Решение по дело №576/2015 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 282
Дата: 9 юни 2016 г. (в сила от 18 юли 2017 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20157150700576
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 282/9.6.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на девети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

Стоян Пешев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 576 по описа на съда за 2015 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Б.Т.Е. с ЕГН ********** *** против Министерство на правосъдието, представлявано от министъра Екатерина Захариева и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане първият ответник да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до крайното изплащане на сумата за периода от 01.01.2004 г. до 01.06.2009 г., а за времето след това от 01.06.2009 г. до завеждането на исковата молба да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят солидарно сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законните лихви считано от 01.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик от 2004 г. Задържан бил през 2001 г., приведен в Затвора през 2002 г., а от 2004 г. изтърпява наказание „Доживотна присъда“. Посочено е, че за времето на излежаване на присъдата са нарушени правата му по чл. чл. 3, 8 и  9 от ЕКЗПЧ, както и са нарушени правата му по ЗИН и ЗИНЗС. По силата на посочените текстове ищецът имал право на зачитане на човешкото му достойнство, да не бъде подлаган на жестоко и унизително отнасяне и нечовешко третиране, да бъдат зачетени религиозните му права и правото му на личен живот. Твърди, че има право на социална дейност и възпитателна работа, които са основни средства за ресоциализация и са насочени към подпомагане на личностната му промяна и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото.

Твърди се в исковата молба, че в килията, където ищецът изтърпява наказанието си „Лишаване от свобода“ няма течаща вода, използват се туби за вода и кофи за тоалетна. Санитарният възел, който ползват, се намирал в дъното на коридора, но достъпът до него е три пъти на ден за по 10-15 минути. В помещенията е топло и задушно, няма вентилация, прозорецът е малък. Твърди, че са му нарушени правата за посещение на църква, както и да участва в религиозни служби и обреди.

Вследствие на това в допълнителна молба вх. № 3455/28.07.2015 г. твърди, че е претърпял неимуществени вреди – изразяващи се в огорчение, обида, възмущение, битови неудобства, стрес, физически и емоционален дискомфорт, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваното наказание.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи предявения иск в пълен размер. Счита исковата претенция за доказана от събраната по делото писмени и гласни доказателства.

За ответниците се явява юрисконсулт Ч, който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че в хода на съдебното производство са останали недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Затвора в гр. Пазарджик, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита исковата претенция за частично доказана, само в една малка част досежно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС за времето на действието на тази разпоредба, с оглед оплакванията за социално-битови условия за течаща вода и тоалетна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Б.Т.Е. *** на основание чл. 116, ал. 1, т. т. 4, 6 и 8 във връзка с чл. чл. 115, 54, ал. 1 и чл. 57 от НК и поставен в условията на специален режим на 15.03.2004 г. Постъпил е в Затвора Пазарджик на 10.04.2002 г. където е пребивавал в спално помещение № 107 с квадратура от 6,12 кв. м. с капацитет от 2 места. Осъденият обитава самостоятелно спалното помещение, което се намира в зоната с повишена сигурност в корпуса на затвора. Помещението има прозорец с естествена светлина, компенсирана с електрическо осветление, оборудвана е с двойно легло, маса, стол, 2 бр. шкафчета, разположени и монтирани съгласно изискванията за оборудване на килия в зоната за повишена сигурност. Площта на помещението без разположените в него мебели е в размер на 1,80 кв. м. Санитарният възел е общ с отделни прегради, с постоянно осигурена топла и студена течаща вода. Ползването на санитарния възел е организирано с утвърдения вътрешен дневен ред в затвора. От приложената по делото справка с вх. № 5555/17.12.2015 г. се установява, че към настоящия момент администрацията на затвора не може да осигури подходяща работа за осъдените на „Доживотен затвор“. Лишеният от свобода е изявявал желание за трудово устройване, подавал е молба за работа, но поради липса на работа, съвместима с вида на наложеното наказание, такава не му е осигурена. В справката е посочено, че лишеният от свобода не е подавал молба с искане за продължаване на образованието си, както и че има гарантирано право на религиозна подкрепа и възможност за срещи със свещеника на затвора. На ищеца е осигурена възможността да се ползва от вентилатор, като същият му е внесен на 10.07.2014 г., при спазване на реда за внасяне на лични вещи в затвора.

По делото са разпитани като свидетели лицата Л.П.К. и И.Я.Д., които също са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик. Свидетелят К. и свидетелят Д. заявиха, че условията в килиите за изтърпяващите наказание „Доживотен затвор“ са едни и същи, а именно – в килиите няма тоалетна и течаща вода, ходят по нужда в кофи, като общият санитарен възел на етажа се ползва три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. През другото време дори и да почукаш, никой не ти отваря, тъй като надзирателите имали друга работа. Според свидетелите в помещенията е затруднен достъпът на естествена светлина и чист въздух. През деня са на изкуствено осветление, тъй като понякога е толкова тъмно, че не виждат дори с какво се хранят. Условията в общата тоалетна са много лоши, имало спукани тръби от канализацията на горните етажи, които текат. Свидетелят К. посочи, че работа за изтърпяващите наказание „Доживотен затвор“ няма и никога не е имало, а относно възможността им за обучение, наскоро са посетили курс по компютърна грамотност, в който бил включен и ищецът Е.. За тях е забранено ползването на фитнес-залата, както и обособената църква на горните етажи. Два пъти през седмицата на лишените от свобода са организирани мероприятия, като посещение на кино.

По делото е разпитана и свидетелката Е.Д.С., изпълняващ длъжността инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ при Затвора Пазарджик, която установява, че има впечатления от условията, при които ищецът изтърпява наложеното му наказание. Има прозорец с осигурена пряка слънчева светлина, с решетка, която не спира светлината. Достъпът до свеж въздух се осъществява единствено и само през този прозорец, който е с размери приблизително около 1,50 м на 0,80 м, с правоъгълна форма. Според свидетелката хигиената в килиите се поддържа от дежурния по чистота или от самия лишен от свобода. В килията няма тоалетна, съответно санитарен възел. До тоалетна лишените от свобода ходят в общия санитарен възел, за което подават сигнал чрез сигнален бутон. Свидетелката заяви, че социалната дейност, която се извършва с лишените от свобода е малко по-специфична и с насоченост предвид правното положение на лишените от свобода и особеностите на режима, който определя изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода – доживотен затвор“. В тази връзка лишеният от свобода, който е ищец по настоящото дело през изминалата година е участвал в програма „Вградено обучение за придобиване на начални ключови компетентности“. На лишените от свобода в зоната за повишена сигурност периодично са организирани лекции и беседи, правят се и кино-прожекции два пъти седмично по определен график. Посочено беше, че в Затвора гр. Пазарджик има богат библиотечен фонд, който може да бъде използван от пребиваващите там. Свидетелката С. заяви пред съда, че по принцип лишените от свобода „до живот“ имат право да работят, но  към настоящия момент няма подходяща работа, която може да им бъде предложена.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират  неимуществени вреди изразяващи се в изразяващи се в огорчение, обида, възмущение, битови неудобства, стрес, физически и емоционален дискомфорт, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваното наказание. Сочи, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ.

Така предявеният иск, съдът счита за частично основателен.

За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК във във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Безспорно по делото е установено, че лишеният от свобода Е. *** на 10.04.2002 г., през което време е в спално помещение № 107. Помещението е без течаща вода и самостоятелен санитарен възел. Има прозорец с естествена светлина, компенсирана с електрическо осветление, оборудвана е с двойно легло, маса, стол, 2 бр. шкафчета, разположени и монтирани съгласно изискванията за оборудване на килия в зоната за повишена сигурност. Площта на помещението без разположените в него мебели е в размер на 1,80 кв. м. Санитарният възел е общ с отделни прегради, с постоянно осигурена топла и студена течаща вода. Ползването на санитарния възел е организирано с утвърдения вътрешен дневен ред в затвора. От приложената по делото справка с вх. № 5555/17.12.2015 г. се установява, че към настоящия момент администрацията на затвора не може да осигури подходяща работа за осъдените на „Доживотен затвор“. Лишеният от свобода е изявявал желание за трудово устройване, подавал е молба за работа, но поради липса на работа, съвместима с вида на наложеното наказание, такава не му е осигурена. В справката е посочено, че лишеният от свобода не е подавал молба с искане за продължаване на образованието си, както и че има гарантирано право на религиозна подкрепа и възможност за срещи със свещеника на затвора. На ищеца е осигурена възможността да се ползва от вентилатор, като същият му е внесен на 10.07.2014 г., при спазване на реда за внасяне на лични вещи в затвора.

В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели, чийто показания съдът възприема като последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства. Според свидетелите в килиите нямало условия за посещение на тоалетна, както и течаща вода. Ходенето до тоалетна се осъществявало три пъти на ден, а през останалото време – ходели по нужда в кофа, която изхвърляли. Санитарният възел, който са използвали бил общ за етажа, като условията в него били изключително лоши. Имало спукани тръби на канализацията на горните етажи, които течат в тоалетната ползвана от лишените от свобода. Общият санитарен възел се ползвал само три пъти на ден за по 10 – 15 минути, като в останалото време, дори и при подаден сигнал от лишения от свобода, достъп не им се осигурявал. Килиите в този сектор разполагали с прозорец от 1.50 м на 0.80 м, през който естествената дневна светлина била ограничена от двойната решетка на прозореца, поради което през деня се налагало използването на изкуствено осветление. Достъпът до свеж въздух също се осъществявал единствено и само през този прозорец.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тези законови гаранции са реализирани в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. 

 В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията", защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган - ГД "Изпълнение на наказанията" - е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Същият нормативен регламент подробно е развит и в цитираните по-горе в настоящото решение разпоредби на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС.

 Конкретно установените факти по делото относно ограничения достъп до санитарен възел и течаща вода в наказателните килии, както и лошите битови условия в спалните помещения водят до извода, че битовите условия в затвора създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

Предвид тези доказателства настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, за частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. В случая бездействието е осъществено от длъжностни лица на първия ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който е и надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК. Производството по иска спрямо Министерство на правосъдието следва да се отхвърли, тъй като същият е ненадлежен, съгласно чл. 205 от АПК.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност между установените факти и действията на страните, настоящата инстанция намира, че съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на ищеца в тези условия съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 1 000 лева, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани от ищеца и реално не са направени.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Б.Т.Е. с ЕГН ********** *** обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.

 ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Т.Е. с ЕГН ********** *** против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения размер от 10 000 /десет хиляди/ лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Т.Е. с ЕГН ********** ***, предявен против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, дължими солидарно с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Т.Е. с ЕГН ********** ***, предявен против Министерство на правосъдието за периода от 01.01.2004 г. до 01.06.2009 г., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                 СЪДИЯ: /п/

РЕШЕНИЕ № 9591 от 18.07.2017 г. по адм. дело № 8996/ 2016 г. на ВАС- Трето отделение:

ОТМЕНЯ Решение № 282 от 09.06. 2016 г., постановено по административно дело № 576/ 2015 г. на Административен съд- Пазарджик в ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- гр. София е осъдена да заплати на Б. Т. Е. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Затвора- Пазарджик неимуществени вреди за периода от 01.06.2009 г. до 23.07.2010 г., за разликата на присъдения размер над 800 лв. до 1000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Т. Е. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора- Пазарджик от 01.06.2009 г. до 23.07.2010 г., за разликата над 800 лв. до 1000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Б. Т. Е., да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– гр.София сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.