Р Е Ш
Е Н И Е
№422
гр. Габрово,04.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА
и в
присъствието на прокурора .................................като
разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№1022 по
описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с
правно основание чл. 224, ал. 1
от КТ.
В исковата
молба ищцата твърди, че от
19.04.2018г. работила по трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжността
„Касиер". Мястото й на работа било
в бензиностанцията на дружеството в град Габрово, което е изрично записано в
Трудовия договор.
Макар
добросъвестно да престирала труд на своя работодател, не й е платено трудовото възнаграждение за месец май
и юни 2019 година, поради което прекратила трудовия си договор с ответника на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ с нарочно заявление. Въпросното
Заявление е с дата 12.08.2019 година и е получено от ответника на 13.08.2019
година.
На 26.08.2019г.
получила по пощата Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №1/23.08.2019
година, с която ответникът й наложил дисциплинарно наказание „Дисциплинарно
уволнение, което ответникът
вписал в трудовата й книжка.
Оспорила законността на уволнението си,
и с влязло в сила Решение по гр. дело №1658/2019 година по описа на PC –
Габрово, същото било отменено.
Ищцата твърди, че
докато е престирала труд за своя работодател, не е ползвала дори и един ден полагаем платен
годишен отпуск. Това се дължало на факта, че ответникът е създал такава
организация на труда, при която попълвали молби за ползването на платен годишен
отпуск и такъв й бил разрешаван формално, но
отпуск реално не е ползвала. През тези дни през, които се водела в
отпуск е работила.
При това положение за времето от 19.04.2018 година до
13.08.2019 година /почти 18 месеца /
на нея й
се полагат 30 работни дни платен
годишен отпуск. Тъй като не е ползвала и
един ден от този отпуск, то при прекратяване на трудовия й договор
работодателят следвало да й начисли и изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в нетен размер от 675
лева.
ИСКА СЕ съдът да
осъди ответника да заплати
на ищцата сумата от 22.50лева, представляваща
неначислено и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1
/един/ работен ден, която претенция се предявява частично от цялото дължимо нетно обезщетение от 675 лв. за
периода 19.04.2018г. – 13.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на
исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
В отговора на ответника се съдържа
признание по отношение на предявената частична претенция в размер на 22,50 лв.,
което се потвърждава от ответника чрез пълномощника му в първото заседание по
делото.
Ищцата чрез пълномощника си в първото заседание по делото прави изрично
изявление, че предявената частична претенция в
размер на 22.50лв. й е заплатена
изцяло от ответника, но след постъпване на исковата молба в съда, за което е
представено платежно нареждане за кредитен превод от 20.08.2020 г.
Ищцата чрез пълномощника си заявява, че
иска при това положение е неоснователен, но претендира да й бъдат
присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Съдът,
като взе предвид представените по делото писмени доказателства: Трудов договор, Заявление за прекратяване на трудов договор с
Фискален бон, Товарителница и Обратна разписка, Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Решение № 524 по
гр. д. №1658/2019 година на ГРС, както и стр. 6, 7, 8 и 9 от Трудовата
книжка на ищцата, Решение № 62/28.02.2020 г., постановено от Габровски окръжен
съд по в.гр.д. № 39/2020 г. по описа на с.съд; Молба от Т.Г. за ползване на 10
дни платен отпуск за 2019 г.; Заповед на "Шопов- транс"ООД с
разрешение на ползване на отпуск от 10.06.2019 г. до 21.06.2019 г.; Извлечение
от 4 стр. от тетрадка за аванс и заплати на работниците от фирма
"Шопов-транс" ООД относно платени на 15.01.2029 г. 286,00 лв.,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и
платени през м.юли, 2019 г., 220, 00 лв., представляващи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за първото полугодие на 2019 г.; Платежно нареждане за
паричен превод в полза на ищцата от 27,00лв., представляващи обезщетение за неизползван
отпуск за времето от 01.07.2019 г. до 13.08.2019 г. в размер 24,35 лв., приема
за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 224 от КТ
за присъждане на обезщетение за неизползван ПГО следва да се докаже по
безспорен начин, че на ищцата е останал платен годишен отпуск, който не е
използвала, за посочения период, както и размера на дължимото и незаплатено
обезщетение за неизползван ПГО.
От представените
писмени доказателства и от изявленията на страните се установява, че с
платежно нареждане за кредитен превод от
20.08.2020г., работодателят е заплатил
на ищцата дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 1 /един/ работен ден в
рамките на периода 19.04.2018г.-13.08.2019г. в размер на
22.50лв.. Следователно ответното
дружество е погасило изцяло процесното задължение към ищцата чрез плащане.
По изложените съображения, предявеният иск по
чл.224,ал.1 от КТ следва да
бъде отхвърлен изцяло, като погасен
чрез плащане.
Тъй като ответникът е извършил
плащането на 20.08.2020г.,
след постъпване на
исковата молба в
съда на 17.07.2020г., то същият
с поведението си е дал повод
за завеждане на делото. Ето защо
към датата на завеждане на исковата молба работодателят обективно е бил в
забава за изплащането на процесното обезщетение, станал е причина за завеждане на
делото, поради което нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима.
С оглед на горното ищецът, а не
ответникът има право на присъждане на разноските по делото. Следователно ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение в размер
на 100лв..
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
предвид обстоятелството, че искът се
отхвърля след извършено в хода на делото
плащане и предвид това, че делото като краен резултат е решено в полза на
ищеца, вкл. и с присъждането на разноски, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по делото в размер
на 50.00лв., а в случай на издаване
на изпълнителен лист и
д.такса в размер
на 5.00лв., по сметка
на Районен съд- Габрово, съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
иск по чл.224, ал.1 от КТ от
Т. В.
Г.,ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Н.С. ***,
съдебен адрес:*** против „ШОПОВ
ТРАНС” ООД, ЕИК107548872, седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул. „М. Попов”
№87А, представлявано от Управителя Христо
С. Шопов, с пълномощник: адвокат П.С. ***, за заплащане
на сумата от 22.50лв./двадесет и два
лева и петдесет ст./, като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА
„ШОПОВ ТРАНС” ООД, ЕИК107548872,
седалище и адрес на управление:
гр.Севлиево, ул. „М. Попов” №87А, представлявано от Управителя
Христо С. Шопов, с
пълномощник: адвокат П. С. *** да заплати на Т. В. Г.,ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.С. ***, съдебен адрес:***, направените разноски
за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 100лв./сто лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ШОПОВ ТРАНС” ООД, ЕИК107548872,
седалище и адрес на управление:
гр.Севлиево, ул. „М. Попов” №87А, представлявано от Управителя
Христо С. Шопов, с
пълномощник: адвокат П. С. *** да заплати държавна такса в
размер на 50.00лв./петдесет лева/, а в случай на издаване на изпълнителен лист и д.такса в
размер на 5.00лв./пет лева/,
по сметка на Районен съд –Габрово, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: