Решение по дело №506/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на С. Б. М., [ЕГН], с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Петко Машев“ № 9 – адв. Л. М., срещу Заповед № Л - 197 от 26.02.2024 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 и ал. от ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е наложено едно общо дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 (пет) месеца на младши инспектор С. Б. М. – „надзирател I-ва степен“ в Затвора – Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта и служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено тежко дисциплинарно наказание.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 4 от АПК – нарушение на материалния закон, на административнопроизводствените правила и целта на закона. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. М., поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски по депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и фактура за заплатения адвокатски хонорар (л. 46 и л. 47 от делото).

Ответникът - Началникът на Затвора – Пазарджик, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от кадрова справка рег. № 1312 от 13.02.2024 год., изготвена от инспектор Ц. Б., инспектор „Човешки ресурси“ в Затвора – Пазарджик, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието С. Б. М. първоначално със Заповед № Л – 1490 от 21.03.2018 год. на ВПД Главен директор в ГД „Изпълнение на наказанията“ е назначен като стажант на длъжност „надзирател II - ра степен“ в Затвора – Пазарджик, след което със Заповед № Л – 4642 от 01.11.2018 год. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е назначен на длъжност „надзирател II - ра степен“ в Затвора – Пазарджик, а към момента на издаване на оспорената заповед е заемал длъжността „надзирател I - ва степен“ в Затвора – Пазарджик, съгласно Заповед № Л – 3615 от 01.09.2020 год. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. Посочено е, че служителят е награждаван, както и че са му налагани две дисциплинарни наказания „Писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца въз основа на Заповед № Л – 301 от 01.03.2022 год. и Заповед № Л – 764 от 31.05.2022 год., и двете на Началника на затвора – Пазарджик. Към момента на изготвяне на кадровата справка служителят не се е намирал в срок на наложеното дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР, срещу него няма образувано друго дисциплинарно производство по реда на ЗМВР и не е временно отстранен от работа. На последната „Оценка за постигнатите резултати в служебната дейност“ за периода от 01.06.2023 год. до 30.11.2023 год. е получил оценка 5 (Много добър). Общият стаж на М. на младшата изпълнителска длъжност, по смисъла на ЗМВР, е отчетена като 5 години, 10 месеца и 22 дни.

На 20.11.2023 год. от Главен инспектор Г. Ф. Ф. – НС „НОД“ е входирана докладна записка с № ИВ – 2050 до Началника на Затвора – Пазарджик. От съдържанието й се установява, че след преглед на камерите на за видеонаблюдение DVR 6, камера IP 1, камера 16 и камера 9 на 19.11.2023 год. от 09:25 часа до 10:00 часа, около 09:31 часа се вижда цивилно лице, движещо се с колело в посока гр. Пазарджик – с. Драгор, което хвърля пакет в района на пост № 10 (постова кула) и пада на каре № 2. Около 09:35 часа задържаният в ареста С. В. А., извършващ престой на открито, взима пакета и при прибиране в ареста, около 10:30 часа го внася в спално помещение № 304. През това време не е установена реакция от постовия на пост № 10 – младши инспектор С. Б. М. и от постовия на пост № 18 – младши инспектор Х. Г. Д., провеждаш престоя на открито на задържаните лица. При прибирането на задържаните лица постовият на пост № 7 – младши инспектор М. И. Д. им е извършил формален обиск без да използва метал детектор, с което е допуснал да влязат забранени вещи (мобилни телефони) в ареста. В тази връзка инспектор Ф. е предложил на Началника на Затвора – Пазарджик да бъде извършена дисциплинарна проверка за евентуално извършени нарушения от младши инспектор С. Б. М., в качеството му на постови на пост № 10, младши инспектор Х. Г. Д. и младши инспектор М. И. Д., в качеството му н постови на пост № 7.

На 20.11.2023 год. Началникът на Затвора – Пазарджик е поставил резолюция за издаване на заповед за дисциплинарна проверка

На 24.11.2023 год. Началникът на Затвора – Пазарджик е издал Заповед № Л – 1276, с която на осн. чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 2 от същия и във връзка с докладна записка с № ИВ – 2050 от 20.11.2023 год., е наредил да се извърши проверка свързана с евентуалното нарушение на служебната дисциплина от младши инспектор С. Б. М., постов надзирател на пост № 10 на 19.11.2023 год., в периода от 09:25 часа до 10:00 часа, за евентуално извършено нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда наказание, съгласно чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „мъмрене“. Посочено е, че по време на проверката служителят има следните права, съгласно чл. 205, ал. 3 и ал. 5 и чл. 208 от ЗМВР. За извършване на проверката е определена комисия в поименен състав и е определен срок за приключването й като е посочена разпоредбата на чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. На 06.11.2023 год. младши инспектор С. Б. М. се е запознал лично, срещу подпис със заповедта. Собственоръчно е отбелязал, че не желае да бъде подпомаган от друг служител или адвокат; не се намира в платен годишен отпуск или такъв по болест; не желае да дава писмени сведения; не желае да гледа видеозаписа.

Нарочната комисия е изготвила обобщена справка на 19.01.2024 год. и я е депозирала до Началника на Затвора – Пазарджик с вх. № 609 от същата дата. Установила е, че в хода на проверката са установени конкретни данни за виновно поведение на служителя, поради което е достигнал до извод за реализирани дисциплинарни нарушения на посочената дата, място и час и справката, предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „мъмрене“. Посочено е, че след запознаване със заповедта за извършване на проверката, служителят изрично е отбелязал, че не желае да дава писмени сведения и не желае гледа видеозапис на случилото се. Към обобщената справка, освен заповедта за извършване на проверката и докладната записка на Главен инспектор Г. Ф., са приложени Инструкция за особеностите на пост № 10 и задълженията на постовия надзирател, копие от ежедневна ведомост от 19.11.2023 год. и един брой диск с видеозапис. На 30.01.2024 год. служителят се е запознал лично, срещу подпис, с изготвената обобщена справка и собственоръчно е записал, че не се намира в годишен отпуск или такъв по болест.

На 01.02.2024 год. е изготвен протокол с рег. № 940 от инспектор Б. – „Човешки ресурси“ при Затвора – Пазарджик за отказ от даване на писмени обяснения от младши инспектор С. Б. М., извършил дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, за което на осн. чл. 198, ал. 1 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“, за срок от един до три месеца. В протокола е записано, че въпреки на лицето е предоставен срок до 11:40 часа на 31.01.2024 год., той не се е възползвал от правото си да даде писмени обяснения. Двама свидетели са удостоверили отказа, с посочване на трите им имена.

На 09.02.2024 год. е изготвен протокол с рег. № 1222 за изслушване на младши инспектор С. Б. М. от Началника на затвора – Пазарджик, в присъствието на Главен инспектор Г. Ф. - Началника сектор „НОД“ – Затвора – Пазарджик и Началникът на пенитенциарното заведение. За дадената възможност за даване на допълнителни пояснения и обяснения е посочено, че младшият инспектор е дал устни, самокритичен е и е отказал да даде допълнителни писмения обяснения. Младши инспектор С. Б. М. е получил копие от протокола на 09.02.2024 год., лично, удостоверено чрез полагане на подпис.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № Л-197 от 26.02.2024 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 и ал. от ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е наложено едно общо дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 (пет) месеца на младши инспектор С. Б. М. – „надзирател I-ва степен“ в Затвора – Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта и служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено тежко дисциплинарно наказание. В нея са възпроизведени фактическите констатации, изложени в обобщената справка, за които са наложени следните наказания на служителя:

1. Заради проявена груба небрежност, довела до нарушаване на чл. 312, т. 5 и т. 10 от ППЗИНЗС - наказание, съгласно предписанието на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „писмено предупреждение за срок от шест месеца“.

2. Заради проявена небрежност, довела до нарушаване на чл. 313, ал. 1, т. 1 от ППЗИНЗС – наказание, съгласно предписанието на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „писмено предупреждение за срок от три месеца“.

3. Заради пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, довели до нарушаване на Раздел – II, т. 4 и т. 8, Раздел – III, т. 15 от „Инструкцията за особеностите на пост № 10 (постова кула) – наказание, съгласно предписанието на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – „писмено предупреждение за срок от шест месеца“.

Заради проявените груба небрежност, пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, нарушаването на множество (повече от три) предписания на конкретни правни норми по ППЗИН ЗС, ЗМВР и „Инструкцията за особеностите на пост № 10 (постова кула) и задълженията на постовия надзирател“ издателят на заповедта е приел, че следва да се наложи едно общо наказание по чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР – „писмено предупреждение за срок от шест месеца“. На следващо място в обжалвания акт е посочено, че М. е проявил самокритичност към извършеното нарушение, няма наложено наказание за предходната година, поради което е наказанието му е намалено с 1/6 от вече определеното. Отбелязано е, че е взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Заповедта е връчена лично на служителя на 11.04.2024 год., в 08:55 часа, което обстоятелство той е удостоверил с трите си имена и подпис.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и е в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя й и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 37 от същия. Началникът на Затвора – Пазарджик е ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, Постановление № 184 на Министерски съвет от 23.08.2012 год. за привеждане в съответствие на длъжностите на служителите по Закона за Министерството на вътрешните работи, ранговете на служителите по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ от резерва и по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ от резерва със званията на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в редакцията от ДВ, бр. 56 от 2018 год., в сила от 6.07.2018 год.) и в правомощията му е да налага дисциплинарни наказания, включително и от вида на процесното за служителите на младши изпълнителски длъжности, какъвто е и жалбоподателят. Следователно процесната заповед е издадена от надлежен дисциплинарнонаказващ орган.

Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Нарушението е извършено на 19.11.2023 год., по време на дневната смяна на младши инспектор М. на пост № 10 (постова кула) в Затвора - Пазарджик. Обобщената справка относно извършените резултати от проверката е от 19.01.2023 год. и на 26.02.2024 год. е издадена заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение, поради което процесната заповед е издадена в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, т. е. в рамките на установените от закона срокове.

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С правилото, заложено в тази разпоредба, се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание.

Видно от доказателствата по делото се установява, че след запознаване със Заповед № Л – 1276 от 24.11.2023 год., за назначаване и определяне на поименна комисия, която да извърши проверка по случая, служителят М. собственоръчно е посочил, че не желае да даде писмени обяснения. Също така, след запознаване с обобщената справка на 30.01.2024 год. жалбоподателят е отказал да даде писмени обяснения, за което е изготвен протокол от 01.02.2024 год., което е в изпълнение на изискванията на чл. 25 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 год. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), съгласно който за изслушването на държавния служител се съставя протокол по образец, който следва да съдържа посочените в нормата реквизити, в това число и отбелязване, ако служителят е отказал да даде обяснения.

Съгласно правилото на чл. 26 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 год. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, дисциплинарнонаказващият орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Анализът на цитираните правни норми води до извод, че двата способа са алтернативни – или следва да се приемат писмени обяснения или служителят да се изслуша. В случая са налице данни за това, че служителят е изслушан преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание, дал е писмени обяснения за случилото се и е отново е отказал да даде допълнителни писмени обяснения, като за това е бил съставен и протокол от 09.02.2024 год., с изискуемото съдържание. Младши инспектор М. се е запознал с копие от протокола от 09.02.2024 год., както и с обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание, поради което релевираните в жалбата оплаквания за нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, са неоснователни. На лицето е предоставена възможност да се запознае с различните етапи от дисциплинарното производство и да изрази становище, с което да защити правата си. Служителят не се е възползвал от предоставените му от закона права да даде писмени обяснения.

Според дадената от дисциплинарнонаказващия орган квалификация на деянието, в случая са нарушени материалните превила за поведение, установени в чл. 312, т. 5 и т. 10 и чл. 313, ал. 1, т. 1 от ППЗИНЗС и Раздел – II, т. 4 и т. 8, Раздел – III, т. 15 от „Инструкцията за особеностите на пост № 10 (постова кула).

Според чл. 312, т. 5 и т. 10 от ППЗИНЗ, надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража и не позволяват внасянето и държането на неразрешени предмети и вещи. В чл. 313, ал. 1, т. 1 от ППЗИНЗ е въведена забрана постовите надзиратели да спят, да се хранят извън регламентираното за това време, да четат, да употребяват алкохол и други упойващи вещества, да отклоняват вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижават бдителността си по какъвто и да е начин.

Според Раздел – II, т. 4 и т. 8 от Инструкцията за особеностите на пост № 10 (постова кула), (приложена по делото), е прието, че същият следва непрекъснато да наблюдава движението и поведението на лишените от свобода, намиращи се в района на поста и да докладват писмено за извършените нарушения и престъпления, и да правят предложения за поощряването на лишени от свобода. В Раздел – III, т. 15 от същата инструкция е посочено, че в особените задължения на постовия надзирател се включва да следи да не се прехвърлят през оградата предмети, вещи и писма, и други. При установяване незабавно да съобщи на дежурния главен надзирател.

От цитираните текстове се установява, че в служебните задължения на младши инспектор С. М. е включено да извършва наблюдение, както да не се прехвърлят през оградата предмети, вещи и други, така и на лишените от свобода, намиращи се в района на поста. Установеното противоправно деяние не е констатирано от служителя, което кореспондира с фактите, установени в дисциплинарното производство и впоследствие възпроизведени в оспорената заповед. Съдът приема за доказано, че жалбоподателят на 19.11.2023 год. е застъпил дневна смяна на пост № 10 (постова кула) в Затвора – Пазарджик, предвид представения по делото списък на служителите, назначени в наряд по постовете. Също така приема за доказано, че в посочения времеви интервал лицето е пропуснало момента, в който е бил прехвърлен пакета с неясно съдържание (към онзи момент) през оградата на затвора и впоследствие е взет безпрепятствено от лишения от свобода С. А.. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че нарушението е недоказано, като и че има неяснота относно него, като в тази връзка не направи опит да опровергае установеното от ответната страна по съответния ред, предвид разпределената от съда доказателствена тежест по делото. Също така на жалбоподателя е предоставяна възможност, на всеки един от етап от проведеното дисциплинарно производство, да изложи своите твърдения, посредством които да опровергае установеното. Жалбоподателят не е сторил това, поради което твърденията му пред съда остават недоказани, основаващи се само на изложеното в жалбата, депозирана до настоящата съдебна инстанция. По делото е приложен и един брой диск с видеозапис от системата за видеонаблюдение от охранителните камери, което доказателство също не е оспорено в хода на съдебното производство. По тези съображения съдът кредитира доказателствата по преписката. Правната квалификация и определеното едно наказание за констатираните три нарушения са съответни на приложимия закон. Неизпълнението на служебни задължения, което съдът приема за установено по закон, е нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, и правилно е определено от органа.

В случая са налице материалноправните предпоставки, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, съставляващо нарушение, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание.

Видно от мотивите на оспорената заповед, ответникът е посочил, че за всяко едно от трите извършени нарушения се предвижда съответно дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от три месеца“, „писмено предупреждение за срок от шест месеца“ и „писмено предупреждение за срок от шест месеца“, в изпълнение разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, а според ал. 2 от цитираната правна норма наказанието се налага за срок от три до шест месеца и държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

По отношение мотивирането на процесната заповед, в частта й относно определяне вида и размера на наложеното наказание административнонаказващия орган не е изложил обосновка за налагането му предвид изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Липсата на мотиви е съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. С оглед посочените разпоредби, задължение на дисциплинарно наказващия орган е да изложи мотиви, които да обективират волята му относно избора на съответното дисциплинарно наказание. В настоящия случай такива мотиви не са изложени, а същите са необходими, тъй като видно от представената обобщена справка комисията е предложила на жалбоподателя да му бъде наложено наказание по чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „мъмрене“, което законодателят предвижда за е за срок от един до три месеца, а също така от кадровата справка на младши инспектор С. М. се установява, че на същия са налагани предходни наказания, но към момента на установяване на нарушението не се намира в срок на наложено дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР и срещу него няма друго образувано дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР. Не на последно място следва да се отбележи, че в обжалвания акт не са изложени и мотиви за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици и цялостното поведение на държавния служител по време на службата в Затвора – Пазарджик.

Съображенията, изложени в последния абзац на решението, обуславят извод за основателност на жалбата, поради което съдът намира, че заповедта за налагане на еднообщо дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от пет месеца на младши инспектор С. М. е

издадена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което налага отмяната й.

При този изход на спора основателна е акцесорната претенция на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая претендираните разноски са обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 46 от делото) и представляват внесена държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 (деветстотин) лева, договорено и заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие и фактура, удостоверяваща, че тази сума е заплатена по банков път от жалбоподателя на процесуалния му представител адв. Л. М. (л. 37 и 47). По тези съображения Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 910,00 (деветстотин и десет) лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд-Пазарджик, VII-ми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Б. М. Заповед № Л - 197 от 26.02.2024 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено едно общо дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 (пет) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да заплати на С. Б. М., [ЕГН], с адрес: ***, сумата от 910,00 (деветстотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението, на основание чл. 211, ал. 1, изречение последно от ЗМВР, е окончателно.