Р
Е Ш Е Н И Е
№
388
гр.
Пловдив, 09.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХIІ състав,
в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г. и участието на
прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД
№ 3307 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Областна дирекция на МВР-Пловдив Сектор „Пътна полиция“, против
Решение № 2005/16.11.2021г., постановено по АНД № 6501/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 21-1030-006703 от 15.07.2021г. на И.М.Г. –
полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция (упълномощен със
Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. на МВР), с което на основание чл. 182, ал. 1,
т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Н.А.Р. е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател счита
оспорения съдебен акт за незаконосъобразен и постановен в противоречие с
материалния закон. Изразено е несъгласие с изводите на районен съд, че
тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН от откриване на
нарушителя се отброява от датата на заснемане на нарушението, като в тази
насока са изложени доводи, че нарушителят е установен на от датата на
декларацията по чл.188 от ЗДвП, от който момент АНО е разполагал с информация
относно извършителя. Твърди се,
че началото на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН е моментът в който
извършителят е установен, а не моментът в който има предположение дали дадено
лице е извършило нарушението. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба- Н.А.Р., не изразява становище
по жалбата.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли съда да
потвърди решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 2005 от 16.11.2021 г., постановено по АНД № 6501/2021г., Пловдивският районен съд е Наказателно постановление №
21-1030-006703 от 15.07.2021г. на И.М.Г. – полицейски инспектор към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция (упълномощен със Заповед № 8121з –
515/14.05.2018г. на МВР),
с което на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Н.А.Р. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат Районен съд - Пловдив е приел, че
констатациите в АУАН изцяло се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства и посочил, че жалбоподателя не оспорва установената фактическа
обстановка. Развити са подробни съображения за приложението на л.34 от ЗАНН и е
изложено, че разпечатката от свидетелство за регистрация на МПС (в която е
посочен собственика на заснетото МПС) е изготвена на 01.12.2020г., а едва на
10.06.2021г. е разпоредено връчването на покана до Р. и е направен извод, че контролните
органи са проявили недопустимо бездействие. Според районен съд АУАН е съставен
след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, като в тази насока е изложил, че
посочването на действителния водач е само една правна възможност, която е
предоставена единствено на осмотрението на собственика, предвид презумпционния
характер на отговорността на чл.188 ал.1 от ЗДвП, като органите на реда не са
длъжни да изследват кой е бил действителния водач. Възприето е, че
самоличността на собственика като презумпционен нарушител е била известна на
контролния орган още със заснемането на притежаваното от него МПС на
01.09.2020г., а АУАН е издаден 9 месеца по-късно.
Решението е неправилно.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря.
Настоящият касационен състав счита, че въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни
изводи досежно приложението на чл.34
от ЗАНН.
Съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН, не
се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на
ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел и дружествaта за секюритизация, Закона за
прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014
г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014
г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и
част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две
години.
В случая нарушението е извършено на
01.09.2020 г. и е установено, чрез заснет с АТСС вид TFR1-M
видеоклип. Към момента на установяване на нарушението административнонаказващия
орган е могъл да констатира единствено марката и регистрационния номер на
превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално
разрешената, но не и нарушителя (лицето, което го е управлявало). Моментът, от
който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е
този на откриването на нарушителя.
Напълно основателно е възражението на
касатора, че нарушителят е установен от
датата на декларацията по чл.188 от ЗДвП, от който момент АНО е разполагал с
информация относно извършителя. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е
приложим единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението
е установена, а в случая това не е така, тъй като по същността си при
установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството
на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до
изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния
нарушител. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, доколкото санкционната разпоредба на чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП предвижда за превишаване над 50 km/h наказание на водача:
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, следователно не може да бъде
съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на
собственика на автомобила, поради което следва да бъде установен именно водачът
извършил нарушението. Както е посочено и в мотивите на оспорения съдебен акт,
по преписката е приложена справка разпечатка от свидетелство за регистрация на
МПС от 01.12.2020г., в която е посочен и собственика на заснетото МПС, но според
настоящия съдебен състав, от тази дата не тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като откриването на нарушителя означава установяване и
индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. В
този смисъл следва да се приеме че нарушителят е открит в деня когато е
попълнена декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика на автомобила –
25.06.2021 г., с която същият признава действието – управление на МПС на 01.09.2020
г. и от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на
водача. АУАН е съставен на 25.06.2021 г., следователно и двата срока по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и
една година от извършване на нарушението/ за образуване на административнонаказателно
производство са спазени и не е налице процесуално нарушение. Спазен е и срокът
по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Не е налице
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, въвеждащ изискването АУАН да бъде
съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението, доколкото нарушението е
установено с АТТС, а в АУАН е посочено, че заснетия материал е показан на
водача, който АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Предвид горното, решението на въззивния
съд следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да се потвърди процесното наказателно
постановление.
С оглед изхода на спора, в полза на
касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, които съдът
определя в размер на 80лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2005/16.11.2021г.,
постановено по АНД № 6501/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-006703
от 15.07.2021г. на И.М.Г. – полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция (упълномощен със Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. на МВР), с което на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Н.А.Р.
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.А.Р. с ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: