Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 27.11.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тридесети септември две
хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 128 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Х.С.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-1204-000260 от 21.02.2020
г. на началника на отдел Охранителна полиция при ОДМВР София, с което са му наложени
административни наказания глоба от 300 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му.
Твърди се, че техническата допустима максимална маса на превозното средство
била 10091, обозначена в графа G на
свидетелството за регистрация, като не било наторено и нямало прикачено ремарке.
Твърди се, че нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е бланкетна, като е следвало да се
запълни с материалните норми, установяващи правила за съобразяване с пътната
маркировка, светлинните сигнали и пътните знаци.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 10.02.2020 г. свидетелите П.П.К. и Т.В.Д.,
младши автоконтрольори в ОДМВР София, били на смяна в района на 32 км на
автомагистрала Хемус, като спрели товарен автомобил Волво, управляван от
жалбоподателя.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 95340/ 10.02.2020 г. от П.П.К., младши автоконтрольор към ОДМВР София за това,
че на 10.02.2020 г. около 16.32 ч. . в Община Елин Пелин на автомагистрала
Хемус в посока към гр. София на 32 км управлява товарен автомобил ВОЛВО ФХ 12
420 с рег. № СА0953РХ с максимална допустима маса 26000 кг, собственост на ЕТ
Вики-Петя Манолова, като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни
автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1496/
16.12.2019 г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя П.П.К., свидетеля при установяване на нарушението Т.В.Д., както
и от жалбоподателя, като последният получил препис от него. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Видно е от представеното свидетелство
за регистрация част I, че товарен
автомобил ВОЛВО ФХ 12 420 с рег. № СА0953РХ е с отбелязана технически допустима
максимална маса (F.1) 26000, допустима максимална маса определена от контролните
органи (F.2) 26000 и маса
на превозното средство (G) 10091.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 20-1204-000260 от 21.02.2020 г. на
началника на отдел Охранителна полиция при ОДМВР София, с което са му наложени
административни наказания глоба от 300 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП за това, че на 10.02.2020 г.
около 16.32 ч. в Община Елин Пелин на автомагистрала Хемус в посока към гр.
София на 32 км управлява товарен автомобил ВОЛВО ФХ 12 420 с рег. № СА0953РХ с
максимална допустима маса 26000 кг кат N3, собственост на ЕТ Вики-Петя Манолова, като навлиза след
знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона,
въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1496/ 16.12.2019 г. на
АПИ, с което е извършил: 1. водач на МПС навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното ППС при въведена забрана за движение.
По делото е представена заповед № РД-11-1496/
16.12.2019 г. на АПИ, с която се изменя заповед № РД-11-667/ 31.05.2019 г. на
АПИ, като е създадена временна организация за безопасност на движението, като
участъкът от км 35+450 до км 36+450 на АМ Хемус е затворен за движение за тежкотоварни МПС с технически допустима
максимална маса над 12 тона в посока Варна-София, като те се отклоняват при км
35+450 (служебна пътна връзка) по път I-1, след което
се връщат обратно по АМ Тракия при км. 30+260 (ПВ Витинска река). Представен е протокол
от 18.05.2018 г. относно временна организация и безопасност на движението.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя
и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите П.П.К.
и Т.В.Д., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление да е било връчено
на жалбоподателя на 10.03.2020 г., като е
обжалвано на същата дата.
Административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Законосъобразно съставеният акт обуславя
по-нататъшното законосъобразно развитие на санкционното производство, очертава
предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ наказващия орган документ.
Действията по съставянето на акта
следва да обезпечават обективното изясняване на нещата около административното
нарушение и справедливото репресиране на извършителя на нарушението.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл. 42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина
свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че актът следва да бъде подписан от
поне един от свидетелите, посочени в него. Употребата на множествено число не
оставя съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато
актът се съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели, като
по отношение на максималния им брой не е предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието
само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като
критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите,
съдържащи се в акта. Ако в съдебната фаза на производството показанията на
единствения свидетел, ведно с тези на актосъставител я, са единни, взаимно се допълват,
безпротиворечиви са и позволяват на съда да формира категорични изводи по
фактите, нарушението на чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН не би следвало да се третира
като съществено. В случая показанията на свидетелите кореспондират помежду си относно
релевантните факти относно мястото на нарушението и извършената проверка.
Актът е съставен от компетентен
актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно
връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е
правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта
за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП водачите на моторни превозни средство следва да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. В случая на жалбоподателя е вменено обвинение, че
на 10.02.2020 г. е навлязъл след знак В-4 при въведена временна забрана за
навлизане на пътни превозни средства над 12 тона.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателят, че техническата допустима максимална маса на превозното
средство била 10091 (кг). Видно е от представеното свидетелство за регистрация
част I, че товарен автомобил ВОЛВО ФХ 12 420 с
рег. № СА0953РХ е с отбелязана технически допустима максимална маса (F.1) 26000, допустима максимална маса
определена от контролните органи (F.2) 26000 и маса на превозното средство (G) 10091. Според § 6, т. 34 от ДР към ЗДвП „Технически
допустима максимална маса“ е максималната маса на пътното превозно средство в
натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за неговата
конструкция и производствено изпълнение. С процесната заповед участъкът е
затворен за движение за тежкотоварни МПС
с технически допустима максимална маса над 12 тона, поради което е ирелевантна
масата на превозното средство в графа G, както и дали
същото е било натоварено или без ремарке.
Действително разпоредбата на чл. 6,
т.1 ЗДвП е бланкетната и препращаща, като в наказателното постановление не е
посочена конкретна разпоредба от ППЗДвП или Наредба № 18/23.07.2001 г. на МРРБ
за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр.73 от 2001 г.). Съдът
намира, че в случая нарушението не е съществено, тъй като в наказателното постановление
е посочено ясно, че жалбоподателят е навлязъл след знак за временна забрана за
движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В4, в
изпълнение на заповед № РД-11-1496/ 16.12.2019 г. на АПИ т. е. не е накърнено
правото на защита на наказаното лице да разбере какво е нарушението.
Съдът намира за безспорно
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочените дата и място
в АУАН и НП. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени се
установява, че посоченото място попада в зоната на действие на пътен знак В-4,
който „Забранява влизането на товарни
автомобили” (чл. 47 ППЗДвП), а забраната е действаща със заповед № РД-11-1496/
16.12.2019 г. на АПИ. Несъмнено се установява от гласните доказателства, че на
въпросните дата и час процесното МПС е навлязло след забраняващия знак. Ето
защо, като не е съобразил поведението си с въпросния пътен знак, водачът е
осъществил нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Правилно
административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в
съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от
300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото
посочените наказания в санкционната
норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на
стойности различни от определените в сочената правна норма.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1204-000260 от 21.02.2020 г. на началника на отдел Охранителна полиция при
ОДМВР София.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: