№ 5209
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Р.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110209053 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на четвърти октомври хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9053 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. М. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
017471 от 01.09.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 от
ЗДвП.
1
Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, позовава се на
неправилно приложение на материалния закон и иска наложените му наказания да бъдат
отменени.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображеня.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 19.08.2022 г. Н. Е. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени
на същата дата две нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел.
Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН без възражения. В законния срок по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 01.09.2022 г. Д.Д. – началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като са описани точно и ясно датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, а словесното описание съответства на дадената правна
квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати
нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 19.08.2022 г. около 00:34 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил
ХХХХ като на кръстовището на ул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Патриарх Евтимий“, подал
рязко газ и навлязъл в ул. „Фритьоф Нансен“ правейки остър ляв завой, при което
управляваният от него лек автомобил се отклонил рязко вляво и вдясно. Поведението му
било възприето от намиращи се наблизо служители на СДВР, които го спрели за проверка,
било констатирано, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което му бил съставен
процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А.Д. и А.Й.а и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се
2
прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от
въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила,
тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие
е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив - разпитани в настоящото производство, св. П. и Е. са категорични, че са
възприела непосредствено поведението на жалбоподателя на пътя, рязкото навлизане в
кръстовището и „необичайното“ поднасяне на управляваното от него МПС. С оглед на
изминалото време и типичността на ситуацията свидетелите нямат спомени за отделни
детайли от случилото се, но показанията им са достатъчно ясни и категорични относно
основните обстоятелства, подлежащи на доказване по делото. Съдът кредитира тези
показания като логични и непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради
което свидетелят да е предубеден или заинтересован. Следва да се отбележи, че
жалбоподателят не се е позовал в АУАН на технически проблеми с управляваното от него
МПС, проблеми с настилката или участие на други МПС, които да са предизвикали
извършената от него маневра, като е подписал АУАН без възражения. Разбира се, в
настоящия процес няма преклузия на фактическите твърдения, но ако подобни доводи са
били изложени от жалбоподателя пред полицейските служители, както твърди той в
жалбата, остава неясно защо е подписал АУАН без да ги отрази там. Не са ангажирани
доказателства и пред настоящата инстанция, които да подкрепят твърденията във въззивната
жалба, а в показанията си служителите на СДВР нямат спомен за проблеми с пътното платно
или други МПС, които да са основание за извършените от жалбоподателя маневри.
Действително при проведения разпит свидетелите не успяват да дадат отговор на какво се
дължи поведението на жалбоподателя, но мотивите за предприетата от него нелогична
маневра и поднасяне на автомобила не могат да бъдат извлечени от показания на трети
лица, доколкото се касае за вътрешни протичащ психичен процес. Безспорно не бяха
установени обективни фактори на процесната дата и място, които да обуславят рязко
подаване на газ, завой и поднасяне в няколко посоки на управлявания от жалбоподателя
автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Й.М.
А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение
по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен
водач е длъжен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел
превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС
следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.
За нарушаването на това задължение в санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1 от
ЗДвП за водача е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
В закона не се съдържа легална дефиниция за "ползването на път за други цели, освен
за превоз на хора и товари", което съгласно трайната съдебна практика, предполага
запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза.
При описание на този вид нарушения в практиката често се употребява думата "дрифт"
- понятие, което не е дефинирано в ЗДвП. Същото обаче е навлязло в разговорния език като
техника на шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го извежда извън контрол
чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана, довеждайки до загуба сцеплението на
задните гуми, насочено към отклоняване на МПС от траекторията му на движение чрез
поднасяне и други подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при нормално
управление на автомобила.
В настоящия случай по делото се установи, че жалбоподателят е извършил рискована
3
маневра, без да се налага това, като е подал рязко газ и е навлязъл в завоя по начин, довел до
поднасяне на управлявания от него лек автомобил в две посоки, като останаха недоказани
посочените в жалбата причини за това движение на МПС. Подобно целенасочено опасно
шофиране в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната
цел за това - за превоз на хора и товари. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят
от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение, което е достатъчно
ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал
настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема маневри, които не съответстват на
предназначението на пътя, по който се движи и е искал и целял именно това. Посочените в
жалбата мотивиращи фактори – товарен камион, неравност на асфалта, проблеми със
съединителя и т.н. не бяха установени.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от
право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и
продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да
измени НП в частта относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Използването на пътищата не по предназначение, чрез съзнателно
извеждане на МПС извън контрол, е поведение със значителна обществена опасност за
всички участници в движението, включително и за самия нарушител, поради което
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата са засегнати в
степен, която оправдава прилагането на административна санкция. В допълнение, съгласно
чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон е неприложима
разпоредбата на чл. 28 на ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-017471 от 01.09.2022
г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на А. П. М. на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 3000 лв. и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за
срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
4
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5