РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Смолян, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 36/21.03.2022г.,постановено по гр.д.№ 287/2021г. по описа на Маданския
районен съд е прогласена за нищожна клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на
кредит № 325923 от 26.01.2021г., сключен между АН. СТ. ЮГ., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Р. ул. В. Л. №**, бл.**, ет. *, ап.**, и „И. Ф.“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Б.“ **, партер, представлявано от Б. Н., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер от 1402,92 лева за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави. Осъдено е „И. Ф.с“, ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Б.“ **, партер,
представлявано от Б. Н. да заплати на АН. СТ. ЮГ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р.,
ул.В. Л. № **, бл. **, ет. *, ап. **, сумата от 56,12 лева разноски по гр. д. № 287/2021 г. по описа
на РС Мадан. Осъдено е „И. Ф.“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. “Б.“ **, партер, представлявано от Б. Н. да заплати на адв. М. В. М., АК Пловдив, съдебен
адрес: гр. Пл.,бул. П. ш. № **, ет. . ап..* сумата от 328,20 лева адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
287/2021 по описа на РС- Мадан.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 774/06.04.2022г., поправена с молба
вх.№ 865/15.04.2022г. от “И. Ф.“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от управителя Б. Н. чрез
юрк. Ал. Г. с оплакване за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел по аналогия с друго
1
дело, че е сключен договор за кредит, поради което е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Ирелевантно за настоящето дело е екземпляр от договор за
кредит, предоставен по ч.гр.д. № 335/2021г. на PC- Мадан. Твърди се , че в случая не е налице
служебно известен факт съгласно чл. 155 от ГПК.Такива факти са установените с влязъл в сила
акт. Сочи се, че в този смисъл в заповедните производства не се доказва наличието на
облигационно правоотношение, а предоставените в тези производство договори са с цел преценка
на техните клаузи, а не установяване на наличието на правна връзка между страните. Нужда от
установяване на такава би се появила при предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Твърди се още, че
доказването на договори по ЗПФУР не става с тяхното предоставяне, а по изцяло други процедури
описани в ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и чл. 3,т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23 .07. 2014г., поради което съдът неправилно е приложил закона. С
оглед разпределената доказателствена тежест ищецът трябва да установи наличие на валидно
облигационно правоотношение, което не е направено от него, затова неправилно съдът е уважил
иска, като не е приложил разпоредбата на чл.154 ГПК. Решението е и необосновано, тъй като
съдът се е позовал на доказателства в друго производство,без изрично да посочи чл. 155 от ГПК и
без да мотивира, защо приема за установен ключов за постановеното решение факт. След като в
заповедното производство не се доказва наличие на облигационна връзка, то заповедта за
изпълнение няма установителното действие на съдебно решение. Затова при оспорването й се
стига до установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който се установява наличието на облигационна
връзка. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск.
Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
1005/05.05.2022г. от АН. СТ. ЮГ. чрез пълномощника й адв. М. М., в който се оспорва същата
като неоснователна. Излагат се доводи, че неоснователно се поддържат оплаквания, че съдът се е
обосновал, като е приел, че е налице служебно известен факт. Никъде в мотивите си съдът не се е
позовал на разпоредбата на чл.155 от ГПК, а след задълбочен анализ на всички събраните по
делото доказателства, е стигнал до извода, че Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
325923 е сключен между страните. Неоснователно е и твърдението, че не е доказан факта на
сключване на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 325923 между страните. Ищецът
е представил по делото предоставения му от „И. Ф.“ ЕООД, екземпляр от сключения договор, за
което свидетелства и имейл- кореспонденция между страните, в отговор на която ответникът е
предоставил на ищцата процесния Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
325923.Същият е сключен по правилата на ЗПФУР, въз основа на подробна информация описана в
общите условия като сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта на
ответното дружество и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „съгласен съм с
общите условия“, с което кандидатът приема същите. След това кандидатът получава имейл, в
който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личният си имейл, договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването става, като клиентът получава съобщение по телефона на предоставения от него
телефонен номер, 4 цифрен код. След това той получава втори имейл, в който се съдържа
специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. И след това се
получава обаждане или имейл за потвърждение, че кредита е одобрен.Видно е, че етапите за
сключване на договора за кредит от разстояние са осъществени, което не се и отрича от ищцата.
По делото са представени и имейли изпращани от ответното дружество във връзка със
2
сключения Договор за кредит, в който е признато и неколкократно е претендирало задължението
по договора с № 325923. Представена е и разписка от „Изипей“ АД, от която е видно, че „Изи
Финанс“ ЕООД, е превело на А.Ю. сумата от 3000 лева, с правно основание „Договор № 325923“,
с което се потвърждава наличието на облигационни взаимоотношения между страните.
Сключения между тях договор се доказва и от фактът, че „Изи Финанс“ ЕООД е инициирало 2
заповедни производства срещу А.Ю., именно въз основа на сключения помежду им Договор за
кредит № 325923, по които са образувани ч.гр.д. № 335/2021г. и ч.гр.д№ 8/2022г., като в
настоящето производство са представени издадените по тях заповеди за изпълнение. От същите е
видно, че „Изи Финанс“ ЕООД е предявила претенции именно на основание сключен между
страните Договор за кредит № 325923, което представлява злоупотреба с права.
Доказателствената тежест за наличието на сключен по правилата на ЗПФУР договор за
предоставяне на кредит от разстояние в случая е на ответната страна, която като доставчик следва
да докаже, че е получила съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно
чл.18,ал.1,т.3 от ЗПФУР. В този смисъл е и съдебната практика. Въпреки това ищецът е доказал
сключването на процесния договор и по отношение нищожността на клаузата за неустойка в
исковата молба са изложени подробни съображения. Правилно PC -Мадан е изложил подробни
мотиви, защо същата е недействителна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.
146 от ЗЗП. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като претендира за разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „Изи Финанс“ЕООД , чрез пълномощника му
юрисконсулт Александър Гюров в представена писмена молба-становище поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемият АН. СТ. ЮГ. чрез пълномощника си адв.Мирослав Михайлов в
представено писмено становище оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото писмени доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с иск от АН. СТ. ЮГ. срещу „Изи Финанс“, ЕООД, с който
претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл.3,ал.2 от
Договор за предоставяне на кредит № 325923, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
1402.92 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 предл.ІІІ от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. При
условията на евентуалност моли да обяви за нищожна същата клауза на основание чл.146 ал.1 от
ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
Ищцата излага твърдения, че е сключила с „Изи Финанс“ ЕООД, Договор за предоставяне
на кредит № 325923/26.01.2021г., съгласно който „Изи Финанс“ ЕООД й е предоставил кредит в
размер на 3000 лева, а тя е следвало да върне сумата от 5 640.48 лева, от които 3000.00 лева
главница, 1237.56 лева лихва и 1 402.92 лева неустойка, при уговорен ГПР от 48,3%, ГЛП от
3
40.15 % и срок за връщане на сумата от 720 дни или 24 месечни вноски, съгласно погасителния
план. Според чл.3 ал.1 от договора ищцата е следвало в срок от 5 дни от подписване на договора да
предостави едно от изброените обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от
4237,56 лева със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора или две физически лица-
поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от
работодателя си, като размера на нетния им осигурителен доход да е над 1000 лева, да работят на
безсрочен трудов договор, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем с
„Изи Финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“ и да подпишат
договор за поръчителство. Съгласно чл. 3 ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № 325923,
ако ищцата не представи едно от посочените обезпечения дължи заплащането на неустойка в
размер на 1402.92 лева, като сумата се заплаща на вноски,съгласно погасителния план. Ищцата
излага твърдения, че клаузата на чл. 3 ал.2 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.
26,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и при условията на евентуалност,
че е нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
По делото от фактическа страна се установява следното:
От представения от ищцата Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 325923
от 26.01.2021г. се установява, че страните по делото са се договорили ответното дружество, в
качеството му на кредитор да предаде на ищцата- потребител сумата от 3000 лв., а потребителят
се е задължил да върне същата на кредитора, при условията, посочени в договора, а именно
сумата от 4237,56 лева при представяне на обезпеченията по чл.3,ал.1 от Договора в срок от 5 дни
от сключване на договора- банкова гаранция или двама потребители, отговарящи на посочените
по-горе условия по чл.3,ал.1 от договора и сумата от 5 640,48 лева при непредставяне на
обезпечение по чл.3,ал.1 от договора. Договорът е сключен на основание стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по
бъдещия кредит и изричното съгласие на потребителя с Общите условия. Потребителят се е
съгласил да бъде уведомяван за състоянието на договора за кредит на предоставена от него
електронна поща, като е дал изричното си съгласие на същата да бъде уведомяван за предсрочната
изискуемост на кредита. Страните са договорили фиксиран ГЛП от 40,15% и срок на кредита 720
дни или 24 месечни погасителни вноски, като договорът съдържа и погасителен план при
предоставяне на обезпечение по чл.3,ал.1 и погасителен план при непредставяне на обезпечение по
чл.3,ал.1 в който е включена неустойката от 1402,92 лева, разпределена по равно към първите 6
погасителни вноски. От приетата по делото разписка от „Изи Пей“АД от 26.01.2021г., за сумата
от 3000 лева, с наредител „Изи Финанс“ ЕООД и получател АН. СТ. ЮГ. е видно, че като
основание в разписката е посочен „Договор № 325923“. От приложените по делото разпечатки от
електронна кореспонденция между страните е видно, че А.Ю. от посочения в Договора за кредит
№ 325923 електронен адрес- *********@***.** е поискала да й бъде изпратен процесния договор
за кредит и същият й е изпратен от посочения в договора електронен адрес на „Изи
Финанс“ЕООД***@********.** на 07.10.2021г. На същия електронен адрес на 11.10.2021г. „Изи
Финанс“ ЕООД е уведомило А.Ю., че има просрочени задължения по договор № 325923 и
същата е поканена да плати в 10-дневен срок сумата от 2036,48 лева, а на 18.11.2021г я е
уведомило, че обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл.8 от договора. От
приложените към настоящето дело ч.гр.д.№ 335/2021г. и ч.гр.д.№ 8/2022г. и двете по описа на
4
Районен съд-Мадан се установява, че „Изи Финанс“ ЕООД е подало две заявления с вх.№
2016/22.11.2021г. и с вх.№ 67/12.01.2022г. по чл.410 от ГПК и е поискало издаване на заповеди за
изпълнение на парично задължение срещу АН. СТ. ЮГ., за вземания, произтичащи от същия
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 325923 от 26.01.2021г. за суми от по 50 лева и
по двете заявления, представляващи част от вноска за главница с падеж 26.05.2021г. , цялата в
размер от 125 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявленията и разноски по делото за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По подадените заявления са издадени
Заповед № 151/23.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
335/2021г. и Заповед № 4/14.01.2022 г. по ч.гр.д. № 8/2022г. за претендираните в заявленията
суми.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е приел за
доказано, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № № 325923 от 26.01.2021г.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ищецът не е доказал сключването
между страните на посочения Договор за предоставяне на кредит от разстояние № № 325923 от
26.01.2021г. и съответно не е доказал наличието на облигационно правоотношение между тях.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР, финансова услуга е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
В случая процесният договор за предоставяне на кредит № 325923/26.01.2021 г., при ОУ
има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като
има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - интернет платформа - уебсайта на ищеца "Изи Финанс“
ЕООД.Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за
потребителя.Според изричните норми на чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал. 3 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ (Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги – изменено заглавие ДВ бр. 85/2017 г.),
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
5
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.Според чл.18, ал. 3 ЗПФУР
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.Съгласно чл. 184,
ал. 1 ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител
като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. В случая обаче, подобно искане не е направено, поради което следва да се
приема, че представения на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите
условия към него, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях изявления
и удостоверяват процесното облигационното правоотношение. Наличието на посоченото
правоотношение се установява и от представянето на същия Договор за предоставяне на кредит №
325923/26.01.2021г. от „Изи Финанс“ ЕООД по приложените ч.гр.д. № 335/2021г. и ч.гр.д.№
8/2022г. на Районен съд-Мадан, от който дружеството е посочило, че произтича вземането му,
като в заповедните производства е представило заверен препис от същия договор и е претендирало
част от незаплатена вноска по него Наличието на облигационното правоотношение се установява и
от посочената по-горе електронна кореспонденция между страните, извършена от електронните им
адреси, посочени в договора, както и от представената разписка от „ИзиПей“ АД от 26.01.2021г.,
от която е видно, че „Изи Финанс“ ЕООД е наредил плащане на АН. СТ. ЮГ. на сумата от 3000
лева, като основание за същото е посочено „Договор № 325923“.
С оглед изложеното ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение между
страните, макар че съгласно чл.18,ал.1,т.3 от ЗПФУР, тежестта на доказване е на доставчика,
поради което оплакването във въззивната жалба в тази връзка е неоснователно. Неоснователно е и
оплакването му за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
затова, че се е позовал „по аналогия“ с друго дело, че е сключен договор между страните. По
приложените заповедни производства жалбоподателят е представил същия договор и е
претендирал вземане въз основа на него, а в настоящето производство отрича съществуването на
договора, с оглед на което основателно е възражението в отговора на въззивната жалба, че е налице
злоупотреба с права от страна на жалбоподателя.
Правилно районният съд е приел, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от сключения между
страните Договор за предоставяне на кредит № 325923/26.01.2021г., съгласно която ищцата следва
да заплати неустойка в размер на 1402,92 лева при непредставено обезпечение по чл.3,ал.1 е
нищожна като противоречаща на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна е неустойката, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка е
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно
6
обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните
функции, които са й придадени от страните.
В случая правилно районният съд е приел, че клаузата на чл.3,ал.2 от процесния договор
за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции. В посочения размер неустойката представлява почти половината от отпуснатия кредит и
тя е предвидена не за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне на
кредитодателя получения кредит, ведно с уговорената договорна лихва, а е предвидена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция
или договор за поръчителство от две лица, отговарящи на посочените в чл.3,ал.1 изисквания.
Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не рефлектира пряко върху
задължението на кредитополучателя за погасяване на кредита, съгласно уговорения погасителен
план. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, чието е
задължението да прецени възможностите на кредитополучателя да изпълнява задължението си за
връщане на кредита. По този начин Кредитодателят прехвърля риска от неизпълнение на
задължението за връщане на кредита на кредитополучателя и макар уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не на
задължение за неплащане на вноските по погасителния план, процесната неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Тя представляват уговорка във вреда на кредитополучателя-
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата е разсрочена към
месечните погасителните вноски и правилно районният съд е приел, че по съществото
представлява добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна
печалба за кредитодателя и води до неоснователното му обогатяване за сметка на
кредитополучателя, като увеличава подлежащата на връщане от последния сума. Следователно
клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД като противоречаща
на добрите нрави и правилно районният съд е уважил предявения иск, с оглед на което въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на пълномощника на въззиваемия адв. М. В. М. от АК-Пловдив,
с адрес : гр.Пл., бул.“П. ш.“ № **,ет.*,ап.* на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.7,ал.2 ,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на
328,20 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/21.03.2022г.,постановено по гр.д.№ 287/2021г. по описа
на Маданския районен съд.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.“Б.“ **, партер, представлявано от управителя Б. Н., да заплати на адв. М. В. М. от АК-
Пловдив, с адрес : гр.Пл., бул.“П. ш.“ № **,ет. ,ап.. на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от
7
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 328,20 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8