Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В в„– 623

  гр.Горна Оряховица,  09.12.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на осми декември през  две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                              Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1621/2014г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Ищцата Р.Н.М., представлявана от адв.Н.К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника са  сключили граждански брак на 20.08.1985г. Този брак е втори и за двамата. От брака си нямат родени деца. Р.Н.М. има две  пълнолетни деца  от първия си брак. Д.П.М.  също има две пълнолетни деца. След сключване на брака, първите три години  съпрузите живеели в гр.Г., а след това се преместили да живеят в гр.Г.Оряховица. Закупили апартамент с общи средства, находящ се в гр.Г.О.. През 2007г. Р.Н.М. заминала на работа в Италия със съгласие на  съпруга си.  Оттогава живее и работи там. Последните три години не се е връщала в България. Твърди, че  е прекъснала всякакви връзки с ответника, а и той вече не я потърсвал като брачен партньор. Налице  била дълготрайна фактическа раздяла. Съпрузите  били и духовно отчуждени. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Да бъде  предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр.Г.О. на ответника. След прекратяване на брака Р.Н.М. да носи предбрачното си фамилно име.  В съдебно заседание прави искане да продължи да носи брачното фамилно име М.. Не претендира за издръжка към него. Ищцата не желае ответника да и плаща разноски по делото, като желае да поеме разноските по производството.

Ответникът Д.П.М. в  съдебно заседание не се противопоставя брака да бъде прекратен. На практика не поддържал контакти със съпругата си, с която били разделени от около 6-7години.

Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Безспорно е, че Д.П.М. и Р.Н.М. са  сключили граждански брак на 20.08.1985г., за който е бил издаден Акт за граждански брак№0203/20.08.1985г. на Общ.Г.Оряховица.  Бракът е втори по ред за съпрузите. През време на брака си нямат родени деца. Р.Н.М. има две  пълнолетни деца  от първия си брак. Д.П.М.  също има две пълнолетни деца от първия си брак.  Не се спори, че страните са разделени от 2007г., като Д.П.М. живее в гр.Г.Оряховица, а Р.Н.М. живее и работи в гр.Рим Р.Италия.

С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Тодор Ст.Тодоров твърди, че понастоящем съпрузите не живеят заедно. През 2007г.  съпругата заминала за Р.Италия и оттогава не се е връщала. Първите години се е обаждала на съпруга си, но през последните 3-4 години двамата  не са осъществявали никакви контакти. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.  Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

            Съдът  счита, че дължи произнасяне  относно ползването на семейно жилище. Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището,  в което  семейството  живее, без оглед  чия е собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака. С оглед заявената воля и на двамата съпрузи, ползването на  семейното жилище, находящо се в в гр.Г.О., следва да бъде предоставено на Д.П.М..

             Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай е налице. По този начин, след прекратяване на брака Р.Н.М. продължи да носи брачното си фамилното име – М..

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати, предвид волята на страните от  Р.Н.М., както и  сумата 5.00лв., представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

             Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

            Водим от изложеното  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 20.08.1985г. с Акт за граждански брак№0203/20.08.1985г. на  Община гр.Г.Оряховица, граждански брак  между Димитър Петров Минчев с ЕГН**********,*** и Росица Николова Минчева с ЕГН**********,***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

            Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г.Оряховица ул.”Дружба” бл.№10 вх.Б ап.13, на Димитър Петров Минчев с ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА Росица Николова Минчева  да продължи носи след прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име Минчева.

 

            ОСЪЖДА РОСИЦА НИКОЛОВА МИНЧЕВА с ЕГН**********,***,  ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Горнооряховския районен съд сумата 30.00лв./тридесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и  сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.    

В В В В В В В В В В  В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

                                                                                          Районен съдия: