Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Пепа Маринова - Тонева
Василена
Дранчовска
при секретаря Христина Кръстева, като разгледа
докладваното от съдия Василена Дранчовска в.гр.д.
№ 507 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в
законоустановения срок въззивна жалба на ответника В.А.Г. срещу решение № 10858/12.07.2016
г., постановено по гр.д. № 38334/2013 г. по описа на СРС, 58 състав, с което по
предявения от М.Т.Д. (конституиран на мястото на починалия в хода на процеса първоначален
ищец Ц.Ф.В.) е допусната делба между М.Т.Д. и В.А.Г. на следните недвижими
имоти: дворно място, находящо се в с. Световрачене, ул. „**********съставляващо
УПИ XXIV-289, кв. 24, по плана на с. Световрачене, утвърден със Заповед № РД
50-09-549/18.11.1987 г., с площ от 565 кв.м., с идентификатор 65601.5479.289,
заедно с находящата се в същото еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със
застроена площ 147 кв.м., с идентификатор 65601.5479.289.1, при квоти: ½
идеална част за М.Т.Д. и ½ идеална част за В.А.Г..
Във въззивната жалба се съдържат доводи за недопустимост
и неправилност на съдебното решение предвид наличието на висящ спор между
ответника и неговите праводатели по искове за нищожност и разваляне на
сключения договор за продажба на идеална част от процесните имоти, който се
явява преюдициален по въпроса между кои лица следва да бъде допусната делбата. Изложени
са доводи за необоснованост на решението, в което не е обсъден въпросът за
наличието на постройката в процесното дворно място, степента й на завършеност и
въвеждането й в експлоатация. Ето защо, въззивникът моли първоинстанционното
решение да бъде обезсилено, евентуално отменено, като предявеният срещу него
иск за делба да бъде отхвърлен.
Въззиваемият М.Т.Д. счита, че решението на СРС е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Конституираните в хода на въззивното производство с
определение от 29.03.2022 г. А.Г.М. и Б.В.М. намират, че подадената въззивна
жалба е основателна, като считат, че са били лишени от право на защита в
първоинстанционното производство поради неучастието им като страни в процеса,
поради което молят обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде
върнато на СРС за ново разглеждане с участието на всички съделители.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът
приема следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание
чл. 344, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването
на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от
правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по
делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде
нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
В конкретния случай първоначалният ищец Ц.Ф.В., починала
в хода на процеса и заместена от законния й наследник М.Т.Д., обоснова
претенцията си с твърдения, че заедно с ответника В.А.Г. са съсобственици при
равни квоти на описаното дворно място в с. Световрачене, заедно с построената в
него триетажна къща, като ищецът е получил своята половина от имота по
наследство (от дъщерята на Ц.Ф.В. – Ф.Т.Д.), а ответникът – по договор за
продажба, обективиран в нотариален акт № 27, том I, рег. № 2545, дело № 26/2004 г., с който А.Г.М. и Б.В.М.
са продали на Ф.Т.Д. и В.А.Г. при равни дялове процесния имот.
В настоящото въззивно производство са приети в заверени
преписи влязло в сила решение № 132772/04.06.2019 г. по гр.д .№ 75770/2015 г.
по описа на СРС, 82 състав, потвърдено с решение от 07.01.2021 г. по в.гр.д. №
13826/2019 г. по описа на СГС, IV-Б състав, с
които по предявените от А.Г.М. и Б.В.М. срещу В.А.Г. искове с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 87, ал. 3 ЗЗД е прогласена нищожността на договора
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 27, том I, рег. № 2545, дело № 26/2004 г., с който А. и Б. М.
са продали на В.А.Г. ½ идеална част от правото на собственост върху
процесното дворно място, като привиден, прикриващ договор за прехвърляне на ½
идеална част от имота срещу задължение за издръжка и гледане, като прикритата
сделка – договорът за прехвърляне на ½ идеална част от имота срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в същия нотариален акт, е
развален поради виновното неизпълнение на задълженията на В.А.Г. за издръжка и
гледане на праводателите му. Развалянето на договора за прехвърляне на
половината от имота в полза на ответника има обратно действие (арг. чл. 88, ал.
1 ЗЗД), като влязлото в сила съдебното решение по конститутивния иск изключва
вещнопрехвърлителния ефект на сделката, т.е. лишава В.А.Г. от вещни права върху
имота и възстановява същите с обратна сила в патримониума на неговите
праводатели – А.Г.М. и Б.В.М..
С оглед на изложеното се налага извод, че към настоящия
момент (а и с обратна сила още към датата на предявяване на иска за делба) А.Г.М.
и Б.В.М. се легитимират като съсобственици на делбения имот, титуляри на общо ½
идеална част от него, което от процесуално-правна гледна точка ги определя като
необходими задължителни другари в производството по делба. Задължителната
съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в
производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици,
като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса
е условие за неговата допустимост – т. 1 от ППВС № 4/1964 г. и т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС. Последното обосновава
приложението на разясненията по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която ако в първата
инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в
производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане с участието на всички необходими задължителни другари.
Порокът на обжалваното решение не може да се санира чрез конституиране на
неучаствалите съсобственици едва във въззивното производство.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира,
че обжалваното решение е недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и делото
следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на друг състав на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от етапа по конституиране на
страните и проверка на редовността на исковата молба, респ. връчване на
исковата молба и предоставяне на срок за отговор по чл. 131 ГПК на всички
задължителни необходими другари.
Отговорността за сторените в настоящото производство
разноски следва да се разпредели от първоинстанционния съд, с оглед изхода от
спора при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 10858 от 12.07.2016 г., постановено по гр. д. №
38334 по описа за 2013 г. на СРС, 58 състав.
ВРЪЩА делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на Софийски
районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.