№ 332
гр. Плевен, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500585 по описа за 2021 година
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 532/09.06.2021 г. по гр. д. № 423/2021 г. Плевенският районен
съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от ищеца М.
М. Г. против Прокуратурата на РБ обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 8 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020
г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната лихва, считано от
13.07.2020 г. до окончателното й изплащане;
иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020
1
г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната лихва, считано от
13.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М. Г.,
който чрез пълномощника си адвокат П.П. от ПлАК го обжалва в
законоустановения срок пред Плевенски окръжен съд като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се обсъждат подробно
събраните доказателства относно незаконното обвинение и се прави извод, че
отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ е безспорно установена по делото, поради
което на въззивника следва да бъдат присъдени обезщетения за претърпените
неимуществени и имуществени вреди. По отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди се цитира практика на ВКС и се
поддържа, че съгласно установената практика на ВКС фактът на незаконното
обвинение е достатъчен да се индицира, че подсъдимият е претърпял вреди. В
жалбата се обсъждат показанията на свидетеля К.М. Г. и се прави извод, че от
тези гласни доказателства безспорно се установява обема на претърпените от
въззивника неимуществени вреди. Поддържа се, че по отношение на
въззивника е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която независимо,
че е най-леката предвидена в закона е довела до съществени ограничения на
основните му права, т.к. е трябвало да бъде на постоянно разположение на
органите на разследването, не е имал възможност да напуска
местожителството си без разрешение на съответния орган и тези вреди са
пряка последица от незаконното обвинение. Поддържа се, че от
представените по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол
безспорно се установяват претърпените от въззивника имуществени вреди в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. в полза
на адвокат П.П.. В заключение се моли въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени решението на районния съд и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ал. 1 от ЗА за двете съдебни инстанции поради оказана безплатна
правна помощ от адвокат П. в полза на въззивника. С въззивната жалба не се
правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Прокуратурата на РБ, депозирана чрез младши прокурор Е.П., в който
2
се оспорва основателността на жалбата.
В о.с.з. въззивникът не се явява лично, но чрез пълномощника си адвокат
П.П. от ПлАК поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на
разноските по чл. 38 от ЗА.
Въззиваемата Прокуратура на РБ чрез прокурор в ОП - Плевен А.Б.
поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба със становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Плевенският районен съд е сезиран с искова молба /ИМ/ от М. М. Г., с
която против Прокуратурата на РБ са предявени обективно съединени искове,
както следва:
иск за сумата от 8 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по
НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане;
иск за сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по
НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
За да отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди Плевенският районен съд е приел, че ищецът не е
доказал твърдените общо в ИМ вреди, като наред с това размерът на
обезщетението е силно завишен с оглед икономическия стандарт в страната и
предвид това, че обвинението не е за тежко престъпление, наказателното
3
производство е продължило само 3 месеца, оправдателната присъда не е
протестирана и липсват доказателства за взета спрямо ищеца мярка за
неотклонение „подписка“. ПлРС не е изложил мотиви в решението си за
неоснователност на иска за заплащане на обзещетение за имуществени вреди.
Въззивният съд приема, че предявените искове намират правната си
квалификация в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е
водено наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, реалното претърпяване на описаните в ИМ имуществени и
неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно
производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените вреди.
Не се спори, а видно и от приетите към доказателствата по делото
НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол и ДП № 807/2020 г. по
описа на РП Плевен, че: ДП е образувано на 31.03.2020 г. срещу неизвестно
лице за това, че на 31.03.2020 г. в с. ***, общ. Г. са нарушени мерки, издадени
против разпространяването или появяването на заразна болест по хората – т.
6 от Заповед РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
РБ, свързана с предотвратяване и разпространение на COVID 19 на
територията на страната, като лице по т. 1 от цитираната Заповед, поставено
под карантина с предписание за поставяне под карантина на РЗИ – Плевен не
е изпълнило задължение да не напуска адрес, находящ се в с. ***, ул. „***“ №
3, който адрес е посочен за пребиваване през посочения в предписанието
срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано
със смъртни случаи, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. до 13.04.2020
г., обн. в ДВ бр. 22 /извънреден/ от 13.03.2020 г. вр. с разрастващата се
пандемия от COVID 19 – престъпление по чл. 355 ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 от НК. В
резултат на проведеното разследване с постановление от 29.04.2020 г. на
младши разследващ полицай в РУ гр. Г. въззивникът М.Г. е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 355 ал. 2 пр. 3 вр.
ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до
пет години и глоба от 10 000 лв. до 50 000 лв., за това, че след като е поставен
под карантина от Столична регионална здравна инспекция с попълнено и
подписано предписание за поставяне под карантина от 20.03.2020 г. не
4
изпълнил задължението си в посочения в предписанието времеви период от
20.03.2020 г. до 02.04.2020 г. да не напуска адрес, находящ се в с. ***, ул.
„***“ № 3, който адрес е посочил за пребиваване през посочения в
предписанието срок. От постановлението се установява, че по отношение на
въззивника М.Г. е взета мярка за неотклонение „подписка”. Установява се от
протокола за разпит на обвиняем от 29.04.2020 г., че въззивникът М.Г. се е
признал за виновен за престъплението, за което е привлечен, но е посочил, че
е трябвало да излезе от дома си за да си купи лекарства и храна. Установява
се от предаденото с протокол за доброволно предаване от 31.03.2021 г.
предписание за поставяне под карантина, че същото е изх. № 200/20.03.2020
г., изд. от старши инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ в
Столична РЗИ и на въззивника М.Г. е предписано поставяне под карантина на
адрес: с. ***, ул. „***“ № 3, обл. Плевен за срок 14 дни, като му е
предоставено време за придвижване до мястото на карантиниране 5 часа.
Видно от предписанието, че същото съдържа указания за спазване на
дистанция и поведение при поява на симптоми на COVID 19, както и
предупреждение, че при неизпълнение на предписанието лицето подлежи на
наказателна отговорност съгласно чл. 355 от НК – лишаване от свобода до
три години и глоба от 1 000 лв. до 10 000 лв., в случай на епидемия, пандемия
или извънредно положение, свързано със смъртни случай на лишаване от
свобода до пет години и глоба от 10 000 лв. до 50 000 лв.. Видно от
предписанието, че същото е подписано от въззивника М.Г. за запознаване с
наказателната отговорност при неизпълнение на предписанието. Установява
се от данните по ДП, че след привличането на въззивника М.Г. за обвиняем
на същата дата с мнение за предаване на съд на младши разследващия
полицай ДП е изпратено на РП Плевен. НОХД № 97/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Никопол е образувано на 01.06.2020 г. въз основа на
обвинителен акт, внесен от прокурор в РП Плевен, с който срещу въззивника
М.Г. е повдигнато обвинение по реда на чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Установява се от данните по наказателното дело, че по същото са проведени
две открити съдебни заседания на 16.06.2020 г. и 13.07.2020 г., в които
въззивникът М.Г. не се е явил, но се е представлявал от упълномощен адвокат
Пламен Вълов от ПлАК. Установява се, че пълномощникът му е направил
изявление пред съда, че въззивникът е напуснал страната и е заминал за
Белгия на 11.06.2020 г., тъй като в противен случай ще загуби работата си в
5
тази страна. Установява се, че в проведеното на 13.07.2020 г. второ о.с.з.
представителят на РП Плевен не е поддържал обвинението, като се е позовал
на нищожност на предписанието към подсъдимия М.Г. за поставяне под
карантина, тъй като в предписанието не е посочено откъде е пристигнал, а
страната от която е пристигнал Белгия не е сред страните, посочени в заповед
№ РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на РБ.
Установява се, че с присъда № 8/13.07.2020 г. по посоченото НОХД
въззивникът М.Г. е признат за невиновен в извършването на престъплението
по повдигнатото му обвинение, а мярката му за неотклонение „подписка“ е
отменена. Установява се, че оправдателната присъда не е протестирана от РП
Плевен в законоустановения 15 - дневен срок от обявяването й е влязла в
законна сила на 29.07.2020 г..
Установява се от представения по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен
съд – Никопол договор за правна помощ, че въззивникът е заплатил сумата от
800 лв. на адвокат Пламен Вълов за защита в наказателното производство
пред Районен съд – Никопол.
Установява се от показанията на разпитания в първата инстанция
свидетел К.М. Г., брат на въззивника, че през месец март 2020 г. и двамата са
били поставени под карантина на общия им адрес в с. ***, на който няма
други живущи. Свидетелят установява, че и двамата са се прибрали в РБ от
Белгия, като въззивникът се прибрал една седмица преди свидетеля.
Установява, че един ден помолил въззивника да отиде до аптеката да му купи
лекарство за схванат кръст и тогава той бил спрян и му написали акт за
неспазване на карантината. Установява, че след този случай съседите гледали
на въззивника с други очи, както и че като разбрал за размера на минималната
глоба от 10 000 лв. брат му много се стресирал. Установява, че въззивникът
започнал да излиза нощно време, но не контактувал с други хора, тъй като се
бил притеснил от това, което говорят хората. Установява, че въззивникът
променил поведението си и спрямо него и започнал да се държи резервирано
и не искал да говорят. Установява, че въззивникът не е търсил помощ от
специалисти, но видимо бил притеснен от повдигнатите му обвинения.
Спорно по делото във въззивната инстанция е: налице ли са претърпени
от въззивника имуществени и неимуществени вреди в резултат на влязлата в
сила оправдателна присъда по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд –
6
Никопол и при условие на евентуалност, ако са налице доказани такива какъв
е справедливия размер на дължимото на въззивника обезщетение за
неимуществени вреди.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи
значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на
воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му
в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му,
настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот
като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата,
честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно
състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на
живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В
този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и задължителната практика на ВКС
по чл. 290 от ГПК, а именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010
г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение
№ 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др..
В практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение от 04.02.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.
о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1 568/2011 г. по описа на ВКС, ГК,
IV г. о., решение № 91/12.04.2017 г. по гр.д. № 3707/2016 г. по описа на ВКС,
ГК, ІV г.о. и др. се приема, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
7
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба,
за да могат да станат част от предмета на иска. ВКС приема, че съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане
в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди
поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между
него и незаконното уволнение. В случаите обаче, когато се търсят и съответно
установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства според
въззивния съд може да се направи обоснован извод за наличие на пряка
причинна връзка между емоционалните страдания на въззивника М.Г.,
изразяващи се в стрес от възможността да му бъде наложено предвиденото в
закона наказание, влошаване на качеството на неговия социален и личен
живот и засягане на достойнството му и доброто му име след обвиняването
му за престъплението по чл. чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и водените срещу
него в различните периоди досъдебно и съдебно наказателни производства,
както и за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на
въззивната прокуратура по ЗОДОВ. От показанията на разпитания свидетел
безспорно се установи според съда, че въззивникът е понесъл тежко, с
безпокойство и притеснения обвинението за престъпление, за което е
предвидена сериозна финансова санкция. Въззивният съд съобрази
интензивността на емоционалните страдания на въззивника за периода от
31.03.2020 г. – 29.07.2020 г. по водените срещу него последователно
досъдебно наказателно производство и съдебно наказателно производство,
както и засягане на доброто му име за периода до 11.06.2020 г., в който е
живял в с. *** до връщането си в Белгия. Съдът съобрази и обстоятелството,
установено от показанията на разпитания свидетел, че доброто име на
въззивника е пострадало в по-голяма степен от нарушаване от негова страна
на предписанието на РЗИ за спазване на карантината към конкретния момент,
което е следвало да бъде изпълнявано, доколкото по делото не са представени
доказателства административният акт да е отменен по надлежния ред.
Действащата към датата на издаване и съобщаване на процесното
предписание - 31.03.2020 г. разпоредба на чл. 61 ал. 5 от ЗЗ предвижда
8
обжалване на акта за поставяне под задължителна изолация пред съответния
административен съд по реда на АПК, поради което за въззивника е
съществувало задължение за изпълнение на предписанието, т.е за увреждане
на доброто му име от неизпълнение на това законно задължение не се дължи
обезщетение. Съдът съобрази, че ДП е продължило около един месец, т.е. в
рамките на процесуалните срокове за провеждане на досъдебно
производство, а съдебното наказателно производство е продължило около два
месеца и приема, че като цяло продължителността на воденото срещу
въззивника наказателно производство от общо 4 месеца не е голяма и в
рамките на предвидените в закона процесуални срокове. Съдът съобрази
тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до 5 години и глоба в размери от 10 000 лв. до 50 000
лв., което обвинение, макар да не е за тежко умишлено престъпление само по
себе си е основание за стрес и притеснения у всеки човек, като се вземе
предвид и чистото съдебно минало на въззивника с оглед съдебната му
реабилитация през 2014 г.. По отношение на наложената на въззивника мярка
за неотклонение "подписка", която е най – леката предвидена в закона, но
макар и в малка степен ограничава правната сфера на лицето, на което е
наложена, съдът съобрази наложените на въззивника ограничения, но също
така обстоятелството, че въззивникът не е явявал по делото пред наказателния
съд и не е спазвал определената му мярка за неотклонение след 11.06.2020 г.,
когато е напуснал страната без данни това да му е разрешено от
разследващите органи или от съда.
Като съобрази в съвкупност емоционалните преживявания на ищеца по
време на воденото срещу него наказателно производство и установените
факти и обстоятелствата, имащи значение за определяне на справедливия
размер на обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД, подробно обсъдени
по – горе, съдът намира, че на въззивника следва да се присъди обезщетение
за претърпените неимуществени вреди през периода от 31.03.2020 г. до
29.07.2020 г. в размер на сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
29.07.2020 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до предявения
размер от 8 000 лв. поради липса на доказателства за по-сериозно
посегателство върху душевността и начина на живот на въззивника искът се
9
явява недоказан и поради това неоснователен. Искът за присъждане на
законната лихва върху сумата от 500 лв. за периода от 13.07.2020 г. до
29.07.2020 г. следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание с оглед
задължителните указания относно момента на забава на Държавата при
влязла в сила на оправдателна присъда за извършено престъпление в т. 4 на
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. Гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди:
Направените разноски от въззивника за адвокатско възнаграждение за
защита по наказателното производство в съдебната му фаза съставляват
имуществени вреди за същия и са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение, поради което следва да бъдат присъдени изцяло. При тези изводи
въззивният съд приема, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло за сумата от 800 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца за защита по
НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 29.07.2020 г. до окончателното й заплащане. Искът за присъждане
на законната лихва върху сумата от 800 лв. за периода от 13.07.2020 г. до
29.07.2020 г. следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание по
изложените по-горе съображения.
При тези правни изводи въззивният съд намира, че въззивната жалба е
частично основателна и следва да бъде уважена като се отмени обжалваното
решение на ПлРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 2
ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен
за сумата от 500 лв., а предявеният иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.
1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата от
800 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 29.07.2020 г. до
окончателното й заплащане.
В останалата обжалвана част по изложените по-горе от въззивния съд
правни изводи решението на ПлРС, с което исковете са отхвърлени до
предявените размери и за претендираната законна лихва за периода от
10
13.07.2020 г. до 29.07.2020 г. следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
В първата инстанция пълномощникът на ищеца е претендирал заплащане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ, като е представил договор за правна помощ.
Фактическата и правна сложност на спора според въззивния съд не налага
определяне на възнаграждение на процесуалния представител на въззивника в
размер по - висок от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са
основанията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА и в полза на адвокат П. П. следва да
се определи възнаграждение в минимално предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т.
3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в размер на 770 лв. за всяка инстанция. С
оглед частичното уважаване на въззивната жалба, респ. на исковете в полза на
адвокат П.П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в размер на 2 х 115,50 лв. съобразно уважената част от
исковете и жалбата.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника направените по делото разноски за
държавни такси в двете съдебни инстанции в общ размер от 15 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 532/09.06.2021 г. по гр. д. № 423/2021 г. на
Плевенския районен съд, в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.07.2020 г. до окончателното й заплащане и в частта, в
която предявеният иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за
обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 800 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2020 г. до
окончателното й заплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
11
ОСЪЖДА на основание правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на
М. М. Г., ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № 3, със съдебен адрес: адвокат
П.П., гр. Плевен, ул. „***“ № 7 сумата от 500 лв., съставляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по
чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда №
8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на
М. М. Г., ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № 3, със съдебен адрес: адвокат
П.П., гр. Плевен, ул. „***“ № 7 сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по чл.
355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда №
8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание правно основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на
М. М. Г., ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № 3, със съдебен адрес: адвокат
П.П., гр. Плевен, ул. „***“ № 7 сумата от 15 лв. за направени по делото
разноски за държавни такси за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ в полза на адвокат П. Л..
П. от гр. Плевен, ул. „***“ № 7, личен номер ********** сумата от 115,50 лв.
за оказана безплатна правна помощ по делото в полза на М. М. Г. пред ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/09.06.2021 г. по гр. д. № 423/2021 г. на
Плевенския районен съд в останалата обжалвана част, в която исковете с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ, предявени от М. М. Г. са
отхвърлени за разликата до предявените размери, както и претенцията за
законна лихва върху всяка от главниците от 500 лв. и 800 лв., присъдени
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди е
12
отхвърлена за периода от 13.07.2020 г. до 29.07.2020 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ в полза на адвокат П. Л..
П. от гр. Плевен, ул. „***“ № 7, личен номер ********** сумата от 115,50 лв.
за оказана безплатна правна помощ по делото в полза на М. М. Г. пред
Плевенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА ОТНОСНО ИСКА С ЦЕНА НАД 5 000
ЛВ. подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, с
касационна жалба. В останалата си част е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13