РЕШЕНИЕ
№ 496
гр.
Пловдив, 21.03.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втората
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА,
при секретаря В. П. и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Б. М., като разгледа докладваното от
съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 38 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател И.Р.С. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез пълномощника си адв. П.,
Решение № 2033 от 19.11.2021 г. на Районен съд Пловдив, 9 н.с., постановено по
АНД № 3935/2021 г. С обжалваното решение е било потвърдено Наказателно
постановление № 21-1030-003537 от 20.04.2021 г. на Началник група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба от 2000 лева на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по посочения законов текст, както и глоба от 3000 лева на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат съображения за направена неправилна оценка на
първоинстанционния съд относно липсата на процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, които нарушавали правото на защита на
жалбоподателя. Моли се отмяна на съдебното решение поради неправилност, произтичаща
от нарушение на материалния закон и необоснованост, както и произнасяне на
касационния съд по същество с отмяна на процесното наказателно постановление. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е
изпратил представител, като е депозирано писмено становище от пълномощника му,
с което се заявява, че се поддържат доводите по касационната жалба.
Ответникът по касационна жалба ОД МВР Пловдив
– Сектор Пътна полиция, не е депозирал отговор по касационната жалба и не е
изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив М. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Констатира се единствено посоченото от районния съд
обстоятелство, че описаният в АУАН от 03.04.2021 г. талон за изследване е с
посочена дата на връчване 02.04.2021 г.,
което, макар да не е изрично обсъждано от съда, очевидно касае техническа по
характера ѝ грешка, доколкото е видно, че в талона е описана проверка от
03.04.2021 г., а номерът му е вписан в АУАН от същата дата, като посочената
грешка по никакъв начин не се отразява върху правата на жалбоподателя и
съответно върху установяванията на съда и крайните му изводи. Въз основа на
констатираните факти, първоинстанционният съд е стигнал и до законосъобразния
извод за наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение, както по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, така и по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Тази преценка на районния
съд е направена на базата на коректен анализ на събрания доказателствен
материал.
Съдът е обсъдил подробно и задълбочено
конкретните възражения на жалбоподателя, които впрочем са наведени и пред
настоящата съдебна инстанция, за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, като им е дал точен и
законосъобразен отговор. В тази връзка, конкретно досежно възражението относно
това, че в АУАН не била изписана коректно разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП,
така както това било направено в наказателното постановление, като била
пропусната буквата „Б“, се споделят изводите на първоинстанционния съд, че това
обстоятелство принципно, само по себе си, не е от такова естество, че да доведе
до невъзможност жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение и по кой
закон е осъществило състав на нарушение, за което му е съставен акт, защото е
налице изключително подробно описание на конкретните му действия по т.2 от
акта. Същевременно, следва да се отбележи изрично, че очевидно, предвид гъсто
изписаните ръкописно графи, предоставени в бланката на АУАН за описание на
нарушенията, не е добре видимо, но все пак е налице вписване на малка буква „б“
след записаната цифрово квалификация на чл.104, като буквата е повдигната над
цифрата „4“, след което е посочена и конкретната т.2 на законовата разпоредба.
Поради това и напълно неоснователно е възражението, че е налице посочване по
различен начин на квалификация на на деянието по т.2 в АУАН и в наказателното
постановление, защото и на двете места е посочен чл.104Б, т.2 от ЗДвП, само че
в АУАН е използвана не главна, а малка буква „б“.
Правилна
е преценката на районния съд относно това, че в случая неотразяването на датата
на раждане на свидетеля в АУАН, макар тя да е след предвидените реквизити по
чл.42, ал.1 т.7 от ЗАНН, не съставлява съществено нарушение на процедурата по
съставяна на акта, защото на практика, както е видно от делото, свидетелят е
бил надлежно установен и разпитан в съдебно заседание, поради което и липсата
на този реквизит не се е отразила върху възможността за установяване и
изслушване на този свидетел пред съда, поради което и не е нарушено правото на
жалбоподателя на защита.
Правилно,
като абсолютно неоснователно е отхвърлено и възражението относно начина на
изписване на правната квалификация на нарушението по т.1 от АУАН, доколкото
поставянето на номера на алинеята в скоби е именно похватът, използван за означаване на
разпоредбите в ЗДвП от законодателя. Очевидно е поради това, че чл.174 (3) означава точно третата алинея на член 174 от ЗДвП.
Предвид
изложеното и с оглед липсата на каквото и да било оспорване на фактите по извършване
на вменените на жалбоподателя нарушения, настоящата съдебна инстанция намира,
че правилно първоинстанционният съд е оставил в сила наказателното
постановление, като е направил и законосъобразна преценка за липсата на основания
случаите на нарушения да се приемат за маловажни. Както установеното
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол на оживено кръстовище през
деня, така и отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за установяване
употреба и концентрация на алкохол в кръвта му, са нарушения със сериозна
степен на обществена опасност.
Законосъобразна е преценката на районния съд и
относно вида и размера на наложените за всяко от нарушенията административни
наказания, като са съобразени и данните относно неправоспособността на водача,
обусловили и факта на неналагане на кумулативно предвидените с глобите
наказания лишаване от права за всяко от нарушенията.
Предвид изложеното и с оглед посочената
законосъобразна преценка на първоинстанционния съд и при извършената проверка от
страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
От ответника не е направено искане за
присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2033 от 19.11.2021 г., постановено по АНД № 3935/2021 г. на Районен съд Пловдив, 9 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2 .