Р Е Ш Е Н И
Е
№
106 18.03.2022
год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, шести състав,
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора год. в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №775 по
описа на Административен съд Стара Загора за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27, ал. 16 от Наредба № 7 от 19.12.2013 год.
за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредбата № 7), във вр. с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Община Казанлък,
представлява от Кмета Галина Стоянова против Заповед №РД-08-232/07.12.2021 год.
на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара
Загора, с която на основание чл. 27, ал. 10 от Наредбата № 7 е отказано
намаляване на размера на дължимите отчисления по чл.20, ал.1, т.1, буква „к“ за
отчетната година. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи
и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт З.Б. поддържа жалбата по заявените доводи и
аргументи, не ангажира допълнителни доказателства, излага подробни съображения
по съществото на спора.
Ответникът по оспорване - Директор на РИОСВ-Стара
Загора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт З. И., намира
оспорването за неоснователно, като изразява становище, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна, не ангажира допълнителни доказателства.
След като прецени твърденията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.11.2021 год. в РИОСВ Стара Загора е постъпило
заявление изх. № 32-03-40/29.11.2021 год. от Община Казанлък, представлявана от
Кмета Галина Стоянова, в което на основание чл.27, ал.3 от Наредба №7 е заявено
искане за постановяване на заповед по реда на
чл.27, ал.10 от същата наредба, с която да бъде дадено съгласие за
намаляване на дължимите отчисления по чл.64 от Закона за управление на отпадъци
за 2022 год. В заявлението е посочено, че Община Казанлък има изградена
площадка за открито аеробно компостиране на зелени битови отпадъци, НТП сметище
с местонахождение в с. Черганова, обл. Стара Загора, общ. Казанлък. До месец
май площадката се е експлоатирала от „Екобулсорт“ЕАД, съгласно сключен договор
с Община Казанлък с цел разделно събиране на биоразградими отпадъци със
съоръжения за предварително третиране и оползотворяване в т.ч. рециклиране на
отпадъците, осигуряващи изпълнението на целите по чл.31, ал.1, т.2 от ЗУО.
Съгласно заповед №189/24.07.2020 год. на МОСВ, Община Казанлък е постигнала
степен на изпълнение на целта за ограничаване на количеството на депонираните
биоразградими битови отпадъци – 71% за календарната 2018 год. През 2022 год.
площадката ще се експлоатира от „ОПКД и ПИС“, Община Казанлък, съгласно
подадено заявление с вх.№КОС-01-4920-/2/28.10.2021 год. на основание чл.78, ал.3 от ЗУО за извършване
регистрация и издаване на регистрационен документ за компостираща площадка за
извършване на дейности по третиране на отпадъци с кодове 20 02 01 и 19012 12.
По повод така депозираното заявление и след
запознаване с приложените към него документи, Директора на РИОСВ Стара Загора е
постановил оспорената в настоящото производство Заповед №РД-08-232 от 07.12.2021
год., с която на основание чл.27, ал.10 от Наредбата №7 е отказано намаляване
на размера на дължимите отчисления по чл.20, ал.1, т.1, буква „к“ с 50% в
съответствие с чл.21, ал.1, т.2 за отчетната година. В мотивите на заповедта е
посочено, че съгласно чл.28 от Наредба №7 изчисляването и определянето на
изпълнението на целите по чл.31, ал.1 от ЗУО се извършва съгласно реда и
методиката, определени в наредбата по чл.43, ал.5 от ЗУО. С последното й
изменение – на наредбата по чл.43, ал.5 от ЗУО за разделно събиране на
биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци е отменена глава четвърта от
същата, озаглавена „Изчисляване изпълнение на целите по чл.31, ал.1 от ЗУО“.
През 2021 год. не е издавана заповед на Министъра на околната среда и водите
или оправомощено от него длъжностно лице, с която да са определени общините,
които са изпълнили целите по чл.31, ал.1 от ЗУО и общините които не са
изпълнили тези цели за предходната календарна година.
Въз основа на така установеното, в мотивите на
оспорената заповед е прието, че не са налице доказателства за изпълнението на
целите по чл.31, ал.1 от ЗУО от страна на заявителя в лицето на Община Казанлък.
Предвид така развитите мотиви, административния орган на основание чл. 27, ал.
10 от Наредбата №7 е отказал намаляване на размера на дължимите отчисления по
чл.20, ал.1, т.1 и т.2 за отчетната година. Видно от приложеното по делото електронен
регистър, заповедта е редовно връчена на 09.12.2021 год., а жалбата е подадена
чрез пощенски оператор на същата дата - 23.12.2021 год.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа на доказателствата по делото съдът намира,
че жалбата е подадена в предвиденият от закона 14 дневен срок, от лице адресат
на заповедта, с която са засегнати негов законни права и интереси и против
административен акт, който подлежи на съдебен контрол и като такава се явява
допустима.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото
издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага
по следните съображения:
Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
В разпоредбата на чл.27, ал.10 от Наредба № 7 е
указано, че в 20-дневен срок от постъпване на заявлението по ал.3 или
представянето на информацията по ал.9 директорът на РИОСВ се произнася с
мотивирана заповед, с която дава съгласие или отказва намаляване на дължимите
отчисления по чл.20, ал.1, т.1 и ал.2 в съответствие с ал.1, 2 и 4 и определя
размера на дължимите отчисления за отчетната година. Анализът на тази правна
норма показва, че директорът на РИОСВ, в чиито териториален обхват попада
съответната община, е компетентния административен орган, който следва да се
произнесе по искането с правно основание чл.27, ал.5 от Наредба № 7. В
настоящия случай, доколкото именно Директорът на РИОСВ – Стара Загора, в чиито
териториален обхват попада и територията на община Казанлък, се е произнесъл по
заявлението на Кмета на Община Казанлък, съда приема, че заповедта е издадена
от компетентен орган.
Видно от оспорената заповед, същата е постановена
в изискуемата се писмена форма, като по мнение на настоящия съдебен състав
съдържа изискуемите се от чл.59, ал.2, т.4 от АПК фактически и правни основания
за издаването й. В този смисъл, съда приема, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Действително мотивите са
твърде лаконични и кратки, но са налице.
Анализът на събраните по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава извод, съгласно
който, оспорената заповед е постановена и в съответствие с относимите
материално правни норми. Този извод се подкрепя от следното:
В разпоредбата на чл.64, ал.1 и ал3 ЗУО е указано,
че за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни
отпадъци и на депа за строителни отпадъци, се правят отчисления в размер и по
ред, определени в чл.20, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №7, като отчисленията се
превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято
територия се намира депото.
От своя страна, нормата на чл.27 от Наредба №7
предвижда ред за заявяване на намаляване на дължимите от общините отчисления,
при изпълнение на определени изисквания, како реда за изчисляването на тези
цели е посочен в ал.4 - 10 от същия член.
Видно от депозираното Заявление, Кметът на Община Казанлък
е приел за изпълнени целите по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗУО. В този смисъл и на
основание чл.27, ал. 10 от Наредба № 7, Кмета на Община Казанлък е поискал
съгласие от РИОСВ Стара Загора за намаляване на размера на отчисленията по чл.
20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 7.
Основният спорен момент е именно този – изпълнени
ли са изискванията на чл.31, ал.1, и ал.2 от ЗУО от страна на Община Казанлък
или не. За да се отговори на този въпрос, следва да се анализира как се
установява този факт и в чия тежест е да го докаже. Съгласно чл.27, ал.12 от
наредба №7, отчисления по чл.20, ал.1, т.1 и ал.2 се намаляват в съответствие с
ал. 1 и 2 по отношение на общините, включени в заповедта по чл.28б, ал.3 за
отчетната година, за която е издадена заповедта. А съгласно чл.28б, ал.3 от
Наредба №7, ежегодно в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал.1 и
становищата на общините по ал.2, ако такива са представени, изпълнителният
директор на ИАОС определя с мотивирана заповед общините, които са изпълнили
целите по чл.31, ал.1 ЗУО, и общините, които не са изпълнили тези цели за
предходната календарна година. Следователно компетентен да определи кои общини
са изпълнили тази условия и кои не, е изпълнителният директор на ИАОС. В този
смисъл, издаването на такава заповед е предмет на отделно административно
производство, регламентирано в чл.28б от Наредба №7, в която общините подават
съответната информация, данните се обобщават и се публикува тази информация,
като общините имат право на възражения срещу нея, а заповедта подлежи и на
съдебен контрол. В този смисъл, ответника в настоящето производство – директора
на РИОСВ Стара Загора не е компетентен сам да определи кои общини в региона са
изпълнили целите по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗУО, а само има компетентността да
определи размера на отчисленията, в посочения размер или да го намали, ако са
налице законовите предпоставки за това. Безспорно е, че през 2021 год. такава
заповед не е издадена от изпълнителният директор на ИАОС, поради което е
намаляване на отчисленията е практически невъзможно.
Несъмнено е налице бездействие на администрацията,
в лицето на ИАОС, което е укоримо и не следва да бъде толерирано. Намалението
на отчисленията зависи от трето лице, което не е свършило работата си в
предвиденият от закона срок, което има за последствие и оспореният в настоящето
производство отказ.
Безспорно е също така, че в оспорената заповед е
цитирана нормата на чл.28 от Наредба №7 /отменен, считано от 20.09.2021 год./,
която към момента на постановяване на индивидуалният административен акт е била
отменена. Същата е била с препращащ характер и е препращала към глава четвърта
на Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите
отпадъци, която глава е била отменена, считано от 11.01.2021 год. В тази
отменена глава четвърта е бил регламентирано изчислението изпълнението на
целите по чл.31, ал.1 от ЗУО. Новата му регламентация е въведена с приемането
на глава шеста „а“ от Наредба №7, считано от 20.09.2021 год. Цитирането на тази
разпоредба, която е отменена, е безсмислено и не може да представлява мотив за
постановеният отказ. С оглед на нейният характер обаче, както и посочването
като мотив в заповедта, че липсва заповед издадена през 2021 год., с която да
бъдат определени общините, които са изпълнили целите по чл.31, ал.1 и ал.2 от
ЗУО, мотивират настоящият съдебен състав, че допуснатото нарушение не е
съществено и не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед.
Предвид горното, правилно и законосъобразно
административния орган е приел, че в случая не е доказано изпълнението на
целите по чл.31 от ЗУО по отношение на Община Казанлък, поради което и правилно
е отказал намаляването на отчисленията по чл.64 от ЗУО и е определил такса
отчисления по чл.20, ал..1, т.1, буква „к“ от Наредба №7.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административен съд Стара Загора,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Казанлък,
представлява от Кмета Галина Стоянова против Заповед №РД-08-232/07.12.2021 год.
на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара
Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: