Р Е Ш Е Н И Е
№ 3493/26.7.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 27.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2746 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца К.Л.М. ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** осъдителен иск с правно основание чл.405 от
Кодекс за застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 356,00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение , вследствие настъпило
застрахователно събитие, по покрит риск от застраховка „КАСКО" по нанесена щета, както и необходимите материали и
труд, ведно със законна лихва , считано от датата на завеждане на настоящото
производство в съда-19.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените съдебно - деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство.
Ищецът излага, че притежава в собственост лек
автомобил, марка „**" с държавен контролен номер № **
На 08.12.2017 г. е сключена застраховка
„Каско" на МПС № 93001710105709 с валидност от 00.00 часа на 09.12.2017 г. до 24.00 часа
на 08.12.2018 г. Обект на застраховката е
л. а. ** с ДКН ** Покрити рискове съгласно полица клауза 1 - „Всички
рискове" със застрахователната сума 30 000 лв. Премията по полицата в
размер на 1 725,84 лв. е била
платима на 4 равни вноски по 431,46 лв. Първа вноска е
платена към датата на сключване на застрахователния договор със сметка
Р004876356/08.12.2017г. Съответно втора и трета вноска
са платени със сметки Р005246681/08.03.2018 г. и Р005657347/08.06.2018 г.
Четвърта вноска е приспадната по щета № 0003-1201-18-408075. На 08.12.2017 г. автомобилът е представен за оглед видно от талон
за оглед на автомобил.
На 28.12.2017 г. автомобилът е представен за
контролен оглед , поради смяна на собственост, видно от анекс към договора и добавък към
талон за контролен оглед.
На 21.11.2018 г. ищецът
е паркирал автомобила около 14.00 часа на ул. **срещу № 9 - 9А и като се е върнал до колата е
установил, че предна маска (декоративна решетка) е счупена. За случая е уведомен незабавно ответника чрез мобилна група 0800 15
333.
На 21.11.2018 г. е
регистрирана щета № 0003—1201—18-415843. Било е съставено опис - заключение от служител на З. „Л.И.",
съгласно което са увредени следните части:
Декоративна решетка - смяна
На 28.11.2018
г. К.Л.М. е получил по личната си банкова сметка *** 377,99
лв.
Увредените части са
били оригинални.
След направена справка за стойността на щетата се
установява, че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение не отговаря
на действителното такова, а именно:
Декоративна решетка - смяна - Д/М - 2,00 часа х
36,00 лв. = 72,00 лв. Декоративна
решетка - 662 лв.
Общо : 734,00 лв.
Всичко общо: 734 /седемтотин тридесет и четири
лева/
Всичко по т. 1 е в размер на 734 / седемстотин
тридесет и четири лева /, от които са заплатени 377,99
лв.
Неизплатената
част от претендираното застрахователно обезщетение е в размер на 356,00 лв., поради което ремонтът на автомобила не може да бъде
извършен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.
2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. За възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средни пазарни цени към момента
на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ
от същото качество и количество като увредената вещ. В
конкретния случай увредените части са били оригинални и следва да бъдат
подменени, също с оригинални.
Излага се, че е налице
само една повреда. Повредена е декоративна решетка със степен на увреждане - за
подмяна (смяна). Налице е само един детайл за подмяна.
Сочи се, че ответното дружество е заплатило
застрахователно обезщетение по щетата в размер на 377,99
лв. Общия размер на щетите е в размер на 734 лв.,
определен по пазарни цени на увредената част и стойтността на труда за
подмяната й.
Исковата
претенция от 356 лв. представлява разлика между общия размер на щетите
от 734 лв. и платената от застрахователя сума от
377,99 лв.
Излага се, че ответникът не е правил изричен отказ да заплати
пълния размер на щетите от 734 лв. , като според ответника размерът на щетите
е в по-малък размер - 377,99 лв. Застрахователят налага коефициенти на
овехтяване, като по този начин ищецът не се обезщетява по средни пазарни цени,
а с платеното застрахователно обезщетение от 377,99 лв. не е възможно да се поправят
щетите от застрахователното събитие.
Вследствие на изложеното ,
се моли да се уважи предявената искова претенция и да бъдат присъдени сторените
в производството разноски.
Ответната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в
който се излага становище, че се оспорва предявената искова претенция изцяло по
основание и размер.
Оспорват се
твърдяните от ищеца материални щети на автомобила.
Счита се, че
искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените
вреди.
Счита се, че с изплащане на
сумата от 377,99 лева е изплатено полагаемото се
застрахователно обезщетение за действителните щети на автомобила.
Претендираните
размери не кореспондират с установената трайна съдебна практика и методика на
оценяване на щетите, като най-малкото не е съобразено овехтяването на
автомобила.
Счита се, че с
оглед възрастта на автомобила и действителната му стойност стойността,
необходима за отремонтиране е много по- ниска от посочената от ищеца. Претендираната стойност на
отремонтиране е силно завишена и не съответства на средните пазарни стойности
на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд.
В конкретния
случай, обаче, относно претърпените от ищеца имуществени вреди е образувана
преписка по щета при ответното дружество и е изплатена застрахователна сума,
определена по посочената от застрахования методика. Правата на пострадалия са охранени
в цялост. Няма нито законова, нито процедурна пречка
при предоставяне на допълнителни документи, удостоверяващи действително
допълнителна щета за финализиране на преписката и изплащане на окончателен
размер на обезщетение. Вместо това обаче ищецът
завежда настоящия иск. Същият не представя писмени
доказателства, че ответното дружество е направило изричен отказ да заплати
допълнителна сума за застрахователно обезщетение, не представя писмени
доказателства, че изобщо е уведомил ответното дружество, че според него
изплатеното застрахователно обезщетение не отговаря на действителното такова.
Предвид
изложените съображения, се моли да се отхвърли изцяло предявения иск за
имуществени вреди като неоснователен.
Алтернативно се
моли да се намали претендираното обезщетение.
Моли се за
присъждане на направените в производството разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
На основание
чл.78 ал.5 от ГПК се възразява срещу размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Поради всичко
гореизложено, се моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят сторените
в производството по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
приобщеното по делото Свидетелство за регистрация част I, ищецът К.Л.М. е
собственик на процесния лек автомобил марка Audi модел Q7 с peг. № **
От представената
по делото Застрахователна полица № 93001710105709 от 08.12.2017г. е видно ,че ищецът К.Л.М. е застраховал по
Застраховка „КАСКО“ на МПС процесния лек автомобил при ответното дружество
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД със срок на действие от 00:00
часа на 09.12.2017г. до 24:00 часа на 08.12.2018г.
Приети по делото са
Сметки № Р004876356/08.12.2017г. ,
№ Р005246681/08.12.2017г. и №
Р005657347/08.12.2017г. за платени от ищеца К.Л.М. застрахователни вноски.
Между страните не е спорно обстоятелството ,
че 1/ между ищеца и ответника е сключен валиден договор за имуществена
застраховка „КАСКО" на МПС със застрахователен договор № 93001710105709,
за „Каско" на лек автомобил марка Ауди модел Кю7 с ДКН В 2399 НК, със срок
на действие на застраховката от 00.00 часа на 09.12.2017 г. до 24.00 часа на
08.12.2018 г. с предмет „Всички рискове" със застрахователната сума 30 000
лв. , както и 2/ че ищецът е изправен по отношение на поетите от него
задължения по договора за застраховка; на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Прието по делото е
Уведомление по застрахователна полица № 93001710105709 от 21.11.2018г. от ищеца
К.Л.М. до ответното дружество.
Представен по делото
е Опис - заключение № 0003-1301-18-415843/21.11.2018г., в което са описани
настъпилите увреждания на процесния лек автомобил марка марка Ауди модел Кю7.
Посочени са следните констатирани и описани увредени детайли на процесния
автомобил: декоративна решетка.
Приобщена по
делото е заверена за вярност преписка по щетата, съдържаща:
експертиза по щета №: 0003 -1301-18-415843, сравнителна експертиза по щета
№0003 -1301-18-415843, проформа фактура № 54174/2018-11-22, опис – заключение
от 21.11.2018г., уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
93001710105709,доклад по щета №0003 -1301-18-415843 от 28.02.2019г.,
застрахователна полица № 93001710105709, талон за оглед на автомобил, Анекс І1
по застрахователна полица № 03058287/93001710105709, добавък № D къч талон за
оглед на автомобил от 11.12.2017г. свидетелство за управление на МПС на К.Л.м.
и контролен талон , Свидетелство за регистрация на МПС част 1, преводно
нареждане от 28.11.2018г., Декларация от К. Л.М. от 21.11.2018г.,опис на
необходимите документи за преключване на щета №415843/21.11.2016г.
Видно от Кредитен
превод от 28.11.2018г., ответното дружество е заплатило сумата за
възстановяване на настъпилите увреждания по процесния лек автомобил, съгласно
щета № 0003-1301-18-415843 в размер на 377,99 лв.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение
на вещото лице Д.В.В. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, вероятният механизъм
на реализираното застрахователно събитие е следният: На 21.11.2018г., след 14:00 часа неизвестно
лице, без знанието и разрешението на застрахованият, нанася материални щети по
лек автомобил АУДИ КЮ 7 с ДК№ в 2399 НК, като нарушава целостта (счупва)
декоративната решетка. При съпоставка на
механизма на застрахователното събитие и уврежданията на автомобила става ясно,
че е налице причинно-следствена връзка между тях. Увредена е декоративната решетка пред
радиатора на автомобила. Общата стойност за възстановяване на щетата е -
764,95лв. сДДС.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест
на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на
ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В
процесния случай съдът намира за установено, че между ищеца К.Л.М. и ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД
е сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско” по
отношение на притежавания от първия лек автомобил марка Audi модел Q7 с peг. №
В 2399 НК , обективиран в застрахователна полица № 93001710105709 от
08.12.2017г., като срокът на действие на
договора е от 00:00 часа на 09.12.2017г. до 24:00 часа на 08.12.2018г., която
застраховка е валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие – 21.11.2018 г., както и че ищецът е заплатил в полза на ответника
дължимата по договора застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП на процесната дата 21.11.2018 г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек
автомобил, собственост на ищцовото дружество. Доказването на посочения
механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се
установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото
МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с писмените
доказателства обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП
и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Спорният
въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята
стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 764,95 лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и
по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи
друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата , възприет от отменения закон , е
възпроизведен и в новия закон.
Предвид
установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 764,95 лв., която
сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил, от
която сума ответното дружество е изплатило на ищеца сумата в размер на 377,99
лв., вследствие на което остава дължима сумата в размер на 386,96 лв.
Вследствие
на изложеното , доколкото в настоящото производство се претендира сума в
по-малък размер съдът намира, че предявената искова претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид
направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената главница , считано от завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен на л.41 от делото и претендира присъждане на следните суми, от
които : 50,00 лв. - държавна такса; 200,00 лв. – депозит за вещо лице и 1200
лв.– изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие. Съдът , като съобрази релевираното от ответника възражение за
прекомерност , обективирано в отговора на исковата молба, действителната правна и фактическа сложност
на делото и проведеното по делото едно съдебно заседание и при съобразяване с
минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно,
поради което намира,че адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде
редуцирано на 300,00 лв. С оглед крайния изход на делото и след направените
изчисления съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на сумата 550,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.М. ЕГН **********, с адрес: *** сумата
в размер на 356,00 лв., представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка Audi Q7 с peг. № В 2399 НК, застрахован по договор за
застраховка „Каско” , обективиран в застрахователна полица № 93001710105709
от 08.12.2017г., представляващи увреждане на декоративната
решетка пред радиатора на автомобила, причинени
в резултат на настъпило на 21.11.2018 г. застрахователно
събитие , ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда-19.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за
застраховането.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на
К.Л.М. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 550,00 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: