Решение по дело №270/2017 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 57/29.03.            Година  2018                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На осми февруари                              Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 270 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано за проверка на присъда № 37 от 01.06.2017 г., постановена по НОХД № 1525/16 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. Б.Б.И. бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК /с частично оправдаване за нарушение по чл. 20 от ЗДвП/, за което с приложението на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343 Г от НК на подсъдимия било наложено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години и шест месеца. Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, възложил му разноските по делото и се разпоредил с вещественото доказателство.

Делото във въззивния съд е образувано по въззивни жалби от защитниците на подс. И., с искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанията с приложение на чл. 66 от НК. Представено е допълнение към въззивната жалба с доказателствени искания, които са удовлетворени от състава на съда с приобщаване на писмени доказателства и назначаване и изслушване на повторна комплексна автотехническа експертиза.

След проведеното във въззивната фаза съдебно следствие в пренията по съществото на делото страните изразяват следните становища:

Представителят на въззивната прокуратура счита основните въпроси по делото за правилно изяснени от първоинстанционния съд, а наложеното наказание за справедливо и моли присъдата да бъде изцяло потвърдена. Разглежда елементите на пътната обстановка, нормите, регулиращи отношенията между участниците в движението, ключовите доказателства, свързани с предмета на доказване. Обсъжда степента на обществена опасност на извършеното и на личността на подсъдимия. Счита, че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, възможната грешката на GPS в автомобила на пострадалия е установена. Посочва, че скоростта на движение на л.а. на подсъдимия е в причинна връзка и с тежестта на резултата.

Частният обвинител А. Т., чрез повереника си адв. С., моли за потвърждаване на присъдата. Подчертава, че неправилно се обсъжда институтът на опасната зона, тъй като с поведението си пострадалият не е създал никаква опасност за движещите се по пътя към гр. Варна. Напротив неговото предимство е било пренебрегнато от подсъдимия, който предприел преминаване в лентата, по която пострадалият се е движил, без да съобрази по такъв начин своята скорост и поведение, за да не създаде опасност при извършване на тази маневра. Коментира характеристичните данни за подсъдимия, като счита, че поведението му на пътя не е нужно да се доказва с гласни доказателства, при наличие на достатъчно писмени такива за характера на предходната му съдимост, по която е настъпила реабилитация, както и за манипулацията на автомобила, който той е управлявал с една, единствена цел да развива по-висока скорост на пътя и това е станало във време след като същият вече е бил осъждан за подобно транспортно произшествие. Счита, че присъдата е мотивирана и в частта на индивидуализация на наказанието с анализа на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Защитникът на подс. И. – адв. М.Р., счита, че при проведеното съдебно следствие пред втората инстанция се е установила обосноваността и правилността на доводите, развити от защитата във въззивната жалба за пропуските при събирането, проверката и оценката на доказателствата от първата инстанция. Чрез повторната АТЕ, с участие на експерт по геодезия и картография /ПКАТЕ/, според защитника, коренно са променени фактите по делото приети от първата инстанция и отразени в обвинителния акт с приемане на движение по автомагистрала и прилагане на лентовия принцип. Категорично се установява, че ПТП е реализирано на кръстовище, образувано от главен път София - Варна след края на магистралата и след бензиностанция„Петрол“, с друг път, който е без предимство и който позволява на автомобилите, идващи от бензиностанция „Петрол“ и тези излизащи от Бизнеспарка, да навлязат по пътя с предимство София – Варна. С оглед на изложеното инцидентът не е станал на магистрала, пострадалият е следвало да отдаде предимство на движещите се по главния път, като допустимата скорост след така формираното кръстовище е била вече не 80, а 90 км/ч. Свидетелските показания следва да бъдат счетени за недостоверни с оглед изводите на ПКАТЕ по разчитане на GPS данните за движението на автомобила на пострадалия. Защитникът настоява да не бъдат кредитирани заключенията на АТЕ на предходното вещо лице по делото. Намира, че с оглед доказателствата по делото не може да даде категоричен и еднозначен отговор на основния по делото въпрос - след нарушаване на пътния знак В1- как и къде се е движил Т., с каква скорост се е движил, по каква траектория е навлязъл по пътя с предимство, съответно и какво разстояние е изминал до мястото на удара. Излага съображения в подкрепа на извода си, че мястото на удара не е било в дясната, а на разделителната ивица между дясна и лява ленти, като следа 12 е оставена от предно дясно колело на л.а., управляван от подсъдимия. Счита, че категорично е налице навлизане на автомобила „Шевролет“ частично в лявата лента на движение, където се е реализирал сблъсъкът с движещия се попътно в тази лента автомобил „Фолксваген“. С оглед мащабната скица и данните по огледа защитникът установява, че автомобилът „Шевролет“ от момента на навлизане в средната лента за движение, до мястото на удара е изминал 4м до т.10, плюс 21-22 м, общо около 25-26 метра, което при скорост от 59 км/ч, е станало за 1, 52 сек. Времето от 1.52 сек. за движение на „Шевролета“ в средната лента за движение е по-малко от 1.6 сек и И. не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка, тъй като времето е много по-малко от времето за изминаване на величината на опасната зона при 80, при 90 км/ч и при 140 км/ч. С оглед на изложеното, защитникът заключава, че дори ударът да е в дясната лента за движение, то превишаването на скоростта не е в причинна връзка с резултата. Отнемането на предимството на подсъдимия от пострадалия е единственото нарушение, което защитата счита, че е причинило резултата. Поведението на водача И. в конкретния случай би могло да се разглежда само и единствено на плоскостта на съпричиняването и евентуално на плоскостта на нарушение по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като обаче той е оправдан за допуснатото нарушение по смисъла на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и няма съответен протест, нито съответна жалба в това отношение. В обв. акт няма обвинителни факти за твърдяна маневра, за преминаване на И. от лява в средна лента за движение, а че той тръгва да намалява скоростта, губи контрол върху превозното си средство и поради загубата на контрол върху превозното средство навлиза в средната лента на движение където удря „Шевролета“, описано е допуснато нарушение по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП – загуба на контрол, за което е оправдан от първата инстанция и няма съответен протест или жалба. По изложените аргументи защитникът моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият оправдан, с което ще бъде санирано и допуснатото съществено процесуално нарушение от ВОС с липсата на изискуеми мотиви към присъдата. В реплика защитникът уточнява двете възможни места на удара – в средна и в лява лента, като и в двата варианта счита, че доказателствата установяват виновно поведение на пострадалия и невъзможност подсъдимия да предотврати произшествието. От друга страна,  моли да се извърши преценка с оглед разпоредбата на чл.336, ал.1, т.4 от НПК, след като подсъдимият бъде оправдан дали има основание за налагане на административно наказание по въведените с обв. акт обвинителни факти за величина на скоростта в нарушение на чл.21 от ЗДвП.

Защитникът на подс. И. – адв. Б.Р., подчертава, че конфликтът е в зоната на кръстовище, разрешената скорост е 90 км/ч за автомобила „Фолксваген“ и правоотношенията са на предимство, но не са между превозни средства, които се движат по един път – когато е относим чл.25. Разглежда нормите, регламентиращи предимството – чл. 47 от ППЗДвП, на параграф 6, т.31 от ЗДвП, и съдържанието на правото на предимство, което в литературата и в съдебната практика е означено като абсолютно право отнасящо се за целия път, независимо от разстоянията, на които се намира превозното средство, което е на пътя с предимство и независимо от неговата скорост, преценката за което е възложена на водача без предимство. Посочва, че се разграничава от заключението на ПКАТЕ в само в частта, че ударът е станал в средна лента, и моли да бъде прието, че ударът е станал върху разделителната ивица между средна лента и лява лента, при което „Шевролет“ настъпва лявата лента с 45 см, а „Фолскваген” е излязъл от лявата лента и влязъл в средната лента с 15 см. При интерпретация на данните от GPS и позовавайки се на документ за данните на устройството за грешката, диаметърът става 10 м, радиусът става 5 метра, което установява, че ударът е категорично в лявата изпреварваща лента. Заключава, че във всички случаи, времето за реакция на подсъдимия не е стигало, за да предотврати произшествието, като няма причинна връзка между неговото поведение и резултата.

 

В последната си дума подс. И. заявява, че съжалява за случилото се.

 

Настоящият състав на съда извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК, като упражни правомощията си по чл. 315 и чл. 316 от НПК и установи следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е разгледал производството по общия ред. Изслушани са били свидетелите, вещите лица по изготвените по делото и назначени в съдебната фаза допълнителни експертизи, приобщени били писмените доказателства.

Въззивният състав назначи повторна тройна АТЕ, която прерасна в комплексна, предвид включването в състава на вещите лица на експерт по геодезия, фотограметрия и картография. В хода на въззивното производство бяха събрани гласни и писмени доказателства.

След приключване на въззивното съдебно следствие страните единодушно оценяват съвкупността от доказателства като позволяваща изводи по съществото на случилото се и в зависимост от процесуалните си позиции интерпретират фактите.

Съставът на съда проучи, провери и анализира доказателствения материал по делото и прие за установени следните фактически положения:

 

Подс. Б.И. е водач на МПС от 12.05.2006 г. като притежава свидетелство за правоуправление, категория „А; В; АМ; В1; А2; А1 първоначално издадено на посочената дата за кат. “В“, преиздадено на 11.06.2013г, след изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и успешно положен изпит на 20.05.2013г.  След повторното придобиване на правоспособност подсъдимият продължил да допуска нарушения на правилата за движение – не носел контролния си талон, а на 02.10.2014г. и на 04.02.2016г. поради несъобразена скорост на движение осъществил ПТП. Нарушенията били санкционирани с глоби по издадени НП.

На 07.06.2016г. подсъдимият закупил автомобил марка „Фолксваген Голф" с peг. № В 8805 ВХ, първоначално регистриран на 28.03.2001г., придобит на 01.06.2016г. от продавача му И. Кателиев. След сключване на договора за покупко-продажба подсъдимият не прехвърлил в КАТ регистрацията на автомобила, но в качеството си на собственик, на 18.08.2016г. сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Автомобилът бил конструктивно изменен в двигателната част, чрез: изрязване на металната основа на предна броня и осигуряване на технически отвор за поместване на интерколер, с пита 2, 5 пъти по-голяма от заводски вградения, в дясната част на предната броня между пластичния подкалник и мястото за фарове за мъгла; отстраняване на кутията, поместваща въздушния филтър от хартиен тип за входната въздушна маса за работа на двигателя, заместена от филтър без закрепваща конструкция към купето, изработен от нехартиен елемент; монтиране в двигателния отсег на вакуумноуправляем елемент, свързан към разреждането в смукателната част на входния колектор за въздух, управляващ редуцирния клапан за налягане на горивото, разположен при горивната рейка, захранваща дюзите впръскващи горивото; прекарване в двигателния отсег на маркуч с метална оплетка, излизащ от тялото на масления филтър, достигащ входната мазилна част на турбокомпресорния агрегат, поставен в неестествено по-високо разположение спрямо нормалното за модела, спрямо височината от асфалтовото покритие; промяна на заводските захват на изпускателните колектори и изпускателната уредба за изгорели газове. Посочените изменения увеличавали мощността на двигателя, съответно и позволявали поддържане на по-висока скорост на движение от производствено предвидената.

На 28.08.2016 год. след 22ч. подсъдимият управлявал посочения л.а. по магистралата София – Варна. Заедно с племенника си – свид. А. Д., на 11г., се връщали от гр. Аксаково. Момчето седяло на предна дясна седалка в л.а. Подсъдимият управлявал автомобила на пета скорост, в дясната пътна лента. Участъкът бил прав, при суха настилка и добра видимост. Преди бензиностанцията на Петрол, разположена вдясно на платното за движение към Варна, в посоката на движение на подсъдимия, били поставени пътни знаци Д6 „Край на автомагистралата“ и два пътни знака В26: с ограничение на скоростта 100 км/ч, а след него - 80 км/ч. Подсъдимият не се съобразил с предписаните ограничения на скоростта. В района на бензиностанция „Петрол“ решил да изпревари движещите се пред него в колона 3-4 автомобила и преминал в лявата лента.

Пострадалият Никола Т., водач на МПС от 14.12.2011 г. с кат. „В М АМ“, работел в „Куик Деливъри" ЕООД Варна на длъжност „Шофьор, доставчик на стоки по домовете“. Дружеството обслужвало ресторант „Годзила" Варна и разполагало с над 20 автомобила и мотопеди, сред които лек автомобил „Шевролет Спарк" с peг. № В 9359 НВ. Автомобилът бил снабден с GPS устройство, обслужвано от „ТЕХСИС" ООД-  гр. Варна. 

На 28.08.2016 год., вечерта, в ресторант „Годзила“ Варна била получена поръчка от „Бизнес парк Варна Интеркарт Финанс", обработена около 22,10 ч. и поета за доставка от Н. Т. с посочения л.а. „Шевролет Спарк". Пострадалият навлязъл в Бизнес парка в 22:25 ч. през южния вход/изход откъм бул.”Вл. Варненчик” и доставил поръчаната храна. След като отново привел в движение автомобила се насочил към северния вход/изход откъм локалното платно за движение, обслужващо участъка от бензиностанция „Петрол“ и този изход на „Бизнес парка“, след което преминаващо в десен ръкав към бул. „Ат. Москов“. В 22:28 ч. автомобилът спрял на бариерата на изхода на „Бизнес парка“, след което завил надясно по локалното платно. Преминал край поставения вдясно на обслужващия път пътен знак Б1“Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, свързан с предстоящото навлизане в и от главен път София Варна. Три метра след знака, тревната площ вляво от локалното платно преминавала в маркировка М15„Коси линии“, след която било възможно включването в главния път. Пострадалият навлязъл в пътя, преминал първата лента, обслужваща отбивката към бул. „Ат. Москов“ и продължил движението си в дясната лента на главния път към гр. Варна. В 22:28:20 ч. л.а „Шевролет Спарк“ бил преминал отбивката към булеварда, маркировката „Коси линии“, последвана от тротоар, и се движел със скорост около 59,2 км/ч в дясната лента на главния път.

На около 100м зад пострадалия се движел автомобил марка „Фолсксваген Голф-4“, управляван от свид. Д.Д., пътуващ със съпругата си свид.М.Д.. Зад тях, на дистанция от 5-10м бил л.а., управляван от свид. Х. Х., в който се возела и свид. А. Б.. На около 100-200м зад тях се движел лек автомобил марка „Рено Лагуна“, управляван от свид. Т.М.. Всички автомобили се движили в дясната лента за движение и със скорост, съобразена с ограничението от 80 км/ч.

В този ред, автомобилите, формирали колоната, която подсъдимият решил да изпревари. Управлявайки своя л.а. в лявата лента, преминал край л.а. на свид. М., застигайки л.а. на свид. Х. започнал да присветва с фарове, преминал и покрай л.а. на свид. Д.. Без да съобрази скоростта на движение на първия в колоната л.а „Шевролет Спарк“ от около 59,2км/ч и неговото местоположение в дясната лента за движение, подсъдимият предприел навлизане в същата лента, пред автомобила на свид. Д.. Скоростта на движение на л.а. на подсъдимия в момента на застигане на л.а. на пострадалия била 140, 8 км/ч. Последвал удар между предната дясна част на л.а. „Фолксваген“ и задната лява част на л.а. „Шевролет Спарк“ при взаимно застъпване по ширина около 0,45 метра. От ударния импулс скоростта на л.а. „Шевролет Спарк“ била увеличена, насочил се надясно и преминал през предпазната еластична ограда. След полет паднал на отбивката от главния път към бул.„А.Москов“ и чрез плъзгане по пътя върху покрива се движил до окончателното му спиране. В разстояние на 148 м след удара л.а. „Фолксваген“ чрез равнозакъснително движение и приплъзващ удар на лявата му страна в еластичната предпазна ограда продължил движението си до окончателното си спиране в тревната площ извън пътното платно на главния път посока гр. Варна.

Водачите на автомобилите, движещи се след л.а. на пострадалия успели да спрат безопасно. Свид. Д.отишъл при подсъдимия и видял, че той и свид. Д. са добре. На централата на тел.112 постъпили обаждания от свид. Д., М., Х. и други преминаващи покрай мястото на инцидента. Още преди пристигането на екип на „Спешна помощ“, свид. Х. възприел смъртта на пострадалия.

На мястото бил изпратен автомобил на пожарната и на ПП КАТ Варна. По-късно бил извършен оглед на местопроизшествие в хода на който били фиксирани чрез описване и фотографиране: ориентири и посока на огледа, състояние на пътното платно, пътни знаци, следите останали в резултат на настъпилото ПТП на пътното платно, тяхното местоположение, такива по двата автомобила и тяхното местоположение, разположението на автомобилите и на трупа на загиналия.

От подсъдимия и от трупа са била иззета кръвни проби, в които не са установени съдържание на етилов алкохол или упойващи вещества.

В хода на разследването подсъдимия доброволно предал автомобила си за нуждите на наказателното производство, като за състоянието му били извършени допълнителен оглед и множество изследвания в хода на назначените АТЕ.

С оглед заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че Никола Т. е получил следните наранявания: тежка контузия на белите дробове, контузия на сърцето, разкъсване на дясно предсърдие и дясна камера, разкъсно-контузни рани на двата бели дроба, кръвонасядания в областта на дясната камера и сърдечния връх, левостранен хемопневмоторакс /кръв и въздух плеврални кухини, около 450 мл в лява и около 150 мл в дясна/, счупване на лява и дясна ключица, счупване на леви ребра от трето до осмо с разместване на фрагменти и по двете фрактурни линии за 4, 5 и 6-то леви ребра, счупване на гръдната кост на ниво второ и четвърто междуребрие, с масивни кръвонасядания по меките тъкани и около тях, диасхиза на двете срамни кости, голям кръвоизлив подперитониално в същата област, разкъсване с размачкване на левия лоб на черния дроб, разкъсване на слезка, на чреводържателя на тънките черва в областта на илеоцикалната цепка, остра кръвоизливна анемия, кръвонасядания под меките мозъчни обвивки, контузионни огнища в лява голямомозъчна хемисфера, контузия на хипофизата, импресионно счупване на лява теменна слепоочна кости с разместване на фрагменти, ивица на счупване на черепната основа през средната черепна ямка без разкъсване, кръвонасядане по меките обвивки на главата, разкъсно-контузни рани по теменнослепоочната област на главата, разкъсна рана в областта на шията, кръвонасядания и ожулвания по лицето в областта на гръдния кош, в областта на горните и долни крайници. Причината за смъртта на Н.С.Т. била тежката комбинирана травма - гръден кош, корем, глава, с разкъсване на сърце, на бели дробове, на черен дроб, на слезка, контузия на бели дробове, левостранен хемопневмоторакс и във връзка с това развилата се остра кръвоизливна анемия. Уврежданията били получени в резултат на удари с или върху твърди и тъпи предмети, респ. детайли на МПС при ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и ПТП.

В хода на производството била назначена и комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, която дава заключение, че:

1. На 28.08.2016г., около 22.40 часа, на Автомагистрала „Хемус" в посока гр.Варна, при отбивката в дясно към бул.„Атанас Москов" е настъпило ПТП между два автомобила. При настъпилия сблъсък, л.а.„Фолксваген Голф", с рег.№В8805ВХ, управляван от Б.Б.И., ЕГН********** е направил навлизане от лява в дясна пътна лента измежду движещи се и разположени на равномерна дистанция в дясната пътна лента автомобили. При конкретното навлизане е допуснат удар в задната част на предно разположеният автомобил л.а.„Шевролет Спарк", с рег.№В9359НВ, управляван от Н.С.Т., ЕГН**********.

В следствие на настъпилия удар, л.а.„Фолксваген" е продължил движението си напред и в дясно, като се е установил на разстояние на пред след удара непосредствено при десния затревен тротоар по посока на движението му. Л.а.„Шевролет", движещ се с по-ниска скорост и притежаващ по-ниска маса от застигналият го л.а.„Фолксваген", а от там притежаващ и по ниска кинетична енергия за продължаване праволинейно движение, е бил изблъскан и насочен към десния банкет. След насочването на автомобила към десния банкет, последния е реализирал удар спрямо разположената в дясно метална мантинела, която се е разкъсала и е позволила автомобила да премине към пътния десен ръкав към бул.„Атанас Москов". При преминаването към ръкава на магистралата към булеварда, автомобила е преодолял наклон от около 2 метра, на база който и в следствие на направлението след удара, а именно странично плъзгане с десен борд, се е преобърнал и паднал по таван на пътното платно.

Водачът му е бил освободен от коланния механизъм непосредствено след катастрофата при положение на автомобила в обърнато положение.

В следствие получените травми, водачът Н.С.Т., ЕГН********** е починал преди откарване в медицинско заведение.

2.Мястото на настъпване на удара между двете превозни средства, спрямо пътното платно, е било на около 198.7 метра преди точката на установяване на л.а.„Фолксваген" и на 5,2 метра в ляво от десния край на платното, в средната част на средната лента която е била с ширина от 4 метра(аварийната - 3.1м), и на 18 метра преди Ор.1. Последното е надлежно установено на база успоредно на маркировката издиране на пътното платно в дясната част на средната лента, съпроводено от спирачна следа от спирачна активност в средната част на средната лента, с разстояние между двете следи 1.2 метра, отварящо колея на процесния автомобил „Фолксваген", установен при предно ляво колело и дясна деформирана част от окачване при вътрешността на предно дясно колело, към асфалтовото покритие.

3. Скорост на движение на автомобилите, преди настъпване на ситуацията довела до ПТП: -л.а.„Шевролет" - 85 км/ч -л.а.„Фолксваген" -215 км/ч, в момента на удара: - л.а.„Шевролет" - 85 км/ч -л.а.„Фолксваген", осъществил 24.5 метра спирачна следа при авариен режим на спиране преди момента на съчленяване на автомобилите  - около V = 215,65 - 70,56 = 145 км/ч

4.Реакция за спасителна маневра или аварийно спиране от водачът на л.а.„Шевролет", не се е очаквало, тъй като неговият автомобил е застигнат без сигнализиране за намерения отзад стигащият го.

При движение с максимално позволената скорост за района - 80 км/ч, процесния автомобил л.а.„Фолксваген", не би застигнал колоната от автомобили движещи се със скорост от около 85 км/ч, или би се движил в нея.

5.Следите по асфалтовото покритие са с начало изцяло в средната част на средната пътна лента за движение на автомобилите по автомагистрала „Хемус", в посока гр.Варна, което от своя страна, и относно типа застигащ удар с надлежни деформации по автомобилите изключващи странично изместване на застигания автомобил, доказват разположение преди момента на удар на автомобилите както следва:

-л.а.„Шевролет" - централно разположен в средна пътна лента/ дясна пътна лента при отчитане на аварийната пътна лента/

-л.а.„Фолксваген" - разположен в лява лента с извършена маневра за навлизане в дясна лента за следващо навлизане в ръкава на пътната отбивка към булевард „Атанас Москов".

6.      При извършения оглед и аутопсия на трупа на Н.С.Т. са установени: тежка контузия бели дробове, контузия на сърцето, разкъсване кръвонасядания в областта на дясната камера и сърдечния връх, левостранен хемопневмоторакс ( кръв и въздух плеврални кухини, около 450 мл в лява и около 150мл в дясна ) счупване на лява и дясна ключица, счупване на леви ребра от 3-то до 8-мо с разместване на фрагменти и по две фрактурни линии за 4,5 и 6-то леви ребра, счупване на гръдната кост на ниво 2-ро и 4-то междуребрие с масивни кръвонасядания по меките тъкани около тях, диасхиза /раздалечаване/ на двете срамни кости, голям кръвоизлив подперитониално в същата област, разкъсване с размачкване на левия лоб на черния дроб, разкъсване на слезка, на чреводържателя на тънките черва в областта на илеоцикалната цепка, остра кръвоизливна анемия, кръвонасядания под меките мозъчни обвивки, контузионни огнища в лява голямомозъчна хемисфера, контузия на хипофизата, импресионно счупване на лява теменна слепоочна кости с разместване на фрагменти, ивица на счупване на черепната основа през средна черепна ямка с без разместване, кръвонасядания по меките обвивки на главата, разкъсно-контузни рани по теменнослепоочна област на главата, разкъска рана в областта на шията, кръвонасядания и ожулвания по лицето, в областта на гръдния кош, в областта на горните и долни крайници.Причината за смъртта на Н.С.Т. е тежката съчетана травма - гръден кош, корем, глава. Като водеща травма за настъпването на смъртта следва да се посочи тежката гръдна травма с разкъсване на десните предсърдие и камера на сърцето, разкъсванията и контузиите на белите дробове двустранно. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли да бъдат получени от удари в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.Подобни травматични увреждания са несъвместими с живота и обичайно водят до настъпване на смъртта за кратък период - в рамките на минути. В този смисъл налице е пряка причинно-следствена връзка между получените тежки травматични увреждания и настъпването на смъртта.

След извършен допълнителен оглед на л.а. „Фолскваген“ била назначена и Автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че:

1.В конструкцията на автомобила управляван от подсъдимия, се установяват изменения ясно различими относно фабричния изглед на двигателния отсег на еднотипен автомобил, като мощност, година на производство и тип двигател.

 2.Във връзка с поставените допълнително внедрени елементи и промяна параметрите или тяхното цялостно заместване с по-големи на основни спомагателни детайли от снабдяването на двигателя, се установява промяна на входящия въздух и гориво, посредством което се изменя към по-висока мощността на двигателя, от където и поддържане на по-висока скорост на движение над разчетната такава.       

В хода на първоинстанционното производство била назначена допълнителна АТЕ със задача да бъде изготвена мащабна скица на пътния участък от автомагистрала Хемус преди гр. Варна в участъка обхващащ бензиностанция „Петрол“ до пътния възел – предмет и на огледа, и в нея да отразят констатациите от огледния протокол от 28.08.2016 г. ведно с констатации по отношение мястото на удара и други изводи имащи значение за правилното решаване на делото. От заключението на допълнителната автотехническа експертиза  е видно, че след изготвяне на мащабна скица на района на местопроизшествието обхващащ поместената преди точката на ПТП бензиностанция „Петрол", в мащаб 1:50, с оглед наличните данни и, се определя несъществена разлика в първо изчислените данни на предходно изготвените отговори на въпроси в основната експертиза. Скорост на л.а.„Фолксваген" в момента на удара, е 212.80 км/ч.

След установяване на нови обстоятелства по отношение на това, че управлявания от пострадалия автомобил е бил снабден с GPS устройство, ВОС назначил комплексна геодезическа и автотехническа експертиза  от заключението на която е видно, че:

1. Скоростта на движение непосредствено преди настъпване на удара между двата автомобила за л.а.„Шевролет" е била около 60 км/ч, а за л.а.„Фолксваген" около 201.7 км/ч.

2. Точката на удара е била на около 18 метра преди ор.2, и на около 3,91 метра в ляво от десния бордюр, или на около 0.74 метра в ляво от разделителната между средна лента и аварийна лента.

3. Механизма на ПТП остава непроменен, като няма данни автомобилите да са осъществили движения различни от предходно описаните.

4.      Опасните зони на автомобилите са в конкретна зависимост от разгледаната ситуация.

5. Посоката на движение на л.а.„Шевролет" е била от локалното платно на „Бизнес парк" към центъра на гр.Варна с движение по автомагистралата относно средна пътна лента, а за л.а.„Фолксваген" - по делото няма данни да се определи желаната дестинация при движение в посока центъра на града, с маневра от лява към средна пътна лента, непосредствено при наличния ръкав за слизане от магистралата към булеварда.

В обстоятелствената част на заключението на комплексната експертиза е уточнено и, че:

- GPS приемникът, поставен в лекия автомобил „Шевролет" по заводска спецификация и съгласно отговора на "ТЕХСИС" ООД  е с точност е максимум 2.5 м. Всяка точка от позицията на лекия автомобил, която от своя страна е определяна в интервал през 20 сек. може да се приеме, че се намира някъде в рамките на окръжност с радиус 2.5 м и с 50% доверителна тежест. Така получените координати са въведени в цифровия модел на ситуационния план.

-на база съставената скица след подробен оглед на мястото на ПТП и данните от „GPS", се установява, че автомобилът „Шевролет" се е движил успоредно на лентите на магистралата в локално пътно платно. Това локално пътно платно е разположено от навлизане за бензиностанцията разположена преди „бизнеспарк", с вход от магистралата при ограничение 80 км/ч, до излизане от „бизнеспарк" с локално „У" - образно кръстовище, за включване в движението по автомагистралата или придвижване към бул.„Атанас Москов"

 -пътният възел към булеварда е съставен от две пътни ленти, като лявата посредством хоризонтална пътна маркировка насочва потока на движение от лява към дясна лента за включване в булеварда,

-с оглед установеното на място и снимковия албум по делото, се установява, че издирането на асфалтовото покритие, е разположено в дясна пътна лента на магистралата, в ляво от затревения остров, отделящ движението към булеварда, на метри преди бетонния ъгъл приет за ор.2., непосредствено между 5-6 пунктирна линия отделяща дясна пътна лента от аварийната, по посока на огледа при завършване на аварийната пътна лента преди надлезната част на магистралата - принудителното изтласкване на движение от аварийна лента към дясна пътна лента.

- С оглед новопостъпилите данни за движението на л.а.„Шевролет", се установява размяна на Ор.1 и Ор.2, като разстоянието между последните е 56 метра, а разстоянието от острия ъгъл от бетонния тротоарен бордюр, разделящ пътните ленти между магистралата и изхода към булеварда до Ор.2 е 51.9 метра, довело до размяната на ориентирите в огледния протокол.

- Конкретната следа на 4 м в ляво от десния бордюр, следва да е оставена от деформирания заден ляв край на л.а.„Шевролет" в момента на пластична деформация на части от секундата след удара.

С оглед доказателствените искания в допълнението към въззивната жалба на защитник на подс. И., и при констатиране на съмнения в правилността на основната, комплексните и допълнителните АТЕ, засягащи обосноваността на използваните от автотехническия експерт методика и изследвания, въззивният състав на съда назначи повторна АТЕ, която възложи за изготвяне на три вещи лица. Допълнително в състава на експертите бе включен и специалист, който да изследва данните от позициониращото устройство, с което е бил оборудван л.а. на пострадалия.

Видно от заключението на комплексната повторна експертиза, поддържано от вещите лица в хода на въззивното следствие и прието от съда и страните, след извършен оглед и измервания на мястото на произшествието, сравнени с описаното в протокола за оглед от 28.08.2016 г., данните съответстват на измерените от вещите лица. Изяснено е в съобразителната част кои обекти, описани в протокола са ориентирани спрямо приетия при огледа ориентир 2 (ОР2), и кои спрямо ОР1. Изложени /след анализ на информацията по делото, данните от видеофайла, установяване на отсъствието на причини за смущения при определяне на координати с GPS системи в близост до ПТП и чрез комбинираните цифрови модели и скици/ са конкретни съображения за: изминатия път на л.а. Шевролет Спарк преди и по време на произшествието; моментната и средната му скорост; мястото му на платното за движение по главния път – като след начертаване на окръжност с радиус 2,5 м, съответстващ на техническата точност на GPS, не се установява навлизане в лявата лента на платното за движение към Варна на главния път - в голямата си част окръжността е в дясната лента и малка част навлиза в аварийната лента; разстоянието по права линия от вход/изход на парка т.9 до навлизане в главния път т.10 е 154 м, разстоянието получено при средна скорост 29,13 км/ч, описана от фирма ”Тех Сис” ООД в писмо изх.№ 150317/15.03.2017 г. е 162 метра. Вещите лица са уточнили, че мястото на удара между предната част на л.а. Фолксваген Голф и задната част на л.а. Шевролет е било на около 18-20 м преди ОР2 в дясна (по посока на движение към Варна) лента на главния път, след пътни знаци Д6 „Край на автомагистралата“ и В26, с ограничение на скоростта-80 км/ч, които са разположени преди бензиностанцията на Петрол, вдясно на платното за движение към Варна. Лекият автомобил Шевролет е навлязъл в главния път от локалното платно пред Бизнес парк Варна и се е движил със скорост около 59,2 км/ч към началото на удара с л.а. Фолксваген. Скоростта на л.а. Фолксваген Голф с per. № В 8805 ВХ е била около 140,8 км/ч в началото на удара с л.а. Шевролет, като няма данни спирачната система на л.а. Фолксваген да е била задействана преди или след удара. Ударът е бил между предната част на л.а. Фолксваген и задната част на л.а. Шевролет. От деформациите по двата автомобила се определя, че взаимното застъпване по ширина е било около 0,45 метра. Отразен е приетият от експертите механизъм на произшествието, както и мястото, на което са намерени автомобилите след произшествието. Подробно са изследвани „Следа N11“ - оставена от детайл, разположен в долната част на автомобила, чиято твърдост е по-голяма от тази на пътната настилка, като най-вероятно това е метален детайл, оставена е по време на съприкосновението между двата автомобила, за време около 0,06 секунди. „Следата N12“ е от гума, започва в левия край на средната лента на главния път и е насочена напред и надясно. Това направление съответства на характера на движение на л.а. Фолксваген през втората фаза на удара и след него. Доказателство за това са част от деформациите по този автомобил. Огъването на предпазната еластична ограда е получено при удара в нея на л.а Шевролет Спарк.

  Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупността от взаимно допълващи се и безпротиворечиви писмени доказателства и доказателствени средства, свидетелските показания на свид. Д.и Д., Х., Б., М., Р., М., К., П., Б., Н., частично от показанията на свид. Д. и обясненията на подс. И. от предварителното производство, приобщени в съдебното следствие пред ВОС, експертните заключения на СМЕ, ХЕ, СОЕ, комплексната повторна АТЕ /КПАТЕ/, АТЕ за техническото състояние на л.а., управляван от подсъдимия, частично констатациите на КСМАТЕ. Съставът счете, че от посочените източници и способи по безспорен и несъмнен начин се установява хронологията на значимите за предмета на доказване факти и обстоятелства. Обсъждайки всяко от доказателствените средства само по себе си и във връзка с останалите, съставът извърши проверката им и достигна до оценка на стойността им при изясняване на фактическата обстановка.

С оглед значението на събраните във въззивната инстанция доказателства, различията във фактическите изводи на настоящата и проверяваната инстанция, възраженията на страните срещу приетото в мотивите към присъдата и част от доказателствата, съставът констатира необходимост да изложи следното:

1.При запознаване с мотивите на разглежданата присъда, съставът установи, че подходът, използван от първоинстанционния съд към проверката на гласните доказателства е бил правилен. Не могат да не бъдат кредитирани показанията на свидетели очевидци на случилото се, пътували в три случайно попаднали на това време и място автомобила, правоспособни водачи на МПС - възприели създадените от подсъдимия предпоставки и ужасяващата картина пред себе си. Фактите, съобщени от тези независими източници са напълно синхронни, взаимнодопълващи се, отразяват проявленията на подсъдимия в съществените рамки на измеренията време/място, поради това убедително подпомагат разкриването на обективната истина.

За разлика от първоинстанционния съд, от фактическа страна съставът прие друг ред на движение на автомобилите, изпреварени от подсъдимия, в съответствие с показанията на свидетелите. Преценката бе съобразена с показанията на свид. Х. - “Аз бях третия автомобил, катастрофата стана с първия автомобил… Колата, която беше пред мен спря и визуално видях, че колата пред нея се издига във въздуха и така прецених, че аз съм бил трета кола.“ и свид. Б. - “Ние бяхме на 100 м от колата, която хвръкна след удара. Тя беше пред нас. Колата, която беше непосредствено пред нас, да е била на 5-10 метра от нас.“. По този начин се установява, че свид. Х. и Б. са се возили във втория автомобил след този на пострадалия. Свид. М. заявява - “Когато автомобилът ме задмина имаше табела за ограничение 80 км/ч… Стигна другите коли и ги задмина… Автомобилът, който беше пред мен мисля, че беше на 100-200метра. Не мога да уточня. Всички се движим.“. С оглед на тези твърдения състав прие, че свид. М. е бил по-назад, в района на бензиностанция „Петрол“, когато е бил изпреварен от л.а. на подсъдимия. Свид. М. е бил на по-голяма дистанция от автомобилите пред себе си. По този ред автомобилите са били описани и във фактическите положения на обвинителния акт, индивидуализирани отпред назад чрез водачите им – „Д., Х., М.“.

Изложеното уточнение не засяга проверката по същество на тези източници. Свидетелите Д. са били след л.а. на пострадалия, възприели са го и са го следвали трайно в това положение в дясната пътна лента. Автомобилът на пострадалия е бил видим и за свид. Х. и Б. – „Колата, която хвръкна във въздуха се движеше в дясната лента. Аз я виждах…. виждам огледалото на предходната кола, виждам и другото огледало на колата пред нея.“. Тези четирима свидетели са водачи на МПС и имат опит и квалификация да оценят факторите от значение на пътната обстановка. На следващо място, семейство Д. не познават съдружниците Х. и Б., а и четиримата не познават пострадалия и подсъдимия, осуетяващо всякакъв извод за съзнателно синхронизиране на изложените от свидетелите факти. Д. и Х. са изпълнили задълженията си като водачи на МПС и хора да окажат помощ на участниците в инцидента, да уведомят централата 112. Тези свидетели са безпристрастни и добросъвестни в показанията си.

Невъзможността да уточнят разстоянието, в рамките на което са били след л.а. на пострадалия има своето обяснение, не само предвид психологическите особености на личността да не оцени значението на възприет рутинен факт, докато по силата на други фактори, вниманието не бъде насочено към него. Обяснение се постига и при съпоставка на времето и скоростта, с които всеки от автомобилите се е движил по пътното платно – л.а. на пострадалия е навлязъл с ниска скорост и се е движил за време от 20 секунди от изхода на локалното платно до точката, в която е достигнал скорост 59, 2 км/ч, докато л.а. на свид. Д. би изминавал около 22, 22 м в секунда при скорост от 80 км/ч, съответно 19, 44 метра в секунда при 70 км/ч. При навлизане на л.а. „Шевролет Спарк“ в зоната на главния път и позиционирането му в дясната лента, л.а. на свид. Д., следван от л.а. на свид. Х. са били на значително разстояние назад. До достигане на скоростта от 59, 2 км/ч от пострадалия, автомобилите на свид. Д.и Х. са го възприемали пред себе си, но не са могли обективно да преценят скоростта му. Това е в основата и на съображението на свид. Д., че времето през което се е движил зад л.а. на пострадалия не е било пет секунди, потвърдено и с обективните данни. Това време не е било и минута, но при условията на пътната обстановка и трайното еднообразно движение е било възприето като продължително. В момента на възпроизвеждане на спомена от свидетеля в с.з. на 11.01.2017г. той многократно сочи, че не е видял откъде е дошла колата и не може да каже колко време се е движил зад нея.

Дистанцията между л.а. на сем. Д. и пострадалия, е била в съответствие с възможността на водача да спре безопасно, за което му е било необходимо да разполага с разстояние от 72, 4м, ако се е движил със скорост от 80 км/ч. Възприемането на опасността за движението и съществуващата дистанция е позволила и на свид. Х. да преустанови движението си. Този извод косвено подкрепя съобщеното за разстоянието между автомобилите, възприето и във фактическите изводи на съда.

С оглед на заявеното, оценката за добросъвестност и надеждност на свидетелите е обоснована. Показанията на свид. Д., Х. и Б. са единни при описание на елементите на пътната обстановка, появата и начина на движение на л.а. на подсъдимия, обвързани са с обективните източници – данните по GPS устройството на л.а. на пострадалия и протокола за оглед на местопроизшествие, сигнализирането на 112, поради което и съставът на настоящата инстанция ги кредитира напълно.

 

2.При съпоставка между всички АТЕ по делото – от досъдебното, през двете съдебни производства, изясняващи основните елементи от механизма на произшествието, се установява, че за всички експерти, безспорно, то е настъпило в дясната лента за движение на платното в посока гр. Варна. Единодушно е и становището, че л.а., управляван от подс. И. се е движил със скорост, надвишаваща разрешената в този пътен участък.

Различията са свързани с конкретните величини на скоростите на двата автомобила, времето за реакция, мястото на удара, видът пътен участък, като по тези въпроси, съставът кредитира заключението на комплексната повторна АТЕ, назначена и приобщена във въззивното производство.

В резултат на много по-задълбочено изследване на екипа от в.л. Г., Д., Т. и К. са постигнати убедителни отговори, обвързани с останалите преки обективни находки на местопроизшествието, експериментални данни и изчисления. Вещите лица са използвали специализирани методики и оборудване, извършили са огледи и собствени проверки, поради което и предоставените в заключението специални знания допринасят за безспорността на фактическите изводи, без да бъдат ползвани предполагаеми, неустановими и противоречиви изходни данни, с каквито са боравили АТЕ пред ВОС. Изясняването на въпросите за скоростта на движение на двата автомобила, пътят и мястото на автомобила на пострадалия на платното, мястото на удара и свързаните с него следи, е от изключително значение. Вещите лица по КПАТЕ са проверили и данните по протокола за оглед на местопроизшествието, основен източник на преки доказателства, като интерпретират отделните находки и разположението им спрямо ползваните ориентири, съобразяват и гласните доказателства. По този начин е постигнато възстановяване на картината на произшествието в необходимата и достатъчна за нуждите на наказателното производство степен. Заключението бе защитено от вещите лица в съдебно заседание, като бяха уточнени отделни обстоятелства, обвързани с доказателствата по делото. В резултат на научните, техническите и аналитичните методи, използвани от вещите лица са обобщени кредитираните от състава констатации. Поради изложеното съображенията по посочените въпроси съставът изгради въз основа на отговорите на КПАТЕ.

С оглед на кредитираното заключение, съставът счита за необходимо да посочи, кои от изводите на първоинстанционния съд по анализа на доказателствата за мястото и механизма ПТП не могат да бъдат подкрепени:

А. Установено чрез заключението на КПАТЕ по несъмнен начин е, че произшествието е възникнало в пътен участък след знак Д 6 „Край на автомагистралата“. Изложеното е фактическо положение, различаващо се от възприетото по обвинителен акт и от ВОС за място на инцидента - на Автомагистрала „Хемус“. Установено е, че след знака, слагащ край на магистралата, пътното платно запазва основните си характеристики – разположение и брой ленти, поради което и вещите лица определят участъка като главен път София – Варна. Касае е се за продължение на магистралата, отразена в обвинителния акт, като уточнението не влияе върху възможността на подсъдимия да узнае фактите и да организира защитата си по тях. Нещо повече, защитата на подсъдимия многократно е подчертавала, че инцидентът не е реализиран на автомагистрала, отразено и в допълнението към въззивната жалба.

От значение е и становището на защитата, че след пресичане на главния път с У-образното кръстовище към бул. „Ат. Москов“ допустимата скорост на движение възлиза на 90 км/ч. Участъкът с допустима скорост от 80 км/ч, указан с пътен знак В 26 – 80 км/ч, е бил до началото на кръстовището по силата на чл. 50 ал. 1 от ППЗДвП. По легалната дефиниция на пар. 6 от ДР на ЗДвП, т. 8 – пресичането/разделянето на пътя на едно ниво с ръкава към булеварда се явява кръстовище. Произшествието е настъпило след тази зона.

Б. По отношение на скоростите на л.а. „Фолксваген“ - л.а.„Шевролет".

Намаляването на скоростта на движение на л.а., управляван от подсъдимия преди навлизането му в дясната лента е обстоятелство, което остава в сферата на предположенията. Обясненията му в този смисъл не са достатъчна основа за изводи, правилно са били отхвърлени от ВОС като нелогични с оглед предприетото изпреварване на колоната автомобили. Вещите лица посочиха, че по принцип подобно намаляване може да бъде постигнато и чрез отнемане на газта, за което обективни следи не биха били оставени. В търсенето на прецизен отговор би следвало да се съобразява и влиянието на страничното преместване от 1 м/сек, след изминатите направо около 11, 70 м след фактическото завиване на волана в дясно. При огледа на л.а. скоростният лост е бил в положение, което не е позволявало да се уточни предавката. Поради изложеното и съставът не се ангажира с коментар на скоростта на управлявания от подсъдимия л.а. преди момента на удара.

В хода на първоинстанционното производство са били налице множество различни констатации - в момента на удара: -л.а.„Фолксваген" бил с 215 км/ч, а л.а.„Шевролет" с 85 км/ч; в друго заключение - скоростта на л.а.„Фолксваген" в момента на удара е 212.80 км/ч.; след комплексна геодезическа и автотехническа експертиза - скоростта на движение непосредствено преди настъпване на удара между двата автомобила за л.а.„Шевролет" е била около 60 км/ч, а за л.а.„Фолксваген" около 201.7 км/ч. На тази база ВОС е приел от фактическа страна, че л.а. „Фолксваген“ се движел със скорост надвишаваща 200км/ч. в този пътен участък, застигнал колоната изпреварил я, предприел навлизане в дясната лента, пред автомобила на свид. Д. и блъснал л.а. на пострадалия.

При обосноваване на скорост на движение на л.а. „Фолксваген“ към момента на удара от 140, 8 км/ч вещите лица по КПАТЕ посочиха своите методика, изходни данни, съобразявания. Тази скорост се явява съответна – в най-благоприятния за подсъдимия вариант, на констатациите за мястото на удара и мястото на което автомобилът е спрял окончателно. В основата на изводите, относими към скоростта е и оценката на следа 12 – оставена от предна лява гума на л.а. „Фолксваген“ след началото на удара. Посочено бе, че мястото на удара е на 18-20м от ориентир 2, като ако се приеме по-отдалечено – напр. на 25 м от ориентир 2, това би довело до увеличаване на скоростта на автомобил „Фолксваген“ след удара с около до 2 км/ч – величина участваща в определяне на скоростта и към момента на удара.

В приетия от вещите лица механизъм на ПТП л.а. на пострадалия се е движил към момента на удара със скорост от около 59, 2 км/ч, подкрепено от данните на GPS устройството и разположението на точката на отчет спрямо мястото на удара.

В. Съставът не възприема констатациите, че л.а.„Фолксваген", осъществил 24.5 метра спирачна следа при авариен режим на спиране преди момента на съчленяване на автомобилите, извод на предходна АТЕ. Видно е, че и ВОС не е възприел от фактическа страна подс. И. да е задействал спирачките на автомобила.

Според разясненията на вещите лица по КПАТЕ в с.з., следа 12 не е следа от спиране чрез спирачната система на автомобила на подсъдимия. При извършено спиране, при условие, че автомобилът е технически изправен, а няма данни, че той е бил неизправен преди инцидента, биха били оставени и други следи от спиране. Следата 12 е оставена непосредствено след удара, който е блокирал предния мост на автомобила. В хода на изслушванията вещите лица уточниха, че следата е оставена от предно ляво колело на л.а. „Фолксваген“ – съответстващо и: на следа 11, оставена от детайл на л.а. „Шевролет“, на мястото на автомобилите към момента на удара и на посоката на движение на двата автомобила след удара. В същия смисъл са и гласните доказателства, отчитани от експертите. В.л. Г. обясни - „Първоначално при съприкосновението се е блокирало лявото колело, а в последствие след прекъсване на съприкосновението между двата автомобила, тъй като предният автомобил придобивайки енергия той се отдалечава, задният автомобил в резултат на съпротивлението, което изпитва, той започва да изостава от движението на предния автомобил и при прекъсване на контакта между тях тази следа свършва.“.

Тази комплексна основа от изходни факти, изключва следата да е оставена от дясна гума на л.а., управляван от подсъдимия.

Г. В приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е посочено, че ударът попаднал в лявата задна част на л.а „Шевролет Спарк“, като двата автомобила се препокрили около 1м.

В резултат на изследванията по КПАТЕ е установено, че  припокриването между автомобилите в момента на удара е по-малко. Ударът е бил между предната дясна част на л.а. Фолксваген и задната лява част на л.а. Шевролет, като от деформациите по двата автомобила се определя, че взаимното застъпване по ширина е било около 0,45 метра. Тази констатация и съставът възприе в своите фактически изводи.

Д. Комплексната АТЕ и геодезическа експертиза, назначена в първата инстанция е посочила, че „Всяка точка от позицията на лекия автомобил, която от своя страна е определяна в интервал през 20 сек. може да се приеме, че се намира някъде в рамките на окръжност с радиус 2.5 м и с 50% доверителна тежест“. В противоречие с този интервал на отчет, при проверката на обясненията на подсъдимия, в мотивите към присъдата, съдът е съобразявал интервал от 22 секунди, съответно спрямо това времетраене е изследвал разположението на автомобилите в пътната обстановка.

Видно от заключението на КПАТЕ, интервалът между отчетите на позициониращото устройство е 20 секунди. Вещото лице е съобразило и писмото на ТЕХ СИС ООД, приложено на л. 173 от НОХД № 1525/2016г. на ВОС, изискало е самостоятелно допълнителни данни, видеофайл, извършило е и лични изследвания в района на местопроизшествието. Поради изложеното и досежно разчитането на данните от GPS устройството на л.а. „Шевролет Спарк“ съставът цени изводите на КПАТЕ.

3. Съставът изследва доказателствата по делото, разкриващи движението на л.а на пострадалия, непосредствено преди произшествието.

Защитникът на подс. И., адв. М. Р., твърди, че автомобилът „Шевролет“ от момента на навлизане в средната лента за движение, до мястото на удара е изминал 4метра до точка на отчет 10, плюс 21-22 м, общо около 25-26 метра, което при скорост от 59 км/ч, е станало за 1, 52 сек. Времето от 1.52 сек. за движение на „Шевролета“ в средната лента за движение е по-малко от времето за реакция от 1.6 сек и подс.И. не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка чрез спиране, тъй като времето през което пострадалият се е движил по платното е много по-малко от времето за изминаване на величината на опасната зона при 80, при 90 км/ч и при 140 км/ч.

Съставът прецени изводите на КПАТЕ, според която точното трасе на изминатия път от лекия автомобил Шевролет Спарк от северния вход/изход на Бизнес парк Варна до навлизане в главния път не може да се определи тъй като отчетите на GPS са два за 20 секунди на входа/изхода, т.9 където е портала на парка и в т.10 на дясната лента на платното за движение в посока от София към Варна на главния път.

КПАТЕ установява разстояние между т. 9 и 10 по GPS отчетите от 154 метра по права линия. Л.а. на пострадалия е изминал 162 м при средна скорост от 29,13км/ч.

Не може да бъде възприета защитната позиция, че л.а. на пострадалия се е движил по пътното платно само 1, 52 сек. Между двата отчета на позициониращото го устройство е изтекло време от 20 секунди, през което време пострадалият се е придвижил от т. 9 на изхода на Бизнес парка, до т. 10 – в средната лента за движение на платното посока гр. Варна. За тези двадесет секунди л.а. на подсъдимият е изминал по пътното платно най-малко 782 м /при скоростта от 140, 8 км/ч = 39, 1 м/сек./.

Съпоставката с времето на изминаване на 25 -26м от пострадалия в дясната лента за движение с времето на реакция на подсъдимия е неправилно. Л.а., управляван от пострадалият не е попаднал там внезапно и със скорост от 59, 2 км/ч. Избирателно защитата поставя акцент на времето на движение в средната лента до и след точка на отчет 10. Пострадалият е имал 20 секунди да достигне т.10 на отчет - като премине лентата на отбивката, продължи направо в дясната лента достигайки установената в т. 10 скорост, а след това е продължил движението си още най-малко 1, 5 сек. до мястото на удара. Спазването на знака за съобразяване с пътя с предимство и ъгълът на навлизане на л.а. на пострадалия в средната лента нямат фактическо значение за подсъдимия. Пресичането на лентата за отбиване и лентата – т.нар. дясна, в която пострадалият е заел място, е станало преди застигането му от автомобилите на свидетелите. Свид. Д., Х. и Баркина описват трайно праволинейно му движение без да е напускал дясната лента. Установено е по делото, че автомобилът на подсъдимия се е намирал на значително разстояние зад тези автомобили, което е преодолял с високата си скорост на движение за кратък времеви интервал.

Следователно, времето, през което л.а. „Шевролет“ се е движил на пътното платно и в средната му лента в пъти надвишава времето за реакция 1, 6 сек., необходимо на който и да е водач, възприел внезапна опасност, за да започне реалното спиране на един автомобил. Именно с това време е разполагал и свид. Д., и свид. Х. – които, възприемайки опасността, създадена от подсъдимия за пътната обстановка, са успели да спрат безопасно.

В случая, за времето на двата отчета на л.а. Шевролет, подс. И. изминал повече от 782 м, движейки се направо и е имал възможност да наблюдава пътя пред себе си, застигайки формираната колона. Нищо внезапно не се е случило в неговото зрително поле, осветено от фаровете му /и с присветване къси-дълги/ и действащото улично осветление. Конструкцията, че пострадалият е създал опасност за движението на подсъдимия е непълно несъстоятелна, тъй като Т. се е движил само напред в своята лента за движение, което е могло да бъде отчетено от подсъдимия като съществен фактор в пътната обстановка.

Поради което и съставът отхвърли аргументите на защитник на подсъдимия, че дори и ударът да е настъпил в дясната лента за движение подсъдимият не е разполагал с достатъчно време и не е могъл технически да го предотврати, доколкото опасността е била създадена в опасна зона за спиране и при управление с разрешената скорост, от виновното поведение на пострадалия. 

4. С оглед и изложените съображения за отдалечеността на л.а. на подсъдимия към момента на навлизане на л.е. на пострадалия в пътното платно и позиционирането му в дясната лента, съставът счете за неоснователна защитната теза за отнемане на предимството на движещия се по главния път подсъдим от страна на пострадалия.

Никола Т. не е отнел предимството на подсъдимия, тъй като е преминал кръстовището много преди подсъдимият да достигне до този участък от пътя и то – в крайната лява лента /на две ленти от зоната за пресичането на пътя/.

Видно от изчисленото, към момента на навлизане в платното на главния път от страна на пострадалия, л.а. на подсъдимия е бил дори извън зоната на видимост на пострадалия, предвид движението на фарове през нощта.

На следващо място, навлизането на л.а. „Шевролет“ не е създало никакви предпоставки за повишен риск спрямо първия в колоната след него водач - свид. Д., тъй като той изобщо не е забелязал откъде и кога се е появил пред него този автомобил. Л.а. на свид. Д.също се е намирал на значително разстояние назад в момента на навлизане на пострадалия, установимо с оглед различните скорости на движението на автомобилите.

На тази обективна основа, съставът отхвърли частта от обясненията на подс. И., подкрепени от показанията на свид. Д., за внезапно навлизане на л.а. на пострадалия от аварийната лента през дясната в лявата, косо през цялото пътно платно. Пристрастността към защитната теза на подсъдимия от самия него и от малолетния му родственик не може да бъде пренебрегната. По данните на GPS в точка на отчет 10 автомобилът на пострадалия се е движил в дясната лента, продължил е движението си напред и едва след това е последвал удар в същата лента – с оглед следи 12 и 11. Към тези категорични данни следва да бъдат приобщени и показанията на свидетелите очевидци, които са наблюдавали пред себе си л.а. на пострадалия без промяна в движението му – само и единствено в дясната лента до мястото на удара. По аргумент на по-силното основание съставът приема, че пострадалият е изпълнил задължението си по чл. 50 ал. 1 от ЗДвП.

5. В логична последователност следва да бъде изложено становището на съда за мястото на удара.

Защитникът М. Р. излага съображения в подкрепа на извода си, че мястото на удара не е било в дясната, а на разделителната ивица между дясна и лява ленти, като следа 12 е оставена от предно дясно колело на л.а., управляван от подсъдимия. Счита, че категорично е налице навлизане на автомобила „Шевролет“ частично в лявата лента на движение, където се е реализирал сблъсъкът с движещия се попътно в тази лента автомобил „Фолксваген“.

Защитникът Б. Р. се разграничава от заключението на ПКАТЕ в само в частта, че ударът е станал в средна лента, и моли да бъде прието, че ударът е станал върху разделителната ивица между средна лента и лява лента, при което „Шевролет“ настъпва лявата лента с 45 см, а „Фолскваген” е излязъл от лявата лента и влязъл в средната лента с 15 см.  

А. Изследването на мястото на удара налага съобразяването на множество находки по огледния протокол. Според заключението на КПАТЕ то се намира на 18-20 преди ориентир 2 в дясната лента за движение – в най-благоприятния за подсъдимия вариант.

В подкрепа на този извод вещите лица съобразяват оставените от произшествието следи 12 – от предна лява гума на л.а. „Фолксваген“ и 11 от метален детайл на л.а. „Шевролет“. Характерът и дъговидната посока на следата 12, от гума, следва да бъде разглеждана във връзка с останалите доказателства и взаимовръзка със следа 11. Разликата между началата на тези следи е в резултат на разположението на автомобилите - автомобил „Фолксваген“ е задната кола, а автомобил „Шевролет“ е предната, като при удара, според експертите възниква вертикално натоварване върху автомобилите. Ударът е бил между задна лява част на „Шевролет“ и предна дясна на „Фолксваген“, което отразява и разположението им върху платното за движение, л.а. „Шевролет“ по-вдясно на автомобил „Фолксваген“. Съгласно заключението, направлението на следа 12 съответства на характера на движение на л.а. Фолксваген през втората фаза на удара и след него. Доказателство за това са част от деформациите по този автомобил. Тази следа е образувана най- вероятно през времето когато ударната сила е намалявала. Следата е дълга 24, 5 м, след което прекъсва, тъй като контактът между автомобилите е бил преустановен. Не е налице твърдост в извода, че двата автомобила, сдвоени, са изминали 7 метра преди оставяне на следа 12. Тези данни са в сферата на предположенията – би могло да е повече, или по-малко от 7 метра. Изтеглянето на мястото на удара назад, обаче, преди началото на следа 12, оставена от предно ляво колело на ла. Фолскваген” би довело до по-неблагоприятен резултат на скоростта, с която е управлявал подсъдимия – посочено от вещите лица в с.з.

Доказателство за мястото на удара, от обективен характер, е последващото движение на автомобилите. В случая, те са отишли надясно, което би се получило при ударна сила е в задната лява част с последващия въртящ момент, който би принудил автомобилите да приемат тази посока. При удара между двата автомобила е възникнало за кратко време ударно натоварване в частта от „Фолксваген“, която е била в съприкосновение с автомобила „Шевролет“, вдясно от масовия център на този автомобил, довело до дъговидно движение след удара до място.

Не биха били проектирани подобни обективни следи от произшествието, ако сблъсъкът е бил иницииран от л.а. на пострадалия, съотношението между автомобилите, посоката на движение след удара, деформациите по тях биха били различни. Следва да се подчертае, че с оглед всички АТЕ изследвания по делото – мястото на удара е именно в дясната лента за движение, тоест в този пункт не се установява никакво съмнение. При съобразяване на доказателствата, и  вещите лица по КПАТЕ, приемат, че ударът безспорно е бил в средната лента.

Б. От значение за изследването на мястото на удара е и интерпретацията на данните по GPS устройството, с което е бил оборудван автомобилът на пострадалия.

Защитата настоява, че в тази част изводите на КПАТЕ са неточни и несъобразени с вида, модела, данните за точност на устройството.

По делото е налице кореспонденция с дружеството, администриращо данните от устройството, видно от която точността на използвания GPS е около 2, 5 м. Конкретни данни за координатите на отделните сигнали и диск, съдържащ тази информация са били предадени и на вещото лица по КПАТЕ. Експертът К. е извършил и лично измерване в района, за да се провери дали са налице фактори, които да влияят върху сигнала на GPS. След всички тези обективни данни и тяхното проучване, вещото лице потвърди, че в отсъствие на засенчващи сигнала екстериорни елементи показанията му са били точни. Допустимата грешка от 2, 5 м, визуализирана като окръжност около точката на отчет 10, позволява извод, че движение на л.а. в момента на отчет в зоната на дясна лента, като част от окръжността попада в аварийната лента.

Представените от защитата материали – описание и наръчник, на  GPS устройство Jupiter 30 xLP, с каквото в.л. от първата инстанция е посочило, че бил снабден л.а. на пострадалия, не променят достигнатите изводи. В таблица 3.3 е посочено, че параметърът „хоризонтално СЕР“ съответства на 2, 5 м.

CEP е абревиатура на Circular Error Probability. Този параметър на точността на GPS се отнася до хоризонталното разположение по карта. CEP в общодостъпната литература се определя като радиус на кръг с център точката на отчет. Именно това е подходът на КПАТЕ, която отразява окръжност от 2, 5 м около точката на отчет, за да позиционира л.а. на пострадалия на платното за движение. Уточнението в таблица 3.3 на писмения източник, „за грешка в позицията 50% и при нормални условия „ясно време“ – не касае точността от 2, 5 м на устройството, а времето на пребиваване на излъчвателя в тази точка.

Безспорно след удара, поради засенчване и увреждане на приемника, подаваните от него сигнали не са били в съответствие с действителната му позиция. Но от тези последващи, обективно повлияни от тежкото ПТП, отчети не е възможно да се опровергае предходната информация, подавана от GPS устройството в нормалния режим на движение на л.а.

Данните от позициониращото устройство имат своя самостоятелен принос при изследване на подлежащите факти и обстоятелства – основно по отношение на пътя на пострадалия, скоростта на движение и времето на инцидента. По отношение на мястото му на платното на движение, обаче, информацията за точката на отчет 10 – в дясната лента за движение на главния път по посока гр. Варна, е взаимнообвързана и в хронологична последователност със свидетелските показания и с обективните находки по пътното платно, оставени след удара между двата леки автомобила.

 

Събраните по делото доказателствени материали и тяхната експертна интерпретация позволяват несъмнено изясняване на фактите от предмета на доказване. Анализът на доказателствата за причините, елементите и резултата от произшествието обоснова приетото от фактическа страна в настоящото решение.

 

ІІ. От правна страна.

 

С разглежданата присъда подс. И. бил признат за виновен в това че на 28.08.2016 г. по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна, преди входа на гр. Варна, при управление на МПС л.а. Фолксваген Голф с peг. № В 8805 ВХ нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като се движил със скорост над разрешената за пътния участък, сигнализирана с пътен знак и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като предприел маневра отклоняване на дясно, за да премине в друга пътна лента, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и без да се съобрази при извършването на маневрата с положението, посоката и скоростта на движение на л.а. Шевролет Спарк с рег. № В 9359 ВН и по непредпазливост причинил смърт на Н.С.Т.. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343, ал.1 б. „в“ от НК. Подсъдимият бил счетен за невинен да е нарушил чл. 20 ал. 1 и 2 от ЗДвП и оправдан по това обвинение.

Съображенията на първоинстанционния съд са изложени в мотивите към проверяваната присъда. При отчитане на установените във въззивната фаза фактически положения по чл. 316 от НПК, трайната съдебна практика и депозираните възражения срещу отделни обективни и субективни признаци съставът обсъди следното:

1. Безспорно фактите, интерпретирани в изводите по заключението на КПАТЕ и скиците към нея установяват, че произшествието е възникнало на пътен участък, продължаващ Автомагистрала Хемус – на главен път София – Варна.

Твърди се от защитата, че по този начин едва в настоящата фаза са установени коренно различни фактически положения, неотразени в обвинителния акт. При запознаване с изготвения от ВОП акт съставът установи, че мястото на ПТП е индивидуализирано по несъмнен начин чрез описание на участъка, посоката му, намиращи се там пътни знаци, елементи на пътната инфраструктура, разположение на автомобилите след произшествието. Корекцията, обоснована от новите доказателства, променя само определението на пътя, по който са се движили - от автомагистрала на главен път, без да се влошава правното положение на подсъдимия, без да се затруднява неговата защита и без да се въвеждат нови съществени елементи от обективна и субективна страна на извършеното. Преценката на състава е съобразена и практиката по обема на упражняване на правомощията по чл. 316 от НПК на ВКС на РБ, напр. в  Решение № 287 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 796/2014 г., II н. о., изрично е разяснено, че „… обвинителният акт има за пряка задача да очертае фактическите и юридическите граници на обвинението, а не да пресъздаде всички факти и обстоятелства от престъплението, които да бъдат преповторени без изменение в съдебните актове. Защото се обезсмисля провеждането на публично съдебно следствие и непосредствената проверка на доказателствата от съда. Във фазата на съдебното производство първоначалната фактическа обстановка може да бъде изменяна, да бъдат установявани нови факти и обстоятелства, неразкрити от предходната фаза от процеса, но съвместими в границите, очертани с обвинителния акт. Затова и процесуалните гаранции са насочени към това да обезпечат условия и ред за правилно упражняване на правото на защита от подсъдимия срещу повдигнатото му обвинение, а не срещу отделни, самостоятелно разгледани факти. Съществено изменение на обвинението по чл. 225 от НПК или по чл. 287, ал. 1 от НПК се налага, когато новосъбраните факти и обстоятелства засягат някои от елементите от обективната или субективната страна на престъплението.“

В съответствие с доказателствата и оценката им от въззивния състав, е необходимо уточнението да бъде въведено сред фактическите положения по диспозитива на присъдата с приложението на закон за същото наказуемо престъпление по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК като в тази част проверяваната присъда бъде изменена.

 

2. Приетото от фактическа страна за място на удара след зоната на действие на знака, ограничаващ скоростта до 80 км/ч, налага извод, че максимално допустимата скорост е била регулирана по силата на общите правила по чл. 21 ал. 1от ЗДвП. При движение извън населено място за категорията на управлявания от подсъдимия л.а. тази скорост е 90 км/ч.

Следователно, обективното действие на пътния знак, ограничаващ скоростта до 80 км/ч е било преустановено по силата на чл. 50 ал. 1 от ППЗДвП, поради което е необходимо подсъдимият да бъде частично оправдан за нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. На второ място, с движението си към момента на удара със скорост от 140, 8 км/ч подсъдимият е нарушил правилото по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – допускащ скорост от 90 км/ч.

Нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е посочено като самостоятелно от прокурора във внесения обвинителен акт с препращане към стойност на скоростта, относима към движение в населени места. Очевидно се касае за неточност, тъй като в същия диспозитив прокурорът е отразил, че мястото на произшествието е преди входа на гр. Варна и на автомагистрала, факти, които са несъвместими с определянето на участъка като населено място. В съответствие с новоприетите фактически положения съдържанието на нарушението по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП покрива допустимата скорост на движение на автомобил от категория „В“ извън населено място.

 

3.Съдът обсъди възражението на защитата дали нарушението на режима на скоростта е съставомерно към повдигнатото на подс. И. обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК или следва да бъде санкционирано по реда на чл. 336 ал. 1 т. 4 от НПК с административно наказание.

Допуснатото от подс. И. превишаване на допустимата в зоната, непосредствено преди тази на произшествието, и по силата на обективните фактори – и на неговата територия, скорост на движение е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Уточненията в мотивите на присъдата, довели до оправдаване за управление с несъобразена скорост по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП в случая съответстват на трайната съдебна практика за съотношението между нарушено общо и конкретно правило. По делото е изяснен механизмът на произшествието, движението на л.а. на пострадалия след това с придадената му от удара скорост, прелитането и падането на бул. „Ат. Москов“, довело до настъпването на несъвместимите с живота травми на пострадалия. Параметрите на скоростта са били в основата на изключително тежкия сблъсък и последиците от него. Поради това не е възможно изолирането на допуснатото нарушение от общественоопасните последици на деянието на подсъдимия и разглеждането му като подлежащо само на административно наказание.

Такова самостойно административно нарушение, без връзка с престъпния резултат, е допуснатото от подсъдимия по чл. 133 ал. 2 от ЗДвП, тъй като 11 годишното дете свид. Д. се е возело на предната седалка в автомобила без да са изпълнени законовите изисквания за оборудването й. Подс. И. е допуснал и нарушение по чл. 16 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /в ред. към момента на ПТП/ тъй като не е декларирал промяната в собствеността на управляваното от него превозно средство, което отделно от това и не отговаря на изискванията на ЗДвП и на стандартизационните актове. Всички тези административни нарушения са съпътствали деянието на подсъдимия, но не са елемент на причинно следствения процес, довел до тежките общественоопасни последици. Фактът на извършването им не би могъл да бъде санкциониран от настоящия състав, но следва да бъде ценен при изследване на степента на обществена опасност на личността на дееца и при индивидуализация на наказанието.

4. Второто нарушение на правилата за движение, допуснато от подс. И., намиращо се в причинна връзка с деянието е по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Споделят се съображенията, изложени в мотивите към присъдата, относно задължението на подс. И., предприемайки маневра отклоняване на дясно, за да премине в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и без да се съобрази при извършването на маневрата с положението, посоката и скоростта на движение на л.а. Шевролет Спарк с рег. № В 9359 ВН го застигнал, ударил и изблъскал от пътното платно.

А.Възраженията на защитата, че в този пътен участък не е действал „лентовият принцип“, доколкото е било налице кръстовище и правилата на предимство са налагали пострадалият да се съобразява с тях до момента на настъпването на критичната точка, не се обосновава от фактическа страна.

Достатъчно е припомнянето, че ударът е настъпил в зона, след кръстовището, и на около 30-32 м след началото на тротоарната част вдясно на основното платно по посока гр. Варна, преминаваща след това в тревна площ /при съобразяване на разстоянията от Ориентир 2 до началото на тротоара – 50, 70м, и разстоянието от Ориентир 2 до мястото на удара 18-20м/. Пострадалият отдавна – и като време, и като разстояние, бил преминал кръстовището и се е движил трайно в дясната лента за движение, в която подсъдимият е предприел навлизане. Всички кредитирани доказателства по делото – гласни, извлечени от писменото доказателствено средство – оглед, и интерпретирани от КПАТЕ, съвкупно подкрепят този извод.

Б.Според защитата, не са налице доказателства за волево извършена маневра от подс. И., следователно той не е допуснал нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Според тях, в обвинителния акт е описано действие при загуба на контрол по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, за което е налице оправдателен диспозитив, без да са постъпили въззивни протест и жалба от частния обвинител.

В предходни заключения на АТЕ е било обсъждано намерението на водача И. ***, но подобно становище е необосновано от съществуващите доказателства. В наказателното производство предположения са недопустими.

Обективно, стотици метри преди произшествието подс. И. е предприел маневра изпреварване. Задминавайки автомобила на свид. Д. подсъдимият е пристъпил към следващата си маневра - отклоняване на дясно, за да се върне в дясната пътна лента. По този начин подсъдимият е привел в изпълнение решението си да приключи изпреварването. В този смисъл са показанията на свид. Д., описващи целенасочено движение на автомобила  – „Профуча автомобил от ляво и искаше да завие надясно и го удари… Автомобилът, който профуча от лява лента зави надясно и навлезе в моята лента и удари колата пред мен с предницата си… автомобилът, който се движеше в ляво и при завоя си на дясно блъсна…“. За упражняване на съзнателно управление от подсъдимия сочи и присветването с фарове, за което споделя свид. Х., покрай когото подсъдимият е преминал по-рано. Подобно сигнализиране е израз на формирано решение и не би могло да се осъществи без волята и конкретните движения на водача подс. И..

„Вмъкването“, между редицата автомобили, предприето от подсъдимия е било непълно несъобразено с разположението, посоката и скоростта на движението на л.а. на пострадалия. Ударът е настъпил в хода на това действие при навлизане в лентата, по която правомерно пострадалият е осъществявал движението си, като предната дясна част на л.а „Фолскваген“ е ударила задната лява част на л.а. „Шевролет“.

С оглед на това и изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е загубил контрол над управляваното от него превозно средство, а съзнателно е осъществил навлизането в дясната лента, правилно е довел до оправдаването му за нарушение  по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Съответно наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде ангажирана с включване в бланкетната норма по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК на допуснатото нарушение по по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП.

Тезата на защитата, че в обвинителния акт не се съдържат обвинителни факти, свързани с осъществена маневра от подсъдимия, намираща се в причинна връзка с престъпния резултат е неоснователна. Видно е, че в рамката на фактическите положения прокурорът е включил както действия по загуба на контрол, така и по застигането на л.а. на пострадалия. Изрично е било посочено, че прокурорът счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил деянието, при допускане и на съответните две нарушения на специалните правила – и по чл. 20 ал. 1 и по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и в съответствие с това е изложен диспозитивът на акта. След събиране на доказателствата и тяхната проверка в главното производство, съдът е възприел прецизиране на съставомерните нарушения, довело до обоснован извод по съществото на обвинението.

5.Необосновано е възражението на защитата, че дялът на подс. И. в произшествието е изключен или би могъл да се разглежда само на плоскостта на съпричинителство, доколкото основната причина за случилото се е виновното поведение на пострадалия. Претендира се оценка за наличието на случайно деяние по чл. 15 от НК, а при алтернативност допуснато от водача нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП – за което обаче той е оправдан от ВОС и не е налице протест или жалба на частното обвинение срещу тази част на присъдата.

От фактическа страна въззивният състав изложи относимите доказателства и тяхната оценка, по силата на която извършеното не разкрива признаците на случайно деяние по чл. 15 от НК. Поведението на пострадалия не е създало каквато и да е опасност в пътната обстановка. Правилно, повереникът на частния обвинител посочва, че институтът на опасната зона не е относим към установените фактически положения. Възможностите за аварийно спиране при внезапна поява на опасност за движението в случая са без правно значение. Подс. И. не следва да се позовава на тази правна конструкция, тъй като е бил длъжен и е могъл да възприеме движението на леките автомобили в дясната лента, по която е смятал да навлезе с превишена скорост, при което могат да настъпят общественоопасни последици.

Не се открива основание за подкрепа на извод, че пострадалият е причинил или съпричинил резултата – управлявал е л.а. е с разрешена скорост в лентата, в която е следвало да се движи. Бил е застигнат, блъснат отзад и изблъскан от пътя от л.а. на подсъдимия.

Съвкупността от двете допуснати нарушения от страна на подс. И., всяко от които в причинна връзка с тежкия престъпен резултат, а не поведението на пострадалия, е довела до случилото се. Налице е взаимно обвързване между отделните нарушени от подсъдимия задължения по ЗДвП, тъй като неправилно предприетата маневра е дала начало на верижния процес от съставомерни факти едновременно с превишената скорост, довела до високия интензитет на разгърнатите тежки последици. Затова и всяко от допуснатите от подсъдимия нарушения има сходен относителен дял спрямо резултата.

6. Съдът в мотивите си е приел, че престъплението е извършено от подс. И. при евентуален умисъл, каквото обвинение по чл. 342 от НК не му е повдигнато. Придържайки се към формата на вината по внесения обвинителен акт е посочил, че деянието е осъществено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в нейната разновидност "несъзнавана непредпазливост-небрежност". Защитата на подс. И. счита, че по този начин ВОС е допуснал съществено противоречие и нарушение, непозволяващо да се възприеме действителната воля на съда по субективната страна на извършеното. Съставът обсъди възражението както следва:

Теоретичните опорни точки при разграничаване на умишлено и непредпазливо деяние са изключително необходими ориентири, като решаващо значение има съзнаването и отношението на дееца към последиците от конкретните действия. При предвиждане на последиците деецът може да действа при пряк, евентуален умисъл или съзнавана непредпазливост – самонадеяност. От друга страна, ако не ги е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл – осъществява деянието при небрежност. На следващо място, при изясняване на субективната страна на извършеното следва да бъдат отчитани обективните проявления на взетите от дееца интелектуални решения.

ВОС се е аргументирал, възпроизвеждайки цитат от Решение № 59 от 28.ХII.1984 г. по н. д. № 50/84 г., ОСНК, според което „Водач на моторно превозно средство извършва престъплението по чл. 342, ал. 3, вр. с ал. 1 НК при евентуален умисъл, когато умишлено нарушава правилата за движение, съзнава възможността по този начин да причини посочените в закона общественоопасни последици и продължава да управлява моторното превозно средство по същия начин без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им и без да разчита на някакви други обстоятелства (обективни или субективни), които да създават у него увереност, че ще ги избегне“. Фактите по посочения казус са коренно различни от установените по настоящото дело, като за съзнателното допускане на възможни да настъпят тежки вредни последици ВС е приел пет отделни индикатора – деецът бил неумолим към предупреждението да не управлява моторното превозно средство, направено от професионален водач и несъгласието на близките му, основани на знанието на употребата на алкохол, на видимите прояви от употребата на алкохол и добре познатите особености на неговия характер в такова състояние на необузданост, насочени към хулигански прояви; показвайки, че в пияно състояние може да управлява автомобила, грубо е нарушавал правилата за движение, без да се съобразява, че може да увреди живота и здравето на намиращите се там деца; отнесъл се е с пренебрежение към молбите на пътуващите в автомобила да намали недопустимата скорост, с която е управлявал автомобила и очевидно е застрашавал тяхното здраве и живот; при навлизането в завои с ограничена видимост и при преминаване в насрещната лента на пътя подсъдимият е допускал появяването на насрещно превозно средство, но при грубо нарушаване правилата за движение е продължил да се движи над максимално допустимата скорост за този участък на пътя; съзнателно пренебрегнал възможностите да настъпят последици, въпреки че му е било известно състоянието на негодност да управлява моторно превозно средство в пияно състояние, липсата на опит поради малкия му стаж като водач и намаленото му зрение поради пълната слепота на лявото му око. При подобни факти, безспорно се е обосновавал извод за деяние при евентуален умисъл.

По настоящото производство, обаче, няма доказателства подсъдимият да е предвиждал настъпването на конкретните последици, обобщени в престъпния резултат. Предприетото управление с превишена скорост и навлизане в лента без съобразяване с движещите се по нея са прояви на житейски неоправдани, прибързани решения, без да е налице и съмнение, че подсъдимият е мислил и предвиждал подобен развой на пътната ситуация. Нарушенията на правилата за движение са били допуснати умишлено от подсъдимия, но това не влияе върху извода за формата на вината по наказателното обвинение, която е в съответствие с отношението му към престъпния резултат. Подобна конструкция е трайно възприемана в практиката на ВС и ВКС, в този смисъл и Решение № 570 от 24.ХII.1985 г. по н. д. № 550/85 г., III н. о. –„ Умишленото или непредпазливото нарушаване на правилата за движението по пътищата не определя формата на вината. То разкрива само отношението на дееца към нарушаване на съответните правила за движение и има значение за степента на вината му, докато вината е отношение на същия към престъпния резултат на съответните състави от НК. За да се приеме, че деянието е умишлено, не е достатъчно да се установи, че подсъдимият умишлено е нарушил правилата за движението по пътищата, които са в причинна връзка за настъпилия общественоопасен резултат. Необходимо е да се установи, че същият е искал настъпване на общественоопасните последици или ги е допускал, но се е отнесъл безразлично към тяхното настъпване.“, Решение № 400 от 30.X.1987 г. по н. д. № 366/87 г., III н. о., Решение № 624 от 18.12.2008 г. на ВКС по к. н. д. № 640/2008 г., I н. о., НК. С оглед съвкупността от факти в настоящото наказателно производство съставът счита, че подс. И. не е искал, допускал и предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В поведението на подсъдимия са налице са и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина, във формата на небрежност - обективният, тъй като подсъдимият е бил длъжни да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди при отчитане на елементите от пътната обстановка, но не го е сторил.

Изложените съображения по формата на вината на подс. И. попадат в рамката, по която се е движило обвинението. Въззивната инстанция счита, че не бива да се сподели препратката от субективната страна на извършеното към отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. ВОС е отразил като такова извършването на нарушенията по ЗДвП, без за да са налице обективни и субективни фактори, които да дават увереност за изключването на  настъпването на общественоопасните последици. Доколкото изводите на състава отхвърлят съзнаването на престъпния резултат от подсъдимия, вината му във вид на небрежност има само съставомерно значение.

 

В обобщение на изводите от правна страна, съставът счете, че е необходимо проверяваната присъда да бъде изменена, като с приложение на закон за същото престъпление бъде уточнено, че: мястото на произшествието е на главен път София – Варна и подсъдимият не е нарушил специалното правило по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, за което и следва да бъде частично оправдан.

 

 

ІІІ. Относно наложените наказания.

 

Проверката на присъдата в тази част, изисквана по въззивната жалба на защитник на подсъдимия с твърдение за явна несправедливост на наложените наказания, налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието. Оспорвани са изводите на първоинстанционния съд за наличие на превес на отегчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства за сметка на съществуващите многобройни смекчаващи – млад човек, с положителни данни като гражданин, семеен с дете, трудово ангажиран. Защитникът намира, че с условно осъждане с по-дълъг изпитателен срок ще бъде постигнат поправителния превъзпитателния и възпиращ ефект на наказанието спрямо дееца, като обществените настроения не бива да имат решаващо значение в процеса на индивидуализация на наказанието.

Според приложимите към момента на извършване на деянието предели срокът на основното наказание лишаване от свобода следва да бъде между две и шест години. По отношение на подс. И. е определено от първоинстанционния съд в размер на пет години и осем месеца, към максималния размер.

При обсъждане на отразеното в мотивите на съда и възраженията на страните, съставът счита за необходимо да изложи следното:

1. Първоинстанционният съд е отделил дължимото внимание на изследването на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Изводите са обосновани и напълно се споделят от състава, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Изключителната укоримост на деянието е подчертана от конкретните обстоятелства – пострадалият е осъществявал правомерно движение, бил е внезапно застигнат, автомобилът му е бил ударен, изблъскан и изхвърлен от пътя. В резултат на тежките травми, е починал 23 годишен млад човек, изпълняващ трудовите си задължения към момента на деянието. Личността на подсъдимия има изключително висока степен на обществена опасност, разкрита от трайните му проявления като водач на МПС. Настъпилата реабилитация за друго престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК, поради нарушение на правилото по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП заличава последиците на осъждането, но не може да опровергае извод, че изтърпяното по него наказание не е довело до очакваното от обществото постигане на целите по чл. 36 от НК спрямо личността на осъдения. Проекцията на нереализирания процес на поправяне и превъзпитаване по предходното осъждане определя и обществената оценка на разглежданото по настоящото производство. За втори път е отнет човешки живот в резултат на несъобразяването на подс. И. с дължимото, предписано от законите, поведение при управлението на автомобил. Поставени в риск са били и свидетелите Д. и Д..

2. Разглежданото деяние следва да бъде наказано съответно, по арг. на чл. 35 ал. 3 от НК. Прилагайки принципа на индивидуализация ВОС е установил превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при наличието на едно смекчаващо – чистото съдебно минало.

С оглед представените доказателства и пред въззивната инстанция, съставът счита, че семейното положение и данните за социалното проявление на подсъдимия – учи, работи, има приятели, са непротивопоставими на относителния дял на отегчаващите проявата му обстоятелства. Изключването на оценката за формата на вината от тази съвкупност, се замества от установеното за паралелно допуснатите и неотчетени от първата инстанция паралелни с деянието административни нарушения, които следва да отегчат отговорността на подсъдимия – возещото се дете е било на предната седалка, регистрацията на автомобила не е била прехвърлена. Правилно с такъв знак ВОС е преценил предходните нарушения на правилата за движение. В допълнение съставът установи, че след изтърпяването на предходното наказание лишаване от права и придобиване на правоспособност, подсъдимият двукратно е управлявал МПС с несъобразена скорост /последно през м.02.2016г./, което е довело до две ПТП, макар и с незначителни материални последици.

Подчертаната склонност на подсъдимия да управлява МПС със скорост, несъобразена с факторите от значение за пътната обстановка, е довела и до снабдяването му с автомобил, специално преработен за това. Дори шумът на двигателя на този автомобил е привличал вниманието на останалите участници по пътя, което не би могло да бъде незабелязано от неговия водач, редом с обективната техническа пригодност да развива по-висока от производствената скорост. Предварителната готовност да бъде извършено нарушение на режима скоростта, от каквото е последвало и престъпното деяние, според състава също е обстоятелство, завишаващо параметрите на отговорността на подсъдимия.

Обемът на материалните щети – спрямо управлявания от пострадалия служебен автомобил и спрямо пътната инфраструктура, безспорно е отегчаващо обстоятелство.

Защитата възразява, че като такова обстоятелство ВОС е ценил и величината на скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС при произшествието, явяваща се обективен признак на състава. Въззивната проверка доведе до промяна на този показател, което бе отбелязано от фактическа страна. Решението от правна страна за частично оправдаване по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП е повлияно от изясняване на обективното разположение на пътните елементи и зоната на действие на забранителния знак. Този извод не би могъл да смекчи отговорността на подсъдимия, тъй като нарушението на режима на скоростта по правилата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е категорично установено към момента на удара.

Подс. И. не се е съобразил с две от основните предписания пред водачите на МПС – за максималната допустима скорост и за безопасността на планираната маневра. Тези факти индивидуализират съставомерното поведение на подсъдимия и завишават интензитета на конкретното деяние. Броят и характерът на допуснатите нарушения в причинна връзка с настъпилия резултат могат да бъдат отегчаващо отговорността обстоятелство. Тези специфики са подчертани и указанията по т. 7 на ПВС 1/83г. на ВС като подлежащи на оценка при определяне на наказанието. В случая се касае за груби нарушения, в резултат на съзнателна дейност на водача подсъдим, изразяваща пренебрежението му към установения в страната правов ред.

При изложената оценка съставът на въззивната инстанция подкрепи извода на ВОС за съществен и решителен превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

3. След обосноваване на високата степен на обществена опасност на извършеното и подсъдимия, съобразяването на смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства, съставът счете, че първоинстанционният съд правилно е отмерил размерите на основното наказание – лишаване от свобода.

Липсва обоснована възможност наказанието на подс. И. да бъде намалено, още повече до размер, позволяващ отлагането му по чл. 66 от НК. Исканията по жалбата не са съобразени с обективно съществуващите обстоятелства по чл. 54 ал. 2 от НК и тяхното значение при индивидуализацията на отговорността. На следващо място, подобно искане не съответства на интензитета на санкцията, необходима за постигане на целите на специалната превенция. Факт в живота на подсъдимия е, че именно в тези параметри е бил вече наказван, като предоставената възможност да понесе наказанието в условията на чл. 66 от НК не е съответствала на потребностите на личността му и не е реализирала целите по чл. 36 от НК.

Изолирането на подс. И. от обществото за определения от ВОС период се явява необходимо и достатъчно условие в съзнанието, навиците и нагласите му да протече решителна промяна към зачитане на законовия ред. В този продължителен срок в мястото за изтърпяване на наказанието с подсъдимия ще бъде проведена индивидуална работа по корекция и доизграждане на ценностната му система, осъзнаване на задълженията и отговорностите спрямо обществото, което и единствено би могло да гарантира пълноценното функциониране на личността му след изтърпяване на санкцията. Този период осигурява въздържането на подсъдимия от извършване на обществено нежелани прояви, гарантира и обществено предупредителното въздействие на наказанието.

4. В обсега вниманието на първоинстанционния съд при прилагане на императивната разпоредба на чл.343г от НК и определяне на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години и осем месеца, водещ аргумент е бил отсъствието на повлияване на подсъдимия от предходно такова наказание. За да постанови максимума, предвиден в чл.49 ал.2 НК, ВОС оценил, че две години подс. И. е бил лишен от право да управлява МПС. Действително, макар и фактически изтърпяно, наказанието не е изиграло никаква положителна роля спрямо подсъдимия. Аргумент от такъв характер се намира и в редицата административни санкции, налагани на подс. И. в периода 2014-2016г., които не са постигнали предназначението си  да поправят и превъзпитат водача на МПС към спазване на задълженията му за безопасно управление.

5. Според състава, чрез така определената съвкупност от наказания, в съответствие с критериите по чл. 57 ал. 2 от НК, би се постигнало комплексно въздействие върху подсъдимия и обществото за постигане на целите по чл. 36 от НК. Чрез така определените по вид, размер и начин на изтърпяване основна и кумулативна санкция се достига справедливо съответствие на извършеното.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

В хода на настоящото въззивно производство за изготвяне, представяне и защита на заключение по КПАТЕ, относима към повдигнатото спрямо подс. И. обвинение, бяха направени разноски в размер на 3 207, 25лв. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК предвид изхода на производството разноските следва да бъдат възложени на подсъдимия.

 

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК, чл. 338 от НПК, чл. 189 ал. 3 от НПК въззивният съд

 

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 37 от 01.06.2017 г., на Окръжен съд - гр. Варна, постановена по НОХД № 1525/2016 г., по описа на съда, като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ЧАСТТА, с която подсъдимият Б.Б.И. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 343 ал. 1 б. „в” от НК

-по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна, като вместо това ПРИЕМА, че деянието е извършено на главен път София – Варна,

-при нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, като го ПРИЗНАВА за невинен и оправдава в тази част на обвинението. 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

ОСЪЖДА подс. Б.Б.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 3 207, 25лв. в полза на ВСС по сметка на Апелативен съд гр. Варна.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :