РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Девня, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101530 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от
Териториална дирекция - Варна на Национална агенция по приходите, чрез
главен публичен изпълнител М. Г. срещу „РУДИ - 90“ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Д. З. М. и Г. В. Г., ЕГН: ********** иск с
правно основание чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК, а в условие на евентуалност -
иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, с искане да бъде обявена
за относително недействителна спрямо Държавата следната сделка: покупко -
продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 18, том I, per.
№ 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в АВ - СВ гр. Девня, вх. per. № 71,
акт № 28, том I, дело 30/2017, с който Д. Н. Г.а, в качеството си на управител
на „РУДИ - 90“ООД /сега ЕООД/, прехвърля на Г. В. Г. следния недвижим
имот: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от
магазин за зеленчуци; магазин за риба; дюнер и клуб, с площ от 250 кв.м.,
изградена в урегулиран поземлен имот XXI-918, в квартал 42, по плана на гр.
С., общ. С., обл. Варна, с площ 755 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни
насаждения, при граници на имота: улица ***.
Развива се след обезсилване на първоначално постановено Решение
1
№260022/24.02.2021 г. на ДРС, с което иска е бил уважен и връщане на
делото за разглеждане от друг съдебен състав съгласно Решение
№1778/29.11.2021 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по в. гр. дело №
1864/2021 г. по описа на ВОС.
Ищецът твърди в исковата молба, че със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000316006114/07.09.2016 г. е започнало ревизионно
производство срещу „РУДИ - 90“ООД за установяване на задължения за
данъци /ДДС и корпоративен данък/. Производството е завършило с
издаването на ДРА, надлежно връчен по реда на чл. 32 от ДОПК и влязъл в
сила с размер на установените задължения 44 969, 71 лева към датата на
издаването му. Излага, че срещу задълженото лице „РУДИ - 90“ЕООД е
образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания. Сочи, че
след влизането на ДРА в законна сила, въпреки, че е бил уведомен за това със
съобщение и след образуване на изпълнителното дело за събиране на
публични вземания, с НА за покупко - продажба „РУДИ - 90“ЕООД чрез
управителя си Дарина Николова Г.а прехвърля на Г. В. Г. гореописания
недвижим имот. Ищецът излага, че съгласно разпоредбите на ДОПК,
недействителни по отношение на държавата са сделките сключени след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат от ревизията
са установени публични задължения, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото, както и сделки, сключени с намерение да
се увредят публичните взискатели. Твърди, че е извършено пълно проучване
на имущественото състояние на задълженото лице, проверени са всички
публични регистри, изискана е информация от всички държавни институции,
които водят отчет за декларирана собственост - не е установено никакво
годно за обезпечение имущество. Няма налични банкови сметки. Няма
недвижими имоти, селскостопанска техника, няма данни за движими вещи.
Наложен е запор на МПС, същият не е вписан в КАТ, защото се установява,
че същото не е собственост на длъжника, по данни на МВР. Това се
потвърждава и от декларираните данни в община. Единственото недвижимо
имущество е отчуждено в кратък период, непосредствено след връчването на
ЗВР. Връзка с настоящия управител няма. Няма никакви постъпления по
изпълнителното дело. Твърди се в исковата молба, че при изповяданата
сделка платената цена за имота е 9 900 лева, която на практика е почти с 50%
по - ниска от стойността на данъчната оценка, а именно 16 817, 20 лева, което
води до несъмнения извод, че даденото значително превишава стойността на
полученото. Счита, че всички гореописани действия - отчуждаването на
цялото реално съществуващо имущество на нереално ниска цена;
прехвърлянето на дружествените дялове, липсата на връзка с новия
управител, липсата на плащания по изпълнителното дело, сочат
последователност в поведението на задълженото лице и явно намерение за
възпрепятстване на възможността взискателя да удовлетвори държавните
вземания и фиска. Оттук извлича и намерението за увреждане на кредитора.
2
Предвид изложеното моли съда да обяви за недействително спрямо държавата
извършеното от длъжника „РУДИ - 90“ ЕООД увреждащо действие,
изразяващо се в гореописаната прехвърлителна сделка. Претендира разноски
по делото.
В първото по делото с.з., в производство развило се пред предходния
съдебен състав, ищецът е добавил основание на нов евентуално съединен иск
- такъв по чл. 216 ал. 1 т. 6 от ДОПК с твърдението, че сделката е извършена
между свързани лица и с петитум идентичен с предявения.
В постъпило пред въззивната инстанция писмено становище е
пояснил факти по всяка от трите хипотези на относителна недействителност и
поредността, в която желае те да бъдат разгледани, а именно: Първо да бъде
разгледан иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК с твърдения за
възмездно даване на права, значително надхвърлящи по стойност получената
насрещна престация. При констатирана липса на основания за уважаването
му, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 6
ДОПК - договаряне във вреда на публичните взискатели със свързано с
длъжника лице, евентуално на сделка, извършена от длъжника с намерение да
се увреди публичния взискател - иск с правно основание чл. 216 ал.1 т. 4
ДОПК.
В отговорът си по чл. 131 от ГПК ответникът Г. В. Г., чрез
процесуален представител адв. Р. М. от АК - Варна изразява становище за
допустимост на предявения иск, но оспорва същия като неоснователен.
Заявява, че не оспорва твърдението, че дружество „Руди 90"ЕООД е продало
свой недвижим имот, след като е получило заповед за ревизия и тя е
приключила с установяването на публични задължения. Твърди, че не е
доказано, че ревизионният акт е влязъл в законна сила, както и че е налице
несъответствие между даденото и полученото по сделката. Сочи, че се касае
за задължения от 2010 г., 2011 г. и 2014 г., за които е изтекла погасителна
давност, поради което следва да бъдат отписани като задължения на
дружеството от публичния изпълнител. Заявява, че ищецът не е посочил нито
едно конкретно доказателство, касаещо намерението за увреда. Не отрича, че
Дарина Николова Г.а и Руси Г. В. са негови деца, като излага твърдения за
влошено здравословно състояние на двамата вследствие на претърпяно ПТП.
Сочи, че именно това е била причината да закупи от тях процесния недвижим
имот, което е сторил с цел инвестиция, а не с цел увреда на кредитора.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Руди – 90“ЕООД отговор
на исковата молба не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът – публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна се явява лично и поддържа изцяло депозираната искова молба. Моли
съда да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
3
претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.
Ответника Г. В. Г., чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираният писмен отговор. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно -
деловодни разноски.
Вторият ответник „Руди 90”ЕООД не изпраща представител, не
изразява становище по иска.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Със заповед за възлагане на ревизия №Р-03000316006114-020-
001/07.09.2016 г. е започнало ревизионно производство срещу „Руди 90“ООД,
ЕИК:*********, представлявано от Д. Н. Г.а, Русив Г. В. и Д. Г.а В. /сега
„РУДИ – 90”ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Д. З. М./ за
установяване на задължения за данъци - ДДС и корпоративен данък.
Заповедта е била връчена по електронен път на 19.09.2016 г. на ел. адрес: ***
225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в АВ - СВ гр. Девня, вх. per.
№ 71, акт № 28, том I, дело 30/2017, на 23.01.2017 г. пред нотариус Велин
Майсторов в кантората му в гр. Девня била извършена разпоредителна сделка
– договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективирана, с която Д.
Н. Г.а, ЕГН: ********** в качеството си на управител на „РУДИ - 90“ООД
/сега ЕООД/, прехвърля на Г. В. Г., ЕГН: ********** гореописания недвижим
имот за сумата от 9 900 лева.
Ревизионното производство, образувано срещу ответника „РУДИ -
90“ЕООД завършило с издаването на РА № Р-03000316006114-091-
001/06.04.2017 г. с размер на установените задължения 44 969, 71 лева. При
направени две посещения на адреса на седалището на дружеството негов
представител не е бил установен, за което са съставени 2 бр. протоколи за
извършена проверка. Предсатвено е и съобщение по чл. 32 от ДОПК.
По делото е представено разпореждане за присъединяване към
образувано изп. производство № *********/2017 г. срещу задълженото лице
„РУДИ – 90”ЕООД за присъединяване на вземанията, установени с процесния
ДРА на основание чл. 217 ал. 2 от ДОПК.
Съгласно приложено удостоверение за данъчна оценка от 14.01.2020
г. на Община Суворово данъчната оценка на посочения по - горе недвижим
4
имот – търговски обект магазин за зеленчуци, риба, дюнер, ведно с
прилежащата земя е в размер на 15 191, 40 лева.
Видно от писмо рег. № АУ003943ВН_001 ВН на Директор на
Дирекция „ИАО” при Община Варна до ТД на НП – Варна е, че лицата Д. Н.
Г.а, ЕГН: ********** и Г. В. Г., ЕГН: ********** са бивши съпрузи, като
бракът им е бил прекратен с решение по гр. дело №283/17.02.2005 г. на
Районен съд – Девня.
От представена служебно извършена от НАП – база население
/Есграон/ справка е видно, че Р. Г. В.и Д. Г.а В. са съответно син и дъщеря на
ответника Г. В. Г..
При извършена проверка относно наличие на движимо и недвижимо
имущество, собственост назадълженото лице „РУДИ – 90”ЕООД, годно за
обезпечаване и погасяване на публичните задължения, такова не било
установено.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига
до следните правни изводи:
Предявен е отменителен иск от НАП като кредитор на публични
вземания спрямо ответника „РУДИ – 90”ЕООД за обявяване относителната
недействителност на извършената от ответника „РУДИ – 90”ЕООД с втория
ответник сделка – покупко - продажба на недвижим имот след връчване на
заповедта за възлагане на ревизията, при предпоставките на чл. 216 ал. 1 т. 2 и
евентуално т. 6, а при отхвърлянето му - друг евентуален иск по т. 4 от
същата разпоредба.
Съгласно чл. 216 ал.1 от ДОПК, недействителни по отношение на
държавата са: сключените сделки след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на последната са установени публични задължения. Сделките
са изброени изчерпателно в ал. 1 т. 1 – 6, а именно: по т. 2. възмездни сделки с
имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля
по стойност полученото; по т. 6 сделки, извършени във вреда на публичните
взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице и по т. 4 сделки или
действия с намерение да се увредят публичните взискатели. В зависимост от
вида им са предвидени специални предпоставки за тяхната недействителност,
като общи за всички са посочените в ал. 1 на цитираната норма са: да са
5
сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчване на заповедта за възлагане на ревизия и в резултат на ревизията
да са установени публични задължения. Въведената предпоставка за
обявяване на недействителността - длъжникът да има установени публични
задължения в резултат на ревизията, предполага тези задължения да са
установени с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила съдебно
решение. В този смисъл е последователната практика на ВКС, като например:
Решение № 166/30.12.2009 г. по т. д. № 430/2009 г. на II т. о и Решение №
436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на III г. о. За да е изпълнен
фактическият състав на чл. 216 от ДОПК трябва длъжникът по едно
установено публично задължение, след датата на установяването му или след
датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни
действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател.
Този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна
недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия.
Спрямо отделните нведени от ищеца основания за относителна
недействителност, по главния иск по чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК следва да е
извършена възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при която
даденото значително да надхвърля по стойност полученото. По евентуалните
искове, предмет на спора: по иска по т. 6 - сделката следва да е сключена
между свързани лица по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ДОПК и във вреда на
публичния взискател, а по иска по т. 4 - с намерение да бъде увреден
взискателя. Това са материалните предпоставки, подлежащи на установяване
в настоящото производство. Или, за основателността на исковите претенции в
тежест на ищеца е да докаже, че:
По главния иск с правно основание чл. 216 ал.1 т.2 от ДОПК - че при
сключване на сделката длъжникът е дал повече от колкото е получил и
даденото значително надхвърля полученото;
По иска с правно основание чл. 216 ал.1 т. 4 от ДОПК - че сделката е
сключена с намерение да се увредят публичните взискатели;
По иска с правно основание чл. 216 ал.1 т. 6 от ДОПК - че сделката е
извършена във вреда на публичните взискатели и страна по нея е свързано с
длъжника лице.
Т.е. изцяло в тежест на ищеца е да докаже, че даденото надхвърля
6
полученото по атакуваната сделка, че сключването е с намерение за
увреждане на публичния взискател и че сделката е извършени във вреда на
публичните взискатели защото страна по нея е свързано с длъжника лице.
От казаното по – горе става ясно, че на първо място публичното
вземане трябва да е установено с влязъл в сила административен акт или
влязло в сила съдебно решение. Отново в тежест на ищеца е да докаже
стабилността на административния акт или влязло в законна сила съдебно
решение. Доколкото не се твърди, че РА е обжалван в тежест на ищеца е да
докаже, че РА е влязъл в законна сила. В представеното заверено копие на
РА, не се установява отбелязване на датата на влизането му в сила,
следователно в ностоящото производство ищецът не доказал установени
данъчни задължения на задълженото лице. Това именно е основното
възражение на ответника „РУДИ – 90”ЕООД – че по делото липсват
доказателства, че РА е влязъл в сила.
Твърди се от ищеца, че РА е връчен съгласно чл. 32 от ДОПК.
Действително представени по делото са два протокола за извършени две
посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция на длъжника в гр.
Провадия, фигуриращ в справката от ТР, актуална към датата на тяхното
извършване. По делото фигурира и съобщение по чл. 32 от ДОПК, поставено
на 05.05.2017 г. /вероятно, но без да е категорично установено, на определено
за това място в ТД на НАП/. и свалено на 22.05.2017 г. По делото не се
установява, че съобщението е публикувано в интернет, така, както изисквата
нормата на чл. 32 ал. 4 изр. 2. Не се установява също, че на задълженото лице
е изпратено съобщение по пощата с обратна разписка, нито електронно
съобщение по смисъла на чл. 32 ал. 5, изр. последно от ДОПК на
декларирания електронен адрес, в случай, че лицето е посочило такъв. Това
обстоятелство само по себе си обуславя извод за нарушение на
нормативноустановената процедура по чл. 32 ал. 5 от ДОПК. Изискването на
цитирания нормативен текст за изпращане и на електронно съобщение, заедно
с поставянето му на определеното място в териториалната дирекция и
изпращане по пощата на писмо с обратна разписка, несъмнено е
допълнителна форма на оповестяване и създава допълнителни гаранции за
достигане на съобщението до неговия адресат.
С оглед нередовното връчване на РА съдът намира, че не е налице
7
основен факт от фактическия състав на нормата на чл. 216 от ДОПК –
установени данъчни задължения с влязъл в сила ревизионен акт. Пропускът
на ищеца да представи доказателство, че е влязъл в законна сила РА е пречка
за уважаване на който и да е от предявените искове.
Според настоящият съдебен състав по делото липсват доказателства
и за редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, което също е
задължително условие за уважаване на исковата претенция. От ищеца са
представени доказателства за връчване на заповедта за възлагане на ревизия
на ответника „РУДИ – 90”ЕООД единствено по електронен път /л. 6 от делото
на предходния съдебен състав/. Тази възможност е предвидена в ДОПК за
случаите, при които лицето е обявило електронен адрес в съответната ТД на
НАП, на който да му бъдат изпращани електронни съобщения. Това означава,
че само, ако то е заявило пред органите по приходите такъв адрес за
кореспонденция, за приходната администрация е налице възможността да
връчва съобщенията в административното производство на този електронен
адрес. Доказателства, че ответникът е декларирал в НАП електронен адрес за
получаване на съобщения и това е ***по делото липсват. Липсват дори
твърдения в тази връзка. В тази насока съдът намира, че е налице нередовно
връчване и на заповедта за възлагане на ревизия, което задължително следва
да предхожда сключването на която и да е от сделките, посочени в нормата на
чл. 216 ал. 1 от ДОПК, за да бъде поискано обявяването на тяхната
относителна недействителност.
С оглед на гореизложеното се налага извода за неоснователност на
която и да е от исковите претенции. Съдът приема, че не са налице две от
кумулативно изискуемите общи предподставки за недействителност на
атакуваната сделка, поради което Държавата не притежава легитимацията да
предяви материалното преобразуващо право за обявяване относителната
недействителност на сделката. Предвид неоснователността на предявените
искове поради липса на общите предподставки на материалната норма на чл.
216 ал. 1 от ДОПК, не следва да се обсъждат специалните предпоставки
относно неравностойност на престациите по атакуваната сделка /което съдът
също намира за недоказано, доколкото не са представени доказателства за
пазарната цена на прехвърления имот към момента на сключване на сделката
и доколкото данъчната оценка на имота не надвишава значително продажната
цена, а и предвид наличието на други финансови взаимоотношения между
8
продавача и купувача/, увреждане на публичния взискател и намерението за
това /което би могло и да се приеме за доказано, предвид факта, че
прехвърленото имещуство е било единственото имущество на задълженото
лице/, свързаността между страните по нея /също недоказано, тъй като видно
от представения НА продавач по сделката е единствено бившата съпруга на
купувача в качеството й на управител на „РУДИ – 90“ООД, но не и неговите
син и дъщеря и доколкото бивш съпруг не е „свързано лице“ по смисъла на §1
т. 3 от ДР на ДОПК/.
Предвид констатираната липса на общите предподставки на
материалната норма на чл. 216 ал. 1 от ДОПК предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора право на разноски има ответникът
Георгиен, като същият е направил искане за присъждане на такива в общ
размер на 3 336, 34 лева, от които 336, 34 лева държавна такса за въззивно
обжалване и 3 000 лева адвокатско възнаграждение на един адвокат за проц.
представителство пред три съдебни инстанции. Представено е доказателство
за заплащане му, съгласно т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - три броя
договори за правна защита и съдействие, подписани от ответника Г. и адв. Р.
Манева с характер на разписка за платената сума, поради което
претендираните разноски следва да му бъдат присъдени. Възражението на
ответната страна за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 от ГПК се преценява като
неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на
предявените искове адвокатско възнаграждение в размер на от по 1 000 лева
за всяка една инстанция, който размер е съвсем близък до минималното
възнаграждение, определено върху материалния интерес, на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба №4/ 2001г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Териториална дирекция - Варна на
Национална агенция по приходите срещу „РУДИ - 90“ЕООД, ЕИК:
********* и Г. В. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т.
2 от ДОПК, а в условие на евентуалност - иск с правно основание чл. 216 ал. 1
9
т. 6 от ДОПК, евентуално иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, с
искане да бъде обявена за относително недействителна спрямо Държавата
следната сделка: покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в
Нотариален акт № 18, том I, per. № 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в
АВ - СВ гр. Девня, вх. per. № 71, акт № 28, том I, дело 30/2017, с който Д. Н.
Г.а, в качеството си на управител на „РУДИ - 90“ООД /сега ЕООД/,
прехвърля на Г. В. Г. следния недвижим имот: ПОСТРОЙКА НА
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от магазин за зеленчуци;
магазин за риба; дюнер и клуб, с площ от 250 кв.м., изградена в урегулиран
поземлен имот XXI-918, в квартал 42, по плана на гр. С., общ. С. обл. Варна, с
площ 755 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни насаждения, при
граници на имота: улица УПИ ХХ-918, УПИ XIX- 917, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Териториална дирекция - Варна на Национална агенция
по приходите ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Г., ЕГН: ********** направените от
него разноски по делото в общ размер на 3 336, 34 лева /три хиляди триста
тридесет и шест лв., 34 ст./, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10