Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на 24.09.2019г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
При участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 1526 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби"АД вх.№ 17665/8.03.2019г срещу решението на
ВРС-XXXIVс-в № 688/19.02.2019г по гр.д.№ 15723/2018г, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че „Енерго Про-Продажби” АД, дължи на В.В.Д. сумата от 651,50лв,
представляваща получена от ответника при първоначална липса на основание стойност
на начислена с ф-ра № *********/14.02.2018г за периода 23.09.2016г до
22.09.2017г ел.енергия след извършена корекция на сметка за обект, находящ
се в гр.Варна ж.к.„Владислав W.“ бл.20 вх.12 ап.16, с аб.№ ********** и кл.№ **********,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 6043/8.08.2018г, поправена с Решение
от 23.11.2018г по ч.гр.д. № 12023/2018 на ВРС-VIIс-в, на осн.чл.422 вр. чл.415 ГПК.
Излага
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението поради необоснована
преценка събраните по делото доказателства и поради неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че корекционната процедура е нормативно установена в
чл.50 ПИКЕЕ и правилно е била приложена.
Дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните и
задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия, арг.чл.200 ЗЗД.
Моли за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по
чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от В.В.Д. вх.№
26658/11.04.2019г.2019, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли
за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В исковата си молба В.В.Д. твърди, че е потребител на
ел.енергия с кл.№ **********.
На 14.02.2018г ответното дружество издало ф-ра №
*********/ 14.02.2018г, с която начислил сума в размер на 651,50лв.
При справка в Центъра за обслужване на клиенти, служител
на ответното дружество го уведомил, че по всяка вероятност с процесната фактура
служебно е коригирана сметката му. Въпреки, че не са му предоставили документи,
било заявено, че сумата следвало да бъде заплатена, тъй като съществува реална
възможност електрозахранването в имота му да бъде прекъснато. Поради тази
причина на 20.04.2018г заплатил сумата по фактурата. Оспорва дължимостта на
сумите, възразявайки, че начисленото количество ел.енергия не е доставяно,
респ. потребено от абоната.
Счита, че не е налице законно основание за начисляване на
горната суми и затова ответникът дължи връщане на получената без основание сума.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 651,50лв, представляваща недължимо платена сума по ф-ра
№ *********/14.02.2018г, начислена от длъжника без правно основание,
представляваща корекция на сметка за непотребена ел.енергия, с период на
корекцията 23.09.2016г до 22.09.2017г за обект, находящ се в гр.В. ж.к.„В.В.“ бл.** вх.**
ап.**, с кл.№ **********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
12023/2018г на ВРС-ХVІІс-в.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответната страна „Енерго-про продажби” АД, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че ищецът е в договорни отношения с ответника по повод
доставката и продажбата на ел.енергия.
На 22.09.2017г. служители на „Енерго Про-Мрежи“ АД, в
присъствието на двама свидетели, са извършили проверка на изправността на
измервателните системи и свързващите ги ел.инсталации досежно електромера,
обслужващ обекта на ищеца, при което било установено, че в невизуализиран
регистър 1.8.3 има показания от 4132 кВтч. Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 1400658. Демонтираният електромер бил изпратен за експертиза
в БИМ. От нея било установено осъществено софтуерно вмешателство в електромера.
Констатирано било още наличие на преминала ел.енергия по трета тарифа в размер
4132,7 кВтч, която не била визуализирана на дисплея. Въз основа на КП било изготвено
становище за начисляване на ел.енергия, като за паричния еквивалент за
неотчетеното реално доставено количество такава била издадена ф-ра №
*********/14.02.2018г за сумата от 651,50лв.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Така предявеният специален
положителен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.422 ГПК.
Макар ВРС погрешно
да е посочил правната квалификация, това не налага обезсилването на
постановеното решение, тъй като е разгледал релевантните за спора факти, които
са подведени под съответната норма.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че на осн.чл.410 ГПК в полза на ищеца
срещу ответника е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение под № 6043/8.08.2018г, поправена с разпореждане от 23.11.2018г на ВРС-VІІс-в по ч.гр.д.№ 12023/2018г, за процесните сума от 651,50лв,
представляваща фактуриране на сума по корекция на сметката на заявителя
за кл.№ ********** за обект гр.В. ж.к.„В.В.“ бл.** вх.** ап.**, начислена въз
основа на КП, съгласно ПИКЕЕ, за периода от 23.09.2016г до 22.09.2017г, за
което е издадена фактура № **********/14.02.2017г, заплатена от заявителя с
платежно нареждане от 20.04.2018г. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Енерго Про-Продажби“
АД е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Не е спорно, че титулярят по партидата на горепосочения обект и ответникът са били съконтрагенти по договор за доставка
на ел. енергия, клаузите на който са уредени съгласно Общите условия за
ДПЕЕЕМ.
От предходен КП
с дата 17.09.2015г е видно, че електромер № 1114021564366090 е бил монтиран в обекта на потребление на 17.09.2015г с нулеви
показатели по нощна и дневна тарифи /л.68-І/. Липсват данни за
показания по тарифа 3.
На 22.09.2017г е била извършена проверка от служители на
„Енерго Про-Мрежи”АД на СТИ с фабр.№ 1114021564366090 и аб.№ ********** и е била съставен Констативен протокол № 1400658, подписан от
служителите и двама свидетели. Посочено било, че са визуализирани следните показания 1.8.1
– 000884; 1.8.2 – 003438, 1.8.3 – 004132, 1.8.4 – 000000 и 1.8.0 - 008456. Електромерът бил подменен с нов
изправен, а демонтираният бил изпратен за проверка в БИМ.
От КП, изготвен от БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна № 265/8.02.2018гсе установява, че електромерът е бил предаден за
експертиза в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 508919, придружен с
коментирания КП, с показания на тарифите: Т1 – 000884.8 и Т2 – 003439.1 кВтч. Посочено е, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице
преминала ел.енергия на тарифа Т3 – 004132.7кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства на
техническите характеристики.
Съставено е
Становище за начисляване на електрическа енергия от 14.02.2018г. в размер на
4132 кВтч за периода от 23.09.2016г. до 22.09.2017г., в което е посочено, че
корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и след прочитане на паметта на
СТИ, при която е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
От справка за корекция на неточно измерванa
ел.енергия, съставена по реда чл.48 ал.1 т.2Б ПИКЕЕ и на основание
констатациите, отразени в горепосочения протокол, корекцията е извършена за процесния период 23.09.2016–22.09.2017 за обекта в гр.В., находящ се на
горепосочения адрес.
Въз основа на горните
документи е била издадена ф-ра № *********/ 14.02.2018г за сумата 651,50лв.
Безспоно е и че титулярят по партидата на спорния обект е заплатил на
ответника посочената сума с платежно нареждане от 20.04.2018г. /л.15-І/.
Според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ при проверката е била констатирана неотчетена енергия, записана в
регистър 1.8.3. В процесния обект отчитането е двуфазно. Показанието за върхова енергия, записано в
регистър 1.8.3, не е фактурирано и не е остойностено, но е
реално потребено и доставено. Наличието на показания в регистъра 1.8.3 означава, че е налице неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на процесния електромер. Схемата на
свързване на електромера не е променена. Електромерът е в класа на точност и в
метрологична годност. Показанието, записано в регистър 1.8.3, не фигурира в редовния отчет, тъй като
показанията в този регистър не се визуализират на дисплея–налице е вмешателство
в параметризацията на СТИ. Допълнително начисленото количество ел.енергия не е
от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка.
В с.з. вещото лице излага, че нулевите показания за
дневна и нощна тарифа, към момента на монтажа електромера показват,
че същият е бил нов, от което следва, че показанията по върхова тарифа също са
били нулеви. В сумарния регистър се съдържа сборът от показанията по трите тарифи.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
В тежест на ищеца у да установи вземането си по основание
и размер , както и да докаже реалното плащане на
процесната сума в полза на ответника.
В тежест на ответната страна е установяване законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на
абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на
начислената сума.
В случая няма спор, че ищецът е потребител на ел.енергия
по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Не се спори и относно факта на извършеното плащане
от страна на абоната към дружеството-доставчик на ел.енергия.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането,
процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията,
т.е. от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се
публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ
бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване
Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а
ал.2 т.6 и чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в
изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ
правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват
източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с
нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане,
различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в
бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в
ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето защо и с оглед
въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Впоследствие, с Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№
2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е
обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. №
9462/2014г на ВАС, като са отменени
ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно
решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и
чл.51 от този акт.
При тези данни следва
изводът, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за
извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период –
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При
тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би могло да
се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са
липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за
търговско измерване.
При липсата на
процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй
като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират
от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган –
КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането
на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на
специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид
отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия,
съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена
възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните
решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика
е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така
и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В
Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети
от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране,
че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на
чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не
обвързват потребителите.
Процесната
корекция е била извършена
на 22.09.2017г, т.е. след посочената
по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е
липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова
норма, с която
да е уредена специланата процедура.
Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по
чл.48-51 ПИКЕЕ,
не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се
отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д.
№ 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ
са отменени вече в цялост.
Макар решението на ВАС да е било постановено на 21.02.2018г и към момента на
начисляването на корекцията да не е било окончателно, към настоящия момент този съдебен акт е стабилизиран и въззивният съд
следва да го съобрази.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск
се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената
сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции
предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
По разноските
за първата инстанция
Съобразно изхода на спора и на осн.чл.78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за първата инстанция в размер на 25лв-заплатена д.такса; в полза на адв.К.И.Б.да се присъди адв.възнаграждение по
реда на чл.38 ал.2 ЗА в размер на 300лв, определено по реда на чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адв.възнаграждения.
Съгласно дадените в т.12 на ТР №
4/18.06.2014 по тълк.д.№ 4/2013г на ВКС указания, съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за присъдените
разноски, направени в
заповедното производство, а именно: на ищеца - за заплатена д.такса в размер на 25лв; в полза на адв.В.В.Т.–адв.възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 ЗА в размер на 300лв, определено по реда на чл.7 ал.7 вр.ал.2 т.1 от
Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения.
за въззивната инстанция
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на сторените разноски по делото. Затова в полза на адв.Н.И.И. следва да бъдат присъдени такива в размер на
300лв, определени по реда на чл.38
ал.2 ЗА и съборазно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адв.възнаграждения.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XXXIVс-в
№ 688/19.02.2019г по гр.д.№ 15723/2018г, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че „Енерго Про-Продажби”
АД дължи на В.В.Д. сумата от 651,50лв, представляваща
получена от ответника при първоначална липса на основание стойност на начислена
с ф-ра № *********/14.02.2018г за периода 23.09.2016г до 22.09.2017г ел.енергия
след извършена корекция на сметка за обект, находящ се в гр.В. ж.к.„В. В.“ бл.** вх.** ап.**, с аб.№ ********** и кл.№ **********, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение № 6043/8.08.2018г, поправена с Решение от
23.11.2018г по ч.гр.д. № 12023/2018 на ВРС-VIIс-в, на осн.чл.422 вр. чл.415 ГПК, както и еосъдено дружеството да
заплати на : В.В.Д. сумата от 25лв- сторените от ищеца разноски в заповедното
производство, и сумата от 25лв- сторени разноски в
настоящото производство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и да заплати на адв.В.В.Т.ЕГН
********** от АК-гр.София в
качеството му на пълномощник на В. В. Д. по гр.д. №
12023/2018г на ВРС-ХVІІс-в, сумата от 300лв, на осн.чл.38 ал.2 ЗА; и на адв.К.И.Б.ЕГН ********** от АК-гр.Русе в
качеството й на пълномощник на В. В. Д. по гр.д.№ 15723/2018г
на ВРС-ХХХІVс-в сумата от 300лв, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО продажби” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“Вл В.“ № 258, ВАРНА ТАУРС–Г да заплати на адв.Н.И.И. ЕГН **********
*** с адрес на управление на дейността: гр.София ул.“Гургулят“ № 31 ет.1 офис П, в качеството му на пълномощник на В.В.Д. по в.гр.д.№
1526/2019, сумата от 300лв /триста лева/ - разноски по делото за настоящата инстанция,
на осн.чл.38 ал.2 ЗА вр.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: