Определение по дело №166/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1600
Дата: 23 април 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200500166
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

19.4.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.23

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Диана Костова

дело

номер

20114100500285

по описа за

2011

година

Производство по .

Образувано е по жалба на "Т.-В. Л."О. срещу решение от №..../ ....г.. по гр. д. ..../... г. на Г. районен съд, с която дружеството е осъдено на основание във вр. с да заплати на Р. П. П. сумата от 6000 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 127 870 лева, заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба и разноски. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като основният се изразява в следното: неправилен е използваният от съда метод за определяне на дружествения дял на напусналия съдружнÞк. Съгласно нормата на от ТЗ този дял се определя на база счетоводния баланс на дружеството за месеца, преди напускането на съдружника, а не върху пазарната стойност на активите. В този смисъл цитира съдебна практика решение № ...../.....г. на ВКС, в което изрично се посочва, че следва да се уеднакви съдебната практика, като за база за определяне на дружествения дял се използват счетоводните регистри, а не оценка на пазарната стойност на активите, каоето става само при ликвадиция на предприятието. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното и отхвърли предявеният иск, ведно със законните последици от това.

Въззиваемият Р. П. чрез адв. Н. оспорва жалбата, намира я за неоснователна а атакуваното решение за правилно, законосъборазно и съобразено с трайната практика на ВКС,а именно: историческата цена , следва да се приема като справедлива такава и съответно същата да бъде приложена при определяне на баланса и респ. на дължимите суми за дружествения дял. Моли съда да потвърди обжалаваното решение.

Предявен е иск по .

По делото няма спор за факти: а именно: че ищецът в първата инстанция, е бил съдружник в дружеството - ответник, О. / рег по ф.д. ..../ ...г. на Окръжен съд - гр. В.Т./ , със 100 дяла от дружеството, всеки с номинал от 10 лева или 1000 лева. Същият е подал молба за напускане, която е получена от дружеството на .... г. В същата се твъъди, че молбата за напускане има характер ан предизвестие от 3 м., след което желае да му бъде изплатен дружествения дял. С два платежни документа, съответно разписка 3/85 и разписка 3/86 на ФЛ е заплатена сумата от 1000 лева, представляваща "поемане на дяловата вноска " на дата .....г. По делото е приложен и съответен счетоводен баланс на дружеството към .....г. сумата на актива и пасива е съответно 3014 х.лева, и страните не спорят ,че отчетената загуба е 334 000 лева към същаата дата, като ответникът е изпълнил задължението си и е връчил копие от тези книжа, вкл. счетоводния баланс на ищеца на .....т. По делото са изслушани няколко съдебно счетоводни експертизи, които използват различни методи за установяване на ликвидационния дял на ищеца. При СИЕ от вещо лице М. са установява, че при отчетена загуба от 344 000 лева, неговият дружествен дял не може да има положителна величина. По метода на пазарните цени на активите, които са в размер на 1941660 и с приспаднати задължения по баланса от 3408хил. лева, поради което от комплексната експретиза се установява, че собственият капитал е отрицателна величина , и размерът на ликвидационният дял също би бил такава отрицателна. Последната експертиза вече обоснова извод за дружествен дял от 128870 лева, като приема изготвен междинен счетоводен баланс, като определя пазарните цени на активите. Тези факти са приети от страните, включителон не се спори и правната кавлификация на иска, посочена в доклада на първата инстанция.

При тези обстоятелства Окръжен съд - гр. В.Т. намира от правна страна следното:

При прекратяване на участието на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, е необходимо да се уредят имуществените последици от прекратяването. Всеки съдружник има дружествен дял в имуществото на дружеството и при прекратяване на участието му в дружеството, той има право да получи парично изражение на своя дял. Изключение от това правило на е налице само когато съдружникът е изключен поради невнасяне на вноски, , която хипотеза не е предмет на разглеждане в настоящия казус.

Имуществените последици от напускането на съдружник, в това число и от изключването му, стига това изключване да се не дължи на посочената по-горе причина, се уреждат съобразно счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Очевиден е разумът на нормата на - паричното вземане на напусналия съдружник срещу дружеството за изплащане на дружествения му дял следва да се определи към момент, максимално близък до прекратяването на участието му. обаче е уредил с диспозитивна норма и базата за определяне на този дял - предвижда, че при липса на друга уговорка в дружествения договор размерът на дружествения дял е съответен на дела в капитала на дружеството. При тълкуването на тези две норми се налага извод, че ако съдружникът, който е прекратил участието си в дружеството, претендира за по-голям размер на дела си при напускане, в негова тежест е да докаже, че към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството му, имуществото на дружеството е било по-голямо. Обратно, дружеството като ответник по такава претенция следва да докаже наличието на по- малко имущество и съответно по-малък по размер дял на напусналия съдружник. Този дял обаче не може да бъде по-нисък от реално внесения от съдружника дял в капитала на дружеството, съобразно правилото на , защото това е минималния размер на вземането, което съдружникът има спрямо дружеството.

В разглеждания случай са събрани доказателства за баланса на дружеството към края на месеца, в който се е осъществил ФС на напускането / изпращане на писмо- молба за напускане и изтичане на 3м. предизвестие/ и съобразно тези доказателства вземането на ищеца е в посочения минимален размер, съответен на реално внесената част от капитала на ответното дружество, тъй като получения размер съобразно междинния баланс се явява отрицателна величина. Липсват доказателства за друг баланс на дружеството към тази дата, и затова не може да се направи извод, че ответникът е притежавал някакви други активи, които да обусловят по-висок размер на вземането. Чрез изплащането от страна на жалбоподателя на сумата на внесения капитал, е спазена нормата на , която изрично посочва какъв може да бъде минималният размер на дружествения дял, при нулева или отрицателна величина съобразно приложения баланс. Следователно правилно РС - гр. Г.О е приел, че са налице всички предпоставки,визирани в за присъждане равностойността на дружествения дял на ищеца, а именно - прекратяване на членственото му правоотношение в търговското дружество поради напускане, имащо за последица възникване на правото на съдружника да получи паричната равностойност на дружествения си дял и липса на доброволно уреждане на имуществените отношения между страните. Единствен спорен въпрос е останал какъв метод следва да бъде използван. Както се посочи по- горе настоящият състав намира, че първо не следва да се смесвят понатията "ликвидационен дял" и "дружествен дял". Съобрано фактите се касае за претенцияа за заплащане на сума, основана на настъпилото прекратяване на членственото правоотношение на ищеца поради напускането му като съдружник, а не поради ликвидация на търговското дружество. Няма спор, че при прекратяване на самото О., на страната се дължи заплащане на ликвидационен дял, при който активите се определят по съответната пазарна стойност. Въпросът за това дали дружественият дял следва да се определи по балансова или по пазарна стойност, който противоречиво се е решавал от съдилищата, ВКС в определение № .../.....г, определение ...../....г. и определение ...../.....г, е приел, че това противоречие при решаването му вече е преодоляно с постановеното по новия процесуалÕн ред на ., с което е прието, че определянето на равностойността на дружествения дял при прекратяване на членството в дружество с ограничена отговорност следва да се извърши въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, т. е. релевантна е балансовата, а не пазарната стойност на активите на дружеството. Твърдението на ответник жалба, че това решение, изисква определяне на историческа, сравнителна стойност на активите не се подкрепя от настоящия състав, същият не намира ,че е налице противоречие с горното твърдение, още повече ,че дори това да е така ищецът в първата инстанция не е установил тази историческа себестойност, а само пазарна такава, поради което това му твърдение е останало недоказано. Безспорно е, че може да съществува несправелливост, която се изразява в различната стойност на дружествения и ликвидационен дял, но първо, чрез тълкуване не може да се променя изрична норма, която предвижда изплащане по балансова стойност, второ, страните са могли да договорят друго в дружествения си договор, поради факта, че нормата е диспозитивна, трето, за ищеца е същестувала възможност да продаде дружествения си дял, а не да напуска, при което би получил справедлива или по-скоро пазарна стойност на дела си и четвърто, смисълат на законодателя да се изплаща счетоводната стойност е, че това е минималната , която се дължи на съдружника и същат следва да се гарантира от закона, като при напускане на съдружник не бива да се застрашава съществуването на стопанския субект - съответното дружество. Дружеството ответник е съставило в изпълнение на задължението си счетоводен баланс, същият не е бил оспорен от ищеца, следователно съставеният за целите на счетоводен баланс на О., съответства на разпоредбата на , изискваща вярно и честно отразяване на имущественото състояние на дружеството, и служи като база за определяне равностойността на дружествения дял на напускащ съдружник. Тъй като се касае за отрицателна величина на дружествения дял, правилно дружеството е заплатило минималния, гарантиран от закона размер от 1000 лева. Следователно решението на РС - гр. Г.О. следва да бъде отменено, и постановено друго с което предявеният частичен иск отхвърлен. Съобразно нромата на чл. 280 ал 3 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.Досежно претенцията за разноски: същите следва да се уважат в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение, тъй като не е направено възражение за прекомерност и 120 лева д.т.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - гр. В.Т.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №...../......г.. по гр. д. ..../.... г. на Г. районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. П. П. с ЕГН: * от гр.Л. ул.В. №... частичен иск против "Т. В. -гр.Л." О. с ЕИК..... със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.М.Р. 37В за сумата от 6000 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН: * от гр.Л. ул.В. №.. да заплати на "Т. В. -гр.Л." О. с ЕИК..... със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.М.Р. 37В разноски в размер на 1120/хиляда сто и двадесет / лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.

Решение

2

50B07503D4E3AE89C2257875004C5B89