Решение по дело №723/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 56
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20197100700723
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                               

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………./25.02.2020г., град Добрич

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                           

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА                      

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 723/2019 год.

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ОП “Паркинги и гаражи”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, пл. „Македония“ № 14, представлявано от Г.И.Г., против заповед за налагане на ПАМ № 485-ФК/29.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от него търговски обект – наказателен паркинг към община Добрич, находящ се в гр. Добрич, ул. „Простор“ № 12, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост, нарушение на основни принципи на административния процес и преследваните от закона цели. Сочи се, че заповедта съдържа бланкетни мотиви за необходимостта от налагане на мярката, както и за нейната продължителност, които се приравняват на липса на мотиви. Излагат се доводи за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Не се оспорва, че е извършено административно нарушение, но се твърди, че определеният срок на запечатване е несъпоставим с неговата тежест – неотчитане на незначителен приход поради допусната техническа  грешка на служителя и невъзможността му да я поправи. Сочи се, че дейността на обекта, предмет на ПАМ, е от изключително значение за общината и нейните жители, тъй като осигурява превенция на нарушенията по ЗДвП и подзаконовата нормативна уредба, поради което нефункционирането му за указания в заповедта срок ще доведе до значителни неудобства и вреди за град Добрич предвид лишаването на общината от възможността да се справи с нарушителите на ЗДвП. Счита се, че заповедта противоречи и на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като ПАМ е наложена преди да бъде издадено НП за същото нарушение, което лишава лицето от възможността да плати наложената му имуществена санкция и по този начин да бъде прекратена ПАМ. По тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед.     

Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл.186, ал.1 от ЗДДС и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, както и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Добричкият административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.11.2019 г. служители на НАП са извършили документална проверка на търговски обект – наказателен паркинг към община Добрич, находящ се в гр. Добрич, ул. „Простор“ № 12, стопанисван от ОП „Паркинги и гаражи“. При проверката след изведен КЛЕН е установено, че на 14.09.2019 г. не са издадени фискални касови бонове за освобождаване на 2 репатрирани автомобила на стойност съответно от 59, 00 лева и 74, 00 лева. Освобождаването на автомобилите е посочено в дневник – прошнурован, прономерован, в който се водят справки за репатрираните автомобили (№ на констативен протокол, дата, час на приемане на МПС, рег. № на МПС, дата, час на освобождаване на МПС, заплатена сума, трите имена на получателя на МПС, подпис на получателя). Резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол серия АА № 0354078/26.11.2019г., към който е приложено и фотокопие от страницата на дневника за репатрирани автомобили в обекта за 14.09.2019г. От тази страница е видно, че на 14.09.2019г. в 08, 48 часа и 10, 20 часа са освободени два репатрирани автомобила – автомобил марка Лада 1500 (без регистрационен номер) и автомобил марка Роувър с рег. № ТХ2471ХС срещу сумата съответно от 59 лева и 74 лева (или общо 133 лева).  

Въз основа на констатациите в протокола е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

Налагането на мярката е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че извършеното деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Изложено е, че ако не бъде приложената мярката, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Направен е извод за нуждата от извършване на промяна в организацията на дейността на обекта, за което е необходим определен срок.

Срокът на действие на мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, както и с оглед осигуряване защитата на обществения интерес чрез предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. При преценката за тежестта на нарушението са взети предвид вида и местонахождението на проверявания обект. Посочено е, че продължителността на срока е съобразена с принципа за съразмерност и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Заповедта е връчена на търговеца на 05.12.2019г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F530169 за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

По делото са приложени два констативни протокола с №000397/13.09.2019г. и №00000404/13.09.2019г., от които се установява, че на 13.09.2019г. процесните автомобили (Роувър и Лада 1500) са принудителни репатрирани на наказателния паркинг на община Добрич. Приложена е и извадка от дневник за отчитане № 19/13.09.-16.09.2019г., в която са отразени датата и часа на приемане и освобождаване на МПС от паркинга и заплатената за това сума. От представените към жалбата разпечатки от касовия апарат на наказателния паркинг се установява, че дневният оборот на обекта на 14.09.2019г. възлиза общо на сумата от 133 лева, като има издадени два касови бонове съответно за сумата от 100 лева – 2 пъти по 50 лева за репатриране на МПС (в 08, 45 часа) и 9, 00 лева – услуга синя зона (в 08, 46 часа). На 24.09.2019г. предприятието – жалбоподател в качеството си на работодател е изискало на основание чл.193, ал.1 от КТ писмени сведения от касиера на наказателния паркинг за извършено от него дисциплинарно наказание, изразяващо се в неиздаване на касов бон от служебен касов апарат при освобождаване на МПС – лек автомобил марка Роувър с рег. № ТХ2471ХС. Служителят е представил писмени сведения, в които е посочил, че при освобождаването на първия автомобил Лада 1500 (без регистрационен номер) по погрешка е маркирал два пъти репатриране за сумата от 100 лева вместо един път за сумата от 50 лева, както и по погрешка е маркирал 9, 00 лева за престой вместо 18, 00 лева за престой. Понеже било неработен ден (събота), нямало как да докладва за грешката и да сторнира маркираната сума. Затова не издал касов бон за следващия автомобил (марка Роувър, рег. № ТХ2571ХС), който е освободен в 10, 20 часа същия ден. На клиента маркирал само сумата от 24 лева за престой. А остатъкът от 50 лева за репатриране маркирал на предния бон по погрешка. На 01.10.2019г. директорът на предприятието – жалбоподател е издал заповед № 32, с която на основание чл.192, ал.1 и чл.186, чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ е наложил на служителя дисциплинарно наказание забележка” за това, че на 14.09.2019 г. при освобождаване на МПС – Роувър с рег. № ТХ2471ХС от наказателния паркинг не е връчил своевременно касов бон от служебния касов апарат.             

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно представената по делото заповед № ЗЦУ - ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.

Производството е образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" - неизпълнение на задължението за спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.

От събраните по делото доказателства е видно, че при извършена проверка от органите по приходите е установено извършено от предприятието нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство за извършена от него продажба на услуга, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба или имуществена санкция. За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая е безспорно установено, че на 14.09.2019 г. не са издадени от фискални касови бонове за освобождаване на 2 репатрирани автомобила на стойност съответно от 59, 00 лева и 74, 00 лева от работещия в обекта ЕКАФП. В подкрепа на това са не само съставеният по чл. 50, ал. 1 от ДОПК протокол и приложенията към него (клен, дневник за отчитане на репатрираните автомобили), но и представените от самия жалбоподател документи, в т.ч. и дисциплинарната преписка, в която по същество се съдържа частично признание на извършеното административно нарушение – неиздаване на касов бон за извършено плащане за освобождаване на един от автомобилите. Обстоятелството, че на 14.09.2019г. има отчетени общо 133 лева не променя извода, че е налице извършено административно нарушение. От доказателствата по делото се установява, че на този ден има издадени няколко касови бонове, но нито един от тях не е на стойността на извършените продажби на услуги.        

Съгласно чл. 186, ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В конкретната хипотеза са били налице всички предпоставки, посочени в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” – Варна, който в тези случаи действа в условията на обвързана компетентност, не е имал друга възможност освен да издаде процесната заповед.

Без правно значение са причините за неиздаването на касовия бон, както и дали има маркирани суми за процесните услуги преди или след тяхното извършване. От решаващо значение е само дали към момента на извършеното плащане има издаден фискален касов бон за неговата пълна стойност, което в случая не е така. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Нормата е императивна и изисква своевременно издаване и представяне на клиента на касов бон при получаване на плащането. В случая това не е станало – лицата са заплатили в брой извършените услуги (репатриране и престой), без да получат фискален касов бон за изплатените от тях суми от 59, 00 лева и 74, 00 лева, с което са нарушени условията на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3 от Наредбата. Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба в съответствие с чл. 25, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, както правилно е преценил и административният орган. 

Наложената ПАМ е в съответствие и с целта на закона - за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на заповедта предприятието не е преустановило дейността си, т.е. съществува възможност за извършване на друго правонарушение, свързано с неиздаването на документ за извършено плащане.

Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Така определеният срок е под средния в закона размер и е съразмерен на извършеното нарушение. Продължителността му е съобразена с превантивния и дисциплиниращ ефект на мярката, както и с характера на нарушението, с което се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. При определянето на продължителността на срока са взети предвид вида и местоложението на търговския обект, както и характера на дейността на предприятието, които с оглед на така констатираната незаконосъобразна практика предполагат укриване на значителен оборот. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че определеният срок на запечатване е несъпоставим с тежестта на нарушението – неотчитането на незначителен приход поради допусната техническа грешка на служителя и невъзможността му да я поправи, защото нито неотчетеният приход е незначителен, нито допуснатата грешка не е непоправима.  Обстоятелството, че денят е бил неработен (събота), не оневинява извършителя на нарушението, нито прави невъзможна сторно операцията. Действително част от сумите за деня са били маркирани на касовия апарат, но това не е повлияло на правилността на преценката на органа относно срока на действие на акта. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че продължителността на мярката е несъизмерима с преследваната цел, тъй като нефункционирането на обекта за определения в заповедта срок ще доведе за значителни вреди за общината предвид лишаването й от възможността да се справи с нарушителите на ЗДвП с оглед на вида и характера на търговския обект, предмет на ПАМ. Предназначението на обекта за наказателен паркинг не може да обуслови извод за прекомерност на мярката по смисъла на чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК. Преследваната с него превенция на нарушенията по ЗДвП не оправдава налагането на по-кратък срок на мярката, нито настъпването на по-големи по размер (предполагаеми) вреди. Няма обективна пречка дейността по принудително отстраняване на неправилно паркирали МПС на територията на гр.Добрич да се осъществява на друг охраняем паркинг, поради което не може да се приеме, че със затварянето на обекта за срок от 14 дни се засягат законни права и интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Изложените в заповедта съображения отговарят на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 ЗДДС и са достатъчни, за да може да се извърши проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, включително и за съответствието му с целта на закона.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че процесната мярка е незаконосъобразна, тъй като е наложена при липса на издадено НП по ЗАНН, което лишава лицето от възможността да плати наложената му имуществена санкция и по този начин да бъде прекратена ПАМ. При констатирано нарушение съгласно чл.186 от ЗДДС органите са длъжни да наложат ПАМ и това задължение е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции по реда на ЗАНН. Законодателят не е установил взаимовръзка между административното наказание и налагането на принудителна административна мярка за извършеното нарушение по чл.118 от ЗДДС. Фактическото основание за налагане на принудителната административна мярка не е приключилото административнонаказателно производство или изобщо наличието на такова, а самото административно нарушение, което в случая е безспорно установено.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. 

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146, т.1-5 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОП “Паркинги и гаражи”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, пл. „Македония“ № 14, представлявано от Г.И.Г., против заповед за налагане на ПАМ № 485-ФК/29.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.  

ОСЪЖДА ОП “Паркинги и гаражи”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, пл. „Македония“ № 14, представлявано от Г.И.Г., да заплати на ТД на НАП - Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Административен съдия: