Определение по дело №818/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 508
Дата: 9 ноември 2021 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20211200200818
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 508
гр. Благоевград, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диана Узунова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Частно наказателно дело №
20211200200818 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.243,ал.5 НПК и е образувано по
жалба от Министерство на културата чрез процесуалния му представител-
юрисконсулт в ГД ИОКН –М.Б. срещу постановление за прекратяване на
наказателно производство от 22.10.2021г. на прокурор при Окръжна
прокуратура- Благоевград. Сочи се, че това е трето поред такова, като в него
вече е направен анализ на наличните доказателства и е разширен кръгът на
лицата, участвали в извършеното теренно археологическо проучване на обект,
но прокурорът е стигнал до извод, че няма умишлено проучване без съответно
разрешение и респ.- умишлено извършено престъпление по чл.277а,ал.2 НК.
Твърди се, че събраните по ДП доказателства сочат на противния извод, а
именно- за целенасочени действия от лицата, възложили, извършили и ползвали
резултатите от георадарното проучване на археологическия обект, макар да са
познавали разпоредбите на ЗКН. В жалбата се изтъкват подробни аргументи за
неизяснени по делото въпроси и се иска от ОС-Благоевград да отмени
атакуваното прокурорско постановление с указания да повдигне обвинения
спрямо извършителите на деянието.
След като се запозна с частната жалба, постановлението на прокурора
за прекратяване и събраните по дознанието доказателствата, окръжният
съд установи следното:
Досъдебното производство е образувано на 24.04.2018г. въз основа на
постановление на прокурор от ОП- Благоевград, затова че през месец август
2017г. без съответно разрешение за теренно археологическо проучване,
издадено по реда на чл.151 от Закона за културното наследство извършил
геофизически проучвания на територията на археологически обект
„Раннохристиянски гробници”, находящ се на ул. Г.Б. № в гр.С, представляващ
недвижима културна ценност съгласно чл.146,ал.3,ЗКН- престъпление по
чл.277а,ал.2 НК.
По образуваното ДП № 234/2018г. по описа на РУ-Сандански са разпитани
1
свидетели и събрани множество писмени доказателства, като на 24.02.2020г.
разследващият полицай е приключил същото с мнение за прекратяването му на
основание чл.24,ал.1,т.1 НПК. Този извод на разследващия е бил споделен и от
наблюдаващия прокурор, който с нарочно постановление от 19.03.2020г. е
прекратил – на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, във връзка с чл.9,ал.2 НК-
наказателното производство. В мотивите към същото прокурорът е приел, че
събраните по делото доказателства установяват, че формално са осъществени
признаците на престъпление по чл.277а,ал.2 НК, но с оглед конкретните
обстоятелства за време, място, начин и мотиви за извършването му, е приел, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на
чл.9,ал.2 НК, за да бъде определено извършеното като престъпление.
Това постановление е обжалвано в указания от законодателя срок от
главния юрисконсулт в Министерство на културата –С.С. упълномощена от
министъра на културата пред БлОС, който с определение № 1930 от 15.05.2020г.
по ЧНХД № 243/20г. е оставил въпросната жалба без разглеждане като
недопустима. Процесното постановление е било атакувано от министъра на
културата и по реда на инстанционния контрол пред АП-София, прокурор от
която го е отменил и чието постановление о потвърдено от ВКП и делото е
върнато на БлОП с конкретни указания за извършване на допълнителни
действия по разследването за изясняване на определени факти. Последните са
изяснени с разпита на настоящия директор на Археологическия музей в гр.С.-
св.К, както и новосъбрани писмени доказателства, след което наблюдаващият
прокурор е преценил, че „извършените действия от "АС-И" ЕООД не нарушават
специалните разпоредби, тъй като използваните технически средства са били
регистрирани, т.е. Викторов и Ралчев не са имали знание или предположение за
липсата на такова разрешение, необходимо за издаване на Петков“, както и че
„не може да се приеме, че кметът на Община –Сандански е наредил
извършването на такова проучване без разрешение, тъй като той и в това си
качество е следвало да финансира това проучване, поради което е сключил
посочения договор“. Горните изводи на прокурора са обективирани в
постановление от 01.07.2021г., обжалвано от Министъра на културата чрез
главния юрисконсулт Страхилова и обект на настоящата проверка от ОС-
Благоевград.
И това постановление за прекратяване е било обжалвано пред БлОС, който
е оставил жалбата на министъра на културата като недопустима поради липса на
право да инициира производство по чл.243 НПК. Определението на БлОС /№
359 от 20.07.2021г. по ЧНХД № 573/21г./ е било потвърдено от състав на АС-
София, който също е приел, че в конкретния случай МК не може да бъде
определено като ощетено ЮЛ и поради това не може да разполага с право на
жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Въпросното постановление за прекратяване – от 01.07.2021г. е
било атакувано от МК и по реда на инстанционния контрол и прокурор от АП-
София го е отменил с постановление за това от 20.09.21г. с указания и е отвел
наблюдаващия прокурор.
2
Новоопределеният наблюдаващ прокурор не е разпоредил извършването на
нови процесуално-следствения действия, а с постановление от 22.10.2021г.-
предмет на настоящия съдебен контрол – е прекратил наказателното
производство, приемайки че Ралчев и Викторов не са имали знание, че за обекта
няма издадено разрешение за геофизично проучване, а тогавашният кмет на
Община-Сандански- Кирил Котев не е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна престъплението по чл.277а,ал.2 НК. В тази насока са
развити съображения от прокурора, който е посочил, че дори и да се приеме, че
е осъществен състав на престъплението от някое от горепосочените лица, то
същото не е престъпно поради неговата явно незначителна обществена
опасност. В заключение наблюдаващият прокурор е приел и че от
доказателствата, събрани по ДП не са установени данни за други престъпления
от общ характер, поради и което на основание чл.24,ал.1т.1 НПК го е прекратил.
Макар и подадена в срок, въпросната жалба е недопустима /по изложените
вече и в предходните две определения на този състав на съда съображения,
които тук съдът само ще преповтори/:
Съгласно действащото българско законодателство единствено
прокуратурата има компетентност да прецени наличието на предпоставки за
привличане на лицата към наказателна отговорност за престъпления от общ
характер, включително – повдигането на обвинение пред съда. Следователно,
въпросите дали да се провежда наказателно производство срещу определено
лице /лица/, дали следва да се прекрати частично спрямо определено лице /лица/
и дали правната квалификация на обвинението при провеждано досъдебно
производство е достатъчно адекватна, не са предоставени на волята на частни
лица или други държавни институции, освен самата прокуратура. Така според
Решение № 596 от 21.11.2002 г. на ВКС по н.д. № 504/2002г.,на второ
наказателно отделение, наказателна колегия: „Въпросът дали да повдигне
обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителната
компетентност на прокурора, съгласно чл.127 от Конституцията на Република
България и чл.43,ал.1 от НПК. Въвеждането на съдебен контрол върху
прекратяването на наказателното производство не отнема това негово
правомощие. В производството по чл.243,ал.3 от НПК съдът проверява
правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от
лицата, посочени в този текст. Те са изчерпателно изброени в закона и кръгът
им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото е
прекратено наказателното производство, пострадалите от престъплението,
които в съдебната фаза на процеса могат да бъдат конституирани като
граждански ищци и частни обвинители, както и ощетеното ЮЛ. Само за тези
лица, при прекратяване на наказателното производство, не съществува друга
процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на
постановлението. Съдът, при преценка на правилността на прекратяването,
преценява спазени ли са техните права, а не правата на други лица, засегнати от
престъплението”. В същия смисъл е и Решение № 536 от 22.11.2002 г. на ВКС,
по н.д. № 432/2002г., на второ наказателно отделение.
3
Т.е. законодателят е предвидил процедурата по упражняване на контрол от
страна на съда, спрямо постановленията за прекратяване на наказателното
производство, но тази процедура е строго ограничена, както по отношение на
лицата, имащи право да я инициират, така и по отношение на крайните й
резултати. В този смисъл - престъплението, за което е било образувано
настоящото наказателно производство е по чл.277а,ал.2 НК, чийто обект на
закрила са обществените отношения, свързани с реда на управление.
Посоченото престъпление е от категорията на формалните престъпления, които
са довършени с факта на осъществяване на изпълнителното деяние без да е
необходимо да има настъпил престъпен резултат. Макар и да е орган,
упражняващ контрол върху опазването на културното наследство в страната,
Министерство на културата в казуса не е претърпяло каквито и да е
(имуществени или неимуществени) вреди от престъплението по
чл.277а,ал.2 НК, за да може да бъде субект на правото на жалба срещу
прекратителното постановление на прокурора.
Същото /постановление/ може /което и е сторено за трети пореден път от
жалбодателя/ да бъде атакувано по инстанционен ред –пред по-горната
прокуратура, тъй като разпоредбата на чл.200 НПК не предвижда не само срок
за това, но и лицата, които могат да подават жалба срещу постановлението на
прокурора. В този случай именно в компетенциите на АП- София е, ако
прецени, че осъщественото деяние съставлява административно нарушение, да
изпрати материалите по делото на компетентния административнонаказващ
орган.
Мотивиран от горното и по аргумент от разпоредбите на чл.243,ал.4 и
ал.5,т.1, ,НПК, Благоевградският окръжен съд







ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената жалба от
Министерство на културата чрез юрисконсулта му – М.Б. против
постановление от 22.10.2021г. на прокурор от Окръжна прокуратура-
Благоевград по ДП № 234/2018г. по описа на РУ-Сандански, образувано за
престъпление по чл.277,ал.2 НК.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в 7-
4
дневен срок от съобщаването му на жалбодателя.



Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5