РЕШЕНИЕ
Номер 261387 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ граждански
състав
На 29.04
Година 2021
В публично заседание на 29.03.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: КАМЕНКА КЯЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 12021 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД. Насрещни обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Ж.М. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата 341, 50 лева, като платена от него на отпаднало основание неустойка за
периода от 10.07.2018 г.
до 10.12.2019 г. поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по чл.5 от сключения между
тях в гр. *** Договор за паричен заем „***“ № 5453146/10.07.2018 г., призната
за недействителна с влязло в сила на 02.09.2020 г. Решение № 2824/05.08.2020
г., постановено по гр. дело № 20183/2019 г. по описа на ПРС – V гр. състав, ведно със законната
лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “***” ООД
– гр.*** оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът
да прекрати производството по делото, а ако приеме иска за допустим – да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата
молба и в допълнително представени писмени становища по делото съображения. От
своя страна, с подадената на 10.11.2020 г. заедно с отговора на исковата молба
насрещна искова молба, ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ищеца, в качеството му на ответник по насрещната искова молба, да му
заплати сумата 677, 62 лева – дължима главница по сключения между страните в гр.
*** Договор за паричен заем „***“ № 5453146/10.07.2018 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, както и сумата 108, 03 лева, представляваща законна
лихва върху просрочените вноски за периода от 06.01.2019 г. до датата на
подаване на насрещната искова молба, по изложените в насрещната искова молба
съображения- като с подаден на 09.12.2020 г. отговор на насрещната искова
молба, ищецът по основния иск, в качеството му на ответник по насрещната искова
молба, оспорва предявените насрещни обективно съединени искове и моли съдът да
ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора
съображения, а също така – прави възражение за прихващане, като моли съдът, ако
уважи насрещните искове, да извърши прихващане от присъдените в полза на
ответника суми на сумата 61, 61 лева – договорна лихва и сумата 253, 60 лева –
такса за експресно разглеждане, като платени въз основа на нищожни договорни
клаузи от Договора за паричен заем. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между страните в гр. *** е бил сключен Договор за
паричен заем „***“ № 5453146/10.07.2018 г., по силата на който ответното
дружество е предало в заем на ищцата сумата от 1 500 лева – като в чл.5, ал.1
от Договора страните са уговорили в 3-дневен срок от усвояването на сумата по
Договора ищецът да предостави на ответника едно от следните обезпечения на
задълженията му по Договора, а именно поръчител-физическо лице, което да представи на ответника бележка от работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да отговаря
на следните изисквания – да е навършило 21 годишна възраст, да работи по
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6
месеца и минимален
осигурителния доход в размер на 1 000 лева,
през последните 5 години да няма кредитна история в
Централния кредитен регистър към *** или да има кредитна история със статус „Период на просрочие от 0 до 30 дни”, да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател, ИЛИ да представи банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на ищеца, валидна 30 дни след падежа за
плащане по Договора, а в чл.5, ал.2 от Договора страните са се договорили, че
при неизпълнение на задължението по чл.5, ал.1 от Договора, ищеца дължи
неустойка в размер на 614, 70 лева, която се разсрочва на равни части, платими към
всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер
на 332, 48 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 2 992,
32 лева.
В съдебното заседание по делото на 24.02.2021 г. съдът е допуснал изменение
на иска, като вместо по чл.4 е записана неустойка по т.5 от Договора, а от
постъпило на 02.03.2021 г. писмо от ПРС – ХІV гр. състав се установява, че
между страните по настоящето дело със същото искане е било образувано
впоследствие гр. дело № 12090/2020 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, което –
поради по-късно заведено, е било прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК с постановено
по него Определение № 260789/29.01.2021 г. – поради което съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за недопустимост на иска и
искането му за прекратяване на производството по делото.
С влязло в сила на 02.09.2020 г. Решение № 2824/05.08.2020
г., постановено по гр. дело № 20183/2019 г. по описа на ПРС – V гр. състав, е
било признато за установено в отношенията между страните по настоящето дело, че
клаузата на чл.5 от Договора за паричен заем, уреждаща задължение за заплащане
на неустойка, е недействителна поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност.
Както се установява от заключението от 16.02.2021 г. на вещото лице по ССЕ М.М., през периода 10.08.2018 г. – 04.12.2019 г. ищецът е заплатил на ответника неустойка за неизпълнение на задължението му
по чл.5 от Договора в размер общо на 341, 50 лева – поради което, доколкото с
посоченото съдебно решение клаузата за неустойка е била призната за
недействителна, съдът намира, че тази сума се явява платена на отпаднало
основание.
При така установената фактическа обстановка, и доколкото претендираният от
ищеца размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че
искът се явява доказан по основание и по размер, поради което следва да се
уважи изцяло, заедно със законната лихва от 21.09.2020 г. – датата на подаване
на исковата молба.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, действително към
настоящия момент ищецът продължава да дължи на ответника 677, 62 лева от
отпуснатия му заем в размер на 1 500 лева, а законната лихва върху тази
сума за горепосочения период е в размер общо на 108, 03 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от
ответника, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, размери на
обективно съединените искове съвпадат с установените от ССЕ действително
дължими, съдът намира, че насрещните искове се явяват доказани по основание и
по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата
от 10.11.2020 г. – датата на подаване на насрещната искова молба.
Същевременно, с посоченото Решение № 2824/05.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 20183/2019 г. по описа на ПРС – V гр. състав е бил
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца и по настоящето
дело иск за прогласяване на нищожността на целия Договор за паричен заем „***“
№ 5453146/10.07.2018 г., съдът намира, че клаузите за договорна лихва и за
такса за експресно разглеждане не са нищожни, а оттук – че платените от ищеца
суми за тези му задължение не се явяват платени без правно основание въз основа
на нищожни клаузи от Договора, поради което и направеното от ищеца, в
качеството му на ответник по насрещната искова молба възражение за прихващане
от присъдените на ответника, като ищец по насрещната искова молба, платените
суми за тези вземания на дружеството се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер общо на 180 лева – платени ДТ и депозит за
ССЕ, а на на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
предвид фактическата и правна сложност на спора и цената на предявения иск, следва да заплати на пълномощника на
ищеца – адв. Е.И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, с оглед на което съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на така
определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно
и като такова следва да се остави без уважение.
Предвид
уважаването на насрещните обективно съединени искове ищцата следва да заплати
на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 580
лева – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение за насрещната
искова молба.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, бул. ”***” № *** – АТЦ „***,
представлявано от *** Д. С. Д., със съдебен адрес:***, офис **, *** А.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА М.Ж.М.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
*** Е.И., СУМАТА сумата 341, 50 лева, като платена от него на отпаднало основание неустойка за
периода от 10.07.2018 г.
до 10.12.2019 г. поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по чл.5 от сключения между
тях в гр. *** Договор за паричен заем „***“ № 5453146/10.07.2018 г., призната
за недействителна с влязло в сила на 02.09.2020 г. Решение № 2824/05.08.2020
г., постановено по гр. дело № 20183/2019 г. по описа на ПРС – V гр. състав,
ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.09.2020 г., до
окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 180 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и
адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** Е.Г.И.,***,
адвокатско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с
чл.38, ал.2 от ЗАдв..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определения
размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
ОСЪЖДА М.Ж.М., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ООД, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, СУМАТА
677, 62 лева – дължима главница по сключения между страните в гр. *** Договор
за паричен заем „***“ № 5453146/10.07.2018 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
тази сума, начиная от 10.11.2020 г., до окончателното й изплащане; СУМАТА 108,
03 лева, представляваща законна лихва върху просрочените вноски за периода от 06.01.2019 г. до 10.11.2020 г.,
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 580 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от М.Ж.М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ от присъдените в полза на ответника суми на сумата 61,
61 лева – договорна лихва и сумата 253, 60 лева – такса за експресно
разглеждане, като платени от него на ответника без правно основание като
платени въз основа на нищожни договорни клаузи от сключения между страните в
гр. *** Договор за паричен заем „***“ № 5453146/10.07.2018 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Павел
Павлов
Вярно с оригинала! Н.К.