РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 552/3.8.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на втори
юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря : ТОДОРКА СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №2 по описа на съда за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете и
становищата на страните:
1.Производството
е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част
VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2.
Образувано е по искова молба на А.Д.В., ЕГН **********,***, с посочен съдебен
адрес ***, адв. С., да бъде осъдена Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му
заплати сумата от 50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периодите 01.09.2014г. до 31.10.2015г. и от 09.09.2019г. до 31.12.2019г.,
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на
Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат
поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за
забавено плащане на главната искова сума, в размер на законната лихва да
периода от 02.01.2020г. до окончателното и изплащане.
3. Ищеца твърди да пребивава в
Затвора Пазарджик от 01.09.2014г. до 31.10.2015г. и от 09.09.2019г.
до 31.12.2019г., където изтърпява
наказание „лишаване от свобода“. През цялото време е бил в пренаселени килии с
площ, по-малко от 3,00м² на човек.
Не му е бил осигурен санитарен възел и течаща топла и студена вода. Твърди се,
че килиите са били мръсни, като в тях имало дървеници, хлебарки и гризачи. От
тавана на помещенията е имало течове. По стените е имало мухъл.
Иска се заявените претенции да бъдат
уважени, като съответно присъденото обезщетение се изплати по сметка на
пълномощника адв. С..
4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, Областна служба „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуалния представител юрк. Ч. в депозиран писмен отговор
е на становище, че исковите претенции на Ангелов са недоказани фактически и
неоснователни. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по
различни от условията при които са поставени останалите затворници, като всички
те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от
други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не
може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали,
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Иска се претенцията за парично обезщетение на Ангелов
да бъде отхвърлено.
5. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че твърденията на ищеца не са доказани от фактическа страна,
респективно исковете следва да бъдат уважени, но в значително по-малък от
заявения размер.
II. За фактите :
6. В хода на съдебното производство, се представиха справка изх. № 257 от 10.01.2020г. и изх. №
219/19 от 18.05.2020г., изготвени от Началник Затвора Пазарджик, съобразно
която В. ***, за изтърпяване на наказание по Протоколно определение от
15.10.2019 година, по НОХД № 1857 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г.,
с което на основание чл.196, ал.1 от НК е осъден на 1 година лишаване от
свобода.
Според справката, началото на изтърпяване на наказанието
е на 18.10.2019 година. Зачетен предварителен арест за срок от 1 месец 8 дни,
считано от 10.09 до 18.10.2019 година. Вучев е поставен в условията на строг
режим на 18.10.2019 година. След преминаването му на разпределителна комисия на
24.10.2019 година е изведен от приемно отделение и настанен в 08-мо отделение.
7. Условията за обитаване в Затвора Пазарджик,
са описани по следния начин : В спалните помещения, в които е настаняван осъденият,
разполагат с тоалетни помещения и течаща вода, а в приемно отделение се намира
и общ санитарен възел за коридора, който е със свободен достъп. Според Доклада
за стандарти на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание(КПИ), за жилищна площ на затворник в
затворническите институции, нетната площ изключва единствено площта на
санитарния възел, както е посочено в справката, след извеждането му от приемно
отделение, същият е настанен в изцяло ремонтирани помещения, където са сменени
дограмата на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна
изолация, изцяло сменени са отоплителните радиатори. Санитарните помещения са с
топла и студена вода, и освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня, тъй
като са монтирани душове.
Спалните помещения са оборудвани с легла, маси и
столове. Размерите на всяко легло са 70/190 см. или 1,33 кв.м./бр., като всеки
лишен от свобода има персонално такова. Леглата са разположени перпендикулярно
на външните стени и са предимно едно над друго.
Шкафчетата са с размери 45/40 см или 0,18
кв.м/бр., като на двама лишени от свобода се полага по едно такова. В случаите,
когато настанените в помещението са по-малко от капацитета му, някои от тях
ползват самостоятелно шкаф. Почти във всяка килия е имало и има по 1 бр.
дървена маса и 1 до 4 бр. столове, които са с различни размери. При
констатиране на имуществена повреда в спалното помещение, същата се ремонтира
своевременно. Лишеният от свобода А.Д.В. не е отправял оплаквания и/или искания
относно наличие на плесен, мухъл, гризачи, дървеници и хлебарки, както и по
отношение извършването на ремонт в и на помещенията, в които е пребивавал.
Хигиената и почистването на помещенията за
живеене, общите такива и коридорите, в които са настанени лишените от свобода е
ангажимент на самите осъдени, което се извършва по график и под контрола на
служебните лица. Цялостната организация на хигиенното и противоепидемично
осигуряване в затвора гр. Пазарджик е съобразно утвърдените от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” правила. Дезинфекцията, дезинсекцията и
дератизацията на помещенията се извършва по утвърден график, и се осъществява
от специализирана и сертифицирана за тази дейност фирма.
Всеки месец администрацията на затвора осигурява
необходимите за това средства - прах, почистваща санитария и уреди както за
цялото отделение, така и персонално сапун за всеки един затворник.
Качеството и количеството на храната, която се
полага на лишените от свобода се определя по рецептурник с необходимия калориен
състав. На лишените от свобода със здравословни проблеми се предоставя диетична
храна. За затворническата столова отговаря служител, който е назначен на
длъжност „гл. готвач“ и притежава съответната професионална квалификация на
„готвач“, „гл. готвач“, „кулинар - сладкарство“, „диетично хранене“ и
„управител на заведение“.
8. Към справката е приложена конкретна
информация относно помещенията в които е бил настанен В..
|
период на настаняване |
отделение |
спално помещение |
квадратура без санитарен възел |
наличие на санитарен възел |
брой настанени лица |
|
18.10 - 24.10.2019г. |
приемно отд. |
906 |
23,3 |
да |
3 |
|
24.10 -31.10.2019г. |
08 отделение |
802 |
22,60 |
да |
8 |
|
01.11 - 08.11.2019г. |
08 отделение |
802 |
22,60 |
да |
8 |
|
08 11 -30 11. 2019г. |
08 отделение |
812 |
21,66 |
да |
8 |
|
01.12-31.12.2019г. |
08 отделение |
812 |
21,66 |
да |
7 |
9. Относно сочения от ищеца период за предишно
пребиваване от 01.09.2014 до 31.10.2015 година, В справката е посочено, че не
може да се предостави информация, тъй като срокът, определен в Номенклатурата
на делата на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” за съхранение на
списъците за вечерна проверка, е тригодишен.
10. По делото,
от страна на ответника се представиха Протоколи за извършена дезинфекция,
дератизация и дезинсекция в Затвора Пазарджик от 21.01.2015г., 19.02.2015г., 11.03.2015г.;
21.04.2015г. ; 12.05.2015г. ; 09.06.2015г. ; 07.07.2015г. 11.08.2015г. ;
19.08.2015г. ; 15.09.2015г. ; 01.10.2015г. ; 17.11.2015г. ; 01.12.2015. ;
14.05.2019г. ; 30.05.2019г. ;
11.07.2019г.26.08.2019г. ; 09.09.2019г. ; 15.11.2019г.
III. За правото :
11. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица
и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус
е административна по своето естество.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при задържането
под стража и изтърпяване на наказанието на В. *** в периодите 01.09.2014г. до
31.10.2015г. и от 09.09.2019г. до 31.12.2019г., определя
като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
12. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство
на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4,00м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
13. Според представените подробни справки
относно пребиваването на Ангелов в Затвора Пазарджик се установява, че там той
е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 10.09.2019г. до
18.10.2019г. и наказание „лишаване от свобода“ от 18.10.2019г. до 31.12.2019г.,
тоест през вторият от исковите периоди.
Както се посочи в предходния раздел от
настоящото решение, в представените две справки, липсват данни В. да е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в първият от исковите периоди, а
именно от 01.09.2014г. до 31.10.2015г. В тази насока по делото не се посочиха и
не се представиха каквито и да е доказателства за това, че В. е бил осъждан на
наказание „лишаване от свобода“ и че е изтърпял изцяло или частично
наказанието, било в затвора Пазарджик, било в някое друго специализирано място
за изтърпяване на това наказание.
14. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е
от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод,
че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищеца действително,
фактически е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ или пък
наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места.
15. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Приложението на тази процесуална презумпция
предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на
това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед
останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да
презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
16. В случая, Началника на затвора Пазарджик бе
задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата
молба данни. Това свое задължение, административния орган изпълни, като
представи две справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването
на В. в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Относно първият от исковите период от 01.09.2014г.
до 31.10.2015г., в справките е заявено, че в администрацията липсва информация
за В.. При това положение, явно не може да се приеме, че задължения
административен орган не е изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС
да представи данни и документи, които се намират у него. В този смисъл, следва
отново да се посочи, че от страна на ищеца, не се посочиха никакви
доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на които да е възможно да
се получи макар и откъслечна информация, за това, че през въпросния период от 01.09.2014г.
до 31.10.2015г., той е действително е пребивавал в място за изтърпяване на
наказание или задържане по под стража. Казано с други думи, основанията на тази
искова претенция за периода от 01.09.2014г. до 31.10.2015г., останаха само
твърдения в процеса, без да бъдат посочени и събрани каквито и да е
доказателства в тази насока. Тази пълна процесуална пасивност от страна на
ищеца и липсата не само на посочени и представени доказателства, но дори е
някакви конкретни твърдения относно обстоятелствата кога е бил осъден на
лишаване от свобода и от кой съд е постановена присъдата, не могат да бъдат
преодолени, единствено посредством процесуалната
презумпция, възведена в чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
17. Съотнасянето на описаните данни в предходния
раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че
помещенията в които е обитавал В. при задържането му под стража и изтърпяване
на наложеното му наказание лишаване от свобода в периода от 10.09.2019г. до
18.10.2019г. и от 18.10.2019г. до 31.12.2019г., са били обзаведени с отделни
легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса,
столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване. Доказателства за противно не се заявиха
и не се представиха по делото.
По отношение на твърденията, че в помещенията
има плъхове и инсекти, по делото се посочиха конкретни данни за извършвани
дезинфекция, дератизация и дезинсекция, които не бяха оспорени от страна на
ищеца и съответно доказателства за противното не се представиха.
18. Както се посочи,
според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 м².
От представените по делото справки обаче, се
констатира че само за 5 дни от втория исков период, В. е разполагал с жилищна
площ надхвърляща 4 м².
Този факт е достатъчен за да се приеме, че във
въпросния период от време, администрацията е поставила изтърпяващия мярка
„задържане под стража“ и „наказание лишаване от свобода“ В. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. ВМ този контекст, правилото на
чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето от четири месеца на престой на
същия в тези условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение по тази искова
претенция е в размер на 320,00 лева, за целия период. В този размер искът
следва да бъде уважен.
19. Спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 02.01.2020г., до окончателното ѝ изплащане.
20. От страна на ищеца не е заявявано
искане да присъждане на разноски.
21. Заявеното в исковата молба желание, евентуално
присъденото обезщетение се изплати по
сметка на пълномощника адв. С. не е относимо към исковото, а към
изпълнителното производство, поради което не следва да бъде резглеждано.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на А.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от 320,00лв. (триста и двадесет лева), представляваща обезщетение за
претърпени в периода 10.09.2019г. до 31.12.2019г., неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на
МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в
неблагоприятни битови условия.
ОТХВЪРЛЯ
исковите
претенции на А.Д.В., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. С.,
да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да му заплати сумата за разликата от 320,00лв. до
50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 01.09.2014г.
до 31.10.2015г. и от 09.09.2019г. до 31.12.2019г., неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на
МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в
неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за забавено плащане на
главната искова сума, в размер на законната лихва да периода от 02.01.2020г. до
окончателното и изплащане.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/
ОТМЕНЯ Решение
№ 552 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, II
състав в частта, в
която са отхвърлени
исковите претенции на Александър Димитров Вукев, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.09.2014 г. до
29.10.2015 г. и за разликата от 320 лв. до 920 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в периодите 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. и
от 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г., както и обезщетение за забавено плащане
върху главницата в размер на законната лихва за периода от 02.01.2020 г. до
окончателното и изплащане, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РЕШЕНИЕ №56/29.01.2021 Г. ПО
КАД№1016/2020 Г. XII-ТИ
СЪСТАВ АС-ПАЗАРДЖИК
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати
на Александър Димитров Вукев, ЕГН **********, от с. Юнаците обл. Пазарджик,
сумата от 600,00 (шестстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периода 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г., неимуществени вреди, изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от
действията на администрацията на Затвора Пазарджик, имащи за резултат
поставянето на Вукев в неблагоприятни битови условия, ведно със законната лихва
върху главницата от 920 (деветстотин и двадесет) лв. считано от 02.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 552 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, II
състав в останалата му
част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.