Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на 22 юни, Две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Т. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1477/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
“А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.К. и Я.Б.Я. - управители,
чрез пълномощника юрисконсулт И.К.Т.,***, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника В.К.М.
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,
за сумата от 98,52 лв. главница,
дължима по договор за кредит „Бяла карта“ с № 440890 от 30.10.2015г., сключен
между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество цедирало /прехвърлило/
вземането си н. „А.з.к.н.п.з.” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение № 01/25.06.2019г. към него,
договорна лихва в размер на 124,33 лв.
за периода от 22.11.2015г. до 06.12.2018г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 235,21 лв. за
периода от 06.12.2015г. до 06.12.2018г., разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 241,94 лв. ,
мораторна лихва върху непогасена главница в размер на 22.35 лв. за периода от 07.12.2018г. до 28.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в
съда по чл.410 ГПК – 08.10.2020г. /вж. пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответницата В.К.М. е
депозирала писмен отговор, с който
признава иска само за главница в размер на 98,52 лв., а сумата за разноските
оспорва, тъй като били завишени спрямо исковата сума. Поискала е да се
постанови решение от съда, с което да се уважи нейното искане само за
главницата и да се намалят разноските.
Приложила е у-ние за доходите си.
Ответницата редовно призована не се явява
в с.з. и не се представлява.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1028/2020г. по описа на РС-Б.С.. Допусната
е и изслушана ССчЕ, чието заключение на
вещото лице не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и
обективно.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 1028/2020г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника В.К.М. с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 260083/12.10.2020г. в полза н. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Я.Б.Я.
- управител, чрез пълномощника
юрисконсулт И.К.Т.,*** за сумата от 98,52 лв. главница,
дължима по договор за кредит „Бяла карта“ с № 440890 от 30.10.2015г., сключен
между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество цедирало /прехвърлило/
вземането си н. „А.з.к.н.п.з.” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение № 01/25.06.2019г. към него,
договорна лихва в размер на 124,33лв. за периода от 22.11.2015г. до
06.12.2018г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 235,21 лв. за
периода от 06.12.2015г. до 06.12.2018г., разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 241,94 лв. , мораторна лихва върху непогасена главница в
размер на 22.35 лв. за периода от 07.12.2018г. до 28.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в
съда по чл.410 ГПК – 08.10.2020г. /вж. пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 25,00
лв. заплатена държавна такса и 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът В.К.М.
е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, въз основа на
което кредиторът „АКПЗ” гр.София, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането по процесният договор.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.10.2015
г. между „Аксес Файнанс" ООД, като „Кредитор“ и В.К.М. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес *** като „Кредитополучател“ е сключен договор за кредит „Бяла
карта" с № 440890, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
Твърди, че съгласно сключения договор за
кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 100,00 лв., под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finanee/iCardCard/Visa,
а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор.
Договора за револвиращ потребителски
кредит е с неопределен срок, а валидността на издадената кредитна карта е две
години.
С подписването на договора предоставеният
кредитен лимит е 100.00 лв.
Ответницата е усвоила сумата от 100,00
лв., като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към
настоящият момент главница е 98,52 лв.
Между длъжника В.М. и „Аксес
Файнанс" ООД е сключен Анекс от 02.11.2018г. към Договор за кредит „Бяла карта“ № 440890 от 30.10.2015г.(л.13 от
делото), с който на кредитополучателя (М.) е преиздадена кредитна карта №
440890.
В ал.2 от подписаният Анекс е посочено,
че страните се споразумяват от датата на подписване на Анекса да изменят срока
на договора посочен в чл.4,ал.1,т.1 с още 6(шест) години, а всички останали
клаузи на договора остават непроменени.
Съгласно договореното от страните, в
случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия
за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които
съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa.
Страните са договорили, че върху
усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора, която се начислява ежедневно в размер на 0,12% /чл.4,ал.1,т.2,
чл.8 и чл.22,ал.2 от договора/. Така за периода от 22.11.2015 г.(датата на
първата транзакция по картата) до 06.12.2018 г.(датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) на длъжника е начислена договорна лихва в размер на 124,33 лв.
В случай, че Кредитополучателят не заплати
текущото си задължение, съгласно условията на процесният договор за кредит,(чл.21)
то същият се задължава в срок до три дни от падежа/5-то число от месеца/ да
предостави на заемодателя обезпечение чрез „поръчител“, като неизпълнението на
това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер
на 10 % за всяко отделно неизпълнение на задължението.
В случая начислената неустойка в размер
на 235,21 лева съставлява почти 2/3
от претендираната по договора главница от 98,52 лв.
В и.м. се твърди, че съгласно договорните
условия на кредита, в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя
както обезпечение чрез поръчителство(чл.16), така и да заплати сума в размер на
15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащането, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите, както и такса разходи за
извънсъдебно събиране в размер на 120.00 лв., включваща разходите на Кредитодателя
за дейността на лице/служител/, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В настоящия случай,
на Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 241,94 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, в
случай, че Кредитополучателят не е заплатил минималната погасителна вноска с
повече от 10(десет) дни, цялото му задължение става автоматично предсрочно
изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва
автоматично с изпълнение на описаните условия и обявяването й се извършва по
някой от начините визирани чл.28 от договора. В случая предсрочната изискуемост
е настъпила автоматично на 06.12.2018 г., като считано от следващата
дата-07.12.2018г. кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за
забава, която е в размер на 22,35 лв.
за периода от 07.12.2018г. до 28.09.2020г. От настъпването на предсрочната
изискуемост 06.12.2018г. до датата на подаване на заявлението-08.10.2020г. М. продължава
виновно да не изпълнява задълженията си по договора.
Впоследствие на 25.07.2019г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 440890 от 30.10.2015г. подписан
от В.К.М. е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
С искова молба е приложено уведомление, с
което е поискано от ищеца заедно с преписа на исковата молба да бъде вречено на
ответницата М. за извършената цесия от страна на АКПЗ, което е връчено на
ответницата заедно с и.м. и приложенията към нея.
В петитумната част ищецът е отправил
искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата В.К.М., че същата дължи на АКПЗ, всички искови
претенции, ведно със законните последици и направените в заповедното и исковото
производство деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.К.М. е депозирала писмен отговор, с който признава иска за
главницата в размер на 98,52 лв., а оспорва размера на претенедираните разноски
от ищцовото дружество, които са завишени
спрямо исковата сума. Поискала е съдът да постанови решение, с което да се
уважи иска за главницата и да се намалят разноските.
Приложила е у-ние за доходите си изх.№
1/15.04.2021г. изд.от ЕТ“Белисима-Христана Христова“ гр.Б.С., удостоверяващо,
че ответницата заема длъжността „продавач-консултант“ и за периода от
01.10.2020г. до 31.03.2021г. е получила брутен доход в общ размер от 978,07 лв.
или средно месечно в размер на 163,00 лв.
Не се оспорва фактът, че ответницата В.К.М.
е сключила Договор за кредит „Бяла
карта“ № 440890 от 30.10.2015г. Не се оспорва, че е образувано ч.гр.дело 1028/2020
г. по описа на Районен съд – Б.С..
Поради оспорване на останалите исковите
суми от страна на ответницата, с изключение на главницата, ищеца е поискал допускане
на ССчЕ, като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и възприето
от съда като вярно, пълно и обективно.
В с.з. вещото лице заяви, че поддържа
изготвеното от него заключение и е отговорило на поставените от ищеца въпроси.
Процесният кредит от 100,00 лв. е усвоен
от ответницата на 22.11.2015г., а е осчетоводен на 28.11.2015г. Впоследствие М.
не е ползвала допълнителен кредитен лимит за допълнителна сума.
Ответницата за периода от 12.01.2016г. до
30.18.2018г. е погасявала по 15,00 лв. месечно, в която вноска влизат трите
компонента от Договора, а именно: неустойка, такса разходи и главница.
Неустойката и разходите не са погасени изцяло.
Общата внесена сума от ответницата е в
размер на 512.04 лв., която не се претендира от ищцовото дружество, а само
остатъкът по компонентите, съгласно договора и предмет на исковата молба.
Предявените искови претенции
представляват остатъкът дължим от ответницата по съответните компоненти на
процесният договор.
Ответницата остава евентуално да дължи на
ищеца следните суми: главница в размер на 58.52 лв., договорната лихва за
периода от 22.11.2015г. до 06.12.2018г. в размер на 124.33 лв. Размера на
неустойката за неизпълнение по договорно задължение по чл. 21 от процесния
договор е в размер на 235.21 лв., а 241.94 лв. е размера на разходите и таксите
за извънсъдебно събиране на просрочените задължения съгласно чл. 22, ал. 4 и
ал. 5 от Договора.
Размера на мораторната лихва възлиза на
18.11 лв. за периода от 07.12.2018г. до 28.09.2020г., като това е срока посочен
от ищеца или общо задължението на ответницата възлиза в размер на 718.11 лв.
На дата 28.09.2020г. е изготвена справката
на ищцовото дружество за дължимите суми по кредита от ответницата, преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Размера на мораторната лихва за периода
07.12.2018г./деня следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост/ до
22.06.2021г./датата по последното съдебно заседание/ е 25,42 лв.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Предявената
искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на парично
задължение в размер на 98,52 лв. главница, дължима на основание сключен договор
за кредит „Бяла карта“ № 440890/30.10.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК –
08.10.2020г. /вж. пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена
заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 260083/12.10.2020г.
по ч.гр.дело № 1028/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Б.С..
Приетият за разглеждане
иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен в
предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за
постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото
възражение срещу дължимостта на суми по издадената заповед.
Разгледан по същество,
същият се явява основателен, по
следните съображения:
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е необходимо ищецът да е доказал
съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова полза срещу ответника. В
процесния случай на първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между „Аксес
Файнанс”ООД
и ответницата В.М., което да съставлява източник на претендираното задължение
на ответницата. То е възникнало въз основа на сключен между тях договор за кредит „Бяла карта“ № 440890/30.10.2015г. и Анекс от
02.11.2018г.
Впоследствие с подписването на.
Приложение № 1/25.07.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено
вземането на В.М. по горецитираният
договор за кредит с всички привилегии, обезпечения и принадлежности от „Аксес Файнанс”ООД на „АКПЗ“ ООД.(л.14 от делото).
Предявен е иск с правна
квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн установителен иск
за установяване със СПН, че в полза н.ищеца „А.з.к.на п.з.” ЕООД – частен
правоприемник /цесионер/ на „Аксес Файнанс”ООД, съществува вземане срещу
ответника в претендирания размер - предмет на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 260083/12.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1028/2020 г. по описа на БСлРС, която
длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
Съдът намира, че
приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
11.11.2016 г. е валидно сключен между Кредитодателя по процесния договор за
заем – „Аксес Файнанс”ООД, в качеството му н.продавач/цедент/ и „А.з.к.на п.з.” ООД, в качеството му на купувач/цесионер/. По
делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че
процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на
вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му.
Към исковата молба е представено извлечение от Приложение № 1/25.07.2019 г. към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.11.2016г., в който
под № 34 вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на
договора и датата на сключването му, трите имена на длъжника, размера на
вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на засичане и
др.компоненти по договора.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на
едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията
засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие,
съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без
да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор
(цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). При
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това
положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на
сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до
момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не
знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния
кредитор. Затова съобщение от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/
и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС
обективирана в Решение № 137 от 2.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., второ Т.О., ТК, Решение №
3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК, Решение от
08.03.2017г. по в.гр.д.№ 37/2017г. по описа на ВрОС, Решение от 29.11.2016г. по
в.гр.д.№ 513/2016г. по описа н.ВрОС.
В случая е
налице такова упълномощаване, извършено от Аксес Файнанс“ ООД в полза н. "А.з.к.на п.з." ООД(л.23 от
делото).
Освен това в
хода на делото е представено и изричното уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство не може да бъде игнорирано. В този смисъл е постановеното по реда
на чл.290 ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II
т. о., ТК. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществува вземане на ищеца
„АКПЗ“ ЕООД(променена правна форма „АКПЗ“ ООД от 10.11.2016г. на „АКПЗ“ ЕООД от
08.09.2018г. видно от извършена служебна справка от ТР), произтичащо от сключен
между ответницата В.М. и „Аксес Файнанс" ООД от 30.10.2015г., което вземане към момента на предявяване на иска е
прехвърлено н.трето лице – „А.з.к.на п.з." ЕООД и същото се явява носител
на спорното право.
В случая
ответницата не оспорва, че е подписала процесният Договор за кредит „Бяла карта“ № 440890 от 30.10.2015г. и е
получила сумата по картата от 100,00 лв. на 22.11.2015г., което се установява и
от заключението на вещото лице, възприето от съда като компетентно и безпристрастно.
Същата в писменият отговор признава размера на главницата от 98,52 лв., но
оспорва разноските, като прекомерно завишен.
Същата е погасявала
частично кредита на малки месечни вноски в размер на 15.00 лв. за периода от
12.01.2016г. до 30.10.2018г. в общ размер от 512,04 лева., в която сума са включени главница, неустойка и такси разходи,
видно от заключението на експерта.
От страна на ищеца са
наведени твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на чл.22, ал.1
от Договора/Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец
да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит/, цялото
задължение по договора е станало автоматично предсрочно изискуемо на
06.12.2018г.
В писмена молба вх.№
263038/21.05.2021г. изпратена по ел.поща на съда, ищцовото дружество е
уточнило, че претендираните искови суми са били падежирали към датата на
входиране на заявлението-09.10.2020г., видно от крайната дата на договорната
лихва и неустойката(06.12.2018г.) посочени в заявлението.
Правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
При
настъпване падежите на всички вноски се изключва нуждата от установяване
фактическия състав на настъпила изискуемост преди срока.
Същевременно
обаче, погасяването на усвоения лимит от картата е било уговорено като месечно задължение, тъй като на всяко 2-ро число от
месеца, картодържателят е следвало да погасява „текущо задължение“, което
според чл. 3 от договора е било формирано от усвоени лимити, които не са били
междувременно възстановени по картата, натрупани за периоди, сумарно съвпадащи
с цял месечен предходен период. Тази уговорка на практика обезсмисля падежа
като разсрочване в полза на длъжника, тъй като той ежемесечно е задължен да
връща ползваните суми, за да има право на кредитния лимит и занапред.
Респективно предсрочната изискуемост се свежда само до преждевременно лишаване
на длъжника от револвиране (в случай, че е имало неусвоен остатък), но не и от
срок, в който дълга не е изискуем. В този смисъл, самото заявяване на получения
дълг като „предсрочно“ изискуем е излишно при несъмнено изтичане на краен срок
за ползване на главницата и месечно начислявани възнаградителни лихви много
преди подаването на заявлението от цесионера.
След като
сумата от 100.00 лв. по договор за кредит „Бяла карта“ №
440890/30.10.2015г. е получена от ответницата, то за нея е възникнало
задължението да я върне в уговорения срок. Остатъчната главница по процесният
договор съгласно заключението на вещото лице е 98,52лв. Ето защо съдът
намира, че искът за главница в размер на 98,52 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в
съда по чл.410 ГПК – 08.10.2020г. /вж. пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на вземането, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
II. ОТНОСНО ИСКА ЗА ДОГОВОРНА ЛИХВА.
По отношение
на претендираната договорна лихва в размер на 124,33 лв. за периода от 22.11.2015г. до 06.12.2018г., съдът
намира, че такава се дължи.
Съгласно чл.3, ал.3 от
Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко
последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена
главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и
непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения по
договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи
за събиране, в случай, че такива са начислени.
В чл.4,ал.1,т.2 от
договора е уговорен фиксиран лихвен процент по заема от 43,2%, а ГПР е
договорен на 45.9%.
Според
нормата на чл. 19 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Договорната
лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният
договор за кредит „Бяла карта“ № 440890/30.10.2015г
е сключен след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г./, поради което по отношение на същия е приложимо изискването на чл.19,ал.4
от ЗПК, като Годишният процент на
разходите/ГРП/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая, определеният в
договора размер на ГПР от 45,9 % не надвишава пет пъти размера на законната
лихва, а договореният годишен лихвен процент е 43,2 %. Следователно посочената
клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК.
В случая за периода от
22.11.2015 г.(датата на първата транзакция по картата) до 06.12.2018 г.(датата
на настъпване на предсрочната изискуемост) на М. е начислена договорна лихва в
размер на 124,33 лв., в който размер е изчислен и от вещото лице.
Следователно и този иск
на ищеца следва да бъде уважен, като ответницата М. ще му заплати сумата от 124,33 лв. представляваща договорна
лихва за периода от 22.11.2015г. до 06.12.2018г.
III. ОТНОСНО ИСКА ЗА НЕУСТОЙКА И ТАКСА РАЗХОДИ ЗА
ИЗВЪНСЪДЕБНО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО.
Уговорената в чл.16 и чл. 21
от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и
по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
В настоящото производство съдът следи служебно за
валидността на сключения между страните договор, включително относно
уговорените неустоечна клауза по чл. 21 и такса разходи по чл. 22, ал. 4 от
същия. След анализ на представения договор за кредит, съдът приема, че клаузата
за неустойка е недействителна поради противоречие с добрите нрави, като
мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение
№ 1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена
извън присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от текста на чл. 16 от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на просрочие на текущо
задължение, да предостави на заемодателя обезпечение „поръчител“, като неизпълнението
на това задължение-чл.21 от договора е санкционирано със задължение за плащане
на неустойка в размер на 10 % за всяко отделно неизпълнение на задължението. В
случая начислената неустойка в размер на 235,21 лева съставлява почти 2/3 от
претендираната по договора главница от 98,52 лева. Уговорената неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, като съдът държи да отбележи, че се касае за второ поред обезпечение
на един и същи дълг, с оглед предоставен по силата на договора залог върху
трудово възнаграждение/чл. 15 от договора/.
По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката
договорът от 30.10.2015 г. не е породил правно действие. Отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
/нищожност/ на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция
следва да бъде отхвърлена.
Що
се касае до претендираните от разходи и такса за извънсъдебно събиране в общ
размер от 241,94 лева, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК се
въвежда законова забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според
настоящия съдебен състав договорената между страните в чл. 22, ал. 4 от
договора сума от 2,50 лева на ден, представляваща разход за действия по
събиране на задълженията, по същество съставлява такса. Този извод се налага с
оглед начина, по който е уговорено това вземане – без зависимост и връзка с
действително извършените разходи, а като фиксирана по размер сума и отнапред
определено задължение на потребителя към кредитора. Доколкото договорената
такса е определена за действия по събиране на кредита, което по същество са
действия по управление на кредита, същата се явява нищожна като противоречаща
на закона – на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК.
С горните мотиви, съдът намира за нищожна и клаузата на чл.
22, ал. 5 от договора, съгласно която е предвидена дължимост при
настъпване на предсрочна изискуемост на такса в размер на 120,00 лева, включваща разходите на
кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението.
Отделно от това, следва да се отбележи, че в рамките на
производството не се ангажираха доказателства за реално извършените от
кредитора/цесионера/ разходи за извънсъдебно събиране на вземанията.
При това положение и тази претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
IV.ОТНОСНО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.86 от ЗЗД-ЛИХВА ЗА ЗАБАВА.
В чл.8 от договора страните са уговорили,
че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска,
кредитополучателят дължи на кредитодателят законната лихва за всеки ден забава.
Претендираната с исковата молба сума в
размер на 22.35 лв. за периода от
07.12.2018г. до 28.09.2020г., представляваща лихв за забава върху главницата,
съдът преценя като дължима на основание чл.8 от договора за кредит.
Видно от заключението н.вещото лице по
приетата ССчЕ неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и
обосновано, размера на лихвата за забава за периода от 07.12.2018г. до
28.09.2020г., експерта изчислил на 18,11 лв. и до този размер следва да бъде
уважен иска. В останалата част над уваженият размер от 18,11 лв. до пълният
предявен размер от 22,35 лв., иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Ето защо предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва
да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1028/2020г. по описа на БСлРС, а именно: сумата от 98,52 лв. главница, дължима по договор
за кредит „Бяла карта“ с № 440890 от 30.10.2015г., сключен между длъжника и
„Аксес Файнанс“ ООД, което дружество цедирало /прехвърлило/ вземането си н. „А.з.к.на
п.з.” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016г. и Приложение № 01/25.07.2019г. към него, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК – 08.10.2020г. /вж. пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 124,33
лв. за периода от 22.11.2015г. до 06.12.2018г., мораторна лихва върху
непогасена главница в размер на 18,11лв.
за периода от 07.12.2018г. до 28.09.2020г., а за сумите 235,21 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
06.12.2015г. до 06.12.2018г., 241,94 лв.
- разходи и такси за извънсъдебно събиране и 4,24 лв. частична мораторна лихва върху непогасена главница за
периода от 07.12.2018г. до 28.09.2020г., искът по чл. 422 от ГПК следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
V.РАЗНОСКИ
Ищецът
претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 225,00 лв., от
които: 25.00 лева внесена държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и разноски в исковото производство в общ размер от 775,00 лв.,
от които: 175.00 лв. внесена държавна такса, 350.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 250.00 лв. внесен депозит за вещо лице по ССчЕ, съгласно
приложените платежни документи и списъка по чл.80 от ГПК.
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Размерът на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по
указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба
следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът
се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща.
Съгласно разпоредбата на чл.26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, за защита по заповедно производство
възнаграждението е от 50,00 лв. до 150,00 лв.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ визира, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В
случая, сума от 50,00 лв. за заповедното производство(чл.410 от ГПК) и сумата
от 150,00 лв. платима за първата инстанция в исковото производство, съдът счита
за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай ответницата В.К.М., следва да
заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца „“А.З.К.Н.П.З.” ЕООД направените по ч.гр.д. № 1028/2020г. по описа на БСлРС разноски в размер на 58,34
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата М., следва да заплати н. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, направените в
настоящото исково производство по гр.д. №
1477/2020г. по описа н.БСлРС разноски в размер на 291,77 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В.К.М. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.К. и
Я.Б.Я. - управители, чрез пълномощника
юрисконсулт И.К.Т.,***, сумата от 98,52
лв. главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ с № 440890 от
30.10.2015г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество
цедирало /прехвърлило/ вземането си н. „А.з.к.на п.з.” ООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение №
01/25.07.2019г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК – 08.10.2020г. /вж.
пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 124,33 лв. за периода от
22.11.2015г. до 06.12.2018г., мораторна лихва върху непогасена главница в
размер на 18,11 лв. за периода от
07.12.2018г. до 28.09.2020г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК
за изпълнение на парично задължение № 260083/12.10.2020г. по ч.гр.д.№
1028/2020г. по описа на РС-Б.С..
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.К. и Я.Б.Я. - управители,
чрез пълномощника юрисконсулт И.К.Т.,***,
срещу ответницата В.К.М. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД - неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 235,21
лв. за периода от 06.12.2015г. до 06.12.2018г., поради нищожност на тази клауза в договора за кредит „Бяла карта“ №
440890/30.10.2015г. на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗЗД-противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.К. и Я.Б.Я. - управители,
чрез пълномощника юрисконсулт И.К.Т.,***, срещу ответника В.К.М. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, искове за сумата в размер на 241,94 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране и частична мораторна лихва
върху непогасена главница над уваженият размер от 18.11 лв. до пълният предявен размер от 22.35 лв. за периода от 07.12.2018г. до 28.09.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.К.М. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И.К. и Я.Б.Я. - управители,
чрез пълномощника юрисконсулт И.К.Т.,***, направените разноски по настоящото исково
производство по гр.д.№ 1477/2020г. по описа на БСлРС в размер на 291,77 (Двеста деветдесет и един
лева и седемдесет и седем стотинки), както и сторените от ищеца разноските в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1028/2020г. по описа на БСлРС в размер на 58,34 лв.(Петдесет и осем лева и
тридесет и четири стотинки) съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1028/2020г. по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: