№ 647
гр. Благоевград, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№2286/04.04.2022г., подадена от В. Д. Ч.,
ЕГН **********, с.И., общ.С., ул.“...“ №8 и К. С. К., ЕГН **********, с.П.,
общ...., ул.“****“ №1, против Определение №132/11.03.2022г. по гр.д.
№1077/2021г. по описа на Районен съд-... в частта, в която съдът е:
-прекратил производството по делото в частта му по иска с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на
ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част
на Поземлен имот с идентификатор 32665.134.7 по КККР на с.И., общ.С.,
ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се
от 2 бр. навеси, предявен срещу Община С., поради недопустимост на иска.
- прекратил производството по делото в частта му по иска с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на К. ХР. КР.,
че не е собственик по покупко-продажба на Поземлен имот с идентификатор
32665.134.7 по КККР на с.И., общ.С. с площ от 4010 кв.м., поради
недопустимост на иска.
-прекратил производството по делото в частта му по иска, предявен от В. Д.
Ч. и К. С. К. против Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, против „****“ ООД, със седалище и адрес на управление в
гр.**** и против Й. Т. УК. и К. ХР. КР., с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху
Работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси,
намираща се в поземлен имот с идентификатор 32665.134.7 по КККР на с.И.,
общ.С., поради недопустимост на иска в тази част.
В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
прекратителното определение на районния съд в обжалваните части. Твърди
се, че правният интерес на ищците от предявяването на установителен иск за
собственост срещу Община С. произтича от отказа на общината да
удостовери в молба-декларация собственическите права на ищците, да издаде
1
скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и удостоверения от
съответните отдели на Държавни имоти и Финансов отдел на Община С. и от
Дирекция „Общински приходи“, с които действия по същество Общината
оспорвала правото им на собственост. При констатираното от съда
недопустимо кумулативно съединяване на положителен и отрицателен
установителен иск срещу ответника К. ХР. КР., съдът следвало да даде
указания на ищците да заявяват кой от двата иска поддържат, а не да
прекратява производството по предявения отрицателен установителен иск по
свое усмотрение. Настоява се, че първостепенният съд е следвало да даде
указания на ищците да обосноват правния си интерес от предявяването на иск
с предмет Работилница за обработка на мрамор, като изложат твърдения по
какъв начин ответниците оспорват правата им. По изложените съображения
се настоява за отмяна на определението в обжалваните части и връщане на
делото на първата инстанция със задължителни указания за предприемане на
последващи процесуални действия.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, в който жалбата се
оспорва като неоснователна в частта, касаеща прекратителното определение
относно предявения установителен иск против Държавата с предмет
Работилница за обработка на мрамор. Настоява се, че в исковата молба липсва
изложение на правнорелевантните факти, обуславящи допустимостта на иска
спрямо Държавата по отношение на процесната работилница, намираща се в
поземлен имот с идентификатор 32665.134.7 по КККР на с.И., общ.С..
Ответната страна моли за потвърждаване на обжалваното определение като
правилно и законосъобразно.
Отговор на частната жалба е подаден и от ответницата Й. Т. УК., която
счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Намира за
правилни изводите на районния съд за липса на изложени в исковата молба на
каквито и да било фактически твърдения за начина, по който ответницата
оспорва или засяга правата на ищците върху Работилницата за мрамор.
Поради това законосъобразно първостепенният съд бил прекратил
производството в тази част, след като ответницата не оспорвала правата на
ищците и по същество липсвал правен спор.
В отговора на ответника К. ХР. КР. се изразява становище, че е
недопустимо обективното съединяване на положителен и отрицателен
установителен иск за собственост върху един и същи имот и по отношение на
едни и същи лица. По тези съображения правилно с обжалваното определение
първостепенният съд прекратил производството по предявения отрицателен
установителен иск поради недопустимост. Настоява се за отхвърляне на
частната жалба като неоснователна и потвърждаване на атакувания съдебен
акт като правилен и законосъобразен.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото
и обсъди доводите и възраженията на страните, намира следното:
Производството по гр.д.№1077/2021г. по описа на Районен съд-... е
образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени ищците
В. Д. Ч. и К. С. К., против ответниците Община С., Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, „****“ ООД, Й. Т. УК. и К.
ХР. КР., както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
2
по отношение на ответниците Община С., Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, Й. Т. УК. и К. ХР. КР., че ищците В. Д. Ч. и К. С.
К. са собственици на реална част с площ от 450 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 32665.134.7 по КККР на с.И., общ.С. с обща площ от 4010
кв.м., която част заема северната част на поземления имот и със сегашни
граници: на изток очертанията със син цвят на Комбинирана скица на „****“
ЕООД - ПИ 32665.134.106.11; на север - ПИ 32665.134.106; на запад и на юг -
очертанията с червен цвят на скицата - ПИ 32665.134.7, ведно с построената в
нея работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси,
единият с площ от 37 кв.м, а другият с площ от 34 кв.м.;
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ищците В. Д. Ч. и К. С. К., че ответникът К. ХР. КР. не е
собственик по покупко-продажба, извършена с Нотариален акт №..., том
първи, рег.№ 1914, дело №132 от 2020г. по описа на Нотариус Д.Г. на
поземлен имот с идентификатор 32665.134.7 по КККР на с.И. с площ от 4010
кв.м.
-иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД за прогласяване за
нищожни поради противоречие със закона, евентуално при заобикаляне на
закона, на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
04.04.2013г. между Министъра на земеделието и храните и „****“ ООД и
Договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №36, том първи,
рег. №497, дело №36 по описа на Нотариус №197, сключен между „****“
ООД и Й. Т. УК..
В исковата молба се твърди, че ищците В. Д. Ч. и К. С. К. са собственици на
реална част с площ от 450 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
32665.134.7 по КККР на с.С., целия с площ от 4 010 кв.м., ведно с построената
в тази част работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя
навеси. Твърдят, че тази реална част от 450 кв.м. е идентична с парцел I от
кв.21 по неодобрен кадастрален план на с.С., изработен през 1990г. Сочат, че
въз основа на Договор №150/31.05.1009г., сключен между Председателя на
ИК на ОбНС с.С. и М.Я. К. и М.П.А, Протокол №5/20.04.1990г. на ОбНС с.С.
за продажба на земята, Заповед №211/06.06.1990г. на ОбНС с.С. за оценка на
вещното право, лицата М.Я. К. и В.П.А. са придобили правото на собственост
върху процесната земя, върху която за една година са построили по стопански
начин – със свои сили и средства процесните две сгради. Последните са
владяли имота от 31.05.1990г. до 31.04.1998г. Считано от 01.04.1998г. до
днес фактическата власт върху имота се упражнява от ищците, които го
владеят съвместно, спокойно и непрекъснато в продължение на 23 г. и с
намерение да го своят, поради което са го придобили по давност.
Ищците твърдят, че решили да се снабдят с нотариален акт за правото на
собственост върху имота по обстоятелствена проверка. Поради това поискали
от Кмета на Община С. да завери тяхна молба-декларация по образец, да им
издаде скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и
удостоверения от съответните отдели на Държавни имоти и Финансов отдел
на Община С. и от Дирекция „Общински приходи“. С писмо с изх.№9400-
1389/1/ от 22.06.2021г. и писмо с изх.№9400-1547/1/ от 05.07.2021г. от
Община С. им отговорили, че нямат данни за такъв имот в общината.
Твърдят, че с този отговор по същество Община С. оспорва правото им на
собственост върху имота и им създава пречки за снабдяване с нотариален акт
3
по реда на чл.587 от ГПК.
На следващо място, ищците сочат, при снабдяване с документите за
извършване на обстоятелствена проверка, установили, че на 04.04.2013г. е
сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24,
ал.1 от ЗСПЗЗ между Министерство на земеделието и храните,
представлявано от К.У. - Директор на ОД „Земеделие“ - Благоевград, като
продавач и „****“ ООД, като купувач, с който договор било прехвърлено
правото на собственост върху имот №134007 с площ от 4.010 дка в м.“****“ в
землището на с.И., в който имот попадал притежавания от тях имот,
представляващ реална част от него. С нотариален акт за покупко-продажба от
20.03.2014г. купувачът „****“ ООД препродал имота на Й.У., която пък с
нотариален акт за покупко-продажба от 24.11.2020г. го продала на К. ХР. КР..
Според ищците договорът за покупко-продажба от 04.04.2013г. е нищожен
поради противоречие със закона, тъй като към момента на сделката имотът не
е бил земеделска земя, поради това и последвалата го продажба от
20.03.2017г. не била породила вещно-транслативно действие. Двете сделки
бил нищожни и поради заобикаляне на закона, тъй като били извършени за
задоволяване на лични интереси на представителя на продава по първата
сделка. Поради недействителността на тези две сделки, с последната покупко-
продажба от 24.11.2020г., с която Й.У. е продала на К.К. имота, правото на
собственост не било прехвърлено.
Отговори на исковата молба са подадени от ответниците Община С.,
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, Й. Т. УК. и К. ХР.
КР..
В отговора на исковата молба на ответника Община С. е направено
възражение, че общината не е пасивно легитимирана по предявения срещу
нея иск.
В отговора на ответника К.К. се навежда довод за недопустимост на
предявения срещу него отрицателен установителен иск поради
недопустимото му съединяване с положителен установителен иск между
същите страни и за същия имот.
В отговора на ответницата Й.У. е направено възражение за недопустимост
на установителния иск в частта за установяване правото на собственост върху
Работилница за обработка на мрамор, поради липса на изложени в исковата
молба твърдения по какъв начин ответниците оспорват правата на ищците
върху сградата.
По така направените възражения съдът се е произнесъл изрично с
обжалваното определение, приемайки възраженията за основателни.
За да прекрати частично производството по делото спрямо ответника
Община С. по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване на правото на собственост на ищците върху реална част с площ
от 450 кв.м. от поземлен имот идентификатор 32665.134.7 по КККР на с.И.,
първостепенният съд е приел, че за ищците липсва правен от предявяването
му срещу Общината. Обстоятелството, че общинската администрация е
отговорила на подадена от ищците молба-декларация за признаване правото
на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена
проверка, че в действащия регулационен план на с.С. няма данни за имота,
който е описан от тях, според районния съд не водило до извод, че общината
оспорва собственическите им права.
4
С обжалваното определение съдът е прекратил производството по
предявения срещу ответника К. ХР. КР. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 32665.134.7 по КККР на с.И., излагайки мотиви, че е
недопустимо обективното съединяване при условията на кумулативност на
положителен и отрицателен установителен иск относно правото на
собственост върху един и същ имот и по отношение на едни и същи лица.
Съдът е приел, че след като ищците са предявили иск за установяване на
тяхното право на собственост върху реална част от ПИ с идентификатор
№32665.134.7 от КККР на с.И. по отношение на ответника К.К., за тях липсва
правен интерес от предявяване на иск за установяване на липсата на това
право в правната сфера на К.К..
Първостепенният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от
установяване на правото им на собственост върху Работилница за обработка
на мрамор, построена в ПИ 32665.134.7, доколкото в исковата молба не били
наведени фактически твърдения, че това право им се оспорва по някакъв
начин от ответниците. Поради това съдът е прекратил производството по
делото досежно иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
на правото на собственост на ищците върху Работилница за обработка на
мрамор, състояща се от два броя навеси, находяща се в процесния поземлен
имот.
При тези данни, въззивната инстанция намира частната жалба за
неоснователна, а определението в обжалваните части - за правилно и
законосъобразно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
районния съд в атакувания съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Относно прекратяването на производството поради недопустимост на
положителния установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК срещу ответника Община С.:
Трайноустановена е съдебната практика, че правният интерес от
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е конкретен и се извежда от
твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите права от
възникнал правен спор, като не следва да има друг установен ред за защита
правата на ищеца и ищецът да може с решението, постановено по
установителния иск, да постигне целения резултат, без да се наложи да води
друг иск за постигане на този резултат. Когато спорното правоотношение
може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне
целения правния резултат с провеждане на установителния иск, искът е
недопустим поради липса на правен интерес като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска /Решение №31/14.06.2016г. по т.д.
№3170/2014г. на ВКС, I т.о.; Определение №269/30.04.2014г. по ч.пр.д.
№1192/2014г. на ВКС, II т.о./.
В настоящия случай претенцията на ищците произтича от писмо на Община
С., с което по повод на подадено от ищците искане за заверка на молба –
декларация, необходима им в охранително производство за признаване право
на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка, от общината уведомяват ищците, че в действащия регулационен
план на с.С. няма данни за имота, който е описан от тях. Възникналото по
този повод между ищците и общината правоотношение по естеството си е
административно и се регулира от метода на държавна власт и подчинение, а
5
не от метода на равнопоставеност, поради което не се касае за спор за
гражданско правоотношение, което да е предмет на установяване по иск по
чл.124, ал.1 от ГПК. В случая евентуалният изричен или мълчалив отказ на
кмета на общината да завери представената молба-декларация подлежи на
обжалване по административен ред и не води до извод за наличие на
вещноправен спор между страните, разбиран като претендирано от
насрещната страна право върху същия обект, чието съществуване би
осуетило правото на ищеца.
Относно прекратяването на производството поради недопустимост на
отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявен срещу К. ХР. КР.:
С исковата молба ищците в настоящото производство са предявили срещу
ответника К. ХР. КР. кумулативно съединени положителен установителен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК и отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК, с които искат да бъде едновременно признато за установено, че ищците
са собственици на реална част от поземлен имот, както и че ответникът не е
собственик на поземления имот.
На първо място, за ищците липсва правен интерес да предявяват
отрицателен установителен иск за целия поземлен имот, след като
претендират собственически права само върху реална част от него. Тоест
извън спорната реалната част отрицателният иск е недопустим поради липса
на правен интерес. По отношение на въпроса допустимо ли е спорната реална
част да бъде предмет едновременнно и на положителен и на отрицателен
установителен иск между същите страни, следва да се има предвид следното:
Разликата между двата установителни иска – положителния и отрицателния
иск за собственост е, че при уважаване на положителен установителен иск
силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на
собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от
ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича
претендираното от ответника право, т.е. като краен резултат отрицателният
установителен иск дава по-ограничена защита от тази на положителния
установителен иск /Решение №90/05.05.2011г. по гр.д.№846/2010г. на ВКС/.
Липсва правен интерес от предявяване спрямо един и същи ответник, че
ищците са собственици на имота и едновременно с това – че ответникът не е
собственик на имота, тъй като предметът на положителния установителен иск
за собственост включва в себе си предмета на отрицателния установителен
иск за собственост по отношение на един и същи имот. В съдебната практика
се приема, че е недопустимо съединяването на положителен и отрицателен
установителен иск между едни и същи лица за един и същи имот. Когато
правото, което обуславя правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, е предмет на вече предявен от това лице положителен
установителен иск, както е в настоящия случай, отрицателният такъв ще е
недопустим /Определение №135/01.08.2017г. по ч.гр.д.№2110/2017г. на ВКС,
II г.о./.
Относно прекратяването на производството поради недопустимост на
положителния установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявен срещу ответниците Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, „****“ ООД, Й. Т. УК. и К. ХР. КР., за
установяване на правото на собственост на ищците върху Работилница за
6
обработка на мрамор:
В частната жалба се настоява, че първостепенният съд е прекратил
производството по този иск, без преди това да даде указания на ищците да
обосноват правния си интерес от неговото предявяване. Видно от
материалите по делото, с Разпореждане №354/08.09.2021г. първостепенният
съд е оставил исковата молба без движение с указание за отстраняване на
констатирани нередовности на същата, вкл. с указание до ищците да изложат
основания какъв е интересът им от предявяване на иск за установяване на
правото на собственост върху сградите - работилница и два броя навеси
срещу ответниците. В изпълнение на дадение указания, ищците са
представили молба-уточнение от 29.09.2021г. В т.5 от молбата-уточнение са
посочили, че правният им интерес от предявяване на иск за установяване на
собственост върху сградите е липсата на нотариален акт за собственост и
отказа на Община С. да завери молба-декларация, с който отказ общината
оспорвала правото им на собственост. Посочено е още, че правото им на
собственост се оспорва и от останалите ответници – участници в правни
сделки с имота.
Според настоящият състав дадените от първостепенния съд указания за
обосноваване на правния интерес от предявяване на установителен иск с
предмет работилница за обработка на мрамор, не са били изпълнени. По
принцип правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост
е налице винаги, когато ответникът оспорва или смущава правото на
собственост на ищеца с фактически или правни действия. Такива правни
действия могат да бъдат извършването на прехвърлителни сделки с имота. В
настоящия случай обаче в исковата молба не са изложени твърдения, че
предмет на прехвърлителните сделки са били и сградите върху терена.
Ищците не са изложили релевантните факти, от които извличат правния си
интерес от предявяване на иск с предмет Работилницата за мрамор. При липса
на твърдения за съществуващ спор за принадлежността на правото на
собственост върху постройката, и неизпълнение на указанията на съда в тази
насока, правилно постройката е била изключена от предмета делото.
По изложените съображения, според въззивния съд развитите доводи в
частната жалба са неоснователни, а атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен подлежи на потвърждаване.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №132/11.03.2022г. по гр.д.№1077/2021г.
по описа на Районен съд-... в обжалваната част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8