№ 4457
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110134928 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 000 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г., с краен срок за
изпълнение – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.10.2022 г. до окончателното плащане, 118,76 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 30.11.2017 г., 412,01 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми
по ч. гр. дело № 57975/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 02.11.2022 г.
Ищецът *** твърди, че между **** и ответника Д. С. Д. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 764355 от 21.11.2016 г. по електронен път по силата на
ЗПФУР, а именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за
комуникация. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона
информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДУУ и
ЗПФУР. Твърди, че по силата на договора ответникът е получил сумата от 1 000 лв., която е
следвало да върне чрез 12 броя вноски от по 93,23 лв. всяка в срок до 30.11.2017 г., съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент
от 41,24 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Допълва още, че ответникът е
сключил договор за предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г. с ***, по силата на който
дружеството се е задължило да отговаря пред кредитора солидарно с Д. за всички
задължения по договора за потребителски кредит, както и да заплати всички дължими по
него суми при поискване от ****. Сочи още, че на същата дата – 21.11.2016 г. между *** и
**** също е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
дружеството се е задължило да отговаря пред кредитора за всички задължения на ответника.
Заявява, че последният не е изпълнил в срок задълженията си по договора, поради което
дружеството – гарант ги е погасило вместо него – на 23.02.2021 г., за което ответникът е
1
уведомен по електронната си поща – на 23.02.2021 г. Твърди, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 към него **** е прехвърлил в
полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответника в общ размер на 1 530,77 лв.,
който следва да се счита за уведомен за извършване на цесията с връчване на уведомлението
като приложение към исковата молба, с което обосновава и активната си материалноправна
легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответникът е
неизправна страна по процесния договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г.,
тъй като до изтичане на крайния му срок – 30.11.2017 г. той не е върнал заемната сума по
него. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адв. Р. Т. - Р., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Излага довод за нищожност на извършената цесия поради противоречие с
чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като не става ясно дали договорът за потребителски кредит предвижда
възможност за прехвърляне на вземането по него, за което ответникът да е дал съгласие.
Оспорва цесията да е произвела действие, тъй като не се доказва уведомяване на длъжника
за нея с оглед липсата на представено към исковата молба уведомление. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор № 764355 от 21.11.2016 г. и Приложение № 1 към него се
установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ***, в качеството на кредитодател, предоставя на Д. С. Д., в качеството на
кредитополучател, кредит в размер на 1 000 лв., срещу поемане от негова страна на
насрещно задължение за връщане на същия в срок до 30.11.2017 г. съгласно погасителен
план. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 12 броя месечни погасителни вноски
всяка в размер от по 93,23 лв., като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент в
размер на 21,24 % при годишен процент на разходите от 50,00 %, при което общият размер
на всички плащания възлиза на сумата от 1 118,76 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от
договора като условие за пораждане на действието му и усвояване на сумата по него е
предвидено предоставянето на поръчителство от одобрено от *** юридическо лице в срок от
48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита. В договора за предоставяне на
кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на
лична карта, постоянен и настоящ адрес.
Като писмено доказателство по делото са представени и приети още общи условия за
предоставяне на кредити на ***, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит.
В изпълнение на клаузата на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от договор за потребителски кредит
№ 764355 от 21.11.2016 г. между ***, в качеството на поръчител, и ответника Д. С. Д., в
качеството на потребител, е сключен договор за предоставяне на поръчителство от
21.11.2016 г., ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с ****, по силата на който да отговаря пред
него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали
съгласно договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1 000 лв. и краен срок на
погасяване – 30.11.2017 г., срещу което потребителят дължи месечно възнаграждение в
размер от по 73,74 лв., или общо за периода на действие на договора за кредит /12 месеца/ -
сумата от 884,88 лв.
В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г. е сключен
2
и договор за поръчителство от 21.11.2016 г. между *** и ***, по силата на който
поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на
задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1
000 лв. и краен срок на погасяване – 30.11.2017 г.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.
сключен между ****, наречен в договора „Цедент 1“, ***, наречен в договора „Цедент 2“ и
***, наречен в договора „Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица,
сключени между „Цедент 1“ в качеството на кредитодател и физическите лица, в качеството
им на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, които към
23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По силата на договора „Цедент 2“ продава
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя
*** в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит
на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател
и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“ по договорите
за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на ****, ведно с техните
привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените
лихви. Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са посочени в Приложение № 1 към
договора, а вземанията на „Цедент 2“ са индивидуализирани в Приложение № 1 към него,
които към 23.02.2021 г. са в размер на 11 494 818,60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се
изготвя и подписва на хартиен носител от двете страни при сключване на договора и
съдържа поотделно описание на вземанията на „Цедент 1“ за всеки отделен договор за
потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“, произтичащи от встъпване на поръчителя
*** в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит
на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател
и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“. Изрично е
посочено, че прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията, предмет на договора,
настъпва с подписването му, като неразделна част от договора за цесия са Приложение № 1 –
списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания, Приложение № 2 – приемно-
предавателен протокол, Приложение № 3 – пълномощно в полза на цесионера за
уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД и Приложение
№ 4 – Рамков договор за поръчителство между между „Цедент 1“ и „Цедент 2“, ведно с
приложенията и анексите към него.
От служебно извършена справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на
основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на *** е **** (с предишна
правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1,
ал. 2 от ДР на ТЗ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение между
**** и Д. С. Д. по силата на процесния договор за потребителски кредит № 764355 от
21.11.2016 г. с твърдяното съдържание, в т. ч. и спазване на процедурата за сключване на
същия по реда на ЗПФУР; изпълнение на задължението на **** за предоставяне на заемната
сума по договора, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за връщане на
усвоената заемна сума; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка
лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията; прехвърляне на вземанията към
длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия; изпадане на
3
ответника в забава; размера на претендираните суми.
В случая, ищецът *** претендира установяване съществуването в негова полза на
вземания срещу ответника Д. С. Д., произтичащи от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид
изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния
договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле
именно на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил
съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления –
Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В
конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на
ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/.
Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 22.11.2017 г., електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП
съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Доказателствената сила на
така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на
документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само
подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК.
Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т.
дело № 672/2017 г., І т.о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, не съдържащо
квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила,
не е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на волеизявление.
Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на
понятието „електронен документ“, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е
съдържание, съхранявано в електронна форма, т. е. не е необходимо да е възпроизведено на
хартиен носител/, както и с оглед представените и приети по делото договор за
потребителски паричен кредит № 764355 от 21.11.2016 г. и договор за поръчителство от
4
21.11.2016 г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника Д. С.
Д., в т. ч. и три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма
основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че
същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът
приема, че процесните договори са били сключени именно от ответника Д., който се е
съгласил на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите
лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че **** /тогава АД/, в
качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. ***, в качеството си
на поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя Д. С. Д. за
сключването на двата договора от 21.11.2016 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се
за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
В случая, по делото не се спори, че процесните договори, сключени между ответника
Д. С. Д., кредитора **** и поръчителя ***, а именно: договор за потребителски кредит №
764355 от 21.11.2016 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г. са били
подписани чрез използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние –
адрес на електронна поща и телефонен номер, който представлява валиден начин за
сключване на договори съгласно ЗПФУР и Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява
електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се представя по делото
върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като
възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ
/в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО/ и
доколкото от страна на ответника не е поискано изрично представянето на преписите от
процесните договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г. и договор за
предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г. на дигитален носител, следва да се приеме,
че те представляват годно доказателство за авторството на обективираните във всеки от тях
изявления и тяхното съдържание. Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за
действителност както на договора за потребителски кредит, така и на договора за
предоставяне на поръчителство, още повече, че от страна на ответника не се релевирани
никакви оспорвания в тази насока. В същото време обаче, доколкото се касае за реален
договор, то неговото действие е обусловено не само от постигането на съгласие между
страните, но също така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата, предмет
на договора. В случая, съдът приема, че ангажираните по делото доказателства не са годни
да установят факта на реално предаване на заемната сума в размер на 1 000 лв., предмет на
договора за кредит, от кредитодателя в полза на клиента. Това е така, доколкото от т. 3 на
стандартния европейски формуляр стават ясни единствено възможните начини за усвояване
на същата чрез направеното препращане към т. VI. 1 от Общите условия за предоставяне на
кредити на кредитора, а именно: по банкова сметка, в брой в някой от офисите на кредитора
в десетдневен срок от датата на сключване на договора, чрез извършване на директен превод
към изрично посочен търговец или чрез предоставена от кредитора карта, без обаче да се
установява каква е била конкретната уговорка в тази насока. В случая, от съдържанието на
самия договор не може да се извлече наличието на изрична клауза, удостоверяваща
предаването на заемната сума в брой, в който случай би могло да се направи извод, че в тази
част същият има характер на разписка. Нещо повече, дори да се приеме, че това е следвало
да стане по банков път, за установяване на посоченото обстоятелство ищецът също не е
ангажирал каквито и да било доказателства. Доколкото не е налице изрично признание на
факта на предоставяне на заемната сума от кредитора на кредитополучателя, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на отпускане на
5
заемната сума в полза на ответника, до какъвто извод обаче не се достига предвид липсата
на успешно проведено доказване от страната, която носи доказателствената тежест за
установяване на посочения факт. Следва да се отбележи, че с доклада по делото от
24.08.2024 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно усвояването на
сумата, предмет на процесния договор за потребителски кредит, но въпреки това до
приключване на съдебното дирене той не е предприел активни процесуални действия в тази
насока. В случая, действително с писмено становище с вх. № 304588/27.09.2024 г. /л. 102-104
от делото/ ищецът твърди, че прилага разписка за усвоена сума, но такъв документ не е
приложен към същата. Поради това, в проведеното открито съдебно заседание на 21.11.2024
г. след като е констатирал, че към становището на ищеца липсва ангажирана разписка за
усвоена сума, съдът е предоставил нова възможност на страната да ангажира това писмено
доказателство, но въпреки това до приключване на съдебното дирене ищецът не е проявил
активност в тази насока и не е представил посочения документ. При липсата на изрично
заявено признание от страна на ответника Д. относно факта на усвояване на заемната сума, в
тежест на ищеца е било да ангажира годни доказателства в процеса, установяващи така
твърдяното от него обстоятелство, съставляващо един от елементите от фактическия състав
на сключване на процесния договор за кредит, в какъвто смисъл са били и дадените му с
доклада по делото указания, което обуславя извод, че същият не е доказал пораждането на
действието на същия.
Изложеното обосновава извод, че предявените от ищеца кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло, без да бъдат обсъждани останалите изложени от ответника доводи за недължимост
на исковите суми.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, който обаче не претендира и
не доказва извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат с настоящия
съдебен акт. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***** срещу Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Фондови жилища“, бл.
217, вх. Б, ет. 4, ап. 28, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 000
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016
г., с краен срок за изпълнение – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.10.2022 г. до окончателното плащане; 118,76
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 31.12.2016 г. до
30.11.2017 г., както и 412,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г.
до 23.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 57975/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7