Р Е Ш Е Н И Е
№ 665 / 8.9.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на пети август,
две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове:
1. Георги Видев
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Живко Пенев, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административно дело № 688, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на А.Л.К. против
Решение № 311/15.05.2019 г. по административно дело № 218/2019 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на А.Л.К. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 10 000 лв. за периодите
от 26.03.2012 г. до 09.05.2013 г., от 10.05.2014 г. до 01.10.2015 г. и от
12.01.2016 г. до 12.01.2018 г. С решението искът е уважен частично до размер 800
лв. за периодите, през които ищецът е пребивавал в Затвор – Пазарджик, във
връзка с установеното от съда незаконосъобразно бездействие на ответника да
осигури на ищеца минимална жилищна площ от 4 кв.м. В останалата му част, над
уважения размер от 800 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.
С касационната
жалба се претендира да бъде уважена изцяло претенцията на К.. Твърди се, че
размерът на присъденото обезщетение не е справедлив и следователно е
незаконосъобразен и не е съобразен с практиката на Върховния административен
съд и на ЕСПЧ. Касаторът поддържа жалбата си в проведеното съдебно заседание, в
което участва чрез видеоконферентна връзка, както и с писмена молба, подадена
от процесуалния му представител.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание но оспорва жалбата в подаден писмен отговор.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата, като счита присъденото обезщетение за адекватно на претърпените
неблагоприятни последици от касатора. Предлага касационният съд да го остави в
сила решението.
Решение № 311/15.05.2019
г. е
постановено при повторното разглеждане на делото от едночленен състав на Административен съд – Пазарджик, след отмяната от ВАС на
първоначално постановеното решение, с което искът е бил отхвърлен изцяло.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периодите, в които е пребивавал в затвора ищецът е
разполагал с жилищна площ под необходимите 4 кв.м., т.е. пребивавал е в
условията на пренаселеност. Счел е, че този факт сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
Приел е също, че по делото не е установено наличието на други неблагоприятни последици
при престоите на ищеца в затвора.
Настоящият
тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел обосновани и
законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка от началника
на затвора действително се установява, че в периодите от 26.03.2012 г. до
09.05.2013 г., от 10.05.2014 г. до 01.10.2015 г. и от 12.01.2016 г. до
17.11.2017 г. ищецът е разполагал с жилищна площ, която е
значително под минималния стандарт. Изводите за липсата на други твърдени
неблагоприятни обстоятелства също е подкрепена със събраните по делото
доказателства. Действително от справките на началника на затвора се установява,
че е създадена организация по почистване на помещенията от самите лишени от
свобода, като съответно им се осигуряват перилни и почистващи препарати и
тоалетни сапуни. Освен това спалните помещения, които е обитавал ищецът са
разполагали със санитарен възел.
Несъстоятелни са
възраженията на касатора за несправедлив размер на присъденото обезщетение.
Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие със събраните по делото
доказателства, съдът е приел за установено, че в периодите от 26.03.2012 г. до
09.05.2013 г., от 10.05.2014 г. до 01.10.2015 г. и от 12.01.2016 г. до
17.11.2017 г., през които е пребивавал в Затвор – Пазарджик ищецът е бил
подложен единствено на неблагоприятното влияние на фактора недостатъчна жилищна
площ. При това положение присъденото обезщетение в размер на 800 лв. за трите
искови периода е справедливо и представлява адекватна компенсация за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Не е налице
несъответствие на присъденото обезщетение с практиката на ВАС. Действително с
цитираното от ищеца решение № 12157 от 10.10.2018 г., постановено по адм.д. №
4760/2017 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 124 / 16.3.2017, по
адм.д. № 8 / 2017 г. на Административен съд – Пазарджик, с което са присъдени
по високи по размер обезщетения. Но случаят по цитираното дело не е идентичен с
настоящия случай, тъй като са налице различни констатации по отношение на
периодите и обстоятелствата, при които са били поставени лишените от свобода.
Освен това посоченото решение е изключение от преобладаващата практика на ВАС,
която е ориентирана към присъждане на по-ниски по размер обезщетения на
лишените от свобода по исковете им срещу ГД“ИН“ за неимуществени вреди. Тези
съображения са валидни и по отношение на цитираното в жалбата решение на ЕСПЧ
по делото Христосков срещу България. Не на последно място, следва да се
отбележи, че присъденото обезщетение по настоящото дело е съобразено и с
реалната икономическа обстановка в страната.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 311/15.05.2019 г., постановено по административно дело № 218/2019
г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав.
Решението е окончателно.
Председател:
/П/
Членове: 1./П/
2./П/