Р Е Ш Е Н И Е
791/5.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На
втори октомври през две хиляди и
дванадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар:
Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД
№ 765 по описа на ШРС за 2012 год.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от Г.Х.Д. , с ЕГН **********,***, представляван от адв. Шкойнова при ШАК, срещу И.С.Д.
, с ЕГН **********.
Ищецът Г.Х.Д.,
с ЕГН **********, твърди, че с ответницата
– И.С.Д. , с ЕГН ********** сключили граждански брак на 23.11.1996г год.
Заживели в жилище лична собственост на ищеца
придобито преди брака от него, със задължение за издръжка
и гледане към родителите му. От брака си имали родено едно
дете – ГГ Д. с ЕГН**********. Семейните
им отношения не протичали нормално, поради
тежкия характер на ответницата, която според твърденията на ищеца,
отправяла обиди и цинични думи към него
в присъствие на детето и родителите му. Твърди, че ответницата злоупотребява с
алкохол в резултат на което посяга да бие ищеца, да чупи и хвърля вещи, да отправя обидни думи и към родителите му.
Сочи, че в началото на месец март 2012г ответницата е предизвикала отново
скандал в пияно състояние, при което
дори се наложило родителите му да
извикат полиция, като проявата на агресия продължила и пред полицейските
служители .Твърди и за други случаи на проява на агресия от нейна страна. В
молбата се изтъква, че ищеца и ответницата отдавна не живеят като
семейство и не поддържат интимен
контакт, нямат и общ семеен бюджет. Сочи, че тя не се интересува от живота на
дъщеря им , която е свидетел на скандалите и се намира в сложна възраст, както
и че се прибира късно и поддържа контакт
със приятеля си Красимир извън
нормалните приятелски отношения.
Заявява, че в брачните им отношения е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство поради което бракът следва да бъде прекратен
.
Моли съда да постанови решение, по силата на което:
да прекрати гражданския брак между тях, като приеме, че вина за това има
само ответницата; да предостави упражняването на родителските права
върху малолетното дете Г Г Д. с ЕГН********** на бащата ; на майката да бъде
определен режим на лични контакти с детето;
да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето,
чрез неговия баща и законен представител
в размер на 120 лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба; моли да възстанови предбрачното име на ответницата - А; моли семейното жилище да
бъде предоставено за ползване на него и да бъде осъдена ответницата да заплати съдебните и деловодни разноските по делото .
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответницата, лично, като в законоустановения
едномесечен срок от нейна страна е бил
депозиран писмен отговор.
Едновременно с отговора от страна на ответницата по
първоначалния иск е предявен и насрещен иск.
В отговора ответницата заявява, че е съгласна с искането за развод. Оспорва изложената от
ищеца фактическа обстановка, като отрича изцяло твърденията, че разстройството
на брака се дължи на нейно виновно поведение . В същото време излага, че вина
за разстройството на брака има ищеца
поради факта, че прекалено много се влияе от
родителите си , а те никога не са имали добро чувство към нея. Заявява, че недоволството към нея се
увеличило поради все по малкото свободно време което има тъй като е започнала
да учи задочно. Отношенията между съпрузите се влошили особено много след като
съпругът останал без работа и факта, че тя работи и учи го дразнел и
предизвиквал агресия срещу нея.
Признава, че по повод скандалите в дома
им е идвала полиция . Сочи, че свидетел на непристойните сцени е била 13 годишната
им дъщеря .
Предявява насрещен иск, с който моли съда да
постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак, като
приеме, че изключителна вина за това има ищеца, да предостави упражняването на
родителските права върху малолетното дете Г Г Д. с ЕГН********** на нея –
нейната майка, да определи
местоживеенето на детето при майката в
квартирата й на адрес Шумен ул. № 31Б; да определи режим на лични контакти на
бащата с детето -всяка първа и
трета неделя от месеца от 9,00 до 13,00часа ; да осъди ищеца да
заплаща ежемесечна издръжка на детето, в размер на 120 лева, считано от датата
на постановяване на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
или закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване правото на издръжка, моли да бъде възстановено предбрачното й име
А, и да й бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
На ищеца по първоначалния иск са били изпратени
препис от насрещния иск, отговора на ответницата и приложените към тях
доказателства. В срока за отговор от името на ищеца по първоначалния иск е
депозиран отговор на насрещния иск, в който излага, че счита насрещния иск за допустим.
Оспорва
твърденията на ответницата и ищца по насрещния иск, като поддържа изложеното в
исковата си молба по първоначалния иск. Оспорва изцяло твърдението на
ответницата и ищца по насрещния иск, че е налице упражняване на психически
тормоз от страна на ищеца, твърди, че напротив такъв тормоз е упражняван от
ответницата към него и родителите му.
Излага, че поддържа искането си за упражняване на родителски права върху
роденото от брака дете Г Г Дс ЕГН********** , като изразява готовност да зачете
желанието на детето при кого от родителите
си желае да живее. При условие на евентуалност в случай, че упражняването на
родителските права се предоставят на майката, прави искане за определяне на разширен режим на контакти с детето – всяка
първа и трета седмица от месеца от 8 ч в събота и до 19,00часа в неделя с преспиване
и 1 месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Относно издръжката на детето в случай, че
упражняването на род. права се предостави на
майката, ищецът по първоначалната ИМ и ответник по насрещната, заявява, че ще плаща издръжка от 80 лв, тъй като е безработен. По отношение
ползването на семейното жилище, моли същото да бъде предоставено на него, тъй
като ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещният го е напуснала.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител – адв. Шкойнова
от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.
В съдебно заседание ответницата
се явява лично и с упълномощен представител – адв. Елена Христофорова от ШАК, като поддържат
предявените насрещни искове и молят същите да бъдат уважени.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът и ответницата сключили граждански брак на
23.11.96 год., за което бил издаден Акт за граждански брак № 468 от 23.11.1996
год. От брака си имали родено едно дете – ГГ Д., родена на *** год.
След сключване на гражданския брак двамата заживели
в дома на ищеца, имот който той е
придобил ¾ части преди брака срещу задължение за гледане и издръжка на
родителите си, а ¼ е придобил по силата на дарение от родителите му по
време на брака/през 2006г/.
Първоначално
семейството живеело добре в дома, заедно със възрастните родители на ищеца.
Семейството нямало приятелски кръг и рядко в дома идвали гости. От известно време съпругата започнала често да
води свои приятели в дома, да се черпят с алкохол, което не било приемано
особено добре от възрастните родители и
от ищеца. Отношенията им се влошили повече и поради обстоятелството, че ищеца
останал без работа. Приятелските почерпки на съпругата и нейните приятели водели
до прекомерна консумация на алкохол от ответницата, в резултат на което възниквали скандали между нея и съпругът й.
Тя отправяла обиди и псувни, както към
него така и родителите му, хвърляла вещи, посягала и да ги удря. Свидетел на скандалите ставала
дъщерята на съпрузите – Г Г Д.. В някои от случаите се налагало да бъде викана
дори полиция. Лошите отношения отдалечили съпрузите, които престанали да живеят
като семейство, изчезнала емоционалната привързаност и разбирателство, нямали общ бюджет. По повод
психическия и физически тормоз от ответницата, съпругът и неговите родители
депозирали молба в ШРС в резултат на което е образувано гр.д. № 733/2012 но ШРС за домашно насилие.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание
на свидетелите ДХХ, ХД.Х. ,свидетелите ИСИ и св. К В С, както и на детето Г ГД., изслушано в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК; на приетите
като писмени доказателства по делото: Удостоверение за сключен граждански брак
от №068912/96 год.-оригинал, Копие на дубликат на Удостоверение за раждане
№1005 от 14.10.98г год; Копие на
Нотариален акт № 164 том IV ,н.д.№ 1059/92г на ШРС ; Копие от
предупредителен протокол от 04.03.12г;
протокол на РУП с дата 03.03.12; копие от карта за регистрация в Бюро по труда
Шумен ;Удостоверение изх. № У Д 000897/26.03.12г ; Заповед за прекратяване
на трудово правоотношение и
разпореждане № 271-00-420-1 от 28.02.12г
и Вносна бележка от 07.03.12г год,
Епикриза на детето Г Г Д. с ЕГН**********;
служебна бележка от Дом за възрастни с умствена изостаналост с. Лозево ,община
Шумен ; Договор за наем на недвижим имот Експертни решение № 0821 от 03.04.09г
. ,социален доклад изх.№ЗД-11/0116 от 16.03.2012 год., гр.д. № 733/2012 на ШРС, бележки за платен наем за месеците от април до месец август 2012г .
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че брака между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен.
Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла.
От материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелите Д Х Х, ХД.Х.
се установява, че ответницата в последно време
е започнала да пие алкохол и е
ставала причина за чести скандали
в семейството, отправяла обиди и псувни, както към ищеца така и към родителите му, хвърляла вещи, посягала и
да ги удря, като св. Х. е бил пряк свидетел и потърпевш на
скандалите. В подкрепа на този извод е и приложеното по делото гр.д. № 733/2012 но ШРС за домашно насилие по което е издадена заповед по силата на която ответницата И.С.Д. , с ЕГН ********** следва
да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо ищеца по настоящото дело и възрастните му родители.
Свидетелката Д Х Х в съдебно заседание заявява, че
ответницата е обиждала и псувала възрастните родители на ищеца ,
гонила ги е от стаята им, не им е давала да си готвят в кухнята, налитала да ги
бие. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д ХХ, Х Д.Х.. Показанията и на
двамата са еднопосочни и кореспондират,
както помежду си, а така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което съдът намира, че същите са обективни и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
Показанията на св. И и св. С съдът кредитира в
частта относно обстоятелствата свързани със
жилището което е наела за да живее ответницата. Не кредитира показанията на св. И в
останалата им част, тъй като същият не е бил очевидец на скандалите между
съпрузите. Показанията на св. С в останалата им част, съдът не кредитира доколкото съществуват индиции за пристрастност на свидетеля на емоционална основа с ответницата.
От изложеното може да се направи категоричния извод,
че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е
изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната
връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето
вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между
съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи
на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот и за
отглеждане и възпитание на детето. Налице е разпадане на връзките между двамата
съпрузи – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не
желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба и насрещната такава се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
В настоящия случай съдът счита, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата И.С.Д.. От
материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелите Х. и Х, се установява, че ответницата често е
упражнявала психически, а и физически тормоз над ищеца и неговите родители,
свидетел на което е ставало детето. В подкрепа на изложеното е и приложеното
като писмено доказателство по делото гр.д. № 733/2012 на ШРС за домашно насилие. От страна на
ответницата не са представени никакви доказателства, които да оборват или да
поставят под съмнение така установената по-горе и приета от настоящия състав
фактическа обстановка. В същото време настоящия състав намира, че не се
представиха доказателства от които да
бъде направен категоричен извод за конкретно и виновно поведение на ищеца спрямо ответницата,
водещи евентуално до извод
за еднакъв принос на двамата за разстройството на брака им.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на
съпрузите дете –дъщеря Г е на 13 години, т.е. не е навършила пълнолетие,
съдът намира, че с решението си следва да се произнесе по въпросите относно
упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето на
детето и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че претенции в същата насока са направени и от двете страни по
делото, съответно в исковата молба и в отговора на исковата молба, респективно
в предявения насрещен иск.
При преценка на въпроса за упражняването на
родителските права върху роденото от
брака дете съдът съобрази
обстоятелството, че видно от разпита на Г Г Д. тя заявява, че желае да живее в дома баща си . В
същото време, следва да бъде отчетен факта, че бащата живее в собствено жилище.
В отглеждането и възпитанието на детето, ищеца разчита на подкрепата на своите родители.
Въпреки, че по време на делото той не се
намира в трудовоправни отношения, видно от представеното по делото копие от разпореждане № 271-00-420-1 от
28.02.12г, същият има отпуснато обезщетение за безработица дневно по
10,67лв .
При преценка на въпроса относно родителските права
по отношение на детето, съдът взе предвид обстоятелството, че към настоящия
момент майката, живее в жилище, наето под наем, в което обитава преходна стая .
Както става ясно от изготвения по делото социален доклад, майката към настоящия
момент няма подходящи условия за отглеждане на детето, а от разпита на самото дете се установява ,
че не желае да живее в жилището в което
живее в момента майката. Съдът съобрази
и обстоятелството, че детето Г Г Д. която
е на 13 години, е на една деликатна и сложна възраст, свикнала е с обстановката в която живее в дома на баща си и се е приспособила към нея и всяка една
рязка промяна в начина й на живот към
този момент , обкръжаващата я среда и кръга на лицата, с които съжителства, би
създала у нея ненужен стрес и би повлияла негативно на нейното психическо и
физическо развитие. Съдът съобрази и наличните по делото данни, които се
установяват от разпита на свидетелите, че майката често злоупотребява с алкохол, което
обстоятелство, би могло да създаде риск
за сигурността на детето, в случай, че живее съвместно с нея. С оглед на всичко
гореизложено, настоящият състав намира за справедливо и съответстващо на
интересите на детето родителските права
върху него да бъдат предоставени на
бащата, да бъде определено местоживеене на детето при него, а на майката да бъде определен
подходящ режим на лични контакти.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че контакта с майката е нужен и необходим за правилно възпитание и израстване на детето Г.
В тази връзка съдът намира, че на ответницата по първоначалния иск следва да
бъде определен режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите
дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът
съобрази възрастта на детето Г, обичайно необходимото за деца на същата
възраст, нуждата от средства за храна,
облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за ежедневно посещение на училище, доходите на родителите й и обстоятелството,
че и двамата са в трудоспособна възраст.
От
материалите по делото и по-специално от приложените като писмени доказателства
разпореждане № 271-00-420-1 от 28.02.12г се установява, че ищецът от месец
февруари 2012 год. получава обезщетение
за безработица от РУ „Социално
осигуряване” по 10,67 лева дневно. Ответницата по първоначалния иск и ищца по
насрещния, видно от материалите по делото и от изготвения социален доклад, към
настоящия момент работи като медицинска сестра в Дом за възрастни хора с увреждания с.Лозево общ .Шумен и получава средно месечно възнаграждение в размер на 478лв ,
видно от представената служебна
бележка № 137 от 06.04.12 от Дом за
възрастни хора с умствена изостаналост
с.Лозево .
Поради изложеното, съобразявайки
разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно
която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на родители, съдът намира, че ежемесечната
издръжка по отношение на детето Г следва
да бъде в общ размер на 150 лева .
Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата. Имайки предвид
изложеното относно доходите на ответницата, липсата на други задължения и
доказани разходи от нейна страна, съдът намира, че същата следва да участва в
издръжката със сумата в размер на 100
лева, който размер е съобразен с възможностите й и няма да затрудни нейната
собствена издръжка, а и съвпада с размера, поискан от страна на ищеца в
исковата молба. Останалата част от издръжката в размер на 50 лева, следва да се
поеме от бащата, който ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието й. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №300 от
10.11.2011 год. от 01.05.2012 год. е определен размер на минималната месечна
работна заплата за страната в размер на 290 лева. Така определеният размер на издръжката е
дължим, считано от датата на постановяване на съдебното решение , ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 30-число на текущия
месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на
издръжка.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище, е собственост на ищеца. Ответницата го е напуснала и в
насрещната искова молба изрично заявява, че няма претенции относно неговото
ползване. Поради изложеното съдът намира, че семейното жилище, следва да бъде
предоставено за ползване на ищеца, който и понастоящем живее в него, заедно с
детето.
Досежно фамилното име на ответницата, съдът
съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела
фамилното име Д., а в настоящото производство прави искане да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име А. При преценка на този въпрос съдът взе
предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване
на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил
фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното
фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг,
дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради
изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ищеца за промяна на фамилното име на
ответницата и искане на ответницата, че желае след развода да
възстанови предбрачното си фамилно име Асланова, то настоящия състав намира, че
искането в тази насока следва да бъде уважено.
Доколкото никоя от страните не изразява претенции
за изплащане на издръжка помежду си, съдът намира, че не следва да се произнася
по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид
представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждане на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер
на 25 лева, а при завеждане на насрещния иск – ответницата е заплатила също 25 лева,
то същите не дължат заплащане на допълнителна държавна такса. В този смисъл
съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните
разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответницата И.С.Д.,
доколкото съдът е приел с решението, че именно тя има вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. В
същото време тя следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса върху тригодишните платежи на определения размер на издръжката в размер на 72
лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата И.С.Д.,
с оглед изхода от делото следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 525 лева, включващи
адвокатско възнаграждение и съдебни такси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.Х.Д. , с ЕГН **********,*** и И.С.Д. , с ЕГН **********,***-Б,
сключен с Акт за граждански брак №468/23.11.1996 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има И.С.Д..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху детето Г Г Д., родена на ***
год. на бащата Г.Х.Д. , с ЕГН **********,
като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
майката И.С.Д. с ЕГН **********, всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Г Г Д., родена на *** при нейния баща Г.Х.Д.
, с ЕГН ********** *** .
ОСЪЖДА И.С.Д. , с
ЕГН **********,***-Б, да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря чрез нейния баща и законен представител Г.Х.Д. , с ЕГН **********, издръжка в размер на 100 /сто / лева месечно, считано от
датата на постановяване на съдебното решение, до настъпване на законни причини,
изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, платима до тридесето число от месеца, за който се
отнася.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Шумен ,ул.””№33
вх.А,ет.2 ап.6 на мъжа Г.Х.Д. , като
констатира, че жената И.С.Д. , с ЕГН **********
го е напуснала.
След прекратяване на брака И.С.Д. , с ЕГН ********** възстановява предбрачното си фамилно име А
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на
50 /петдесет/ лева, която е заплатена от страните изцяло.
ОСЪЖДА И.С.Д. , с ЕГН ********** да заплати по сметка на
ШРС сумата от 72 лева /седемдесет и два
лв/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка.
ОСЪЖДА И.С.Д. , с ЕГН ********** да заплати на ищеца по първоначалния иск Г.Х.Д. сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/
лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: