Р Е
Ш Е Н
И Е № 1449
гр.Сливен, 11.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1626 по описа
за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предмет на производството са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, която била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК – правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че с договор за
потребителски заем CREX-13778632/
26.08.2016г., ищцовото дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,,
клон България отпуснало паричен кредит в
размер на 582,83 лв. Сумата била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора,
с което ищецът изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума
ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Сочи, че за ответника възникнало задължение да погаси заема
на 24 месечни вноски- всяка по 34,60 лв., които съставлявали главницата по
заема, ведно с оскъпяването, съгл. годишния процент на разходите 39,98 %, посочен
в параметрите по договора.
Твърди, че
ответника преустановил плащането на вноските по кредита на 20.10.2016г., като
към тази дата били погасени 0 месечни вноски.
Сочи, че на
основание чл. 5 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 680,24 лв.,
представляващ оставащите 24 бр. погасителни вноски към 20.11.2016г., към която
дата станал изискуем целия размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят
не изпълнил задължението си. Сочи, че
кредитора изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането
си за изискуемо. Паканата била изпратена на адреса, деклариран от длъжника в
договора и съгл.чл.10 от същия всички изявления на кредитора се считали узнати
от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
Алтернативно
счита всички претенции за дължими, на основание изтичане и падежиране на
последната погасителна вноска по съставения погасителен план, която била на 20.09.2018г. или към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, по кредита била изтекла и последната
падежна дата, въз основа на което вземането се счита за исикуемо.
Твърди се
още, че ответника дължал обезщетение за забава в размер на 58,68 лв. за периода от настъпване на изискумостта на
кредита - 20.11.2016г. до 12.10.2018г.
Към
настоящия момент ответникът дължал на дружеството ищец следните суми: Главница
– 582,83 лв.; Възнаградителна лихва – 97,41лв; Законна лихва за забава – 58,68
лв. или общо 738,92 лв.
Ищецът
твърди, че подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК и по образуваното чгд № 5783/2018г. на СлРС била
издадена Заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК –
оббстоятелство обусловило депозирането на искова молба.
От съда се иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество сума в размер
582,83 лв.- главница по договор за кредит от 26.08.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г. до окончателното изплащане;
97,41 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2016г. до 20.09.2018г.; 58,68лв.- обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода 20.11.2016г. до 12.10.2018г.
Претендират се разноските, както
от заповедното производство, така и за настоящото исково.
В срока по чл.131 ГПК от
ответната страна е постъпил писмен отговор, чрез назначен особен представител
на ответника. С него се оспорват претенциите, като неоснователни. Оспорва се
твърдението на ищеца, че сумата предмет на договора била предадена, тъй като
никъде в договора не било упоменато от кой момент сумата по договора се смятала
за усвоена.
Иска се от
съда отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Въз
основа на доказателствената съвкупност по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На
26.08.2016г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД гр.София, като кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за револвилащ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 13778632. Кредитът, видно от договора бил
отпуснат за закупуването на стока, а именно смартфон Самсунг А5 на стойност 499 лв.. Наред с този договор бил сключен
застрахователен договор между „Кардиф-Животозастраховане, клон България” и „Кардиф-Общо
застраховане, клон България” гр.София и
ответника за защита на плащанията на кредитополучателите
по „Джет кредит” и защита на плащанията по кредитни карти, отпуснати от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр.София. Размерът на застрахователната премия по тази
застраховка бил 83,83 лв. и така размерът на кредита на ответника станал 582,83
лв. Срокът на договора за кредит бил 24 месеца, с месечна вноска в размер на 34,60
лв., платими на 24 бр. вноски, като първата падежна дата била на 20.10.2016г.,
а последната дата с падеж на 20.09.2018г. Ответникът е получил и подписал
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 26.08.2016г.
Издадено
е уведомително писмо от кредитодателя до Технополис България ЕАД, от където е закупена стоката,
предмет на кредита, както и подписана от ответника декларация съгласие за
обработване на личните му данни. Издаден е и служебен бон на 26.08.2016г. за
закупения смартфон Самсунг
А5 на стойност 499 лв.
Установява
се от справка в търговския регистър, който е публичен, както и от представените
по делото писмени документи /л.6-11/, че дружеството кредитодател
към момента е заличен търговец, тъй като било преобразувано, чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала
му „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А-Франция /правоприемник/, което извършва
дейността си в страната ни, чрез ищцовото дружество,
като негов клон, т.е. клон на чуждестранен търговец - „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон
България.
Установява
се от справка, изготвена от ищцовото дружество – л.36-37
от делото, че по кредита има постъпили плащания в размер на 203,80 лв.
На
ответника на 18.04.2017г. била връчена
покана, с която ищцовото дружество обявило
кредита за предсрочно изискуем.
На
26.10.2018г. ищецът депозирал пред СлРС заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Било
образувано ч.гр.д.№ 5783/2018г. на СлРС и издадена
заповед за изпълнение № 3502/05.11.2018г., с която било разпоредено ответника,
като длъжник да заплати на заявителя сума в размер на 582,83 лв. главница по
договор за потребителски заем от 26.08.2016г., възнаградителна
лихва в размер на 97,41 лв. за периода 20.10.2016г. – 20.09.2018г., мораторна лихва в размер на 58,68 лв. за периода 20.11.2016г.-
12.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г.
до окончателното изплащане и разноски в размер на 75 лв. Тъй като в това
производство заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК били дадени указания от заповедния съд за предявяване на установителен иск, предмет на настоящото разглеждане.
В
хода на исковия процес е допусната, назначена, съответно изготвена, изслушана и
приета съдебно икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице в
счетоводството на ищеца било отразено плащане, като превода бил отразен като
извършен на 29.08.2016г. Кредитът бил усвоен, чрез покупката на мобилен смартфон Самсунг Галакси А5 на стойност 499 лв. и отразено плащането да е
извършено чрез кредитна карта BNP Paribas Personal Finance. По кредита ответникът
платил сума в общ размер на 203,80 лв., но тя била отнесена за покриване на
възнаградителни и мораторни лихви и към момента на депозиране на заявлението по
реда на чл.410 ГПК задължението било следното: 582,83 лв. главница,
възнаградителна лихва 97,41 лв. и законна лихва в размер на 58,58 лв.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и
неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, тъй
като същото разполага с необходимите знания и умения в съответната област и
като неоспорено от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е
допустим, доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
В процеса се установи, че
ответника, макар и да е заплатил сума в общ размер на 203,80 лв., тя не била
достатъчна за покриване на главница по
договора дори и за една вноска или налице е неизпълнение за изплащането на две
или повече месечни вноски, при което условие настъпва предсрочна изискуемост на цялото задължение-арг.
от чл.3 от условия по договора. Правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно
изискуем в целия му размер е осъществено чрез връчване на покана на длъжника за
това на 18.04.2017г. Междувпрочем това не е от
значение в настоящия казус, тъй като заявлението по чл.410 ГПК е депозирано в
съда след настъпване падежа и на последната вноска или кредита е станал
изискуем в пълен размер след 20.09.2018г., а заявлението е депозирано в съда
месец след тази дата- 26.10.2018г. Ето защо съдът следва да уважи искът за
главница в пълен размер, както и този за възнаградителна
лихва и то за исковия период, който е следващ датата на настъпването на
предсрочната изискуемост.
Що се касае до иска за
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение /мораторната
лихва/, искът се явява частично основателен, а именно до размера на 58,58 лв.,
установен от вещото лице, като следва да бъде отхвърлен над този размер до
пълния предявен от 58,68 лв. /разлика от 0,10 лв./.
По правилата на процеса
ответникът бива осъден да заплати на ищцовото
дружество деловодните разноски, сторени в заповедното производство в размер на
75 лв. / 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, както и тези сторени в настоящия исков процес в размер на 875
лв. /125 лв. д.т., 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 450 лв. депозит за особен представител и 200 лв. депозит за
вещо лице/ или деловодни разноски в общ размер на 950 лв. Съдът съобрази, че отхвърлителната
част от исковите претенции е с незначителен размер, а именно от 0,10 ст.,
поради което счита, че деловодните разноски следва да бъдат в пълен размер.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 ГПК в отношенията между страните, че К.А.И., ЕГН: ********** ***
ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон
България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Димитър Димитров сума
в размер на 582,83 лв. /петстотин осемдесет
и два лева и 0,83 ст./, главница по договор за потребителски заем CREX-13778632 от 26.08.2016г., 97,41 лв. / деветдесет и седем лева и 0,41
ст./, възнаградителна лихва за периода
20.10.2016г. – 20.09.2018г., 58,58 лв.
/петдесет и осем лева и 0,58 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение за периода 20.11.2016г.- 12.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г. до окончателното изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ
искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД над уважената
част от 58,58 лв. /петдесет и осем лева и 0,58 ст./ до пълния предявен размер
от 58,68 лв. /петдесет и осем лева и 0,68 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К.А.И., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон
България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Димитър Димитров, сума в размер на 950 лв. /
деветстотин и петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: