№ 111
гр. гр.Велинград, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100032 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, чрез юрк.. Михаела Милушева срещу С. Б.
К. с ЕГН ********** и В. И. К. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
Велинград, ул. „Устето“ № 28, с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е кредитор на С. К., в качеството си на цесионер по
Договор за цесия от 29.05.2023 г., по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
прехвърля на ищеца вземането си по Договор за потребителски кредит от
01.06.2020 г.
Сочи, че към датата на цесията вземането възлиза на 14 911,75 лв.
Образувано било ЧГД, по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. За принудително събиране на задължението
на К. било образувано изпълнително дело № 20228890401189 по описа на
ЧСИ Деница Станчева. Ведно с ПДИ са й били връчени препис от ИЛ,
заповедта за изпълнение, документа, въз основа на който е издадена
последната, както и уведомление за прехвърляне на вземането. Сочи, че
уведомлението е извършено от цесионера, който е бил упълномощен от
цедента да стори това. Цитира съдебна практика, отнасяща се за адресата на
уведомяването. Алтернативно моли съда, ако приеме, че съобщаването не е
произвело действие, да се връчи ново уведомление ведно с препис от исковата
молба.
Твърди, че на 17.08.2023 г. ответникът С. Б. К. е отчуждила собствения
си недвижим имот с идентификатор 10450.501.2265.1.3, представляващ
самостоятелен обект в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор
1
10450.501.2265.1, със застроена площ на обекта 37,00 кв. м., с предназначение
за търговска дейност, при съседи на самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 10450.501.2265.1.1 и с
административен адрес: град Велинград, ул. „Устето“ № 32, ет. 1, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10450.501.2265, дарявайки го в
полза на втория ответник В. И. К. - трето лице по смисъла на чл. 135 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Това обстоятелство е обективирано в Нотариален акт от 17.08.2023 г. за
дарение на недвижим имот № 55, том II, per. № 2792, нот. дело № 246/2023 г.
по описа на нотариус Симеон Даскалов, с per. № 541 при Нотариалната камара
и с район на действие PC - Велинград, вписан в имотния регистър при
Агенция по вписванията като акт № 33, том VI, н.д. № 966/2023 г.
Намира, че с това свое действие С. К. е намалила своята имуществена
маса, когато изпълнително дело № 20228890401189, образувано срещу нея,
вече е било висящо, а кредитор по вземането вече е бил „ЕОС Матрикс"
ЕООД на основание Договор за цесия от 29.05.2023 г.
Твърди, че с посочената сделка К. е целяла да увреди кредитора, а
третото лице е знаело, че с разпоредителните действия се уврежда кредитора.
Сочи, че в случая намира приложение презумпцията за знание, тъй като
приобретателят е син на К..
Заявява, че за уважаване на предявения иск следва да са налице три
предпоставки: действително вземане в полза на ищеца; увреждащо кредитора
действие на длъжника; при наличие на възмездно увреждане, следва да е
налице знание от страна на приобретателя.
Моли съда да прогласи за относително недействителна по отношение на
кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД сделката, обективирана в НА за дарение на
недвижим имот № 55, том 2, рег. № 2792, нот. дело 246/2023г. по описа на
Симеон Даскалов, с която прехвърля чрез дарение на сина си В. К. правото на
собственост върху имот.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника В. К., в който заявява, че ищецът не е активно легитимиран, тъй
като Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени в полза на
друг кредитор - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Твърди, че договорът за дарение е привиден, прикриващ договор за
продажба, което е извършено с цел избягване на плащане на 10 % местен
данък. Сочи, че е платил сумата от 10 000 лв. за придобиване на имота.
Представя разписка за сумата от 10000 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.
2
К., чрез назначения особен представител адв. Г.. Твърди, че съгласно ТР
2/23.03.2021 г., постановено по т. д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС искът ще е
допустим, само ако е спазена следната поредност на събитията: 1. Възникване
на вземането; 2. Увреждаща сделка; 3. Прехвърляне на вземането, която
поредност в случая не била спазена, заради което смята,че искът е
недопустим.
По същество го намира за неоснователен.
Твърди, че К. не е била единствен собственик на прехвърления имот
към датата на дарението, тъй като се е легитимирала като такава въз основа на
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, който единствено
удостоверява правото на собственост, което е възникнало в по-ранен момент, а
не го създава. В случай, че е била омъжена към датата на изтичане на срока за
придобиване по давност, то последната е придобила единствено ид. ч. , като
при уважаване на иска не следва да се надхвърля тази част.
Прави възражение за ненастъпили правни последици от връчване на
уведомление за цесията.
Намира, че не е доказано приобретателят да е бил недобросъвестен.
Делото е било спряно с Определение № 494/10.06.2024 г., на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Производството по преюдициалния спор е
приключило с влязло в сила Решение № 204/03.06.2024 г., постановено по гр.
д. № 1063/2023 г. по описа на РС Велинград, с което е признато за
установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че С. Б. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Устето“ № 28 дължи на ЕОС Матрикс
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата от 6907,08 лв. /шест хиляди
деветстотин и седем лева и осем стотинки/ главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.10.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********/01.06.2020 г., сключен между Ти Би Ай
Банк ЕАД и С. Б. К., придобит по силата на Договор за цесия от 29.05.2023 г.
от „Еос Матрикс“ ЕООД, за които е издадена Заповед за изпълнение №
481/03.10.2022 г. по ч. гр. д. 908/2022 г. на РС Велинград, като е отхвърлен
иска в останалата част, за сумата в размер на 3538,28 лв. възнаградителна
лихва, начислена за периода от 05.10.2020 г. до 05.03.2022 г., и сумата от
3370,40 лв. обезщетение за забава, начислено за период от 05.10.2020 г. до
20.09.2022 г.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между С. К. и Ти Би Ай Банк ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който кредитодателят предоставя на С.
3
Козинорова потребителски кредит за общо ползване са сумата от 6907,08 лв.
главница.
На 03.10.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, на основание чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 908/2022 г. по описа на
РС Велинград, с което С. К. е осъдена да плати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
сумата от 6907,08 лв. главница по договор за потребителски кредит №
********** от 01.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.10.2022 г., сумата от 3538,28 лв.
договорна лихва, сумата от 3370,40 лв. обезщетение за забава, както и
държавна такса в размер на 150 лв. и юрк. Възнаграждение от 276,32 лв.
На същата дата е издаден и изпълнителен лист, въз основа на който на
07.12.2022 г. е образувано изпълнително дело № 1189/2022 г. по описа на ЧСИ
Деница Станчева, рег. № 889 при КЧСИ.
По време на висящото изпълнително дело взискателят прехвърля на
цесионера „Еос Матрикс“ вземането, предмет на принудително изпълнение
срещу длъжника С. К.. Изготвено е Уведомление с изх. № МА
00008638/07.07.2023 г. от Ти Би Ай Банк до длъжника за извършената цесия.
С Постановление от 11.08.2023 г. е коституиран Еос Матрикс“ ЕООД
като взискател по изпълнителното дело и последното е прекратено спрямо
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
На същата дата 11.08.2023 г. е изпратено запорно съобщение до трето
задължено лице „Юробанк България“ АД, с което се налага запор върху
банковите сметки на К., открити в „Юробанк Бългания“ АД, което е връчено
на банката на 16.08.2023 г.
На 17.08.2023 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 55, том 2, рег. № 2792, нот. дело № 246/2023 г. по
описа на нотариус Симеон Даскалов, по силата на който С. Борисов К. дарява
на сина си В. И. К. следния недвижим имот: СОС в сграда с идентификатор
10450.502.2265.1.3, по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-
18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на ККР засягащо
обекта е със Заповед № 18-8800-04.08.2023 г. на Началника на СГКК
Пазарджик, с административен адрес гр. Велинград, ул. „Устето“ № 32, ет. 1,
със застроена площ на обекта от 37 кв. м., предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор 10450.501.2265.1.1, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж, в което е разположена сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 10450.501.2265 по КККР на гр. Велинград, при съседи по
кадастрална карта, имоти с идентификатори: 10450.501.1426, 10450.501.3122,
10450.501.2463 и 10450.501.2268.
На 14.09.2023 г. е връчена на длъжника ПДИ, в която се уведомява и за
прехвърлянето на вземането, предмет на изпълнителното дело. В поканата до
4
К. е посочено, че се изпраща и препис от уведомлението от цедента за
прехвърляне на вземането.
По делото са извършвани и други изпълнителни действия, които нямат
връзка с фактите от предмета на доказване, поради което и не се обсъждат от
съда.
С влязло в сила Решение № 204/03.06.2024 г. на РС Велинград,
постановено по гр. д. № 1063/2023 г., е признато за установено по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1
ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че С. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Устето“ № 28 дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, сумата от 6907,08 лв. /шест хиляди деветстотин и седем
лева и осем стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ **********/01.06.2020 г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и С. Б. К.,
придобит по силата на Договор за цесия от 29.05.2023 г. от „Еос Матрикс“
ЕООД, за които е издадена Заповед за изпълнение № 481/03.10.2022 г. по ч. гр.
д. 908/2022 г. на РС Велинград, като е отхвърлен иска в останалата част, за
сумата в размер на 3538,28 лв. възнаградителна лихва, начислена за периода
от 05.10.2020 г. до 05.03.2022 г., и сумата от 3370,40 лв. обезщетение за забава,
начислено за период от 05.10.2020 г. до 20.09.2022 г.
От приетото по делото Удостоверение за родствени връзки с изх. №
196/22.01.2024 г., издадено от Община Велинград е установено, че К. е майка
на дарения В. И. К..
От справка в Община Велинград с вх. № 362/20.01.2025 г. се установява,
че С. К. е сключила първи граждански брак на 12.04.1988 г. с лицето Илия К.,
а съгласно Решение на РС Велинград от 11.02.1997 г. по гр. д. № 289/1996 г.
бракът между тях е прекратен с развод, като решението е влязло в сила на
26.02.1997 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Съдът намира, че така предявения иск е допустим. Възражението на
адв. Г., че тъй като увреждащото действие е извършено след датата на
договора за цесия, искът ще бъде недопустим, позовавайки се на ТР 2/2021 г.
на ОСГТК на ВКС, е неоснователно. В цитираното тълкувателно решение се
разглежда единствения спорен момент, а той е когато вземането е
прехвърлено след увреждащата сделка, като дори и в този случай е прието, че
искът е допустим, поради това, че упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е
вид обезпечение и като такова преминава към цесионера на основание чл. 99,
ал. 2 от ЗЗД. Т. е. в тълкувателното решение се разглежда единствената спорна
5
хипотеза на допустимост на иска, като хипотезата на поредност: възникване
на вземане - договор за цесия - увреждащо действие, не се разглежда, тъй като
практиката в случая е непротиворечива.
По същество искът е основателен.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането.
За да бъде уважен искът е необходимо да се докажат следните
предпоставки:
1. Ищецът трябва да притежава качеството на кредитор по действително
възникнало и непрекратено вземане, което е възникнало преди
действието на длъжника;
2. Наличие на увреждащо действие, което намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, чрез
намаляване на имуществото.
3. Знание за увреждането по време на извършване на действието у
длъжника, а ако договорът е възмезден – знание и у третото лице.
В постановеното Тълкувателно решение № 2/2019 г., по т. д. 2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, е прието, че искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на
всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС №.1
от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се за облигационен иск, който
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на
кредитора” /чл.133 ЗЗД/.
Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора
действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването
му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава
действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за
недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той
може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на
приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно
право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан
при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между
длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е
увреждаща - чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.
/Тълкувателно решение №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/.
6
Съдът намира, че първата предпоставка е налице. С влязло в сила
Решение № 204/03.06.2024 г. на РС Велинград, постановено по гр. д. №
1063/2023 г., е признато за установено по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД, че С. К. има изискуемо и ликвидно задължение спрямо ищеца. На
основание чл. 297 ГПК съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение, с
което се установява по един безспорен начин наличието на първия елемент от
фактическият състав, от който произлиза претендираното право, предмет на
настоящия иск.
Налице е и увреждащо кредитора действие. Безспорно е установено, а
и същото не се оспорва от страните, че С. К. е дарила на своя син ответника В.
К. СОС с идентификатор 10450.501.2265.1.3, представляващ самостоятелен
обект в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор 10450.501.2265.1,
със застроена площ на обекта 37,00 кв. м., с предназначение за търговска
дейност, при съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма;
под обекта: няма; над обекта: 10450.501.2265.1.1 и с административен адрес:
град Велинград, ул. „Устето“ № 32, ет. 1, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е разположена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 10450.501.2265. Със сключване на този
безвъзмезден договор с транслативен ефект, длъжникът е прехвърлил
собствеността върху недвижим имот на трето лице – недлъжник, като не е
получил никаква насрещна престация. Имотът е търговски обект, т. е. същият
е секвестируем и е годен обект на принудително изпълнение за
удовлетворяване на кредитора и ищец в настоящото производство. С
намаляване на общото обезпечение кредиторът се поставя в състояние на
затруднение или дори и в невъзможност за принудително удовлетворяване на
своето вземане и остава да разчита единствено на доброволно погасяване на
задължението.
Съдът намира, че третата предпоставка също е налице – С. К. е знаела,
че със сключването на договор за дарение ще бъде увреден кредитора.
Знанието съдът намира за доказано като логична последица от доказаните
обективни факти по делото. Ответникът К. е участвала като страна при
сключване на договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2020 г.,
който договор придава и качеството на кредитор на ищцовото дружество. В
образуваното изпълнително дело са били предприети множество
изпълнителни действия, включително и запор върху банкови сметки на
длъжника /запорното съобщение до „Юробанк България“ ЕАД е връчено на
16.08.2023 г./, точно един ден преди сключването на договора за дарение от
17.08.2023 г. Макар и поканата за доброволно изпълнение до длъжника да е
връчена няколко дни по-късно, то съдът намира, че дори и да се приеме, че не
е знаела за образуване на изпълнителното дело, то със сигурност е знаела, че
има задължение към ищцовото дружество, както и, че с даряване на своя
недвижим имот ще бъде налице невъзможност за принудително
7
удовлетворяване на кредитора от конкретното й имущество. Следва да се
отбележи, че в случая не е налице като условие за уважаване на иска –
намерение за увреждане, тъй като задължението е възникнало преди
увреждащото действие.
Договорът за дарение е безвъзмездна сделка, поради което и в случая на
основание чл. 135, ал. 4 ЗЗД не е необходимо знание от страна на третото лице,
което пък е син на длъжника, т. е. за него е приложима презумпцията на ал. 3
на чл. 135 ЗЗД.
Ответната страна прави възражение, че имотът е бил в режим на СИО
между С. К. и съпругът й, поради което ако съдът прецени, че искът е
основателен, то следва относителната недействителност да се разпростре
върху ½ ид. ч. Съдът намира, че в случая имотът е бил индивидуална
собственост на ответника. Видно от приложеното по делото писмо от Община
Велинград с вх. № 362/20.01.2025 г., С. К. е сключила първи граждански брак
на 12.04.1988 г. с лицето Илия Атанасов К., прекратен с развод на 26.02.1997 г.
Последната се легитимира като собственик на имота с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка № 54, том 2, рег. № 2788, дело 245
от 17.08.2023 г. по описа на нот. Симеон Даскалов. Т. е. имотът е придобит
след прекратяване на брака. Нещо повече, от приложените протоколи по
нотариалното дело се установява, че магазинът е построен около 2000 г., т. е.
след прекратяване на брака.
С оглед на горното съдът намира, че искът е основателен изцяло и като
такъв следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците дължат сторените от ищеца разноски, а именно: 20 лв. държавна
такса за 4 броя удостоверения, 50 лв. държавна такса за образуване на
гражданското дело; 795 лв. разноски за особен представител на ответника С.
К.. Претендират се разноски и за юрисконсулт, тъй като ищцовото дружество
е представлявано от юрк. Михаела Милушева, на която съдът определя по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, в размер на 100 лв.,
отчитайки, че работата се изразява единствено в изготвяне и депозиране на
исковата молба в съда и уточняващите я допълнителни молби. По хода на
делото не са извършвани други процесуални действия, поради което
определение размер е справедлив.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВЯ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ЗЗД по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, сключения на 17.08.2023
8
г. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 55, том 2, рег. № 2792,
нот. дело № 246/2023 г. по описа на нотариус Симеон Даскалов, с който С. Б.
К. с ЕГН ********** дарява на В. И. К. с ЕГН ********** следния свой
недвижим имот, а именно: недвижим имот с идентификатор
10450.501.2265.1.3, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда -
многофамилна с идентификатор 10450.501.2265.1, със застроена площ на
обекта 37,00 кв. м., с предназначение за търговска дейност, при съседи на
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над
обекта: 10450.501.2265.1.1 и с административен адрес: град Велинград, ул.
„Устето“ № 32, ет. 1, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което
е разположена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
10450.501.2265
ОСЪЖДА С. Б. К. с ЕГН ********** и В. И. К. с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Велинград, ул. „Устето“ № 28 да платят на ЕОС Матрикс“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 6, сграда Матрикс
Тауър, етаж 4-6 следните сторени от ищеца разноски, а именно: 70
/седемдесет/ лв. държавна такса; 795 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева/
разноски за хонорар на особен представител и 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяване на
страните пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9