Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 46
гр. Перник, 31.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд,
наказателна колегия, в откритото заседание на втори октомври, през две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
при секретаря Ива Цветкова,
и в присъствието на прокурора АЛБЕНА СТОИЛОВА, като разгледа докладваното от
съдия Баталски ВНОХД № 256 по описа за 2019 г. на КОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от
НПК.
С присъда № 429/01.07.2019
г., постановена по НОХД № 00878/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд
подсъдимият В.Л.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, *** образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН:**********, понастоящем в ***, е признат за виновен в това, че:
В периода от 18.01.2019 г. до 05.02.2019
г. в гр.Перник, кв.“***“ до бл.**, в магазин СВА- кв.“***“ в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 от НК, отнел чужди движими вещи - 2бр.уиски марка „Тюламор Дю“ в метални кутии от по 0.7л. от владението на Д.Г.Д., МОЛ при магазин СВА
кв.***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и
направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. уиски марка „Грантс“
в комплект с две чаши от 0.7л.
от владението на Д.Г.Д., МОЛ при магазин СВА
кв. „***“, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини
/намеса на В.Г.П.-касиер в магазин СВА кв.“***“/, всичко на обща стойност
78.47лв., като деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на
чл.28,ал.1 от НК, след като е бил осъждан за друго такова престъпление НОХД № №0094/2016г, НОХД, Споразумение № 135/17.02.2016г.
на PC-Перник, в сила от 17.02.2016 г. и не представлява маловажен случай, както следва:
1.Ha 18.01.2019г. в гр.Перник, кв.“***“ до бл.**, от магазин „СВА - кв.
***” отнел чужди движими вещи –
2 бр. уиски марка „Тюламор Дю“ в
метални кутии от по 0.7л. на обща стойност 55.98лв. от владението на Д.Г.Д., МОЛ на магазин „СВА кв. „***““, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъждан за друго такова
престъпление по НОХД №
0094/2016 г., споразумение № 135/17.02.2016г.
на PC-Перник, в сила от 17.02.2016 г.и не
представлява маловажен случай.
2.На 05.02.2019г. в
гр.Перник, кв.“***“, до бл.**, от магазин „СВА кв.
***“ направил опит да отнеме
чужда движима вещ – 1 бр. уиски марка „Грантс“ в комплект с две чаши от 0.7л. на стойност 22.49
лв. от владението на Д.Г.Д., МОЛ на магазин „СВА кв. ***“, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини /намеса на В.Г.П.-
касиер на магазин „СВА кв.
***“ /като деянието е извършено
в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по НОХД №0094/2016г, споразумение № 135/17.02.2016
г. на PC - Перник, в сила от 17.02.2016г., и не
представлява маловажен случай, поради което, на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.54,
вр. чл.58а, ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца, което е намалил с една
трета и в крайна сметка е определил наказание лишаване от свобода за срок от
една година и два месеца, като на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е
определил първоначален „строг режим“ на изтърпяване на наказанието. На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на
ОД на МВР - Перник сумата 267,01 /двеста шестдесет и седем лева и една
стотинки/ лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство за експертизи, а веществените доказателства /2 бр. СД марка „Вербатум”/ е
разпоредил да бъдат оставени към делото.
Срещу
посочената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В.Л.М. чрез адвокат
В.Б., с която обжалва присъдата като неправилна, необоснована и постановена в
противоречие със закона. Сочи се, че наложеното на подсъдимия наказание е
несправедливо високо. Твърди се, че са налице съжаление и разкаяние за
стореното, както и пълни и подробни самопризнания и съдействие от страна на
подсъдимия, както и че не са настъпили вреди от престъплението, като искането е
да бъде изцяло отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която
да бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Перник пледира за неоснователност на въззивната жалба,
съответно за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда и на това
основание предлага потвърждаването й. Развива доводи,
че не са налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК и правилно
първоинстанционният съд не е приложил тази разпоредба.
Въззивникът подсъдим В.Л.М.
пледира за намаляване на размера на наложеното му наказание.
Защитникът на подсъдимия излага доводи, че следва наложеното наказание на
подсъдимия да бъде намалено, тъй като от деянието му не са настъпили щети, тъй
като то е останало недовършено, а подсъдимият е признал вината си.
Въззивната инстанция,
след цялостна проверка на доказателствата по делото и атакувания съдебен акт, и
след като обсъди доводите в жалбата и становищата на страните, съгласно
правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като
е подадена в срок и
от лице, имащо право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е насрочил и разгледал делото по реда на Глава XXVII от НПК. РС-Перник
с нарочно определение
съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие решаващата инстанция е изпълнила стриктно законовата процедура и не е
допуснала процесуални нарушения.
Приетата от районния
съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, кореспондира изцяло с
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Фактическите изводи на РС-Перник не
се оспорват от въззивника, поради което и проверяващата
инстанция намира за ненужно да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от
фактическа страна,
като изцяло споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви.
След анализ
на всички събрани по делото доказателства, РС-Перник
правилно и законосъобразно е приел, че направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните
по делото свидетели Д.Г.Д. и В.Г.П., изготвената видеотехническа експертиза, съдебнооценителна експертиза, както и приобщените по делото писмени
доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
всички доказателства установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на деянието и напълно подкрепят
направените от подсъдимия самопризнания. В
тях липсват противоречия или нелогичност, поради което решаващият съд правилно
ги е намерил за достоверни и убедителни, подкрепящи изцяло изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт съставомерни обстоятелства.
Въз основа на безспорно
установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи като е приел, че подсъдимият М. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на инкриминираното
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, във вр. с
чл.26, ал.1, вр. с чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК.
Авторството на престъплението
е безспорно установено от
самопризнанията на подсъдимия, кореспондиращите му свидетелски показания и
писмени доказателства и
заключението на оценителната експертиза.
По отношение на подсъдимия М. е налице и квалифициращият
признак "повторност" по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28,
ал. 1 НК, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е
осъждан с влязло в сила споразумение по НОХД №94/2016 г. по описа на Районен съд гр.
Перник за друго такова престъпление – по чл.196, ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.“б“,, във вр. с чл.54, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, за
което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца
при първоначален строг режим. От датата на изтърпяване на наказанието /30.07.2015
г./ не са изтекли пет години, от което следва, че не би могло да се приложи разпоредбата
на чл.30, ал.1 от НК.
Извършената от подсъдимия кражба не представлява маловажен
случай, тъй като макар и стойността на отнетото имущество да не е голяма – 78,47 лева, то деянието е извършено след като М. е бил
осъждан за кражба, извършена в условията на опасен рецидив и към момента на
извършване на деянието не е реабилитиран. Освен това, правилно районният съд е
посочил, че немаловажността на случая следва да се анализира във връзка с
личността на подсъдимия и с всички събрани по делото доказателства, при което е
достигнал до извода, че по отношение на подсъдимия М. не са изпълнени целите на
генералната и на личната превенция с досега налаганите му наказания, нито
поведението му по време на извършване на деянията представлява съдействие от
негова страна. Именно затова не би могло да се приеме, че обществената опасност
на деянието и на дееца в случая не е по-ниска от обикновените случаи на
престъпление от съответния вид, както е приел в мотивите си и
първоинстанционният съд.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл като форма на
вината, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи без да има това право,
разбирал е престъпния характер на извършеното, но въпреки това го е извършил,
воден от користната цел противозаконно да присвои чуждата вещ и впоследствие да
се разпореди с нея.
Не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл.55 от НК, както е поискал защитника на подсъдимия, тъй като не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства в
конкретния случай. Обстоятелството, че подсъдимият формално е заявил, че съжалява
и се разкайва за извършеното, не би могло да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото многобройните му осъждания досега опревергават
искреността на изразената му позиция. Обстоятелството, че щетите са
възстановени също не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото, както е посочил и първият съд, при второто деяние от
продължаваната престъпна дейност на подсъдимия поведението му не може да бъде
възприето като ранвозначно на съдействие на лицата, които са го заловили. А по
отношение на признаването на фактите и обстоятелствата, описани в обивинителния
акт, подсъдимият е бил бонифициран в съответствие с разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК и наказанието му е било редуцирано с една трета, поради което не би
могло повторно това наказание да бъде намалявано с оглед съдействие от страна
на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото.
Доколкото, по изложените по-горе съображения, настоящата
инстанция намери, че случаят не би могло да се квалифицира като маловажен, не
би следвало да се обсъжда и евентуално приложение на разпоредбата на чл.197 от НК, тъй като обвинението срещу подсъдимия С. е по реда на чл.195, ал.1, т.7 от НК, която правна квалификация не попада в обхвата на разпоредбата на чл.197 от НК.
Правилно и обосновано
по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода, първоинстанционният
съд е постановил да бъде изтърпяно ефективно, тъй като подсъдимият М. е осъждан
на лишаване от свобода и към датата на извършване на престъплението, предмет на
обвинение по настоящото дело, не е бил реабилитиран.
Първоинстанционният съд, в съответствие със законовата разпоредба на чл.
189, ал. 3 НПК, е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 267,01 лева в полза на републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР
– Кюстендил, като присъдата и в тази нейна част следва да се потвърди, както
следва да бъде потвърдена присъдата на първия съд и в частта, в която е
постановено веществените доказателства – два броя СД “Вербатум”, обект на
изготвената по делото видеотехническа експертиза, да бъдат оставени към делото.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяне или отмяна.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
Потвърждава изцяло присъда №429/01.07.2019
г., постановена по НОХД №00878/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.