Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 10436 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 169960 от 06.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 38785/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 75
състав,А.„П. И.“ е осъдена да заплати на З. „Л.И.“ АД, на основание чл.410,
ал.1 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, сумата от 589, 17 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 1102-1261-18-408673, образувана във
връзка с настъпило на 17.06.2018 г. застрахователно събитие с лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № М *****при действието на застраховка на сухопътни превозни
средства, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.07.2019 г.
до окончателното изплащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 33, 71
лв. мораторна лихва за периода 28.11.2018 г. – 21.06.2019 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 550 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника –А.„П. И.“, с която го обжалва изцяло. Счита, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като е необосновано. Излага съображения, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице противоправно
бездействие от страна на служители на ответника, в причинна връзка с което да е
настъпил процесният инцидент. В тази връзка поддържа, че по делото е представен
сертификат № 66 за действително изпълнени и предприети ремонтни работи през
м.05.2018 г., месец преди настъпилото ПТП. Счита, че от посоченото
доказателство е видно, че на сочения участък от републиканската П. мрежа, на
който се твърди да е настъпил процесният инцидент, не е имало пътни неравности,
които да са от естество да го причинят. Навежда оплакване, че посоченото
доказателство не е било обсъдено, а вместо това съдът е дал вяра на показанията
на разпитаните по делото свидетели и заключението на авто-техническата
експертиза /АТЕ/. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът З. „Л.И.“ АД е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита за
неоснователни релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 17.06.2018 г. в 16:20 часа на път II-81 в
района на км 89+200 – част от републиканската П. мрежа, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******,
управляван от Б.Д.Х., е попаднал в необозначена дупка на пътното платно,
вследствие на което е бил увреден. За настъпилото ПТП е подаден сигнал на тел.
112 и е издадена служебна бележка от РУП-Б.при ОДМВР-М.. Образувана е щета №
1102-1261-18-408673 при З. „Л.И.“ АД в качеството му на застраховател по
договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен със собственика на увредения
автомобил. От страна на застрахователя е изплатена сумата от 579, 17 лв.
застрахователно обезщетение по щетата. Отговорността
на ответника се обуславя от неизпълнение на задължението за поддръжка
изправността на П.та мрежа – публична държавна собственост, в резултат на което
е настъпило увреждането на застрахования автомобил. Основанието на
отговорността на застрахователя е настъпването на застрахователното събитие. С
плащането на застрахователното обезщетение ищецът е изпълнил задълженията си
към застрахования и е встъпил в правата му срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение и ликвидационните разноски, възлизащи на сумата от 10 лв. Застрахователят е отправил до ответника регресна покана, с оглед на
което счита, че в негова полза е възникнало и вземане за обезщетение за забава
в размер на законната лихва от датата на получаване на поканата – 28.11.2018 г.
до 21.06.2019 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати процесните суми. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер, в подкрепа на което развива
доводи, в т.ч. – че през м.04.2018 г. е възложил на поддържаща фирма да извърши
изкърпване на дупки и деформации в настилката с плътна асфалтова смес със
средна дебелина 4 см – машинно, по републикански път II-81,
като видно от издадения от фирмата изпълнител сертификат № 66 за извършени и
приети ремонтни работи, както и от количествената сметка и ръчна скица, към
30.04.2018 г. всички дейности по изкърпване на повредените площи и деформации в
настилката на пътя от км 86+396 до км 89+832 са били изпълнени. Моли съда да
отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
Между собственика на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
М *****– М.Ц.Т.и З. „Л.И.“ АД е сключен застрахователен договор по застраховка
„Каско“ на МПС от 19.12.2017 г., застрахователна полица № 93001710108697, със
срок на валидност от 00: 00 часа на 20.12.2017 г. до 24: 00 часа на 19.12.2018
г., по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие със
застрахования автомобил.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от
18.06.2018 г. Б.Д.Х. е уведомил застрахователя за настъпило на 17.06.2018 г.
застрахователно събитие с участието на процесния автомобил по пътя от Б.за М.,
като е посочил, че по пътя е имало неравности и дупки, колата е отскочила и го
е хвърлила в канавката. Като увреждания са посочени: предна броня, амортисьор,
мигач, климатичен радиатор, тампон на макферсон.
Съставен е опис-заключение по щетите от 18.06.2018 г.,
изготвена е експертиза по щета № 1102-1261-18-408673, както и доклад по
процесната щета № 1102-1261-18-408673/1 за изплатено застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 579, 17 лв.
С преводно нареждане от 11.10.2018 г. застрахователят
е наредил извършването на превод в полза на собственика на автомобила на сумата
от 579, 17 лв. с посочено основание, съвпадащо с номера на щетата 1102-1261-18-408673.
Застрахователят е отправил до ответника регресна
покана за извършеното от него в полза на застрахования плащане, получена на
23.11.2018 г.
По делото е представена служебна бележка, издадена от
началника на РУП-Берковица, на Б.Д.Х., за това, че същият е заявил на тел.112
на 17.06.2018 г. в 16:20 часа за настъпило събитие, а именно: ПТП с материални
щети по автомобила. Сигналът е подаден под № ********* и е посетен от екип на „П.
полиция“. Посочено е, че при произшествието са нанесени материални щети на
автомобила, като е счупена предната броня, както и че ПТП е настъпило на път II-81 в района
на км 89+200.
От страна на ответника е представено месечно задание
за извършване на дейности по поддържането на републиканските пътища на
територията на северозападен район за обособена позиция 3-ОПУ-М. за м.04.2018
г., както и количествена сметка от 04.04.2018 г., подписана за възложителя АПИ
и изпълнителя Сдружение „ПМВ 2014“ за изкърпване на дупки и деформации в
настилката с плътна асф. смес – със средна дебелина 4 см – машинно/фрезоване,
оформяне, почистване, разлив за връзка, полагане на уплътняване, заливане на
фугите с битумна емулсия, обработка с каменно брашно за път II-81, от км 86+396
до км 89+832, местоположение: ляво и дясно, с площ от 244, 94 м2. Представена е
и ръчна скица с количества на изпълнените ремонти по асфалтовата настилка
съгласно техническа спецификация, подписана за възложител и изпълнител.
Представен е и сертификат № 66 за действително
изпълнените и приети ремонтни работи от 28.05.2018 г., подписан за възложител и
изпълнител.
От заключението на АТЕ по делото се установява, че към
датата на застрахователното събитие 17.06.2018 г. автомобилът е бил на 22 год.
5 месеца и 9 дни – начална регистрация 08.01.1996 г. Констатира се, че щетите
на процесното МПС съответстват на ПТП в крайП. канавка. Стойността на щетите
към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 579, 17 лв., а обичайната стойност на ликвидационните разноски – на
сумата от 15 лв.
Пред СРС е разпитан водачът на автомобила, който заявява
че е участвал в ПТП на 17.06.2017 г. на път от Б.към М., в село Боровци; че
пътният участък е бил много лош, имало е неравности по пътя и дупки, в една от
които е попаднал и той. Спукал е предна дясна гума, избушил се е тампонът на
амортисьора и е влязъл в канавката. Заявява, че се е движел с 60 км/ч.,
впоследствие се е придвижил на платформа, както и че се е обадил служител на
„АПИ“, който му е казал, че навсякъде има дупки.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
При
съобразяване на заявените с въззивната жалба оплаквания, пред настоящата
инстанция не се спори, че процесният автомобил, застрахован при ищеца по силата
на валидна застраховка „Каско на МПС“ е бил увреден при ПТП; че в изпълнение на
задълженията си по договора застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение; че е отправил до ответника регресна покана за възстановяване на
заплатената от него сума в полза на застрахования.
Спорен
по делото е въпросът налице ли е противоправно бездействие на служители на
ответника, в причинна връзка с което да са настъпили щетите по процесния
автомобил.
В
подкрепя на твърдения механизъм на ПТП са представени уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 18.06.2018 г., служебна бележка, издадена от
началника на РУП-Берковица, за подаден от водача на автомобила сигнал на тел.
112 и посещение на място от П. полиция, опис-заключение по щетите от 18.06.2018
г., изготвена е експертиза по щета № 1102-1261-18-408673, както и доклад по
процесната щета № 1102-1261-18-408673/1, изслушана е АТЕ, от чието заключение
се потвърждава причинната връзка между щетите на автомобила и посочения
механизъм на получаването им; разпитан е водачът на процесния автомобил, чиито
показания следва да бъдат кредитирано като логични и последователни, основаващи
се на непосредствените му впечатления като участник в процесното ПТП. С оглед
изложеното следва да се приеме, че от съвкупната преценка на ангажираните по
делото доказателства се установява твърдения от ищеца механизъм на ПТП, при
което застрахованият автомобил е увреден поради попадане в необезопасена дупка
на пътното платно.
Липсва спор между страните, че процесният пътен участък
е част от републиканската П. мрежа. Съгласно чл.19,
ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват отА.„П. И.“, която на
основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на тези пътища. В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед
на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва
и поддържа процесния пътен участък, включително да не допуска и съответно
своевременно да отстранява дупки по него. Ответникът изпълнява тези свои
законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно-обезпечителна
отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването
на възложената работа по поддръжка.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова
нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед
на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД,
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта,
а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи,
че автомобилът е попаднал в
несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният
не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да
ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е
наличието на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за
сигнализиране.
Изводи в различен смисъл не
следват от представения по делото сертификат № 66
за действително изпълнените и приети ремонтни работи от 28.05.2018 г., на
който се позовава жалбоподателят, чието съставяне предхожда датата на процесното
ПТП от 17.06.2018 г. и не е от естество да обоснове извод, че дупката, в която
е попаднал процесният автомобил, не е съществувала към момента на
произшествието. По изложените съображения възраженията на жалбоподателя в
обратен смисъл се явяват неоснователни.
Ето защо, следва да се приеме, че
с бездействието си за отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата е
причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид
обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества
на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на
ответника следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание
обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД.
По изложените съображения следва
да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане,
като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на
служители на ответника.
Застрахователят е изплатил на застрахования
обезщетение в размер на 579, 19 лв., видно от представеното платежно нареждане
от 11.10.2018 г.
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, действал към
момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, които
в случая възлизат на сумата от 15 лв. съгласно заключението на АТЕ, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на изплатеното
застрахователно обезщетение, поради което този въпрос е извън предмета на
въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.269 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало
вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 579,17 лв. и
сумата от 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му, или общо в размер
на сумата от 594, 17 лв., която сума надвишава претендираната от ищеца сума в
размер на 589, 17 лв., поради което предявеният иск се явява изяло основателен.
От страна на жалбоподателя не са изложени оплаквания
във връзка с основанието и размера на вземането за мораторна лихва, поради
което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната
жалба по арг. от нормата на чл.269 ГПК.
С оглед така формираните изводи и предвид изчерпване
предмета на въззивна проверка, обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
Жалбоподателят няма право на разноски предвид
неоснователността на въззивната му жалба.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169960 от 06.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 38785/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав.
ОСЪЖДАА.„П. И.“, с адрес: гр. София, бул. „********,
да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.