№ 975
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500868 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу решение №284/09.02.2022г. постановено по
гр.д. №10394/2021г на Варненски районен съд( електронно дело
20213110110394 от ЕИСС), в частта с която е бил уважен иска на ИВ. Т. ИВ.,
за присъждане на застрахователно обезщетение за нанесени щети на
имущество, застраховано с полица „Каско“ в размер на 3 013,22 лева, на
основание чл.405, ал.1 КЗ, и са определени разноските на насрещните страни,
съразмерно с уважената част от иска
Въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез юрк. Р. се
позовава на неправилно установени факти, обусловили и погрешни правни
изводи относно отговорността на застрахователя за обезщетяване на щетите,
като сочи нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата за
механизма на пътното произшествие, при което от ищеца се твърди, че са
настъпили претендираните за обезщетяване вреди по застрахования
автомобил, и конкретно прякото причиняване на описани увреждания по
предна броня, греда между рогове, сработване на въздушни възглавници и
активиране само на десния колан при това застрахователно събитие. Отделно
се оспорва и установеният с необосновано експертно заключение размер на
стойността на застрахования автомобил като цяло, без да се изследват аналози
към момента на събитието и без да се отчете динамиката на пазара. С доводи
за неправилно уважен иск на застрахования собственик въззивникът моли за
1
отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявените срещу него искове.
Представител на въззивника не е пледирал по същество пред въззивния
състав.
Въззиваемата страна ИВ. Т. ИВ., представляван от адв. Д. обосновава
становище за неоснователност на въззивната жалба, като сочи съответствието
на заключението на автоексперта и съставените от участниците в ПТП
протоколи и описи на застрахователя на щети по двата автомобила. Поддържа
доводите за доказано увреждане на значителна стойност, ремонтирано
отчасти от застрахования с цел възстановяване на годните останки без
бракуване на МПС и ограничаване на общо направените и дължимите за
остатъчния ремонт разходи под общия лимит, въведен от застрахователя като
възстановителна стойност при такива случаи(чл. 64.3. от ОУ). В тази връзка
счита, че спорната действителна стойност на застрахованото имущество като
цяло няма пряко значение за присъденото от първата инстанция обезщетение.
Като сочи, че първата инстанция е кредитирала обосновано заключение и е
приложила правилно нормите за обезщетяване при установено тотално
увреждане на застраховано имущество, представителят на застрахования
собственик моли за потвърждаване на решението, с което основателната
претенция е била уважена.
В пледоария по същество адв. Д. се позовава на потвърдените и след
събиране на допълнителните доказателства значително по-високи пазарни
стойности на ремонтите, вече извършени от застрахования, дори и след
приспадане на несъответни на механизма на увреждане според новото
заключение повреди на греда между броня и десния колан и нуждата от
довършване на ремонта именно на детайлите, които и двамата автоексперти
признават за увредени със сигурност при застрахователното събитие.
Преупълномощената адв К., допълнително поддържа доводите за
кредитиране на първо заключение, обосновано с конкретни пазарни аналози
стойности на труда и материалите за останалите неремонтирани детайли по
предна броня, лайсна и решетка като също пледира за уважаване на
основателна претенция за направени под възстановителна стойност разходи и
дължим остатък така, както е присъден от първата инстанция.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски, като
списък по чл. 80 ГПК и възражение по договорен хонорар за защита на
насрещна страна са заявени от въззивника в самата жалба ( л. 5), а от името на
въззиваемия списък е представен в съдебно заседание (л. 95).
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение №1675/29.04.2022г., в което
освен очертаване на предмета на делото с доклада на оплакванията и
твърденията на страните във въззивното производство, съдът e отстранил и
допуснато процесуално нарушение, като е събрал неоснователно
отказана в първа инстанция повторна експертиза.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, като съответства на предявен иск на застрахован
собственик за присъждане на обезщетение за настъпил риск по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС по чл. 405 ал.1 КЗ. В диспозитива не са
индивидуализирани уврежданията, за които се присъжда поисканата от
2
пострадалия собственик сума, което принципно би съответствало на
индивидуализация на застрахователна сума като такава за действителна
стойност на погинало невъзстановяемо имущество (тотална щета), така както
са изложени и мотивите за приложение на правило на чл. 390 ал.1 КЗ при
присъждането на лихвата. Въззивният съд констатира, че това определяне на
обезщетението не съответства на предявената от ищеца претенция, уточнена
изрично като пълно искане за компенсация на разходи с увеличението на
размера на иска за главницата. Ищецът е основал искането си на твърдения,
налагащи квалифицирането на обезщетението като възстановителна стойност
на повреди по годна за ползване след ремонт вещ: посочил е, че вече е
ремонтирал част от повредите като е вложил и нужните резервни части на
стойност 2510лв (подробно описани в молбата на чл. 26 от делото и
разпределени за различните детайли: подмяна на две въздушни възглавници и
арматурното табло, подмяна на десния фар, подмяна на преден десен колан и
рамката на радиатора (греда между два рога) и преден панел) , но са останали
необходими допълнителни 503.22лв, с които да се покрият останалите
ремонти по възстановяване с боядисване (вкл. монтаж, демонтаж, тониране на
боя и сушене в камера и нужни за това консумативи) на предна броня, долна
лайсна и декоративна решетка. Така описана претендираната от
застрахования сборна застрахователна сума несъмнено е поискана за
компенсиране чрез възстановяване на увредената вещ(стойност на ремонта),
след като уведомения за щетата застраховател е отказал изцяло да поеме
отговорността си за компенсиране на същите описани повреди. Точната
квалификация на обезщетението обаче се определя не само от твърденията на
ищеца, но и от установените след упражнената защита на ответника факти и
уредените с императивни норми хипотези, за които съдът следи и служебно.
Затова, доколкото първоинстанционния съд е изследвал и установил фактите
по твърденията на страните за обвързаността им с имуществена застраховка,
настъпило застрахователно събитие и размера на причинените от него вреди,
пораждащи вземане за обезщетение, постановеното решение е допустимо и
съответно на надлежно упражненото право на иск по чл. 405 ал.1 КЗ, а коя е
точната законова хипотеза (общата по чл. 400 ал.2 или ал.1 вр. чл. 390 КЗ) по
тази претенция е въпрос по правилността на обжалваната част от решението и
въззивният съд следва да го коментира при разглеждана на спора по същество
(арг. от т.2 от ТР1/2013). Решението в обжалваната му част за присъдена
застрахователна главница е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК и събраните доказателства в двете инстанции,
приема за установено по същество следното от фактическа и правна
страна:
Нито във въззивната жалба, нито в отговора са изложени оплаквания
относно възникването на правоотношението поради което съдът приема за
безспорни между страните фактите, установени от първата инстанция,
относно сключен с полица № 0312180340011094/16.06.2018г с въззиваемия И.
като собственик на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг.
№ ***, договор за имуществена застраховка, клауза „Пълно каско“ при
ответника, за застрахователната сума 6500 лева. Между страните няма спор и
относно изправността на застрахованото лице, което е платило цялата
3
уговорена застрахователна премия от 360.67 лева, както и по регистрирането
на застрахователното събитие по уведомление на застрахования като щета по
опис - заключение №*********/16.07.2018г., в което представителят на
застрахователя е удостоверил начално констатирани увреждания по
автомобила, изискващи подмяна и боядисване и нужда от допълнителен оглед
на детайлите под бронята в областта на рамка на радиатора. Не се спори, че
такъв втори оглед е бил извършен на 23.07.18г, като е констатирана повреда
на греда между предни рогове, а по повод изтичането на срока на покритие
към полицата е съставен нов протокол за оглед от 20.06.2019г., в която
застрахователят е признал, че са поправени описаните в щетата повреди:
въздушни възглавници-2 бр.; фар десен;предпазен колан; арматурно табло;
греда между пр. рогове, но не са възстановени броня; лайсна и декоративна
решетка.
Въззивникът оспорва настъпването на застрахователно събитие и
причиняването на уврежданията по МПС по начина, заявен от застрахования,
като счита, че при ПТП, описано в съставения двустранен протокол за ПТП
не могат да се причинят посочените в огледните протоколи увреждания.
За установяване на спорния механизъм на ПТП пострадалото лице се
позовава на протоколиране на фактите на мястото на събитието от двамата
участници в инцидента(л. 12 от делото на ВРС). Няма спор относно
автентичността на документа съставен по образеца, утвърден като
приложение № 3 към НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена на осн. чл. 125а, ал. 2 от
ЗДП и във връзка с чл. във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 от
КЗ. Водачът на другия участващ в ПТП автомобил изрично е декларирал, че
на кръстовище при тръгване на управляван от застрахования автомобил е
настъпил сблъсък в задната част на неговото МПС, което се е намирало в
същата лента на движение и това е причинило видими щети на предна дясна
част на застрахования автомобил, с конкретно посочване на увреждане на фар
и предна маска. Макар и да е частен удостоверителен документ, двустранният
протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване за целите
на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка
на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно
събитие, а това документиране е обявено и от застрахователя в чл. 52.6.1. от
Общите условия като годно за доказване на покрит риск и по доброволната
имуществена застраховка. Признатите в протокола факти допълнително са
потвърдени с показания на очевидеца – водач на другия автомобил(л.167-168)
Св. В.И. описва точно удара отзад, настъпил докато той е изчаквал спрял на
кръстовище потока на преминаващи с предимство други автомобили и
потвърждава, че е излязъл първи от своя автомобил и помогнал на другия
водач да се освободи от колана и въздушните възглавници, които са били
отворени. Този очевидец категорично потвърждава, че е предоставил за оглед
на експертите на застрахователя своя автомобил незабавно след
произшествието по настояване на въззиваемия, чиято гражданска отговорност
като виновен за произшествието автомобилист също била покрита от този
застраховател. Показанията на свидетеля изцяло съвпадат със съставените
4
декларации при обявяване на щетите и изготвените описи на уврежданията по
втория автомобил, представени от застрахователя наред с фотоалбумите към
тях(л. 70 - 138).
Така събраните, кореспондиращи си доказателства са били
интерпретирани от назначените от съда автоексперти. И двете вещи лица са
категорични, че при настъпване на протоколираното ПТП (удар в спряло
МПС на движещо се зад него равномерно или в ускорение друго МПС)
уврежданията в задна част на първото и предна дясна част на второто са
естествен резултат от деформации при поемане на заден ексцентричен удар и
предаване на кинетична енергия от второто МПС дори и при движение с
неголяма скорост. И двамата експерти потвърждават, че следите от
увреждания на броня и лайсна на застрахованото имущество съответстват на
следите по задната част на предното МПС, като в.л. М.(л. 80 от настоящото
дело) описва конкретното действие на физичните закони, определящи
разминаване във височината на контактуващите повърхности и проследява
съпоставимите удари на теглича на предния автомобил с конкретно място на
предната броня с характерна фиксирана на снимките следа. Експертът,
работил в първата инстанция също намира, че повредите и на двете МПС си
кореспондират в цялост, но освен контакта на броните, в.л. В. (л. 147 от
делото на ВРС) прави и извод за контакт на гредата на теглича на предния
спрял автомобил, понесла значителната част от кинетичната енергия с
изместване отзад напред, довело и до деформацията на пода на багажника, но
не обяснява убедително причината за повредата по гредата между рогове на
задния застрахован автомобил. Обратно, в.л. М. е категоричен, че при
степента на деформация на бронята, чиято удароустойчивост е по- ниска в
сравнение с гредата зад нея, не може да се потвърди, че допълнително
установената деформация на гредата е била причинена при този удар. Съдът
намира за убедителна тази обосновка, доколкото тя кореспондира и на
описаното поемане на удара с деформации от другото превозно средство. По
отношение на сработилата обезопасителна система вещите лица също излагат
изводи, които се разминават отчасти. И двамата експерти намират за
обоснована закономерна последица от физични закони задействането на
сензорите за защита, разположени в мястото, непосредствено до десния фар
на застрахования автомобил, контактувало с другото МПС. В.л. В. не
коментира в детайли начина на действие на пасивната защита, нито
обосновава констатираната разлика в резултата на защитата на двете места в
автомобила. В тази му част това заключение не може да бъде кредитирано.
В.л.М. обаче, подробно излага констатациите си по цялостното устройство на
защитната система, включваща различните сензори за удар, датчици за
ползване на съответното пасажерско място (както за тегло на пътника, така и
за поставен от него колан) и обработващата сигналите от тях електронна
система, която контролира и задейства механизмите за отваряне на въздушни
възглавници (за поемане на удари) и блокиране на коланите с пиропатрон(за
придържането им в опънато състояние и осуетяване на разтеглянето им).
Този експерт е категоричен, че системата не позволява активиране на защита
на колана на мястото в дясно от водача без колана да е бил „включен“, което
съдът намира за обосновано с оглед на функцията на тази защита. Затова и
съдът преценява, че безспорно констатираното още при първия оглед
5
блокиране на този колан не може да е резултат от сигнала от крашсензора,
отворил въздушните възглавници, тъй като, за да е сработил при това ПТП,
коланът е следвало да е опънат, а не прибран, както е отразен във фотоалбума
при същия оглед (л.84 и 93 от делото на ВРС). На същите снимки е видно и
положението на колана на водача, който не е блокиран, но няма данни и дали
е бил закопчан, а вещото лице последователно излага както в писменото си
заключение, така и в убедително депозирани обяснения пред въззивния съд
значението на този необходим фактор за сработването на този вид защита.
В заключение, като възприема в съвкупност писмените и гласните
доказателства и кредитира интерпретацията, дадена от в.л. М. като
последователно обосновано със специални знания заключение, въззивният
съд намира за несъмнено причиняването на отварянето и на двете въздушни
възглавници по сигнала на десния сензор за понесен удар, разрушило както
целостта на самите защитни възглавници, така и контейнерите им по
арматурното табло, както и уврежданията по директно контактували с другия
автомобил детайли на фара, предна броня, лайсна и декоративна решетка.
Няма убедителни доказателства обаче за причиняване на повредите при
блокиране на предпазния колан на предна дясна седалка и деформирането на
гредата между роговете от несъмнено убедително доказания удар на
застрахованото МПС в спрял на кръстовище пред него друг автомобил. Като
е възприел безкритично заключението на в.л. В. в тази част,
първоинстанционният съд неправилно е приел за установен факта на
причиняване и на тези повреди от застрахователно събитие. Оплакването на
въззивника в тази част е основателно и това налага въззвиният съд да
разгледа самостоятелно претенцията на увредения собственик по
обезщетяване на така установените повреди.
Безспорното възстановяване на част от повредите със средства на самия
собственик и вложените в ремонта избрани от него резервни части чрез
алтернативни доставчици налагат отчитането на това поведение, несъмнено
признато и от двете насрещни страни в опис, предхождащ окончателният
отказ на застрахователя (л. 18 от делото на ВРС).
Застрахованият не е представил конкретни доказателства за
направените разходи за подмяната на двете въздушни възглавници и
арматурното табло, както и десния фар, които вече са удачно ремонтирани,
но е признал че е направил разходи по тези ремонти, вкл. труд за монтаж,
демонтаж, разходи по издирване и закупуване на подходящи за влагане части
и компютърна диагностика и конфигуриране на новите защитни устройства
до сбор от 2190лв. Съдът съпоставя тази сума с усреднени пазарни цени за
такива ремонти, установени в заключенията на вещите лица при използване
на различни пазарни аналози, които във всички варианти надхвърлят
признатите от ищеца като реална възстановителна стойност разходи за
съответните увреждания. Сумата е значително под размера на обезщетението,
определено и при прилагане на методиката на самия застраховател ,
установена от в.л. Валсилев(л. 148), като дори и след дисконтирането на
каталожни цени на резервните части не се достига до несъмнено изгодно
подменените детайли с алтернативи на тези, предлагани от официалния
вносител. Като отчита, че в общите си условия, застрахователят принципно е
приел и възможността застрахования да бъде обезщетен до размер на
6
оценката по каталожни цени (чл. 54.4.2 и чл. 56 от ОУ на л. 46), въззвиният
съд намира, че отказ да бъдат покрити по-ниски обявени разходи би било
нарушение на изискванията за добросъвестност. Същевременно признанието
на неизгодният за въззиваемата страна факт на реално понесени имуществени
загуби до размер, съответен на занижени цени изключва основанието за
покритието на горница на стойност на така ремонтирани повреди. Частта от
разходите, направени за ремонт на колана и гредата не следва да се
компенсират от застрахователя, тъй като са вреди извън покритие на това
събитие и затова не следва да се присъждат.
Невъзстановените повреди обаче подлежат на ремонт и за да бъде
покрит негативния интерес на увредения собственик, застрахователната сума
като обезщетение следва да е достатъчна за подмяна на увредения автодетайл
с нов (оригинален или с годен аналог със качество на оригинала) респективно
за възстановяване му с труд и консумативи при средна пазарна стойност
(Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК).
В конкретния случай и трите неремонтирани детайла не налагат
подмяна, поради което от значение за делото са само пазарните аналози на
бояджийски работи и сервизната услуга, която ги съпътства до
възстановяване на нарушеното лаково покритие на лайсна и леките
деформации и наранени покрития на декоративна решетка и броня(посочени
по идентичен начин и от двете вещи лица по изготвения при огледите
снимков материал на служители на застрахователя). Автоекспертите са дали
различни варианти на размер на необходимите разходи за тези дейности, като
в.л. М. е остойностил, според поставената му задача цената на труда в
различни сервизи, предлагащи бояджийските услуги с различно качество,
като е приел за неизменна стойността на вложените консумативи (боя и
допълнителни материали) в размер на 152.57лв. Вещото лице е калкулирало
само за тези три детайла общо 12.8часа труд, като в първия вариант на цена
на 25лв на час за сертифицирано за Европейски стандарт качество (таб. 3 на л.
81) сервизната услуга възлиза на 472,57лв ( 320лв +152.57лв) а във втория
вариант на цена 18.80 лв на час (таб. 4 на л. 82) не надхвърля
393.21лв(240.64лв +152.57лв) . В третия вариант, изготвен по методика на
застрахователя с дисконтиране на количеството на материалите и фиксирана
цена на сервизен час 14лв оценката на щетите достига до само 238.51лв
(179.20лв +59.31лв). Последният вариант на този експерт съдът приема е
неотносим, доколкото касае различни стойности само на подмените и вече
ремонтирани детайли. За същите услуги в първата инстанция в.л. В. е
обосновал обща стойност 503.22лв при усреднена цена 28.50лв на час на труд
и в двата вида сервизи и еднаква стойност на материали (155.52лв).
Въззивният съд съобразява, че това вещо лице е цитирало конкретни
източници на пазарните аналози, като цените на несертифицираните
доставчици са сходни с усреднения размер, посочен от другото вещо лице, но
несъмнено в.л. В. обявява и значително по- високи от посочените като средни
стойности на услугата на сертифицираните сервизи. Явно е, че пазарното
представяне, предпочетено от в.л. М. игнорира налични в посочените в
7
заключението на другия експерт аналози и това налага да се кредитират
изводите, резултат по широкото изследване на пазарните предложения.
Следва да се кредитира обоснованото заключение на в.л. В. като вариант,
остойностяващ усреднените цени на труд и консумативи във всички
възможни сервизи, тъй като тази оценка е най-адекватна на достъпните за
клиента възможности за възстановяване на увреденото имущество. Съдът не
приема доводите за ограничаване на възстановителната стойност само до по-
ниските по стойност цени на услугата, тъй като това би означавало отнапред
собственикът да бъде лишен от възможността да получи качество, близко до
оригиналното изпълнение, така че да бъде постигнат ефекта на обезвредата,
както законът предписва според възприемането му в установената трайна,
посочена по-горе съдебна практика.
Изцяло неоснователно е позоваването на ограничението до оценяване
на вредите по специална методика, въведено с общите условия.
Действително, застрахователят може да използва своите вътрешни правила за
да предлага доброволно изпълнение на задължението си по застраховката на
парична компенсация за ремонт, който още не е извършен( чл. 56 от ОУ) и
няма да бъде извършен в одобрен от застрахователя сервиз(според
възможностите по чл. 54.4 за застраховани автомобили ползвани над 10
години), стига така определения размер да се приеме от застрахования като
достатъчен. При възникване на спор по предложението или, както е в
настоящия случая при пораждане на спора от пълен отказ от изпълнение,
вътрешните правила на застрахователя имат значение, сходно с
препоръчителната методика при уреждане на претенции по задължителните
застраховки – прилагат се само като ориентир за минимален размер на
обезщетението, но не и когато се докаже друг размер на възстановителна
стойност с пазарни аналози на разходите за ремонт на повредите(Решение
№209/30.01.2012г. на ВКС по т.д. №1069/2010,ІІ т.о., Решение № 60135 от
15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК).
Така в заключение въззивният съд намира за установен размер на
необходими разходи за възстановяване на увреденото имущество в
цялост до в размер на 2693.22лв като сбор от вече изразходвани и
вложени в ремонти 2190лв. и още 503.22лв за покриване на предстоящо
възстановяване.
Тази стойност обаче не достига до предвидените в специалното правило
на чл. 390 КЗ 70 % от действителната стойност на застрахованото имущество.
В случая съдът отчита, че уговорената между страните застрахователна сума,
за която насрещните страни са постигнали съгласие(чл.12 от ОУ), отразява
средната пазарна цена на вещта във вида, в който е била огледана от
застрахователя и с отчитане на изхабяването й като употребяван над 10
години автомобил. Няма въведено в отговора по иска възражение за
надзастраховане, поради което не може да се поддържа, че оценката от
6500лв не е адекватна на стойността към 16.06.2018г. До момента на понасяне
на увреждането е изтекъл само месец, а за такъв период не може да се
предполага, че автомобилът допълнително е изгубил от експлоатационните си
качества, респективно че предлагането му на пазара е изменено съществено,
за да се налага установяване на други аналози на вещи от същия вид и
качество до извеждане на коригирана средна пазарна цена. Затова при
8
увреждане, възстановимо със сума, която не достига дори до половината от
себестойността на застрахованата вещ няма никакво основание за
приравняване на повредите на настъпила тотална щета. Доводите за
прилагане на уговорките, предвидени в ОУ и в закона при такива случаи са
изцяло неотносими и не следва да се разглеждат.
По делото няма данни за погасяване на вземането на застрахования с
изплащане на задължението на застрахователя, породено от настъпването на
застрахователното събитие, поето като риск. Възражението за изсрочване на
претенцията по давност е неоснователно, като въззивният съд констатира
сезиране с депозирана по пощата молба и препраща към мотивите на първата
инстанция по този въпрос, които изцяло споделя.
В заключение, при отчитане на новосъбраното след отстраняване на
процесуално нарушение доказателство, въззивният съд достига до извод за
неоснователност на претенцията само за част от 320лв, съответна на
недоказаните вреди по два от детайлите, заявени за обезщетяване като
повреди, причинени при ПТП. За тази горница над 2693.22лв до
претендираните 3013.22лв. обжалваното решение не съответства на мотивите
на въззивния състав и следва да се отмени, като неоснователната претенция
на застрахованото лице се отхвърли. В останалата част искането за
обезщетяване е основателно и обжалваното решение следва да се потвърди.
Доколкото ищецът не е подал въззивна жалба по отношение
отхвърлителната част на решението, то извън контрола на настоящата
инстанция остава произнасянето по акцесорното искане за присъждане на
лихвите, определени при отчитане на начало на забава на кредитора от
бъдещо събитие, което следва да се счита осуетено занапред с окончателно
определяне на обезщетение за частично увреден и съхранен, а не бракуван от
собственика тотално погинал автомобил.
Разликата в крайния резултат обуславя ревизия на определените
разноски за първа инстанция( при отчитан4е на целия размер на
първоначално предявени искове). Пред въззивният съд не са изложени
оплаквания относно възприетите от първата инстанция размери на
направените от насрещните страни разходи(1085.72 лв от ищеца и 600лв от
ответника), съответно въззивният съд ги възприема като изходна база и
преразпределя определения от първата инстанция размер съразмерно
основателната част от претенцията в съотношение 2693.22/4087.77 за ищеца
или само 715.32лв, като намалява до този размер определените му разноски и
съответно 1225.22/4087.77 за ответника или 204.69лв., като завишава
присъдената вече сума с 46.97лв.
По претенциите за разноски в настоящото производство, съдът
съобразява, че към списъка си въззиваемата е представила доказателства за
заплатен в брой хонорар от 450лв в полза на упълномощения адвокат, като
този размер надхвърля пренебрежимо минимума от 440.92лв, предвиден в
НМРАВ. Възражението за прекомерност е неоснователно. Въззивникът е
поискал компенсация за юрисконсултско възнаграждение от 200лв, което не
надхвърля максимума и към него следва да се добавят доказаните разходи за
събрана от съда такса 60.26 и изплатено възнаграждение на вещо лице в
размер на 850лв. Така разходите на застрахователно дружество възлизат на
9
1110.26лв. При определяне на съотношението за разпределяне на
отговорността в настоящото производство следва да се съобрази само
основателната част от жалбата спрямо обжалвания размер: 320/3013.22лв за
въззивника или 117.90лв и 2693.22/3013.22лв за въззиваемия или 402.21лв .
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.271 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №284/09.02.2022г. постановено по гр.д.
№10394/2021г на Варненски районен съд( електронно дело 20213110110394
от ЕИСС), в частта с която е бил уважен иск на застрахован собственик за
присъждане на застрахователно обезщетение за нанесени щети на имущество,
застраховано с полица „Каско“ в размер над 2693.22лв до 3013.22лв, на
основание чл.405, ал.1 КЗ, и са определени разноските на насрещните страни,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, адрес ****
срещу Дженерали застраховане АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68 иск за
заплащане на горница над 2693.22лв до 3013.22лв, претендирана като
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат от настъпилото на 13.07.2018 г. застрахователно събитие с лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № ***, изразяващи се в
разходи за ремонт на повреди по греда между предни рогове и подмяна на
блокиран предпазен колан на дясна предна седалка по описи на щета
*********, на основание 405, ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №284/09.02.2022г. постановено по гр.д.
№10394/2021г на Варненски районен съд( електронно дело 20213110110394
от ЕИСС), в останалата обжалвана част, с която е бил уважен иск на
застрахован собственик за присъждане на застрахователно обезщетение в
общ размер до 2693.22лв (две хиляди шестстотин деветдесет и три лева и
двадесет две стотинки) за претърпени имуществени вреди в резултат от
същото събитие изразяващи се в разходи за ремонт на повреди и подмени на
2бр. предни въздушни възглавници( на волан и на пасажер), арматурно табло,
подмяна на десен фар, възстановяване на предна броня, предна лайсна и
декоративна решетка по описи на щета *********, на основание 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, адрес **** сумата от 1117.53лв
(хиляда сто и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки) представляваща
сбор от направените за двете инстанции разноски, съразмерно на основателна
част от иска, респективно неоснователна част от жалбата, на осн. чл. 78 ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 сумата от
322.59лв (триста двадесет и два лева и петдесет и девет стотинки),
10
представляваща сбор от направените за двете инстанции разноски,
съразмерно на неоснователна част от иска, респективно основателна част от
жалбата, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.2 ГПК.
Да се обяви в регистъра на съдебните актове осн. чл. 273 от ГПК вр.
чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11