Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 21.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание, проведено на четиринадесети
юли, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Илияна Коцева,
като изслуша докладваното от съдията
гр.д. № 2704 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 557, ал.1, от КЗ (съответстващ на отм.
чл. 288, ал.1, от КЗ) и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н.Д.Д. твърди, че е
претърпял пътно-транспортно произшествие на 26.11.2007г. около 01:00 ч. в гр.
София поради виновното противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка „Хюндай“, с рег. № РВ ****ВН. Управлявайки с
несъобразена скорост споменатия автомобил по улица „Суходолска“
с посока на движение от „Околовръстен път“ към ж.к. „Красна поляна“, водачът Д.К.Д.
предизвикал ПТП след като ударил автомобила във фургон, разположен вляво от
пътя, в който фургон в момента на удара се намирал ищеца. Във връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие било образувано НОХД №6738/2009г. по описа на Софийски районен съд, което било прекратено с протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.01.2010г. с което
било одобрено сключено споразумение за решаване на наказателното дело в
съдебното производство. Ищецът твърди, че вследствие на настъпилото
произшествие е получил множество тежки увреждания, които са описани по- долу:
В първоначалния
период на лечение било проведено 43-дневно комлексно реанимационно лечение във ВМА от 26.11.2007г. до
07.01.2008г., като били извършени множество изследвания, консултации и
оперативни интервенции. В този период пострадалият се намирал в тежко общо
състояние, бил поставен на апаратна вентилация и бил изписан в задоволително
общо състояние на 07.01.2008г. Лечението продължило в Неврохирургична
клиника на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД –
Пловдив, поради установена хидроцефалия. При
извършване на хирургична интервенция настъпило усложнение, поради което ищецът
по спешност бил приет в КАРИЛ с
разгърната картина на епилептичен статус. След проведено интензивно лечение
настъпило подобрение на клиничните показатели и пострадалият бил изписан в
добро общо състояние. След това било проведено лечение в Неврологично отделение
на Многопрофилна транспортна болница – Пловдив, в
периода от 29.02.2008г. до 14.03.2008г., по време на което били установени офталмологични проблеми, посттравматична анцефалопатия, вътрешна хидроцефалия,
хроничен токсичен хепатит, двигателна слабост на левите крайници, атаксичен синдром, невъзможна самостоятелна походка. Ищецът
посочва, че през 2013г. в здравословното му състояние настъпили още усложнения,
поради които на 25.07.2013г. той бил приет за лечение в Клиника по
неврохирургия на ВМА – София.
През ноември 2014г. на ищеца била поставена следната
диагноза: малформация на Чиари
тип
I и сирингомиелия C1 до Тх3, а при това били установени данни за посттравматични енцефалогматични и глиозни
промени, ангажиращи сивото и бялото мозъчно вещество двустранно-челно базално, както и хиазма оптикум. В направеното изрично уточнение от 21.03.2018г.
ищецът посочва, че през 2017г. получил изтръпване на дясната ръка, което било
придружено с липса на чувствителност, болки в коляното и ходилото на левия
крак, вследствие на кистите на гръбначния стълб и тяхното разрастване,
причинено от получената сирингомиелия. След извършено
изследване с ЯМР на главата на ищеца била поставена диагноза „посттравматична
енцефалопатия, двустранна инкомплектна оптична
атрофия, хиазмален синдром синдром
на вестибуларна дисфункция, парциална пареза на III ЧНМ вляво“. След
извършен ЯМР от 23.02.2018г. за изследване на лумбалния
отдел на гръбначния стълб на ищеца били установени изгладена лумбална лордоза, лявоконвексна сколиза, дискова протрузия на ниво Л5-Ес1; МР надди за спина бисфида
окулта и диастематомиелия.
В становището си пред съда, ищецът твърди, че след
проявените усложнения не било настъпило пълно възстановяване. Периодът, в който
ищецът търпял интензивни болки и страдания продължил повече от 12 месеца, а в
рамките на три години изпитвал по- умерени болки. Според твърденията на ищеца,
от медицинска гледна точка съществувала пряка причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените увреждания, изразяващи се
във вътрешна хидроцефалия, поставяне на VPA и реоперация по повод лошо функциониране на
клапата, постравматична епилепсия, посттравматична
енцефалопатия, зрителни нарушения, дискоординационен
синдром съществувала пряка причинно-следствена връзка.
Към датата на подаване на исковата молба за ищеца не било
настъпило пълно възстановяване – имал нарушено зрение, болки в гръбначния
стълб, намалена чувствителност и болки в областта на левите китка и длан,
слабост и скованост в левия крак, изтръпване и болки при движение в двете
ходила, затруднена походка, нарушено равновесие. В уточнение от 14.02.2018г. ищецът посочва, че водачът
на процесното МПС нямал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП. С писмо с вх.№
24-01-467/02.08.2016г. ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение в размер
на 250 000лв. към ответника.
С уточнение от 21.03.2018г. ищецът пояснява, че по негова
писмена претенция, Г. фонд вече му е заплатил обезщетение за понесените
неимуществени вреди в размер на сумата от 94 000 лева, чрез банков превод
с платежно нареждане от 29.08.2016г., а основанието за извършеното плащане било
изрично посочено в съдържанието на адресираното от Г. фонд писмо с изх. №
24-01-467 от 10.08.2016г. – обезщетение за неимуществени вреди „поради влошаване на здравословното състояние
– ексцес, поради установеното на 25.07.2013г. влошаване на състоянието на хидроцефалия..“
С Експертно решение № 340/021 на ТЕЛК от 02.02.2015г., ищецът бил преосвидетелстван, като му била
определена степен от 94% намалена работоспособност с водеща диагноза „последици
от открита рана на главата“.
При изложените фактически твърдения ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 156 000 лева, изразяващо се в аритметичната разлика между
първоначално претендираното от Г. фонд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 250 000лв. и фактически изплатеното от
ответника обезщетение на същото основание, в размер на сумата от 94 000 лв., заедно
със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от
25.07.2013г. до деня на окончателното изплащане. С оглед очаквания благоприятен
изход от съдебния процес, ищецът претендира за осъждане на ответника да му
заплати и направените съдебни разноски.
Ответникът Г. фонд
поддържа становище за неоснователност на иска, който оспорва по основание и по
размер. Не оспорва факта, че по претенцията на ищеца е била образувана
ликвидационна преписка по щета №210258/02.08.2016г. По решение
на УС на ГФ – на 29.08.2016г. на ищеца вече било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 94 000 лева. Оспорва твърдението
на ищеца, че са настъпили усложнения в здравословното му състояние, които да не
са били компенсирани от вече изплатеното обезщетение. Поддържа тезата, че вече
изплатеното обезщетение е справедливо и кореспондиращо с вида и естеството на
понесените вреди, както и с техните последици за здравословното състояние на
ищеца. Привлича за участие в процеса водача на лекия автомобил, Д.Д. в качеството на трето лице-помагач на своя страна. Моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищеца, да му
заплати направените съдебни разноски.
Третото лице Д.К.Д.
оспорва иска, релевирайки доводи за неговата
неоснователност. На първо място, оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие, като посочва, че при настъпване на удара - ищецът се е намирал не в спрелия край пътя
фургон, а на предната дясна седалка на автомобила, управляван от водача Д.Д.. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищецът е пътувал със
знанието, че автомобилът се управлява от водач употребил алкохол и пътувал без
поставен предпазен колан. Прави възражение за изтекъл срок на погасителна
давност във връзка с претенция за заплащане на обезщетение на претърпените
неимуществени вреди в периода от 26.11.2007г. до 01.03.2012г. Оспорва
настъпването на описаните от ищеца вреди през същия период и причинно-
следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и твърдените от ищеца
вреди. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца вреди в периода след
02.03.2012г. и след 25.07.2013г. и оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните
вреди, настъпили в същия период. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат поради факта, че ищецът
не е изпълнявал предписанията на лекуващите лекари по време на
приложеното лечение след инцидента. Твърди, че на 29.08.2016г. ищецът е получил
на претендираното основание извънсъдебно плащане от
Гаранционния фонд за сумата от 94 000 лева, което било справедливо и
покривало действителния размер на понесените вреди, а предявената пред съда
претенция за изплащане на обезщетение над посочената сума била неоснователна. Третото лице- помагач оспорва иска за
присъждане на законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД като неоснователен - за
периода от 25.07.2013г. до 02.11.2016г. поради липса на законовите условия за
настъпване на изискуемост за този период.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на изисканата и представена пред съда преписка ДП № 7876/2007
г. по описа на ОД на МВР София, мотивира извод за настъпването на процесното ПТП на 26.11.2007г., в разултат
на управление на автомобила с несъобразена скорост по улица „Суходолска“ с посока на движение от „Околовръстен път“ към
ж.к. „Красна поляна“ от водачът Д.К.Д..
Приетият като доказателство Протокол от открито съдебно заседание на
26.01.2010г. по НОХД №6738/2009г. по описа
на Софийски районен съд, обективира съдържанието на
постановеното от наказателния съд определение, с което било одобрено сключено
споразумение между подсъдимия и държавното обвинение.
С оглед процесуално правните последици на споразумението и неговото
нормативно установено значение за доказателствените
изводи на гражданския съд, който разглежда въпроса за правните последици от
деянието, настоящият състав на съда е обвързан да приеме, че настъпването на
пътния инцидент е резултат от виновното противоправно
поведение на Д.К.Д., който в качеството на водач на лек автомобил марка
„Хюндай“, с рег. № РВ ****ВН под въздействието на алкохол с концентрация в
кръвта от 2, 3 % допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и в разултат от това причинил на пътника Н.Д.Д. средни телесни повреди. При това, в доказателствените
си изводи, на основание чл. 300 от ГПК – съдът е длъжен да приеме също
естеството на причинените в резултат от пътния инцидент последици за здравето
на пострадалия Н.Д.Д., изразяващи се в черепно – мозъчна травма,
тежко счупване на носни кости и горночелюстни синуси,
счупване на горната челюст с дислокация, счупване на лява скулна
кост, счупване на долна челюст, счупване на черепни кости и навлизане на въздух
в черепната кухина, контузия на гръдния кош с тотален пневмоторакс
и посттравматично усложнение: тежък гноен следтравматичен
менингит, ограничена дорзална флексия на ходилата, персистиращ атаксичен синдром, с
тежки координационни нарушения, атрофиа на оптични
нерви за дясното око.
Като доказателства по делото са приобщени множество медицински документи,
които съдът не намира за необходимо да обсъжда поотделно, поради спецификата на
тяхното съдържание, което може да бъде възприето само посредством специални
знания, както и поради факта, че съдържанието на тези документи са обект на
анализ от допуснатите специализирани съдебно медицински експертизи.
Страните не спорят, а приетото като доказателство писмо с изх. №
24-01-467/10.08.2016г. /стр. 199 от делото/ мотивира извода, че ответникът
Гаранционния фонд е уведомил ищцата за приетото решение за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 94 000 лева, поради
неимуществените вреди, представляващи „влошаване на здравословното състояние“ /цит./ на адресата на писмото Н.Д.Д..
Не се спори между страните и съдът приема за установено, че
застрахователното обезщетение е изплатено на ищеца на 29.08.2016г., по посочена
от него банкова сметка.
***ебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Х.И., установява на първо място разположението
на обектите в района на местопроизшествието, времето, мястото и обстановката,
както и извършва анализ на фактите, при които може да се направи обосновано
предположение, че контактният удар е настъпил в областта на главата и гърдите
на пострадалия Д..
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза /неврология/, което
е изготвено от вещо лице д-р П.П. /основно и
допълнително заключение/, както и дадените пред съда допълнителни пояснения, в
процедурата при изслушване на експертното заключение, мотивират извода за
наличие на пряка причинно- следствена връзка между проявните
форми на настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца /дефинирани
в своята съвкупност като ексцес/ и уврежданията, които ищецът е получил в
резултат от настъпването на процесния пътен инцидент.
Заключението на изслушаната повторна съдебно- медицинска експертиза, което
е изготвено от вещо лице доц. д-р Н.В.
също мотивира извода, че както и дадените пред съда допълнителни пояснения в
процедурата при изслушване на експертното заключение, мотивират извода за
наличие на пряка причинно- следствена връзка между проявните
форми на настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца /дефинирани
в своята съвкупност като ексцес/ и уврежданията, които ищецът е получил в
резултат от настъпването на процесния пътен инцидент.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза /офталмология/, което е изготвено от вещо лице д-р О.М.,
както и дадените пред съда допълнителни пояснения в процедурата по изслушване
на експертното заключение, мотивират извода за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между проявните форми на
настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца /дефинирани в своята
съвкупност като ексцес/ и уврежданията, които ищецът е получил в резултат от
настъпването на процесния пътен инцидент.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза /лицево—челюстна
хирургия/, което е изготвено от вещо лице д-р С.Г., както и дадените пред съда
допълнителни пояснения в процедурата по изслушване на експертното заключение,
мотивират извода за наличие на пряка причинно- следствена връзка между проявните форми на настъпилите усложнения в здравословното
състояние на ищеца /дефинирани в своята съвкупност като ексцес/ и уврежданията,
които ищецът е получил в резултат от настъпването на процесния
пътен инцидент.
В дадените пред съда показания, свидетелят П.И. д.заявява, че познава както
ищеца, така и третото лице помагач и помни факти около настъпването на пътния
инцидент, макар да не го е възприел лично. Непосредствено преди настъпването на
инцидента, свидетелят провел телефонен разговор с ищеца Н., който заявил пред
свидетеля че двамата с Д. пият алкохол и очакват среща. Свидетелят дава
описание на възприетите от него травматични увреждания, получени от ищеца след
настъпването на инцидента и посочва, че здравословното състояние на ищеца
сериозно се влошило, което на свой ред повлияло върху учебния процес /доколкото
пострадалият бил студент/ и общия социален статус /невъзможност на се грижи за
себе си, необходимост от помощ при битовото обслужване и в процеса на лечение е
възстановяване/.
В дадените пред съда показания, свидетелят Д.Д.С.заявява,
че познава както ищеца, така и третото лице помагач и помни факти около
настъпването на пътния инцидент, макар да не е възприел лично настъпването на
инцидента. Свидетелят заявява, че непосредствено преди настъпването на
инцидента, той провел телефонен разговор с ищеца Н., който заявил, че двамата с
Д. са седнали в ресторант, заедно употребяват алкохол и след като си допият
питиетата - ще изпълнят поръчката, която свидетелят бил помолил да осъществят.
Свидетелят възприел лично, че лечебният и възстановителен процес за ищеца бил
продължителен и повлиял негативно на личния му и социален статус.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран
с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по
чл. 288, ал.1 от КЗ /отм/, съответстващ на
действащата към момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал.1, от КЗ - ответникът бил
длъжен да изплати на ищеца обезщетение при условията на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за причинените
неимуществени вреди, в по- висок размер от вече заплатения.
По допустимостта на предявените искове;
Събраните в
хода на делото писмени доказателства, мотивира обоснован извод, че след като
е изпълнила процедурата по предявяване
на извънсъдебна претенция срещу ответника, ищцата вече е получила
застрахователно обезщетение на същото основание, на което е релевираната
предявената пред настоящия съд искова претенция, но обезщетението било
недостатъчно, поради проявните форми на настъпилото
усложнение в здравословното състояние на пострадалия.
Споменатите
обстоятелства мотивират извод за формалната процесуална допустимост на предявените
искове с който настоящия съд е сезиран.
Процесуалното
становище на страните по предмета на делото, дава основание за мотивиран извод,
че ответникът признава настъпването на всички онези юридически факти, които
дават основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. Той оспорва иска, само доколкото счита, че вече е изпълнил надлежно
задължението си, а ищецът на свой ред не отрича, че е получил от ответника застрахователно
обезщетение, но твърди, че е легитимиран да получи значително по- голяма от
вече изплатената сума, поради установените след плащането проявни
форми на усложненията.
Ексцес е всяко влошаване на здравословното
състояние на пострадалото лице, което се намира
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Наличието на ексцес в
здравословното състояние на ищеца, в конкретния случай следва да се счита за
установено по необходимия категоричен начин. Този извод се налага, като се
отчитат експертните изводи в заключението на приетите съдебно- медицински
експертизи, така и съдържанието на направеното от ответника изричното изявление
за наличието на ексцес, което е обективирано в
приетото като доказателство писмо с изх. № 24-01-467/10.08.2016г. /стр. 199 от
делото/.
Основателни са
при това, релевираните от третото лице- помагач
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия /ищеца/, поради съзнателното поставяне в опасност – да
бъде превозван от водач, за който е знаел, че непосредствено преди началото на
пътуването е употребил алкохол. Въз основа данните, съдържащи се в показанията
на разпитаните свидетели, съдът приема, че поведението на самия пострадал е
създало значителна опасност за възникване на увреждането, а разпоредбата на чл.
51, ал.2 от ЗЗД следва да намери пряко положение за редукция на размера на
застрахователното обезщетение. Размерът на редукцията, която следва да бъде
приложена според настоящия състав на съда възлиза на 1/3 част, спрямо
справедливия размер на обезщетението, което би било платимо глобално.
За да определи конкретния
размер на дължимото обезщетение,
съдът съобрази, че съгласно приложимата нормативна разпоредба на чл. 52 от ЗЗД-
за неимуществени вреди, обезщетението се определя по справедливост.
За да прецени справедливия размер на обезщетението,
съдът съобрази преди всичко естеството на уврежданията и тяхната медико-
биологична характеристика, както и възрастта на пострадалия, към момента на
настъпването на болките и страданията, с оглед социалната му ангажираност и
периода на възстановяване.
При това, съдът
съобрази и характера на преживените от
увреденото лице негативни емоции, както и битовите неудобства от съпровождащите
лечението медицински интервенции и манипулации, за времето от причиняването на
вредоносния резултат, до приключване на съдебното дирене.
Необходимо е да
се отчете, че общо лечебния и възстановителен период на травмите е продължил
през сравнително дълъг период от време, който факт е оставил трайни физически,
но и психологически последици, повлияващи върху физическата активност и
социалната ангажираност на увреденото лице.
С оглед
адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете комплексно
изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия
в страната, определящи критерия за жизнен стандарт към момента на настъпването на вредите, съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички установени вредните последици от
причинените травми е оценимо на сумата от 180 000
лева.
За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има не само
разгледаните по- горе социални, но и обективни икономически измерения, а за
отправен критерии на последните може да бъде възприет като приблизителен
ориентир размерът на минималната и на средната работна заплата за страната, към
момента на настъпването на вредите.
С други думи,
обезщетение в размер от 180 000 лева е
социално- икономически справедливо, съответно на понесените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от настъпилия ексцес и икономическия стандарт в страната.
Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран, с 1/3 част - до размер
на 120 000 лева. По изложените
съображения, предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
в резултат от настъпилия ексцес, следва да бъде уважен до размер на сумата 26
000 лева, представляваща аритметична разлика между вече изплатеното обезщетение
в размер на сумата от 94 000 лева и пълния дължим страведлив
размер на обезщетението от 120 000 лева, който ищецът не е получил при
извършеното извънсъдебно уреждане на претенцията, чрез плащане с банков превод
на 29.08.2016г.
В частта за
горницата над посочената сума от 26 000 лева и до пълния претендиран размер на обезщетението за 156 000 лева
- искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, както поради прекомерност, с оглед момента на настъпването на
вредите и събраните доказателства за техния обем, така и поради неотчитане на
значителната степен на съпричиняване на вредоносния разултат.
Релевираното от третото лице-
помагач възражение за погасителна давност следва да бъде определено като
неоснователно, по аргумент от разпоредбата на чл. 378, ал.4 от КЗ.
По претенцията за присъждане на законна лихва;
Произнасянето
на съда по претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение определи, че
ответникът дължи да изплати допълнително сумата от 26 000 лева. Според
приложимата към момента на плащането разпоредба на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./,
ответникът изпада в забава в тримесечен срок от подаването на писмената
претенция т.е, в конкретния случай, ответникът е изпаднал в забава за
заплащането на споменатата сума, не от датата на настъпването на ексцеса, както
се претендира от ищеца (25.07.2013г), а считано от датата на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение, чрез платежно нареждане за банков превод (29.08.2016г.)
В тази връзка следва да се отбележи, че Г. фонд не е делинквент
и не изпада в забава, считано от момента на настъпването на вредоносните
последици. Задължението на ответника да заплати законна лихва, не е резултат от
настъпване на юридическо събитие, каквото е ексцеса, а от активността на легитимирания
да получи обезщетението ищец, който преди всичко следва да предяви писмена
претенция, с която да инициира плащането на обезщетение. По тези съображения,
претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде уважена, за
периода, считано от 29.08.2016г. до дена на окончателното плащане. За периода
от настъпването на ексцеса, както се претендира от ищеца (25.07.2013г) до 29.08.2016г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията за присъждане
на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, съобразявайки спазване на задължението на страните
да представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди направените разноски, съобразно представените списъци.
Доколкото ищецът е освободен от задължението за предварително внасяне на
държавна такса и съдебни разноски – ответникът ще трябва да бъде осъден да
заплати по сметката на Софийски градски съд сумата на понесените от съдебния
бюджет разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК. Тази сума по изчисление на съда възлиза общо на 1320 лева.
На основание чл.38 от ЗА, процесуалният представител на ищцата също е
легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално
представителство в общ размер на сумата от 920 лева.
На свой ред, както и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - ответника има право
да получи направените от него разноски, който съразмерно с отхвърлената част от
исковете възлизат на 665 лева, представляващи сбор на сумите от 335 лева,
представляваща разходи за събиране на доказателства и 350 лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Третото лице- помагач не е легитимирано да претендира разноски и не дължи
заплащането на такива, по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.Д.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Й.В.,*** на
основание чл. 557, ал. 1, от КЗ /съответно на чл. 288, ал.1, от КЗ /отм/ вр. с чл. 51, ал.2
от ЗЗД - сумата от 26 000 (двадесет
и шест хиляди) лева, представляващи незаплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ексцес на телесните увреждания, при ПТП на 26.11.2007г., заедно със законната
лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за периода от 29.08.2016г. до
деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение в
частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 156 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва в
периода от 25.07.2013г. до 29.08.2016г.
ОСЪЖДА Г. фонд,
да заплати на адвокат Й. А.В. от САК,
с адрес-*** на основание чл. 38 от ЗА –
сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на Н.Д.Д. пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н.Д.Д.
да заплати на Г. фонд,
на основание чл. 78, ал. 3 вр
ал.8 от ГПК – сумата от 665
(шестстотин
шестдесет и пет) лева, представляваща общ размер на направените
съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА Г. фонд,
със седалище и адрес на управление
***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1320 лева
(хиляда триста и
двадесет лева),
представляваща държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от
заплащането на които ищецът е бил освободен.
Решението е постановено при участието на Д.К.Д. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. И.Б.,***, в качеството на
трето лице- помагач на страната на Г. фонд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: