че договорът
е нямало да бъде изпълнен, още по-малко - че е нямало да бъде изпълнен качествено
според възложителя.
Предвид всичко изложено съдът намира за правилен извода на прокурора, че се
касае за граждански отношения по повод дължимостта на предадената от свидетеля Б.
като авансово плащане сума от 6000, 00 лева, но не и за наказателноправна измама.
Доколкото деянието не съставлява престъпление, прокурорът правилно е приел, че са
налице предпоставките на чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК за прекратяване на
наказателното производство. Тъй като се касае за спор във връзка с договорно
правоотношение, той следва да бъде решен по гражданскоправен ред, каквито действия
и пострадалият е предприел.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата не е основателна и
постановлението за прекратяване следва да се потвърди.
При тези мотиви и на основание чл. 243 ал. 6 т. 1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при СРП от 27.03.2023 г.
/деловодно изведено на 30.03.2023 г./, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24
ал. 1 т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 5239/2020 г. по
описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 18298/2020 г. по описа на СРП, образувано и водено
за престъпление по чл. 209 ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на СРП и на В. Д. Б..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7