№ 6286
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110148138 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от
ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо К. Д. Г.
съществуването на вземане в размер на сумата от 2000,00 лева,
представляваща главница по Договор за кредит, сключен от разстояние
Номер: 394890/18.07.2022 г. между „Изи Финанс“ ЕООД и К. Г., ведно със
законна лихва за период от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
230,94 лева, представляваща договорна лихва за период от 18.07.2022 г. до
14.01.2023 г. и сумата от 58,33 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 14.01.2023 г. до 28.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2023 г. по ч.
гр. д. № 29666/2023 г. по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД твърди, че на 18.07.2022 г. е сключил
Договор за предоставяне на кредит Номер: 394890 с ответника К. Д. Г., по
силата на който на последния е предоставена сумата в размер на 2000 лева.
Според условията на договора ответникът следва да върне кредита на 6
месечни вноски, при договорен лихвен процент от 40,15%. Поддържа, че
договорът е сключен от разстояние, след като кредитополучателят се е
регистрирал в сайта на кредитодателя www.minizaem.bg, попълнил е
въпросник и се е съгласил с общите условия на кредитодателя, а за
идентифициране на кредитополучателя след одобрението на искания кредит,
на ответника е изпратен уникален 4-цифрен код по посочен от него имейл, в
който също така са посочени преддоговорните условия по договора за кредит
и е изпратен линк, след отварянето на който следва да въведе получения код, а
също така ответникът е изпратил снимка на личната си карта и на лицето си,
1
от които е видно, че предоставените данни съвпадат с действителните такива
на ответника, а също така, че ответникът действително е посоченото в
заявката лице. Проведен е също така телефонен разговор между ответника и
представител на ищцовото дружество, в който ответникът е потвърдил
получаването на кредита. След сключване на договора, сумата, предоставена в
заем е преведена по банкова сметка на кредитополучателя, посочена в
заявката. Навежда твърдения, че ответникът не заплатил пълното задължение
по договора за главница, поради което била начислена мораторна лихва. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът К. Д. Г., редовно уведомен на 20.05.2024 г. на основание чл.
41, ал. 2 ГПК на посочения във възражението адрес, в срока по чл. 131 ГПК не
подава отговор на исковата молба.
Подаденото от длъжника К. Д. Г. в срока по чл. 414 ГПК възражение в
заповедното производство е бланкетно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение по валиден договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, по което ищецът е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок,
ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
Видно от съвкупния анализ на представените и приетите като
доказателства по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние
Номер: 394890/18.07.2022 г., Общи условия за предоставяне на кредит от
разстояние, електронна кореспонденция и платежни нареждания и др.,
ищецът кредитор на 18.07.2022 г. е предоставил на ответника потребител
кредит в размер на сумата от 2000 лева, който следва да я върне в срок от 180
дни от подписване на договора, ведно с възнаградителна лихва в размер на
230,94 лева на 6 равни месечни вноски в размер на 333,33 лева всяка.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да
предостави на ответника кредит, съгласно уговорените параметри и условия.
Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да
бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал.
1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Договорът е сключен надлежно в
електронна форма от разстояние. Законът за потребителския кредит допуска
2
възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК, кредиторът трябва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен
носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като
средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от
разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит.
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила
от 1.07.2011 г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ), но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – арг. чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от
ГПК) – в този смисъл решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., на
ВКС IV г. о., определение № 169 от 6.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., на
ВКС I т. о).
Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на
кредита; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, начинът на плащане
и погасителен план. Предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит.
Представени са общи условия по договора, с които кредотополучателят е
запознат.
Съдът след извършена преценка за действителността на уговорените в
договора клаузи, не констатира нищожни клаузите в договора, които да влекат
като последица нищожност на целия договор.
Предвид гореизложеното, че договорът за потребителски кредит е
3
сключен в електронна форма по ясен и разбираем начин, както и с оглед
обстоятелството, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт, който според настоящия състав е не по-малък от
12 и е предвидена възможност за отказ от сключения договор, съдът счита, че
сключеният договор е валиден и отговаря на изискванията, които поставя
ЗПК.
Ответникът не оспорва, а и видно от платежното нареждане – по сметка
на ответника е изплатена сумата от 2000,00 лева – главница по договора за
заем. Следователно по делото се доказва, че кредиторът е изпълнил
задължението си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет
на договора за кредит, съобразно уговорения в договора начин, като за
потребителя е възникнало задължение да върне предадената парична сума в
уговорения в договор срок, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Договорът е с настъпил падеж на последното плащане на 14.01.2023 г. Не се
установява да са извършвани плащания по договора, поради което съдът
счита, че исковата претенция следва да бъде уважена в цялост, включително и
по отношение иска за мораторна лихва.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство, от които 45,79 лева – държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер
на 50,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния
интерес и фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, от които 134,21 лева – заплатена
държавна такса в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД,
че К. Д. Г., ЕГН ********** с адрес гр. *******, бул. ******* № *** ДЪЛЖИ
НА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. *******, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1
сумата от 2000,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит,
4
сключен от разстояние Номер: 394890/18.07.2022 г. между „Изи Финанс“
ЕООД и К. Г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 230,94 лева, представляваща договорна лихва за
период от 18.07.2022 г. до 14.01.2023 г. и сумата от 58,33 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 14.01.2023 г. до 28.04.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 14.06.2023 г. по ч. гр. д. № 29666/2023 г. по описа на СРС, 77
състав.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН ********** с адрес гр. *******, бул. *******
№ *** ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. *******, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов,
ул. Балша № 17, ап. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 95,79 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 234,21 лева – разноски в
исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5