Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№

 

Град Добрич, 13.05.2014 година

 

В      И   М   Е   Т   О       Н   А      Н   А  Р  О  Д   А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в следния състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА

                                                                                            

секретар Г.Д.

разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 636 по описа за 2014г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.К.А. ЕГН **********,***, с която срещу ТПКИ „МИР”, ЕИК *********, град Д., ул. „***” № ***, по реда на чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване вземането на ищеца, за което е издадена заповед № 10 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2014г. по ч.гр.д.№ 122/2014г. по описа на ДРС, а именно: сумата от 506,32 лева, съставляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, начислено към месец август 2013г., ведно със законната лихва от 17.01.2014г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението; сумата от 15,08 лева, съставляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 01.10.2013г. до 15.01.2014г.; както и сумата от 25 лева внесена държавна такса.

Претендира се законната лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: трудовото правоотношение между страните, възникнало от трудов договор № 18 от 01.09.2010г., било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед № 43 от 01.08.2013г. От последната дата до началото на ноември 2013г. ищецът бил без работа, поради което работодателят му начислил през месец август 2013г. дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 506,32 лева, с падеж края на месец септември 2013г. Ответникът издал на ищеца и служебна бележка, с която признал задължението си, но дължимата сума не била заплатена, включително след падежа – края на месец септември 2013г. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и след връчване на заповедта, длъжникът подал писмено възражение, а съдът му указал да предяви установителен иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание не изразява становище.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим, като предявен от активно легитимирано лице – страна по трудово правоотношение. Установена е и пасивната легитимация по спора в лицето на работодателя. Правният интерес от воденето на установителния иск е налице, тъй като ищецът е упражнил правото си по чл. 410 от ГПК, а длъжникът в производството съответно е реализирал правната си възможност да възрази писмено срещу издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Представените от ищеца и неоспорени в срок от ответника писмени доказателства установяват: възникналото трудовото правоотношение (трудов договор № 18 от 01.09.2010г.), прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 01.08.2013г. (заповед № 43 от 01.08.2013г. за прекратяване на трудово парвоотношение); размера на начисленото от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в нетен размер (писмена служебна бележка, издадена от работодателя, която не е оспорена по делото); непостъпването на работа от ищеца при друг работодател в срок един месец след прекратяване на договора (записвания в трудовата книжка на ищеца, разпореждане и справка от РУСО Добрич).

С посочените писмени доказателства ищецът е установил по делото релевантните факти, за които носи тежестта, а именно: прекратен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ; непостъпване на работа при друг работодател в срок от един месец след прекратяване на договора; размера на дължимото му се обезщетение. Вземането за обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ е възникнало и при липса на твърдение и доказателство за погасяване съществува и към настоящия момент. Главният иск е основателен изцяло.

За доказване поставянето на длъжника в забава ищецът е представил писмена покана – заявление с вх. № по регистъра на ответника с дата 02.12.2013г. В съгласие с чл. 84, ал. 2 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за вредите от забавата си от следващия ден – 03.12.2013г., доколкото дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ не е установен срок за изпълнение. То възлиза на сумата от 6,20 лева, изчислена от съда с „калкулатор лихви”. До този размер и за посочения период вземането съществува и не е погасено, съответно искът подлежи на уважаване, а за разликата до 15,08 лева и за периода от 01.10.2013г. до 02.12.2013г. същият подлежи на отхвърляне.

Съразмерно дължима е и държавната такса, внесена от заявителя в заповедното производство, в размер на сумата от 24,57 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 24,57 лева от внесената държавна такса при подаване на исковата молба и 294,89 лева от платеното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Добричкия районен съд невнесената от ищеца част от дължимата държавна такса по двата иска (общо 100 лева), а именно сумата от 49,15 лева. На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

                                  

Р    Е    Ш    И :

         

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ТПКИ „МИР”, ЕИК *********, град Д., ул. „***” № ***, дължи на Е.К.А. ЕГН **********,***, следните суми, за които е издадена заповед № 10 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2014г. по ч.гр.д.№ 122/2014г. по описа на ДРС, а именно: сумата от 506,32 лева, съставляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ (в нетен размер), начислено към месец август 2013г., ведно със законната лихва от 17.01.2014г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6,20 лева, съставляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 03.12.2013г. до 15.01.2014г.; както и сумата от 24,57 лева внесена държавна такса в заповедното производсто, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за горницата над 6,20 лева до 15,08 лева и за периода от 01.10.2013г. до 02.12.2013г., както и за разноските в размер на 0,43 лева.

ОСЪЖДА ТПКИ „МИР”, ЕИК *********, град Д., ул. „***” № ***, да заплати на Е.К.А. ЕГН **********,***, разноски в размер на 24,57 лева от внесената държавна такса при подаване на исковата молба и 294,89 лева от платеното адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ТПКИ „МИР”, ЕИК *********, град Д., ул. „***” № ****, да заплати по сметка на Добричкия районен съд невнесената от ищеца част от дължимата държавна такса по двата иска (общо 100 лева), а именно сумата от 49,15 лева, съразмерно на уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на 13.05.2014г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

  СЪДИЯ :