Решение по дело №413/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 225 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

 

Постъпила е жалба с вх. № СДА-01-2438 от 30.10.2024 г. от А. Х. А. от гр. Севлиево, [ЕГН] против заповеди № 1080 от 15.10.2024 г., № 1081 от 15.10.2024 г. и Заповед № 1082 от 15.10.2024 г. – всички на Заместник – кмета на Община Севлиево. По нея, първоначално е образувано Административно дело № 405 по описа на Административен съд – Габрово за 2024 година, но тъй като с жалбата се оспорват три административни акта производството по отношение Заповеди № 1081 и № 1082 от 15.10.2024 г. на зам.-кмета на Община Севлиево с Определение № 1395 от 05.11.2024 година по същото са отделени и са образувани настоящото и Административно дело № 414 по описа на Административен съд – Габрово за 2024 година.

 

 

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед № 1081 от 15.10.2024 г. на Заместник - кмета на Община Севлиево, с която на жалбоподателя в тримесечен срок от връчването и е разпоредено да премахне незаконно изградената „стопанска постройка - двуетажна“ с размери 17,30/8,00 м и височина 8.00 м, която е изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в [УПИ], кв. 13 по плана на с. Стар Кръвеник, описана в Констативен акт № 15 от 26.09.2024 г.

 

В жалбата се твърди, че стопанската постройка, предмет на заповедта, а именно „двуетажна с дървена носеща конструкция и дървена покривна конструкция с покритие от ламарина, с размери 17.30/8.00 м. и височина 8.00 м.“ не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, тъй като не е трайно прикрепена към земята, по смисъла на §. 5, т. 38 от ЗУТ. Навеждат се доводи за търпимост на постройката, тъй като съгласно §. 16 незаконните строеж, чието изграждане е започнало до 30.06.1998 г. не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащото законодателство и ако са декларирани от собственика им до 31.12.1998 г., като твърди всъщност трите сгради – предмет на горните три заповеди да представлявали една сграда и на 29.04.2008 г. да било издадено Становище от гл. архитект на общината, в което е посочено, че съгласно декларация, подадена на основание §. 184, ал. 8 от ПЗР ЗУТ от жалбоподателя А. А., селскостопанската постройка е декларирана. За нея не били запазени строителни книжа, но тя е била допустима като застрояване в имота към момента на изграждането й. По изложените съображения отправя искане за отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

 

В с.з. оспорващият се представлява от надлежно упълномощената адв. С. Б. от АК - Габрово, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и допълнително развити такива в представени писмени бележки. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът - Заместник - кмет на Община Севлиево, чрез пълномощниците си - адв. Я. и адв. Ш. от АК – София - оспорва жалбата като неоснователна и навежда доводи за отхвърлянето й. Счита, че оспорената заповед е издадена след изясняване на относимите факти и обстоятелства, при наличие на законова предпоставка по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и зачитане на правото на възражение на жалбоподателя. Процесната постройка била изградена без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и представлявала строеж е от шеста категория, попадащ в два имота и не отговарял на условията за „търпим строеж“, предвидени в § 16 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Същата не можела да бъде определена и като търпим строеж по § 184, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като не била заявена за узаконяване в предвидения срок и не е доказана нейната допустимост по градоустройствените планове, действали към момента на изграждане. Също претендира присъждане на сторените в производството разноски.

 

Съдът, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, представената преписка и събраните по делото относими към спора доказателства и като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Констативен акт (КА) № 15 от 26.09.2024 г., съставен от длъжностни лица от община Севлиево е установено, че в [УПИ], 135, кв. 13 по плана на с. Стар Кръвеник, общ. Севлиево, собственост на жалбоподателя А. Х. А., е изграден строеж от VI–та категория, представляващ двуетажна стопанска постройка, изпълнен с дървена носеща конструкция и дървена покривна конструкция с покритие от ламарина и размери: 17.30 кв. м/8.00 м и височина 8.00 м, като строежът е изпълнен през 1990 г., без да е разрешен по реда на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което се явява незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от същия нормативен акт. Видно от приложения на л. 16 – 17 от делото КА при извършването на проверката и съставянето на КА собственикът А. е присъствал и се е подписал под констатациите, като е уведомен за правото си да направи възражение по тях в 7-дневен срок.

 

КА е изготвен и съответно подписан от Ц. Е., началник отдел „Кадастър и регулация“, дирекция ТСУ; С. Н., специалист „АСК“, дирекция ТСУ и Г. Г., главен експерт „ТС и БД“, дирекция ТСУ, които според представените по делото са длъжностни характеристики (л. 90 – 97) се явяват компетентни по смисъла на чл. 225а, ал. 2, във вр. с чл. 225, ал. 3, във вр. с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ лица - възложено им е участието в комисии по установяване незаконност на строежи и съставянето на КА за такива.

 

На 01.10.2024 г. А. подава възражение против този КА, в което излага сградата да не съставлявала строеж, т. к. дървените конструкции не са трайно свързани със земята. Самият строеж бил изграден преди срока по §.16, ал. 2 на ЗУТ и е бил допустим по време на извършването му, с оглед на което той не подлежи на премахване. Деклариран бил от собственика в общината, а на 29.04.2008 г. е издадено становище на гл. архитект, в което е посочено, че съгласно така подадена декларация по §.184, ал. 8 от ПЗР на ЗУТ селскостопанската постройка, заявена с нея, е построена в срока по §. 16, ал. 1 на същия нормативен акт.

 

С писмо изх. № ДД-4-Б-03-906/1/ от 07.10.2024 г. на Заместник - кмета на Община Севлиево жалбоподателят е уведомен, че АО не приема за основателни възраженията му – цитираното становище на Гл. архитект, съдържало данни за една стопанска сграда, а в имота му били констатирани още две такива и не можело да се прецени коя от тях всъщност касае то. Параметрите и конструкцията на процесната сграда били такива, че тя не можела да съществува без изграден фундамент, част от носещата конструкция на съоръжението, поради което не възприема идеята, че тя не е трайно прикрепена към земята. Изтъкват се аргументи и за това, че строежът не е отговаря на изискванията на действащото законодателство – както на ЗТСУ, така и на ЗУТ, а именно – сградата попада в два имота, съответно – с пл. № 135 и пл. № 70.

 

При така изложеното, административният орган издава процесната Заповед, с който възприема тезата за незаконосъобразност на строителството и разпорежда събаряне на двуетажната стопанска постройка, като се мотивира с констатациите и изводите от КА и отговора на подадените възражения. Излага мотиви, че постройката не отговаря и на правилата и нормативите на ЗУТ по следните причини: попада в два имота - имот с пл. № 135 и имот с пл. № 70, което е недопустимо, без да посочва конкретна правна норма. Като година на изграждането й посочва 1990 г., когато в сила били ЗТСУ и ППЗТСУ. Изтъкнати са съображения, че строежът не е търпим, като недопустим и съгласно техните правила – чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ. В заключение формира извод за недопустимост на постройката, освен че същата е изградена в нарушение на закона.

 

За изясняване на спора от фактическа страна е допуснато изслушването заключение на СТЕ от едно вещо лице със задачи - да установи какъв е вида на процесния обект, как и къде е разположен, кога е изграден, отговарял ли е на строителните правила и норми към момента на изграждането си, съответно към настоящия момент, за което вещото лице неколкократно е посетило имота на място и е направило оглед на постройката. В заключението си експертът сочи, че сградата предмет на делото, представлява двуетажна паянтова селскостопанска постройка с дървена носеща конструкция образувана от напречни рамки от колони и греди, монтирани върху ивични бетонови основи, без да са трайно свързани с тях, със стени от дъски в по голямата част, на някой места с найлон, или празни участъци, като навес. Покривната конструкция е дървена с ребра от кръгли иглолистни греди (ритловици), обкована с дъски и покрита с ламарина частично. ВЛ е установило, че до тази постройка има още една долепена двуетажна подобна такава, с която са под един покрив, като на едно междуосие няма стени, т.е. то е отворено за да бъде възможно преминаване във вътрешността на имота и не може да се установи къде започва едната и свършва другата. Така е бил оформен покрит проход, за да можело да се обслужват всички сгради в парцела. Постройката била видимо стара, на места компрометирана и се използва за съхранение на фураж за животните. Границите на имота на жалбоподателя са отразени съгласно документа му за собственост – нотариален акт, като отстоянието на процесната сграда от регулационните линии е най-малко на 4 м. от най-близката югоизточна регулационна граница, а всички останали вътрешни граници са на значително по голямо разстояние от сградата. Планът за улична и дворна регулация на с. Стар Кръвеник, общ. Севлиево, е одобрен със Заповед № 94 от 1928 г., като имотът на жалбоподателя е нанесен на него. Нанесена е като съществуваща тогава и постройката, чието събаряне е разпоредено с настоящата заповед. На оригиналния план тя е нанесена с кафява линия, т.е. след одобряването на плана, но до 1990-та г. ВЛ формира извод, че тази сграда фигурира като „плевня“ и в документите за собственост – НА за дарение на недвижим [имот номер] от 11.09.1990 г., т.е. към тази дата тя е съществувала. НА е съставен въз основа на предходен такъв от 1989 г. на РС – Севлиево и скица от същия кадастрален и регулационен план, т.е. сградата е съществувала още преди 1989 г., изградена е в периода 1982 – 1989 г. Строежът отговаря на сега действащите строителни норми, като процесното становище на Главния архитект на Община Севлиево, материализирано в писмо в писмо с регистрационен индекс 599/23.04.08 г. на Община Севлиево (л. 14 от делото) касае именно процесната сграда. Тя представлява постройка от допълващо застрояване и съответно съставлява строеж по смисъла на ЗУТ, но отговаря на изискванията на чл. 44 от него. Със Заповед № 309 от 16.04.2004 г. на кмета на Община Севлиево се одобрява ПУП – ПР за частично изменение на ЗРП на кв. 13 от населеното място, с който се отреждат по имотни граници [УПИ], 135, [УПИ] и [УПИ], съгл. скица № 716 от 23.12.2003 г., съставляваща част от същата тази заповед. На тази скица е видно, че с кръстчета са задраскани вътрешните кадастрални линии между имоти с пл. № 70 и 135, тъй като и двата имота са собственост на жалбоподателя и от тях е образуван един общ парцел – УПИ [УПИ], според изискванията на ЗУТ. Затова е и издадена скица № 158 от 05.04.2017 г., на която въпросната кадастрална линия липсва. На терен имало трайни видими белези, които показват къде точно се намират регулационните граници на [УПИ] от кв. 13 по плана на с. Стар Кръвеник - метална оградна мрежа, врастнала в дърво, или части от нея, ограда от дървени колове обковани с дъски, а вътрешната имотна граница между имот пл. № 70 и имот пл. № 135 на място не е материализирана и двата имота образуват един общ урегулиран поземлен имот [УПИ] от кв.13 по плана на Стар Кръвеник. Строежът, според извода на експерта, е допустим според ЗУТ, като изграден преди 31.03.2001 г. и попада в хипотезата на §.127, ал. 1 от ПРЗ на същия.

 

Назначена е и комбинирана СТЕ от две вещи лица – геодезист, който да извърши на място замерване и да изготви комбинирана скица с отразяване на кадастралните и регулационни граници и разстоянието от тях до процесната постройка, както и специалист ТСУ, който взимайки предвид направените на място измервания и изготвената скица от геодезиста, да отговори на съответните въпроси за местоположение и вид на постройката. Геодезистът е направил съответните измервания, сравнил е действащите КК и ПУП и е изготвил комбинирана скица между действащия регулационен план от 16.02.1982 г. и действащата КККР от 21.12.2021 г. Изготвил е модел на графично възстановяване на територията на кв. 13, с. Стар Кръвеник в координатна система към 1950 г. Специалистът ТСУ е работил въз основа на тези данни и графични изображения, като във второто си заключение конкретизира, че процесната постройка отстои на повече от минимално изискуемите 3.00 м от северозападната и югозападната регулационна и кадастрална граници, на 3.00 м. от най-близката югоизточната регулационна граница, съответно на 2.25 м. от югоизточната кадастрална граници.

 

Досежно последното отстояние от югоизточната кадастралната граница на съобразяване подлежи, според настоящия състав, че не това отстояние е мотивирало автора на процесната заповед за издаването й, доколкото кадастралните граници не винаги съвпадат с регулационните, какъвто очевидно е настоящият случай, а ЗУТ урежда изисквания за отстояние на сградите от регулационните линии.

 

Вещото лице в с.з. потвърждава извода си, че постройката е търпима и отговаря на изискванията на ЗУТ.

 

Цитираните заключенията на вещите лица не бяха оспорени в хода на производството и съдът ги кредитира като обосновани, дадени при липса на каквито и да било данни за заинтересованост на ВЛ-а и непротиворечащи както едно на друго, така и на останалия събран доказателствен материал по преписката.

 

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Жалбата против процесната Заповед е депозирана в съда на 28.10.2024 г. – в 14-дневен срок от издаването й, съответно в законния срок за нейното оспорване. Като подадена от лице с правен интерес – негативно засегнатото от акта и против подлежащ на съдебно обжалване пред АС – Габрово административен акт същата се явява допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

 

Разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

 

Съгласно чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, посочен като основание в оспорената заповед кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В случая строежът е такъв от шеста категория, което се потвърждава и от заключението на изслушаната по делото СТЕ.

 

Заповедта е издадена от зам.-кмет на О. С. Н. Т., оправомощена със Заповед № 1180 от 16.11.2023 г. на кмета на същата община. От така представената и цитирана заповед е видно, че със същата кметът на Община Севлиево е делегирал на зам.-кмет в ресора „Териториално и селищно устройство“ Н. К. Т. изрично изброени правомощия по ЗУТ, сред които в т. 28 е издаването на заповеди за премахването на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основанията по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2, какъвто се явява процесният, за който се твърди, че е изграден без строителни книжа /разрешение за строеж/. С оглед на така изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при изпълнение на законовите му правомощия.

 

Съдът констатира, че оспорената заповед отговаря на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, като е издадена в писмена форма, съдържа изискуемите от посочената разпоредба реквизити, правни и фактически основания и е подписана от нейния издател, с оглед на което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.

 

Не са допуснати съществени процесуални нарушения – съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ – приложения такъв, изготвен от служители в Община Севлиево в присъствието на жалбоподателя при разясняване правото на възражения. Постъпилите възражения са разгледани от административния орган и в оспорената заповед. Правото си на защита жалбоподателят е упражнил както с тях, така и с подаването на жалбата против издадената заповед.

 

Неправилни, като противоречащи на закона са обаче изводите за наличието на предпоставките за премахване на процесната постройка.

 

Жалбоподателят е собственик на имота, в който е изграден строежа, предмет на премахване с оспорената заповед. За строежа, предмет на заповедта, не е представено разрешение за строеж, нито становище на инженер-конструктор с указание за изпълнението му, при което се налага извода, че констатацията от проверката, отразена в констативният акт за това строежа да е незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2, т. 2 от ЗУТ като изграден без Разрешение за строеж, което е посочено като основание за издаване на заповедта, не е оборена от събраните по делото доказателства.

 

Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

 

Незаконен е този строеж, който е извършен без да са издадени необходимите строителни книжа, инвестиционен проект и разрешение за строеж, като задължителен документ за започването на строеж е издаването на разрешение за строеж.

 

Предвид горното обекта, предмет на премахване, представлява незаконен строеж. Останалите обаче констатации се явяват оборени от кредитираните заключения на СТЕ и писмените доказателства по делото.

 

Със Заповед № 309 от 16.04.2004 г. на кмета на Община Севлиево се одобрява ПУП – ПР за частично изменение на ЗРП на кв. 13 от населеното място, с който се отреждат по имотни граници [УПИ], 135, [УПИ] и [УПИ], съгл. скица № 716 от 23.12.2003 г., съставляваща неразделна част от тази заповед. На тази скица е видно, че с кръстчета са задраскани вътрешните кадастрални линии между имоти с пл. № 70 и 135, тъй като и двата имота са собственост на А. и от тях е образуван един общ парцел – УПИ [УПИ], според изискванията на ЗУТ. Затова е и издадена скица № 158 от 05.04.2017 г., на която въпросната кадастрална линия липсва. На терен между имот пл. № 70 и имот пл. № 135 на място не е материализирана и двата имота образуват един общ урегулиран поземлен имот [УПИ] от кв.13 по плана на Стар Кръвеник, собственост на жалбоподателя и ползван от него като един имот. От друга страна административния орган не е посочил според коя норма и кое правило е недопустимо сградата да се намира в два имота.

 

Към 1990 г., видно от НА за дарение от 11.09.1990 г., в имота е съществувала въпросната постройка, съставляваща плевня и сушилно помещение. Този НА е съставен въз основа на предходен цитиран такъв от 1989 г. – [НА]/1989 г. и скица от същия КП, което означава, че сградата е била построена към 1989 г. Това се сочи и от вещото лице в първото заключение. На извадката от плана към тази дата е видно, че регулационната линия не съвпада с кадастралната граница на имота, като първата е на по-голямо отстояние от постройката. Имотът, постройките и границите са в същия вид и на извадката от КП с координатна система от 1950 г.

 

Видно от коментираното по-горе становище на гл. архитект на Община Севлиево от 23.04.2008 г., в което е отразено, че селскостопанска постройка, находяща се в процесния УПИ, собственост на жалбоподателя, е била допустима към момента на изграждането й и спрямо нея може да се установи статут на търпимост по §. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно първото заключение на вещото лице, на практика в имота са налице няколко сгради, видно от приложените скици, долепени една до друга и записани като „плевня и сушилня“ в НА, които са изчертани с една обща непрекъсната линия по дължина, еднаква по ширина, като в тях се обхваща и наличният по между им навес. Тези сгради имат една обща покривна конструкция, с общи надлъжни ивични основи и трудно могат да се дефинират граници на три отделни сгради.

 

Установи се от събраните по делото доказателства, че за процесния строеж е инициирано производство за неговото узаконяване – цитираното писмо указва на обстоятелството сградата да е била декларирана по смисъла на §. 184, ал. 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.).

 

На споделяне подлежи заключението на експерта, процесната постройка да е изградена със сигурност преди 31.03.2001 г., по което всъщност спор на съществува и което е отразено от приложения КА, поради което спрямо нея се прилага §. 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, според която разпоредба дори и строежът да е изграден без строителни книжа, не подлежи на премахване, в случай, че е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето на неговото извършване.

 

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че е неправилен изводът на ответника, че сградата не отговаря на правилата и нормативите на ЗУТ към настоящия момент. Не е посочено и конкретно нарушение на норми, валидни към момента на изграждането й – към 1989 година. Не може да се подкрепи изложеното в оспорената заповед за нарушение на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ, доколкото нормата не касае конкретни изисквания, свързани със застрояването, а се отнася до необходимата документация. В разглеждания случай такава липсва, но това не е единственото и достатъчно основание, на което следва да почива заповед за събаряне на постройка. Други нарушения на правила и норми, което са били в сила при изграждането или към настоящия момент, не са посочени в процесния ИАА и съдът не може да изследва първично наличието на такива.

 

В заключение атакуваната Заповед се явява незаконосъобразна поради това, че с нея е предвидено премахването на постройка, която се явява търпима по смисъла на §. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване, с оглед на което същата следва да бъде отменена.

 

При този изход на спора своевременно направено и основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, установени по делото на сумата от 1160.00 лв., представляващи съответно 10.00 лв. платена държавна такса, 800.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 350.00 лв. депозит за вещо лице – представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на А. Х. А. от с. Кръвеник, общ. Севлиево, [ЕГН] Заповед № 1081 от 15.10.2024 г. на Заместник - кмета на Община Севлиево, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на А. Х. А. от с. Кръвеник, общ. Севлиево, ЕГН ****** сумата от 1160.00 лв., представляваща сторените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото, ведно със съобщението за неговото изготвяне.