РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Перник, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500487 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 598/09.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 523/2023г. по описа на
РС Перник, М. З. С. е осъден на основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, да заплаща
на своето ненавършило пълнолетие дете - Н. М. С., чрез неговата майка и законен
представител В. Г. Д., издръжка в размер на 195.00 лв. /сто деветдесет и пет лева/
месечно, считано от 15.02.2022 г. до настъпване на обстоятелства, представляващи
основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от дата на подаване на исковата молба – 15.02.2023 г.
до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 300 лв., като неоснователен. Ответникът М. З. С. е осъден
също на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Перник,
в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 280.80 лв. /двеста и осемдесет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и
сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение на назначения на ответника особен представител.
С въззивна жалба вх.№ 12450/12.06.2023г. и въззивна жалба с вх.№
12541/13.06.2023г., подадени от назначения особен представител на ответника адв. М.
К., се оспорва постановеното първоинстанционно решение като неправилно,
1
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се също, че същото е и необосновано. Твърди още, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявени искови претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна не е подаден отговор на
въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С подадената въззивна жалба не е направено искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266,
ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния
съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не
възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. К.- особен представител заявява,
че подържа подадената въззивна жалба, както и представените становища и молби.
Претендират възнаграждение за особен представител.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез адв. В.А. оспорва въззивната
жалба и моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Настоящият състав на Пернишки окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от ГПК, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че В. Г. Д. и ответникът М. З. С. са родители на
малолетната Н. М. С.. Сочи се, че считано от две години назад от подаване на исковата
молба, ответникът не живее в дома, в който се отглежда детето. Твърди се, че само
майката полага грижи за Н. и поема цялата издръжка за отглеждането й. Излага, че с
оглед възрастта на детето, се нуждае от средства за храна, облекло, учебни пособия. В.
Д. излага още, че е с призната намалена работоспособност, поради което месечният и
доход е в размер на 350 лева.
От изслушания пред първоинстанционният съд социален работник при ДСП –
Перник – Л.В. С., се установява, че семейството е познато в Дирекция „Социално
подпомагане“, тъй като майката има дете със специални потребности, което се
отглежда от нея и във връзка с това често общува със социалните работници.
Установява се, че действително през исковия период бащата на Н. не е живял с
майката и детето и не е предоставял издръжка за отглеждането му.
Не е спорно между страните, че същите са родители на малолетното дете Н. М.
С..
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд - Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в
2
настоящия съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот. СК не съдържа други
ограничения или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката –
в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1. С ПМС № 286/21.09.2022 г.
е определен праг на бедност за 2023 г. в размер на 504 лева месечно за страната. От
този размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете,
съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ,
бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено,
духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че
родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности
условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията
задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите
първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите
умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на
развитие на детето.
Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не
може да служи, като база за определяне на количеството средства, нужни на едно дете,
тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на
детето, все пак е минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява размерът на
получаваните от ответника доходи, но независимо от липсата на регистрирани трудови
правоотношения, бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности.
Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на
нормалните за възрастта на детето разходи. Детето Н. М. С. е на *** години към датата
на подаване на исковата молба, а на *** към настоящия момент. За да определи
размера на месечната издръжка за детето първоинстанционният съд е извършил
преценка на потребностите съобразно неговата възраст от средства за прехрана,
облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи
от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.
Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката.
При така преценените потребности на детето и възможностите на
страните, съдът е определил издръжка платима от бащата в размер на 195 лева
месечно, което е в минимален размер.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира
издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне
3
размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава. Възможността да
се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди
предявяване на иска за определяне на издръжка.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил
заплащането на издръжка в минимален размер, считано от 15.02.2022 г. до настъпване
на обстоятелства, представляващи основание за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дата на подаване
на исковата молба – 15.02.2023 г. до окончателното плащане, което води до
неоснователност на подадената от ответника, чрез неговия особен представител
въззивна жалба.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна се следват сторените пред
въззивната инстанция разноски, но не са представени доказателства уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева да е действително заплатено. Видно
от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № ***, е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, но в полетата „начин и срок на
плащане“ и „платена сума“ не е извършено отбелязване сумата да е платена в брой или
по банков път, като полетата са останали не попълнени. Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. признава като доказателства за плащане в
брой уговорката в договор за правна защита и съдействие, но се предполага, че
договорът има съответна дата и посочен начин на плащане в брой, а в случая в
представения договор няма данни сумата да е заплатена, поради което и с оглед
липсата на доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение съдът не присъжда същото.
На основани чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС Перник следва да се присъди държавна такса в размер на 140,40 лева и за
изплатено адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника в размер
на 250.00 лв., дължими от ответника.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598/09.06.2023 г., постановено по гр. д. №
523/2023 г., по описа на РС - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. З. С., ЕГН ********** от *** да
заплати по сметка на Окръжен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт
сумата от 140.40 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и
сумата от 250.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на
назначения на ответника особен представител.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5