О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 20.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 1901 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр.
чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. № 7657/07.10.2019 г. на РС – Девня – Регистратура, подадена от
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ № 19, против Разпореждане № 2679/10.09.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 1306 по описа за 2019 година на РС – Девня, с което е отхвърлено
заявление на жалбоподателя вх. № 5832/29.07.2019 г. на РС – Нови пазар – за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК срещу длъжника Р.О.Б., за парични вземания, възникнали на основание Договор
за кредит № 11/23389637 от 24.02.2016 г.
В частната жалба
се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането,
като се поддържа, че е налице редовно и надлежно връчено на длъжника чрез
нотариус и ЧСИ изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по
реда на чл. 47, ал. 1-3 и 5 от ГПК, като нотариусът е установил при справка в
кметството и изявление на кмета, че длъжникът никога не е живял на настоящия си
адрес и такова лице не е известно на кмета и на жителите на с. Лятно, поради
което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. 4-то от ГПК. Моли да бъде отменено разпореждането и да бъде издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. № 1306 по описа за 2019 година на РС – Девня, след изпращане на делото
по подсъдност от РС – Нови пазар, е образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД
за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Р.О.Б., с настоящ адрес: ***, и постоянен
адрес ***, за сумата 25493.24 лв. – главница по Договор за кредит №11/23389637
от 24.02.2016 г., сумата 7168.96 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2016 г. до
15.05.2019 г., сумата 464.92 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 15.12.2016
г. до 15.05.2019 г., сумата 495.70 лв. – законна лихва за периода от 16.05.2019
г. до 25.07.2019 г., сумата 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените
съдебно-деловодни разноски.
В заявлението
изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято
изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Към заявлението
е приложено и извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в
което като задължение по договор за кредит от 24.02.2016 г. са посочени
процесните вземания с основание и размер, описани по-горе.
За да откаже
издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че не е налице
редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като
в приложения Констативен протокол от 29.03.2018 г. на нотариус с рег.№ 346 на
НК относно извършени посещения на настоящия адрес на Р.О.Б. ***, за връчване на
нотариална покана, липсва отбелязване за връчване на поканата чрез залепване на
уведомление по чл. 47 от ГПК на настоящия адрес на длъжника.
В производството
по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително
основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно
това дали представения документ по чл. 417, т.2 ГПК (в случая това е извлечение
от счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
В настоящия
случай от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от
счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа
минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора за кредит
(номер, дата на разрешаване, договорен размер, падежна дата и срок на
договора), размера на просрочените задължения за главница, договорни лихви и
такси. Посочена е и датата на изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите
на договора за кредит.
Следователно, в
случая е налице редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК, който
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.
За да е настъпила
предсрочна изискуемост на целия размер на дълга следва да е налице и упражнено
от страна на банката потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (в този
смисъл са и разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.).
Изводът на
първоинстанционния съд за липсата на надлежно уведомяване на длъжника за
обявена предсрочна изискуемост на кредита не се споделя от настоящия състав.
Начинът на
удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.
В случая
кредиторът е избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита по два способа – чрез нотариус по реда на чл. 592 от ГПК
във вр. с чл. 50 ЗННД на настоящия адрес на
кредитополучателя, и чрез частен съдебен изпълнител по постоянния адрес и местоработата
на длъжника по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ.
Видно от
приложения заверен препис от нотариална покана рег. № 1178/22.02.2018 г. на
нотариус рег. № 346 на НК, нотариусът е удостоверил в нарочен констативен
протокол, че при посещението в имота, посочен в справката от НБД „Население“
като настоящ адрес на длъжника, е установено, че последният никога не е живял
на този адрес, Посочено е още, че по сведения на кмета на с. Лятно, общ.
Каолиново, обл. Шумен, Ахмед Касим Динар, такова лице няма на този адрес и никога не е
живяло там. Следователно, от приложения протокол на нотариуса е видно, че
са събрани сведения и то от кмета на селото, че лицето не е живяло и не живее
на адреса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. 4-то от ГПК, правилото относно връчване
чрез залепване на уведомление не се прилага, когато връчителят
е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин
и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Разумът на закона е ясен – безпредметно е адресът да се посещава три пъти и де
са залепва уведомление, след като е установено, че лицето не живее на
посоченото място. Ето защо, в случая не е опорочена процедурата по връчване.
По делото е
представен и констативен протокол от 16.04.2019 г., издаден от ЧСИ Христо Георгиев,
рег. № 892 на КЧСИ, от който е видно, че на 05.01.2019 г., 22.01.2019 г. и
29.03.2019 г. са правени опити за връчване на постоянния адрес на длъжника в с.
Бояна, община Вълчи дол, на който, след като лицето не е намерено, е залепено
уведомление на кметството на с. Бояна. От протокола е видно също, че ЧСИ е
направил справка за местоработата на
длъжника и е установил, че последният няма сключен действащ трудов договор.
Направен е опит и за уведомяване на телефонен номер на длъжника, който се е
оказал несъществуващ.
При преценка на
конкретните извършени от нотариуса и ЧСИ действия, обективирани в нотариалната
покани и констативния протокол, съдът намира, че същите осъществяват
приложимата процедура по връчване при предвидената в чл. 47, ал. 1 ГПК последователност и при спазване на изискванията на разпоредбата,
както и връчване по месторабота съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК. Извършена е
справка и в НБД „Население“. Установено е, че Р.Б. няма сключен действащ трудов
договор.
В контекста на
горното, настоящият състав на ВОС намира за осъществена фикцията на закона,
водеща до редовност на връчването с изтичане срока от залепяне на уведомлението
по постоянен адрес на 12.04.2019 г.
Според Решение на
Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети
всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника,
съдът следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника
в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай.
Видно е, че в
случая са положени от кредитора необходимите усилия, съобразявайки и
договореното, а именно посочения в договора постоянен адрес *** дол (чл. 22 от
договора).
Изложеното налага
извод, че кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, за което законът създава фикция за връчване,
преди подаване на заявлението, поради което и са налице условията за незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
С оглед
основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя
за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство.
Липсва приложен списък по чл. 80 ГПК, но от приложенията към частната жалба се
установява, че сторените от жалбоподателя разноски са за платената държавна
такса за обжалването в размер на 337,43 лева, като съдът определя и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25а, ал.2 от НЗПП, които следва да се
възложат в тежест на длъжника на основание чл. 81
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Така определените допълнително разноски следва да се включат в
заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в изпълнение на
въззивния съдебен акт.
Воден от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2679/10.09.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 1306 по описа за 2019 година на РС – Девня, с което е оставено без
уважение искането на заявителя БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.О.Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
по заявление вх. № 5832/29.07.2019 г. на "Банка
ДСК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище, ул.
"Московска" № 19, въз основа на извлечение от счетоводна сметка,
срещу Р.О.Б., ЕГН **********, с регистриран
настоящ адрес: ***, и постоянен адрес ***, за сумата 25493.24 лв. (двадесет и
пет хиляди четиристотин деветдесет и три лева и 24 ст.), представляваща
главница по Извлечение от счетоводните книги по сметка №11/23389637 и Договор
за кредит №11/23389637 от 24.02.2016 г., сумата 7168.96 лв. (седем хиляди сто
шестдесет и осем лева и 96 ст.), представляваща дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.11.2016 г. до 15.05.2019 г., сумата
464.92 лв. (четиристотин шестдесет и четири лева и 92 ст.), представляваща
лихвена надбавка за забава за периода от 15.12.2016 г. до 15.05.2019 г., сумата
495.70 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и 70 ст.), представляваща
законна лихва за периода от 16.05.2019 г. до 25.07.2019 г., сумата 120.00 лв.
(сто двадесет лева и 00 ст.), представляваща разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
674.86 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и 86 ст.), представляваща такса
на основание чл.12, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата 150.00 лв. (сто и петдесет лева и 00 ст.),
представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.26 от НЗПП за защита по
заповедно производство, както
и сторените в производството
по частната жалба пред ВОС разноски в размер на
387,43
лева, от
които 337,43 лева държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на
РС – Варна за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.