Решение по дело №132/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 147/12.07.2013 г., постановена по НЧХД № 31/2013 г., Момчилградския районен съд е признал подсъдимият В. Е. Ш. от с.Д., О.К., обл.Кърджали, с ЕГН *, за виновен в това, че на 27.12.2012 г. в с.К., О.К., е причинил лека телесна повреда – оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и горните крайници на И. Ю. Т. от с.Ч., О.К., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното с тъжбата обвинение по чл.20, ал.2 от НК – деянието да е извършено в съучастие с В. Р. М. от с.Д., О.К..

Със същата присъда, съдът е признал подсъдимият В. Р. М. от с.Д., О.К. за невиновен в това, че на 27.12.2012 г. в с.К., О.К., е причинил лека телесна повреда – оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и горните крайници на И. Ю. Т. от с.Ч., О.К., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият В. Е. Ш. е осъден да запати на И. Ю. Т. сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените от него деловодни разноски в размер на 742 лева, като е отхвърлил гражданския иск за разликата от 800 лева до пълния предявен размер от 7000 лв., като неоснователен и недоказан. Подс.Ш. е осъден също да заплати по сметка на РС- М. сумата от 50 лева, представляваща д.т. върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от И. Ю. Т. против В. Р. М. за сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2012 г., от деянието по чл.130, ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В. Е. Ш., който чрез защитника си – А.М. Ч. я обжалва като неправилна и постановена в противоречие на събраните доказателства. Твърди се, че неправилно съдът стигнал до извода, че подсъдимия Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.130, ал.1 от НК. Никой от разпитаните свидетели по делото не сочел Ш. като пряк извършител па деянието, за което е предаден на съд. Показанията на разпитания св.Б. съществено се разминавали с тези дадени от него по полицейската преписка приложена по делото, както и с тези дадени от другите разпитани свидетели по делото. Св.Б. твърдял, че тъжителя е паднал на земята, без нито един от другите свидетели вкл. и св.М. да сочи това, дори напротив същите сочели, че тъжителя не е падал на замята и е нямал видими увреждания по себе си. Свидетелите В. Х. и Ш. Н. сочели, че в непосредствена близост до тъжителя имало „много” хора. Относно начинът и механизма на възникване на увредата говорели в множествено число, без обаче да посочват имена или да описват извършителите. Товаот своя страна будело съмнение относно авторствотона деянието. Двамата свидетели били разпитани в четвъртото по делото съдебнозаседание, като до тогава тъжителят не ги бил посочил, като очевидни, а такиватвърдения не се съдържали и в тъжбата. Присъдата не можела да почива на предположение, относно авторството на извършеното деяние. На това основание показанията на св.Б. се явявали непоследователни, нелогични и противоречиви с останалите гласни доказателства, както и неподкрепени с приложенитеписмени доказателства по делото- медицинско удостоверение.

Сочи се в тази връзка, че по делото не бил установен начинът и механизмът на нанасяне на телесната повреда, участието на подсъдимия в деянието, кактои причинно следствената връзка между нанесените удари и възникване на увредата. Съдът не бил отчел и обстоятелството, че съдебно медицинскотоудостоверение по делото съдържало данни за увреждания, които нито един от свидетелите не сочел. По този начин районният съд стигнал до неправилния извод, че Ш.е извършил деянието, за което е предаден на съд, вместо да го оправдае, го е признал за виновен по така повдигнатото обвинение. В следствие на това неправилно е уважил и предявеният граждански иск макар и частично за суматав размер на 800 лв., както и го е осъдил да заплати направените разноски по делото.

Моли, да сеотмени присъдата постановена по НЧХД № 31/13 г. поописа на МРС, като вместо това подсъдимият бъде признат за невиновенпотака повдигнатото обвинение по чл.130, ал.2,вр. с чл.20 от НК, кактои предявеният по реда на чл.84 исл. от НПК, граждански иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. Алтернативно моли, размера на уважения гражданскииск да бъде намален до размер определен по справедливост от съда.

В съдебно заседание жалбодателят В. Ш. не се явява, като се представлява от А.Ч., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответника по жалбата – тъжителят И. Т. чрез повереника си – А.С., счита жалбата за неоснователна и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото на първоинстнционното следствие доказателства, като на въззивното следствие такива не са искани и събирани, се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят И. Т. и св.Ш. Н., вечерта на 26.12.2012г. посетили дискотека „Гранд де лукс”, находяща се в с.К., О.К.. Около 02.30ч. на 27.12.2012г. при тях отишъл подс.В. Ш. и извикал тъжителят навън, за да си поговорят. Още с излизането от дискотеката двамата започнали да се разправят на висок глас по повод стар проблем, след което започнали да се дърпат и бутат. По това време пред дискотеката били свидетелите С. Б. и В. М. – служители на РУП- К., които изпълнявали задълженията си по опазване на обществения ред. Те видели спречкването между подс.Ш. и тъжителя, поради което веднага се насочили към тях с цел прекратяване на разправията. В този момент подс.Ш. нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на тъжителя, след което го бутнал и тъжителят залитнал. Непосредствено след това, двамата полицейски служители разделили тъжителя и подс.Ш., като в този момент се намесил и другият подсъдим – В. М., който се опитал да удари тъжителя, но полицейските служители го възпрели и не му позволили да приближи тъжителя. След прекратяване на инцидента, двамата подсъдими и тъжителя били отведени в сградата на РУП- К., където им били съставени предупредителни протоколи по чл.56 от ЗМВР да не се саморазправят.

Още същия ден /27.12.12г./ тъжителят И. Т. посетил съдебен лекар – д-р Н. М., на когото съобщил, че на 27.12.2012 г. бил бит с юмруци и ритници. Било му издадено СМУ № 282/2012 г., в което е посочено, че при прегледа било установено: оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и горните крайници. Описани са следните наранявания: глава- по долния клепач на лявото око и във външната третина на горния му клепач се установило синкаво-мораво кръвонасядане, разположено на обща площ 4/3 см., при затворена очна цепка с умерен оток на кожата; в областта на дясната назолабиална гънка се установило охлузване на кожата с размери 0.7/0.4 см., покрито от тъмно червена корица, разположена на ниво на околната здрава кожа; крайници – по задно-вътрешната повърхност на лявата мишница, в горната й трета се установило синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 5/3 см., като такова кръвонасядане с размери 3/2 см. се установило и по задно-вътрешната повърхност на лявата мишница, в горната й трета. Било е причинено болка и страдание.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд, а именно – на 27.12.2012 г. в с.К., О.К., причинил лека телесна повреда – оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и горните крайници на И. Ю. Т. от с.Ч., О.К., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Събраните в тази връзка по делото гласни доказателства – свидетелските показания на полицеските служители Стефан Боянов и В. М., които са и преки очевидци на случилото се, са еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което и съдът ги кредитира. Разминаванията в показанията им относно факта дали тъжителят е паднал след нанесения му удар от подс.Ш. или само е залитнал и съответно дали е имал видими белези по лицето, не дава основание показанията им да не бъдат възприети като достоверни, както се сочи във въззивната жалба. Относно основните факти, че тъжителят Т. и подс.Ш. са се разправяли на висок глас пред дискотеката, след което са започнали да се дърпат и бутат, и именно подс.Ш. е посегнал към тъжителят и го е ударил, е безспорно установен, като в подкрепа на тези факти са и показанията на свидетелите Ш. Н. и В. Х., както и приобщеното по делото СМУ №282/2012г. от датата на инцидента, в което са описани установените при прегледа на пострадалия наранявания. Съвкупния анализ и преценка на събраните по делото доказателства по несъмнен начин доказват извършеното престъпно деяние и участието на подс.Ш. в осъществяването му. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционния съд е анализирал подробно всички доказателства, на които се е позовал, като е изложил съображения на кои дава вяра и защо, съответно кои не кредитира и защо. Тези изводи, както и изводите за авторството на деянието, за фактическия състав на престъплението с анализирани обективни и субективни признаци, са правилни и обосновани и се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно също така подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение в извършване на престъплението по чл.130, ал.2 от НК в съучастие с подс.В. М. – по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Междувпрочем в тази й част, както и в частта, в която подс.М. е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, присъдата не е обжалвана и е влязла в сила, поради което и не следва да се коментира и проверява.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд, правилно е съобразил наличието на изискуемите по чл.78а от НК предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Относно размера на административното наказание “глоба”, съдът е приел, че същият следва да бъде о´ределен в предвидения минимум от 1000 лева с оглед младата възраст на извършителя, липсата на данни за други негови противообществени прояви и обстоятелството, че е безработен. Така определеното наказание по размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Ш. деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Направените от първоинстанционният съд изводи в тази насока са правилни и наложеното наказание е справедливо, като следва да се посочи, че липсват конкретни оплаквания относно размера на наложеното наказание.

С оглед характера на телесните увреждане – оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и горните крайници и свързаните с тях претърпени от пострадалия болки, страдания и неудобства, които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия, сумата от 800 лева за неимуществени вреди, която е присъдил първоинстанционния съд, се явява прекомерна за обезщетяването им. При преценка на дължимото обезщетение съдът съобрази, че в случая се касае за повърхностни и малки по размери наранявания, които са причинили болка и страдание без разстройство на здравето и сумата в размер на 500 лева е достатъчна, справедлива и в пълен обем ще репарира претърпените неимуществени вреди от пострадалия. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена като гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения от 500 лева до уважения от районния съд размер от 800 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху присъденото обезщетение се дължи и законна лихва от датата на причиняване на увреждането – 27.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както правилно е определил районният съд.

На основание чл.169, ал.2 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и направените такива от тъжителя. В този смисъл и в частта, в която подс.Ш. е осъден да заплати на пострадалия направените от него деловодни разноски, присъдата на решаващия съд е правилна и законосъобразна, като същият следва да бъде осъден да заплати и направените и претендирани от въззиваемия разноски и пред настоящата съдебна инстанция, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградският районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването й. Извън описаното по-горе изменение в гражданската част, в останалата й част присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334, т.3 и т.6, във вр. с чл.337, ал.3 и чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 147/12.07.2013 г. по НЧХ дело № 31/2013 г. по описа на Районен съд - М., в частта й, с която подсъдимия В. Е. Ш. от с.Д., О.К., обл.К., с ЕГН *, е осъден да заплати на И. Ю. Т. от с.Ч., О.К., с ЕГН *, сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като я ОТМЕНЯВА в частта за разликата от 500 /петстотин/ лева до 800 /осемстотин/ лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди от В. Е. Ш. от с.Д., О.К., обл.Кърджали, с ЕГН *, против И. Ю. Т. от с.Чорбаджийско, О.К., с ЕГН * за разлика от 500 лева до 800 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА В. Е. Ш. от с.Д., О.К., обл.К., с ЕГН *, да заплати на И. Ю. Т. от с.Ч., О.К., с ЕГН *, деловодни разноски за въззивното производство в размер на 700 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.