№ 22299
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110160358 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на
чл. 140, ал. 3 ГПК:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. В. Я., ЕГН
**********, чрез адв. В. Т., с която срещу „Т., С., „С., Г. Е. Е., Р. И. С., К. Д. Т. и Т. Д.
Т., е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е титуляр на право на квазиползване по чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.),
като съгласно същото има право да ползва 25 % идеални части от незастроената част от
поземлен имот с идентификатор 68134.100.179, находящ се на адрес гр. София, ул. Ц.
целият с площ 655 кв.м., както и иск по чл. 109 ЗС срещу ответника „Т. за осъждане на
последния да преустанови действията си, с които му пречи да ползва незастроената
част от дворното място според правото му на квазиползване.
По твърденията на страните за правнорелевантните за спора факти:
В исковата молба ищецът твърди, че е единствен собственик на недвижим имот –
апартамент, находящ се на втори етаж в жилищна сграда с адрес: гр.София, ул.“Ц.
Поддържа още, че като такъв притежава и идеални части от общите части на сградата и
25 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, което съгласно скица
№ 15-686044/29.07.2019 г. представлява поземлен имот с идентификатор №
68134.100.179, с адрес на поземления имот: гр.София, район Средец, ул.“Ц. Поддържа,
че дворното място към момента на построяването на сградата е било държавна
собственост, като в полза на праводателите на ищеца е било прехвърлено право на
строеж след построяването на сградата, заедно с правото на собственост върху
изградения апартамент на втория етаж с обща пло 201,51 кв.м. през 1968 г. Не му е
известно кое лице и кога е построило сградата, като поддържа, че след 1945 г.
държавата е отчуждила обекти в нея, заедно с идеални части от дворното място, а
впоследствие е продала на частни лица имот, заедно с право на строеж. Уточнява, че
притежава 25 % от правото на строеж, съответни счита, че има право да ползва 25 % от
незастроената част на имота. Сочи, че правото на собственост върху земята, върху
която сградата е построена се съпритежава от ответниците, като единствено ищеца има
право на строеж върху земята. Твърди още, че към датата на подаване на исковата
молба в съда, ответникът „Тръст контрол“ възпрепятства ползването на дворното
място по предназначение, тъй като достъпът до него е ограничен с врата, управлявана с
дистанционно управление, което доколкото му е известно се ползва само от
1
дружеството и неговите клиенти, а паркоместата се отдават под наем на трети лица.
Излага доводи, че като собственик на идеални част от правото на строеж върху
мястото, съгласно чл.15, ал.3 /отм./ ЗС има право да ползва незастроената част от
имота, която се ползва като паркинг. За целта отправил покана до ответника с искане
да му бъде предоставен достъп до дворното място, но му било отказано с доводи, че
може да ползва същото само за осъществяване достъп до самостоятелния обект,
позовавайки се на нормата на чл.64 ЗС. Според ищецът тази норма е неприложима, а
правото му се основава на разпоредбата на чл.15, ал.3 /отм./ ЗС, действала към
момента на построяване на сградата и придобиване на имота от негова страна. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на искове за признаване на правото му на ползване на 25 %
ид.ч. от незастроената част от дворното място и за преустановяване действията на
ответника „Тръст контрол“ ЕООД, с които му пречи да ползва незастроената част от
терена. Претендира разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „Тръст контрол“ ЕООД е постъпил отговор,
с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се ищецът
да е титуляр на право на квазиползване върху незастроената част от дворното място на
соченото от него в исковата молба правно основание. Счита, че ищецът е собственик
единствено на самостоятелния обект в сградата, заемащ целия втори етаж, но не
притежава право на собственост върху земята, за разлика от останалите собственици на
самостоятелни обекти в сградата, които притежават и идеални части от дворното
място. Сочи се, че процесният недвижим имот на втория етаж от сградата е бил
придобит през 1968 г. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот
/жилище/ съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд,
предоставен на народните съвети от 01.09.1968 г. Поддържа, че съгласно този договор
самостоятелният обект на втория етаж е бил прехвърлен на праводателите на ищеца с
латентно право на строеж върху земята, обособено в самия самостоятелен обект и не е
предвидено право на строеж извън хипотезата на чл.64 ЗС. Оспорва имотът някога да е
бил еднолична държавна/общинска собственост. Посочените идеални части от
дворното място, с които самостоятелния обект е одържавен през 1949 г., са останали
държавна собственост към 1968 г. – в изпълнение на разпоредбата на чл.15, § 4,
изр.последното от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд
/НПЖДЖФ/. Сочи, че към 1993 г. идеалните части от имота, припадащи се към
самостоятелния обект, разположен на втория етаж от сградата, са били частна
държавна собственост, а към 1999 г., по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС същите са се
превърнали в частна общинска собственост. Ето защо, С. се явява съсобственик наред с
ответното дружество и останалите етажни собственици, ответници по делото. Оспорва
твърденията в исковата молба, че единствено дружеството ползва дворното място, като
отдава под наем паркоместа на трети лица. Автоматичната врата на дворното място е
била монтирана по решение на ОС на ЕС от 11.05.2018 г., като всеки един от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата, притежаващи и съответното право
на собственост върху земята, притежава дистанционно от автоматичната врата и
ползва двора. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът поддържа
становище, че ищецът, в качеството си на собственик на самостоятелен обект и
носител на право на строеж върху земята, може да използва дворното място само за
достъп до сградата, но не и за други дейности /включително паркиране/, които биха
лишили от съдържание правото на собствениците на земята. В тази връзка уточнява, че
сградата разполага с общ централен вход от към ул.“Цар И.“, който позволява лесен и
безпрепятствен достъп до самостоятелния обект, находящ се на втория етаж. По
изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
направените по производството разноски.
2
По делото при предходното му разглеждане от първоинстанционния съд е
постъпило становище от М. В. Х. (починала и заместена от правопримениците й по
закон, също ответници по делото), К. Д. Т. и Т. Д. Д., с което са заявили, че са
собственици на самостоятелни обекти в сградата, както и че притежават идеални части
от правото на собственост от поземления имот, в който сградата е построена. Оспорват
предявените искове, тъй като считат, че ищецът има единствено право да ползва
дворното място за достъп до собствения си апартамент, но не и да ползва незастроената
част от имота съобразно изложеното в исковата молба.
Отговор на исковата молба е подаден и от Р. И. С. чрез назначения й от съда
особен представител адв. М. М., с който предявения установителен иск е намерен за
основателен.
Останалите ответници не са подали отговори на исковата молба.
По доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 15, ал. 3 ЗС
(отм.) в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в
сградата на процесния адрес, която е била построена в държавен имот, че в полза на
праводателите му по надлежния законов ред е било учредено право на строеж,
включващо и правото да се ползва незастроената част от имота.
В тежест на ответниците е да установят възраженията си и своите права върху
имота, изключващи твърдяното от ищеца право.
По предявения иск по чл. 109 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че притежава
право на собственост върху самостоятелен обект в сградата на процесния адрес, както
и ограничено вещно право на ползване на незастроената част от имота в обем,
съответстващ на правото му на строеж, че ответникът незаконосъобразно му пречи да
упражнява в пълен обем вещните си права.
В тежест на ответника „Т. е да установи положителните факти, въз основа на
които извежда възраженията си срещу тази претенция на ищеца, а именно
противопоставими на ищеца решения, взети на общи събрания от етажните
собственици относно ползването на незастроената част от имота.
Безспорни между страните са обстоятелствата относно притежаваното право на
собственост върху самостоятелните обекти, находящи се в сградата, както и тези
относно притежаваното право на собственост върху поземления имот. Не се спори и че
ищецът е носител на правото на собственост на 25 % ид.ч. от общите части на сградата
и толкова от правото на строеж върху поземления имот, в който сградата е построена,
както и че достъпът до незастроената част от имота не е свободен.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи, вкл. и такива, с които са се
снабдили при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Всички
те съдът намира за допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, с оглед което същите следва да се приемат като
доказателства по делото.
С оглед етапа, от който на първоинстанционния съд е указано да започне новото
разглеждане на делото, следва да се уважат заявените искания и на ищеца и ответника
„Т. да бъде допуснат по един свидетел при режим на довеждане за установяване на
сочените в исковата молба и в отговора обстоятелства. Искането на ищеца за допускане
до разпит на още един свидетел следва да се остави без уважение на осн. чл. 159, ал. 2
ГПК.
По цената на исковете и дължимата по същите държавна такса:
3
Като взе предвид данните по делото относно незастроената площ от поземления
имот, възлизаща на 381 кв.м. (изчислена като от общата площ на имота 655 кв.м. е
извадена застроената площ на двете сгради в имота– 240 кв.м. и 34 кв.м., съгласно
предоставената от С. информация – л. 56 и сл.) и въз основа на удостоверението за
данъчната оценка за поземления имот, приобщено по делото (л.14 от делото), определя
на основание чл. 70, ал. 3 ГПК цена на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в размер на сумата
7845,74 лева (53 951 лева : 655 кв. м. = 82,37 лева за кв. м. х 381 кв.м. = 31 382,97 лева
х 25 % = 7845,74 лева). Доколкото се касае за вещен иск на основание чл. 71, ал. 2 ГПК
дължимата държавна такса се изчислява върху ¼ от цената на иска или същата в
случая възлиза на сумата 78,46 лева. До момента в производството е внесена държавна
такса в размер на сумата от 80 лева, а ищецът е предявил два обективно съединени
иска, единият по чл. 109 ЗС, съдържащ осъдителен петитум. Ето защо и като съобрази
разрешението, дадено с ТР № 4/2015 г. ВКС, ОСГТК, съдът определя, че дължима е
държавна такса по двата предявени иска е в общ размер на сумата 158,46 лева.
На ищеца следва да се укаже в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да представи документ за довнесена по сметка на СРС държавна такса по
предявените искове в размер на сумата от още 78,46 лева, като при неизпълнение на
тези указания в срок съдът ще върне исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2024 г.
от 09:15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, както следва:
ищецът чрез адв. Т. на адрес: гр. София, ул. „П.;
„Т. чрез адв. К. на адрес: гр. София, ул. „Ц.;
Р. С. чрез адв. М. на адрес: гр. София, ул. „Н.;
С. чрез ССЕВ, както и на адрес: гр. София, ул. „М.;
„С. - гр. София, ул. „Ц.;
Г. Е. – по телефон . и на адрес: гр. София, ул. „Ц.. ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
призовки до този ответник и на двата адреса съгласно справката от НБД
Население на л. 103 от делото. В изпратените до този ответник призовки ДА
СЕ ВПИШЕ телефонният номер за връзка с последния;
К. Т. - гр. София, ул. „Ц., .;
Т. Д. - гр. София, ул. „Ц., ..
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението, като им указва, че могат да изразят становище по същия и да релевират
доказателствени искания най-късно в първото по делото съдебно заседание, като ако
не направят това могат да релевират нови искания, свързани с доказателствата само в
хипотезите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА представените в производството от образуването му до момента от
страните писмени документи като доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на по
един свидетел при режим на довеждане от ищеца и от ответника „Т. за установяване на
сочените в исковата молба и в отговора обстоятелства. УКАЗВА на страните да водят
допуснатите им свидетели в насроченото заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането на ищеца
4
за разпит на още един свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
представи документ за довнесена по сметка на СРС държавна такса по
предявените искове в размер на сумата от още 78,46 лева, като при неизпълнение
на тези указания в срок съдът ще върне исковата молба.
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора, подаден
от ответника С., както и препис от становището на ответника „Т. по уточненията на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5