Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 06.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1727/2019 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод постъпила искова молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против П.К.К.
установяване на вземания по заповед за изпълнение и евентуални за присъждане на
вземания по договор за потребителски кредит.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника кредит в размер на 10 225,00 лв. за рефинансиране на
потребителски кредит, с краен срок за погасяване 15.02.2023 г. По договора
ответникът се е задължи да върне отпусната му сума на 60 месечни вноски, всяка
дължима на 15-то число на месеца, в рамките на периода 15.03.2018 г. до
15.02.2023 г. Твърди се, че сумата по кредита е усвоена на 13.02.2018 г. Върху
предоставената сума ответникът се е задължил да заплаща фиксирана лихва в
размер на 4,54 % за период от 12 месеца, а за остатъка от срока на договора
променлива, формирана от 6-месечния SOFIBOR, с надбавка от 5,280 пункта.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си да погасява редовно
вноските по договора, като не е обслужил вноски с настъпили падеж в периода юли
2018 г. до декември 2018 г. Ищецът е упражнил правото си за обяви кредита за
предсрочно изискуем, като изпратеното от него изявление е достигнало до адреса,
посочен в договора. На 14.01.2019 г. кредитът е осчетоводен като предсрочно
изискуем. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед, ищецът прави изявление за обявяване му за предсрочно
изискуем с исковата молба и претендира присъждането на вземания по главница,
договорна лихва и неустойка над отхвърлената част на заявените утановителния
претенции.
За събиране вземането по договора /главница, договорна
лихва и неустойка/ ищецът твърди, че е подал заявление, въз основа на което в
негова полза е издадена заповед за изпълнение.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има
вземания в размер на 9 613,04 лв. – главница, 241,14 лв. - договорна лихва
за периода 15.06.2018 г. до 13.01.2019 г.; 121,10 лв. – наказателна лихва,
начислена за периода 15.07.2018 г. до 03.02.2019 г., ведно със законната лихва
04.02.2019 г. до изплащане на вземането, а при условията на евентуалност, в
случай, че отхвърли исковете за установяване на вземанията да осъди ответника
да заплати на ищеца сумите от 9 613,04 лв. – главница, 241,14 лв. - договорна
лихва за периода 15.06.2018 г. до 13.01.2019 г.; 121,10 лв. – наказателна
лихва, начислена за периода 15.07.2018 г. до 03.02.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
По делото не е ангажиран в
срок отговор от ответника.
В хода на делото ищецът не
участва чрез свой представител и не изразява становище по същество.
Ответникът не участва лично
или чрез представител в хода на производството и не изразява становище по
същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе
предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено
следното от фактическа страна.
Със Заповед № 146 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 06.02.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 294/2019 г. на РС
Ловеч е разпредено П.К.К. да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/” ЕАД изискуема главница в
размер на 9 613,04 лв., от които редовно падежирала главница в размер на
935,46 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 8 677.58 лв.;
изискуема редовна лихва в размер на 241,14 лв. за периода от 15.06.2018 г. до
13.01.2019 г. вкл, изискуема наказателна лихва в
размер на 121,10 лв. за периода от 15.07.2018 г. до 03.02.2019 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.
Между „РАЙФАЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, от една страна, и П.К.К.,
от друга, е постигано съгласие за сключване на договор, по силата на който
първият е предоставил на втория кредит в размер на 10 225,00 лв. за
рефинансиране на потребителски кредит и потребителски нужди със срок за
погасяване до 15.02.2023 г. Страните да уговорили сумата по кредита да се
отпусне по сметка на кредитополучателя с посочен номер, със заверката на която
кредита се счита усвоен. В договора са посочени кредитите, който ще бъдат
погасени с част от сумата по кредита, кредиторите по тях и задълженията, които
ответникът следва да предприеме след погасяването им. За първите 12 месеца от
договора е договорено заплащането на фиксирана годишна лихва от 4,54 %, а за
остатъка годишна лихва, формирана от два компонента: променлив лихвен процент,
съставляващ 6-месечния SOFIBOR и надбавка от 5,280 пункта. При отрицателна стойност
на 6-месечния SOFIBOR референтния лихвен процент
ще се калкулира със стойност 0. ГПР по договора към датата на сключването е
6,78 %. При забава в заплащането на дължими суми по кредита кредитополучателят
дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното заплащане на задължението, като към датата на сключване на
договора лихвения процент за забавени плащане е 14,54 %. При забава заплащането
на вноска по договора с повече от 31 дни, страните са уговорили възможност
банката едностранно да обяви вземанията по него за предсрочно изискуеми, като
уведоми писмено кредитополучателя за това. Всички уведомления и изявления във
връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и се считат
получени от кредитополучателя ако по факс, чрез лично доставяне или изпращане
по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за
промяна на адреса. В договора за кредитополучателя е вписан адрес за
кореспонденция: гр. Ловеч, ул. „Осъмска“ № 39, вх. Г, ет. 3, ап. 9.
С писмо, адресирано до ответника, ищецът е отправил
изявление до него, че по договор от 13.02.2018 г. за периода 15.07.2018 г. до
19.12.2018 г. не е предложил изпълнение за дължимите месечни суми, поради което
обявява за предсрочно изискуеми всички вземания по него, които към 19.12.2018
г. са в размер на 9 613,04 лв. Изявлението е изпратено с обратна разписка
до адреса, посочен за кореспонденция в договора /гр. Ловеч, ул. „Осъмска“ № 39,
вх. Г, ет. 3, ап. 9/, а пратката е върната като непотърсена на 14.01.2019 г.
От изслушаното в хода на производството заключение на
вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза се установява, че
сметката на ответника е заверена със сумата от 10 225,00 лв. на 13.02.2018
г. По договора той е предложил изпълнение по четири вноски с падежи в периода
март – юни 2018 г. В периода юли – декември 2018 г. не са постъпвали суми за
погасяване на кредита. Към датата на изготвяне на заключението размера на
дълга, след приспадане на платените суми, е 10 900,05 лв., от която
9 613,04 лв. – главница, 241,14 лв. – договорна лихва; 39,17 лв. –
наказателна лихва и 1 006,70 лв. лихва за забава. Към датата на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем /14.01.2019 г./ задължението на ответника е:
10 600,98 лв., включващо 9 613,04 лв. – главница, 241,14 лв. –
договорна лихва; 39,17 лв. – наказателна лихва и 707,63 лв. лихва за забава.
Наказателната лихва е начислявана върху 14,54 % до 14.01.2019 г. върху всяка
просрочена вноска, а след тази датата е начислявана законна лихва. След датата
на подаване на исковата молба – на 29.03.2019 г., ответникът е предложил
изпълнение за сумата от 200,00 лв., като с тях са покрити част от разноските в
производството и 0,49 лв. от законната лихва. В заключението вещото лице е
направило извод, че счетоводството на ищеца във връзка с процесния договор, е
водено редовно.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания
по главница, договорна лихва и неустойка, предмет на издадена заповед за
изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл.
92 ЗЗД и евентуално заявени искове за присъждане на вземания за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава с правна квалификация чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Между П.К.К. и „РАЙФАЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
първия е предоставен кредит в размер на 10 225,00 ЛВ., усвоен по сметка.
Преди
датата на предявяване на исковете за установяване на вземания /за дата на
предявяване на исковете се счита датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/ ответникът не е предложил изпълнение по седем вноски с настъпил падеж. Съгласно
постановката на т. 18 ТР № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС вземанията, които
произтичат от договор за банков кредит, ставата изискуеми ако кредиторът
упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди датата на
подаване на заявление за издаване на заповед, за което длъжникът трябва да бъде
уведомен. Изявлението на кредитора се обективира в
писмен документ, който трябва да съдържа данни относно наличието на обстоятелствата
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и на тези в договора /брой просрочени вноски, срок на
просрочие и др./, даваща му право да упражни правото на обявяване кредита за
предсрочно изискуем.
По
делото е ангажирано изявление от ищеца, в което той е декларирал, че длъжникът
не е предложил изпълнение на вноски по договора с настъпил падеж. Твърдяното
неизпълнение в договора се потвърждава от заключението на приета по делото
икономическа експертиза, според което в периода юли – декември 2018 г. по
договора не е предлагано изпълнение. В договора страните са уговорили
възможност за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми при
забава в заплащането на вноска с 31 дни. От казаното следва извода, че
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока са установени.
Изявлението
на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съдът приема, че е
достигнало да ответника преди датата на предявяването на иска за установяване
на вземания по следните съображения.
Изявлението на кредитора за обявяване кредита за
предсрочно изискуем следва да са връчи на длъжника по договорната връзка по
избран от него начин.
В
случая кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска
пратка. Условията за доставка на пощенската пратка съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги се определят според Общи правила,
приети с Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията.
Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в
случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на
получателя срещу подпис /чл. 5, ал. 1 от Общите правила/ или на пълнолетен член
на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за
самоличност /чл. 5, ал. 2 от Общите правила/. В чл. 5, ал. 3 на Общите правила
са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса.
Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата
е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите
правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция,
че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на
получателя.
Видно
от доказателства по делото изявлението на ищеца не е връчено на адресата лично
срещу подпис или на пълнолетен член от неговото домакинство. Пратката е върната
на подателя с отбелязване, че не е потърсена от адресата. От тези данни не може
да се направи извод за достигане на изявлението на ищеца за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем до ответника по избрания способ за връчване /с
препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ АД/.
В договора страните са уговорили всички
изявления по него да се правят с писмена форма, вкл. изявлението за предсрочна
изискуемост, като се считат получени от кредитополучателя ако бъдат изпратени
по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка и достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя.
Допустимо
е в договора страните да предвидят, че изявлението на едната от тях ще се счита
за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава
клауза, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки
и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
/на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване.
В случай, видно
от изложеното, такава хипотеза е уговорена в договора. Изявление до ответника е
изготвено и изпратено на адреса, посочен в договорната връзка. То е достигнало
фактически до него, но не е получено от адресата поради проявено от него
бездействие. В хода на производството ответникът не е навел възражения досежно
връчването на това изявление, с оглед на които съдът да достигне до извод
различен от посочения /становище относно възможността за връчване на изявление
за обявяване предсрочна изискуемост без фактическото му получавана е изложено в
Решение №
148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I ТО/
С оглед на изложеното
съдът приема, че към датата на подаване на заявлението са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока по договорната
връзка, като кредиторът е упражнил потестативното си право да промени
договорната връзка досежно срока за изпълнение, отправил е изявление до
ответника, което е достигнало до него. След дата на получаване на изявлението /14.01.2019
г./ всички вземания по него са станали изискуеми. Размерът им се установява от
приетото по делото заключение, като те са: 9 613,04
лв. – главница, 241,14 лв. – договорна лихва; 39,17 лв. – наказателна лихва. До
този размер исковете за установяване се явяват основателни, а за горницата те
следва да се отхвърлят /иска за установяване на вземане за неустойка за сумата
над 39,17 лв. до сумата от 121,10 лв./.
По евентуално заявените осъдителни претенции съдът не
следва да се произнася, тъй като не се е сбъднало условието за разглеждане
/отхвърляне на исковете да установяване на вземанията поради ненадлежно
обявяване на кредита за предсрочно изисуем/.
Заявено е искане за разноски. По делото са сторени
такива в размер на 749,01 лв. /249,52 лв. в заповедното производство, 199,50
лв. – такса в исковия процес по исковете, които са разгледани, 300,00 лв.
депозит за депозит вещо лице/. Ищецът е представляван от юрисконсулт, за което
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК съдът определя разноски в размер на 100,00. От
общия размер на разноски 849,01 лв. От тях следва да се приспаднат платените в
хода на производството /199,51 лв./, като при изхода на спора, в тежест на
ответника следва да се възложи сума в размер на 641,01 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55,
ЕКСПО 2000 има вземания в размер на 9 613,04 лв. /девет хиляди шестстотни и
тринадесет лева и четири стотинки – главница, 241,14 лв. /двеста четиридесет и
един лева и четиринадесет стотинки/ - договорна лихва за периода 15.06.2018 г.
до 13.01.2019 г.; 39,17 лв. /тридесет и девет лева и
седемнадесет стотинки/ – наказателна лихва за периода 15.07.2018 г. до
03.02.2019 г., ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до изплащането на
главницата от 9 613,04 лв., за които е издадена Заповед № 146 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2019 г. по ч. гр. д. №
294/2019 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
наказателна лихва над сумата от 39,17 лв. до 121,10 лв.
ОСЪЖДА
на П.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000 сумата от 641,01 лв.
/шестстотин четиридесет и един лева и една стотинка/ - сторени разноски според
уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: