№ 13944
гр. София, 27.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
и прокурора И. Т. М.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Частно наказателно дело № 20231110210264 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Т. Й. - конвоиран от СлА-гр.София – явява се лично и с
назначения служебен защитник на досъдебното производство - адв.А. П. от
САК.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно уведомени - явява се
прокурор И. М..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
АДВ.П. - Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
К. Т. Й. - роден на *** г. в гр.Силистра, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.
***, и с настоящ адрес: гр. София, ж.к. ***, българин, с българско
гражданство, със завършено средно образование, понастоящем търпи мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящето наказателно
1
производство, работи без трудов договор в областта на строителството,
осъждан, неженен, без деца, ЕГН **********.
На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Не правя отводи. Нямам искания по чл.274 и чл.275 от
НПК.
АДВ.П. – Не правим отводи. Представям едно писмено доказателство,
декларация, изходяща от майката на обвиняемото лице и представители на
етажната собственост, относно актуалния настоящ адрес, на който лицето
живее от над десет години и на който продължава да пребивава, да живее,
където може да бъде изпълнявана успешно наложена по-лека МНО.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приеме декларацията.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. – Каквото каза адвоката ми. Наистина на този адрес
съм повече от десет години, просто апартаментът е наследствен на баба ми и
дядо ми, но още не прехвърлен на майка ми и за това не мога да си направя
адресна регистрация, не са оправени документите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото декларация от
посочените лица, относно настоящия адрес на обвиняемия Й..
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО. Производството е образувано по реда на чл.65
от НПК, по подадена молба от обвиняемия К. Т. Й., чрез защитника му адв.А.
П. от САК, с която моли да му бъде насрочено дело за изменение на взетата
на досъдебното производство мярка за неотклонение „Задържане под стража”
в по-лека такава.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че молбата е неоснователна, нямам
доказателствени искания.
АДВ.П. - Поддържам молбата изцяло. Няма да сочим други доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. – Поддържам си молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА приложените доказателствени материали по досъдебно
производство №ЗМ 676/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №16051/2023
г. по описа на СРП.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
АДВ.П. – Уважаема г-жо съдия, моля да уважите молбата подадена от моя
подзащитен обвиняемия Й., чрез мен, за изменение на взетата му най-тежка
МНО „Задържане под стража“, в по-лека такава.
На първо място считам, твърдя, а и е видно от внимателен прочит на
събраните до момента материали по ДП, че нови процесуално-следствени
действия от момента на привличането на обвиняемия като обвиняем до
момента, не са извършвани от разследващите органи. В три месеца и
половина като срок от първоначалното му задържане, безспорно
законодателят е вменил задължение на съда в производството по чл.65, да
прецени и да изследва всички обстоятелства стари и ново настъпили, относно
законността на задържането на обвиняемото лице.
На първо място ново обстоятелство се явява вече продължаващия близо
четири месеца период на задържане в условията на арест на обвиняемото
лице.
На следващо място аз считам, че обоснованото предположение, такова,
каквото са извели съдилищата при разглеждането на първоначалната мярка,
не е затвърдено това обосновано предположение. Дори и да приемете, че не е
разколебано, то по това дело видно е, че не работено и с тази доказателствена
съвкупност събрана до момента, според мен е достатъчна за разкриване на
обективната истина. Т.е. при по-лека МНО, аз намирам, че обвиняемото лице
не било могло да въздейства по някакъв начин на разследването, като
манипулира свидетели или експертни заключения, да влияе по някакъв начин
на тях, тъй като аз не виждам, да има необходимост да бъдат разпитвани нови
свидетели и нови процесуално следствени действия да бъдат извършвани
занапред. Разбира се това е преценка на наблюдаващия прокурор по делото. В
този смисъл, становището на защитата е, че не е налице затвърдено
обосновано предположение за авторството на деянието, т.е. не е налична,
втората изискуема се процесуална предпоставка на чл.63 от НПК. Налице е
само първата такава, а именно за деянието, за което е привлечен, като
обвиняем се предвижда наказание лишаване от свобода.
Не е налична и третата изискуема се в две алтернативи процесуална
предпоставка, да има опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление. От представеното в дн.с.з. писмено доказателство, както и от
3
заявеното в дн.с.з. от обвиняемото лице, че същият живее на адрес от много
години, настоящ такъв, на който успешно би могла да бъде изпълнявана и по-
лека МНО, различна от „Задържане пода стража“, а имено следващата по
тежест „Домашен арест“. Това обстоятелство се декларира и заявява не само
от неговата майка, но и от лицата, които са представители на етажната
собственост. Същият има установена самоличност, има постоянен адрес, има
лична карта. Да, няма според защитата, опасност същият да извърши
престъпление, въпреки, че е осъждан, това обстоятелство няма как да се
оспори, считам, че в конкретния случай не се касае за лице с висока степен на
обществена опасност и трайно изградени престъпни навици. А и също така
интензитета на опасността от извършване на престъпление е значително
занижена, предвид изминалия три месеца и половина престой в условията на
следствения арест, дори да има такава, тя според защитата е много занижена,
степента на обществена опасност от извършване на престъпление.
В този смисъл, ще помоля съда, а и считам, че би било най-правилно и
законосъобразно, и адекватно на настоящото положение по делото, да му
бъде наложена по-лека МНО, ако тя примерно е „Домашен арест“, би му
попречила на същия да извърши ново престъпление, както и да се укрие от
органите на разследването. Ще бъде на разположение на органите на ДП, за
извършване на евентуално нови процесуално-следствени действия, ако те
преценят, че са необходими, би бил на тяхно разположение, не би могъл да се
укрие. Ноторно известно е, че тази МНО е приравнена по тежест на МНО
„Задържане под стража“, но считам, че към настоящия момент, е отпаднала
необходимостта, тъй като е снижен интензитета от опасност от извършване на
престъпление, тъй като продължава да търпи най-тежката МНО „Задържане
под стража“. В този смисъл, моля да постановите Вашето определение, и не
на последно място ще отбележа, че същият е бил трудово ангажиран, преди
да бъде задържан и целите за мерките за неотклонение биха били постигнати
и с по-лека МНО, в този смисъл, моля, да постановите Вашето определение.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ Й. – Поддържам
казаното от адвоката ми. Мисля, че няма какво да допълня по-различно от
това, което каза адвокатът ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема, г-жо съдия, моля да не уважите молбата на
обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека.
Към настоящия момент са налице всички основания лицето да
продължи да търпи МНОП „Задържане под стража“. На първо място, от
събраните доказателства се установява, че е налице обосновано
предположение обвиняемия да е извършил престъплението, за което е
привлечен в това качество. Този извод се извежда от показанията на
свидетелят-очевидец Я. С., който в детайли описва механизма на
4
престъплението и по-конкретно обстоятелствата, относно счупването на
веригата на велосипеда и неговото отнемане, и оттеглянето на обвиняемия от
местопроизшествието. Свидетелят С. не е участвал в разпознаване на
извършителя, тъй като е присъствал при задържането на обвиняемия и го е
посочил на полицейските органи, като извършител на кражбата.
На следващо място, показанията на полицейските органи, които са
посетили мястото, подкрепят показанията на свидетеля С. и допълват
изясняването на фактическата обстановка, тъй като полицейските органи са
задържали обвиняемия при излизане от входа на блока с предмета на
престъплението.
Считам, че по категоричен начин е доказано авторството на
престъплението, тъй като свидетелят С. посочва, че е наблюдавал само един
човек да извършва кражбата, и същият този човек е задържан при излизане от
блока с велосипеда.
Продължава да са на лице и другите процесуални предпоставки за да
продължи обвиняемия да е с МНО „Задържане под стража“, а имено налице е
реална опасност да се укрие или извърши престъпление. Опасността да се
укрие и извърши престъпление се обосновава от обремененото съдебно
минало, налице е палитра от различни престъпления, за които е бил осъждан,
настоящото престъпление се явява извършено при условията на повторност,
нещо повече, обвиняемият е изтърпявал и ефективно лишаване от свобода,
въпреки това обаче, не го е превъзпитало и не го е възпряло при извършване
на процесното престъпление. Същият е известен на МВР с множество
криминални прояви и в масивите на МВР.
В тази връзка, ако лицето бъде освободено от ареста, вероятността да
извърши престъпление е изключително голяма.
По отношение на срока на продължаващото задържане, считам, че към
настоящия момент същият е разумен и съответстващ на целите на
наказателното производство, не се явява прекомерен с оглед степента на
обществена опасност на самия деец. Към настоящия момент обвиняемият е
задържан малко повече от три месеца, като този срок, дори не преминава
половината от максимално разрешения срок за задържане от осем месеца.
Разследването е в крайния си етап и остава да се изготви ново прецизирано
обвинение, в което да се посочи стойността на велосипеда, след което
разследването да приключи и да се реши въпросите по същество на ДП.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Й. – Нямам какво да
добавя. Ако може мярката ми да бъде изменена в по-лека.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
определение след тайно съвещание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
5
След проведено тайно съвещание, съдът, като изслуша становищата
на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал.1 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на обвиняемия К. Т. Й., чрез адв.А. П. от САК, в
качеството на назначен служебен защитник в хода на досъдебното
производство, с която моли съда да измени взетата на досъдебното
производство по отношение на обвиняемия Й. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека такава. В молбата се сочат като нови
обстоятелства, които налагат изменение на взетата мярка за
неотклонение в по-лека, незаконосъобразната продължителност на
задържането към момента от около близо четири месеца, че понастоящем
не може да се направи обосновано предположение за извършване на
инкриминираното престъпление от обвиняемия Й., тъй като по делото не е
работено, както и че не са налице кумулативните предпоставки на чл.63,
ал.1 от НПК, а именно: опасност да се укрие или да извърши престъпление.
Въз основа на изложените доводи в съдебно заседание, моли съда да
измени взетата мярка за неотклонние „Задържане под стража“ спрямо Й.,
в по-лека такава: „Домашен арест“.
Представителят на Софийска районна прокуратура, след приключване
на съдебното следствие, навежда доводи за валидност на основанията,
довели до вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия Й., поради което моли съда да я потвърди.
В последната си дума, обвиняемият Й. моли съда да измени мярката
му за неотклонение в по-лека такава.
Досъдебното производство е образувано на 11.04.2023 г. по реда на
чл.356, ал.3 от НПК, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Със Заповед за задържане на лице от 11.04.2023 г., К. Т. Й. е задържан
за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 05 РУ-СДВР, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С постановление на прокурор при СРП от 12.04.2023 г., К. Т. Й. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Видно от материалите по досъдебното производство е, че с
определение от 14.04.2023 г., постановено по ЧНД №5066/2023 г. по описа на
СРС е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия К. Т. Й. по досъдебно производство №676/2023 г.
по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №16051/2023 г. по описа на СРП.
Определението на СРС е потвърдено с определение от 20.04.2023 г.,
постановено по ВЧНД №2284/2023 г. по описа на СГС и е влязло в законна
сила на същата дата.
В производството по реда на чл.65 от НПК, съдът следва да прецени
всички предпоставки, обусловили вземането на най-тежката мярка за
6
неотклонение, съответно дали са настъпили нови обстоятелства, поради
което същата да се явява прекомерно тежка и нецелесъобразна, а именно:
да прецени дали продължава да е налице обосновано предположение за
извършено престъпление и дали съществува и към момента реална опасност
за извършване на престъпление или опасност от укриване на обвиняемия Й..
На първо място, следва да се преценят обстоятелствата, свързани с
максимално допустимите срокове на задържането под стража, определени
в разпоредбата на чл.63, ал.4 от НПК. Предвид тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение спрямо Й. – по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1
от НК, максималният срок през който може да продължи мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е осем месеца. Към настоящия
момент, считано от датата на задържането под стража, е изминал
период около три месеца и половина. Предвид горните данни по делото,
съдът намира, че максималният срок за задържане под стража в
досъдебното производство, предвиден в разпоредбата на чл.63, ал.4 от
НПК, към момента все още не е изтекъл и се явява законосъобразен.
През периода на задържане на обвиняемия Й., действително не са били
извършени никакви действия по разследването, след произнасянето на съда
по осъществения контрол за законност на взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Въпреки това, от събраните до този момент
доказателства: показания на разпитаните свидетели, протокол за оглед на
местопроизшествие, с който са иззети предмети като веществени
доказателства, ведно с разписка за оставяне на съхрание на веществени
доказателства в 05 РУ-СДВР, изготвеното заключение по СОЕ,
приобщените писмени доказателства – справка за съдимост, заповед за
задържане за срок до 24 часа, ведно с протокол за обиск на лице, декларация
за права на задържано лице, справка АИС-БДС; справка от УИС на
Прокуратурата на РБългария; криминалистивна справка и др., се
установяват мястото, начина и механизма на извършване на деянието,
както и данни за личността на лицето, което има съпричастност към
неговото извършване, а именно: обвиняемият Й., заварен на
местопрестъплението с противозаконно отнетата вещ и задържан за срок
от 24 часа от своевременно пристигналите на място полицейски
служители, същевременно разпознат от свидетел-очевидец като
извършител на деянието, а носената от него чужда движима вещ е
идентифицирана и разпозната от нейния собственик.
Във връзка с релевираните от защитата възражения, че от събраните
до момемнта по делото доказателства не може да се направи обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия Й. към извършване на
инкриминираното престъпление, следва да се отбележи, че прецизната
преценка на доказателствената стойност на събраните по делото
доказателства, не е предмет на настоящото производство, а на същинския
съдебен процес, като изискуемото за решаване на въпроса за мярката за
неотклонение подозрение за осъществяване на инкриминираното деяние, не е
редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при
7
решаване на въпросите за вината и за отговорността по реда на чл.303, ал.2
от НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин и при
постановяване на осъдителна присъда. Касае се за предположение, което
законът изисква да бъде обосновано, а не за безспорно установено и доказано
престъпно деяние и авторстовото му. Към настоящия момент,
обвинителната теза на прокуратурата има добра доказателствена
обезпеченост, която се основава на посочените доказателствени източници,
въпреки липсата на извършени действия по разследването, след
произнасянето на двете съдебни инстанции.
Няма спор за страните, че в случая обвинението е за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет години, т.е. със
специален минимум. Видно от приложената справка за съдимост,
обвиняемият Й. е с предишни осъждания, включително и за извършена от
него кражба на чужда движима вещ, като относно процесното обвинение е
налице и квалифициращото обстоятелство „повторност“. Следователно, в
случая е приложима законовата презумция по смисъла на чл.63, ал.2, т.1 от
НПК, която не е оборена. С оглед на горното, съдът намира, че е налице
реална опасност обвиняемия Й. да извърши престъпление или да се укрие,
като и двете опасности се извеждат от тежестта на престъплението,
предмет на обвинението и строгостта на очакваното наказание.
Степентта на обществена опасност на инкриминираното деяние е
значително завишена в случая от начина на извършване на деянието, а
данните в справката за съдимост за преходни осъждания на обвиняемия Й.,
несъмнено характеризират същия като личност със завишена степен на
обществена опасност и с трайно изградени навици да си набавя средства за
препитание по престъпен начин. Твърденията на защитата за трудова
ангажираност на обвиняемия Й. преди задържането му, са голословни и
неподкрепени с доказателства. Обстоятелството, че само три месеца след
освобождаването му от затвора, поради ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца за квалифицирана
кражба, наложено му по НОХД №10359/2022 г. по описа на СРС,
обвиняемият Й. извършва деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, не навеждат на извод, че същият е имал законен източник на
доходи, преди задържането му по настоящото производство, съответно
изключва адекватността на мярка за неотклонение „Гаранция в пари“.
Налице са и данни, че обвиняемият Й. не пребивава на регистрирания
постоянен адрес, а на друг такъв в гр.София, заявен в съдебно заседание и
посочен като негов настоящ адрес в представената декларация от неговата
майка и др. лица. Това обстоятелство, обаче, не представлява само по себе
си новонастъпило такова, което да обуславя изменение на мярката му за
неотклонение в по-лека. С оглед на горното, макар и самоличността на
обвиняемия Й. да е безспорно установена, то липсата на доходи от трудова
дейстност и на надлежно регистриран и проверен настоящ адрес на
територията на гр.София, обуславят неадекватност на мерките за
неотклонение „Домашен арест“ и на най-леката такава - „Подписка“.
8
Следва да се има предвид, че от първоначалното задържане на
обвиняемия Й. до днес е изминал период само около три месеца и половина.
Този срок е разумен, предвид установените срокове в чл.63, ал.4 от НПК за
съответното престъпление. В този смисъл, съдът не намира, че
опасността от извършване на престъпление може да бъде значително
редуцирана от продължилото около три месеца и половина задържане на
обвиняемия Й., който срок отчита не само като законосъобразен, но и като
разумен, с оглед предстоящото приключване на разследването по делото с
прецизиране на обвинението /с добавяне на стойността на противозаконно
отнетата вещ, съгласно експертното заключение/, предявяване на
разследването и произнасяне на прокурора.
По делото не се установиха други обстоятелства от социално или
семейно естество, които да налагат изменение на мярката за неотклонение
на обвиняемия Й. в по-лека такава, поради което съдът намира, че същата
следва да бъде потвърдена, като единствено способстваща за постигане на
целите по чл. 57 от НПК.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.65, ал.6, във вр. с ал.4 от НПК
мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, взета спрямо
обвиняемия К. Т. Й., ЕГН **********, по досъдебно производство № ЗМ
676/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №16051/2023 г., по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест в 3-дневен
срок от днес, пред Софийски градски съд.
В случай на жалба или протест, НАСРОЧВА делото за разглеждане
пред Софийски градски съд в о.с.з. на 03.08.2023 г. от 10:00 часа, за която
дата страните са уведомени от днес.
В случай на жалба или протест, ДА СЕ ОСИГУРИ конвоирането на
обвиняемия К. Т. Й. от Следствен арест при бул. „Д-р Г.М.Димитров“ №42 -
гр.София, за насроченото съдебно заседание пред Софийски градски съд.
Препис от протокола да се изпрати незабавно на Началник на СлА-
гр.София, за сведение и изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на адв.П. от САК, за послужване
пред НБПП-гр.София.
9
Протоколът е изготвен в о.с.з., което приключи в 15:08 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10