Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 88 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Б.Л.” АД, ЕИК ******, твърди, че като лизингодател, сключил с ответника „И.Ф.”
ЕООД, ЕИК ******, като лизингополучател, Договор за финансов лизинг № BL
32/14.03.2014г., по силата на който Лизингодателят се задължил да предостави на
Лизингополучателя ползването на лизингови вещи, представляващи Оборудване
(компоненти) за Фабрично реновиран позитронно-емисионен томограф - РЕТ-СТ,
модел Biograph 6 True Point Есо (наричани по-долу лизингова вещ), подробно
описани в Приложение 1 към Договора за лизинг. Сочи, че закупил лизинговата вещ
от "Сименс" ЕООД, ЕИК *********, съгласно Договор за доставка №042Н
от 14.03.2014г., сключен между Лизингодателя, Лизингополучателя и „Сименс”
ЕООД, както и че заплатил цената за лизинговата вещ на продавача. Поддържа, че
изпълнил задължението си за предаване на лизинговата вещ на Лизингополучателя,
за което били подписани между страните ППП от 26.03.14 г. и от 16.04.14 г.
Твърди, че със закупуването, плащането и предаването на лизинговата вещ,
изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от Договора за лизинг и Договора
за доставка и предал за ползване на Лизингополучателя лизинговата вещ. Сочи, че
Лизингополучателят нееднократно изпадал в забава за плащане на дължимите
лизинговите вноски. Твърди, че през
2017г. Лизингополучателят преустановил окончателно плащане на задълженията си и
поради тази причина ищецът му връчил ПДИ изх.№ 085/13.09.2017г., получена на
15.09.2017г., като в предоставения срок не било извършено плащане на
задълженията. Поддържа, че Договорът за лизинг бил прекратен поради
неизпълнение на задълженията на Лизингополучателя на 26.09.2017г., на която
дата държането на оборудването, предмет на договора за лизинг преминало в
Лизингодателя - Споразумение за прекратяване на договор за лизинг от
26.09.2017г. Поддържа, че неизпълнението по Договора за лизинг и прекратяването
му било изрично потвърдено от страна на Лизингополучателя в Споразумение от
03.11.2017г. (б.”Г”), с нотариална заверка на подписите. Сочи, че към
26.09.2017г., натрупаните задължения на Лизингополучателя били в размер на 62
566,59 евро. Поддържа, че СРС издал Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 20.09.2018г. и съответно ИЛ от 20.09.2018г., като по
силата на последния ответникът бил осъден да заплати на ищеца сума в размер на
62 566,59 евро, ведно със законна лихва от 17.05.2018г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 2 447,39 лв. Твърди, че документът въз
основа, на който била издадена заповедта за изпълнение е Договор за финансов
лизинг № BL 32/14.03.2014 г., като срещу длъжника било образувано и изп.дело
въз основа на издадения ИЛ. Твърди, че длъжникът подал възражение и съответно
съдът указал на ищеца, че може да предяви иск за съществуване на вземането.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено вземането на ищеца срещу ответника в размер на 62 566,59 евро,
представляващо задължения (лизингови вноски - главница, лихви, неустойки за
забава) и обезщетение за неизпълнение по Договор за финансов лизинг № BL
32/14.03.2014 г., ведно със законната лихва от 17.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото. Претендира разноски в
настоящото производство.
Ответникът „И.Ф.” ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и
размер, като го счита за неоснователен и недоказан. По отношение на сумата от
60 евро – допълнителни разходи, твърди, че не следвало заповедния съд да издава
ЗНИ и ИЛ, респ. искът за нея бил недопустим, а евентуално неоснователен. По
отношение на сумата от 490,23 евро – законна лихва върху просрочена главница за
периода 26.9.17 г. – 11.05.18 г., твърди, че не следвало заповедния съд да
издава ЗНИ и ИЛ, респ. искът за нея бил недопустим, а евентуално неоснователен.
По отношение на сумата от 50 000 евро – обезщетение по чл.20, т.6 от Договора за
лизинг, твърди, че се касаело за неустоечна клауза по договора дължима при
прекратяване на договора, т.е. не следвало заповедния съд да издава ЗНИ и ИЛ, а
също и че сумата не била включена в споразумението от 03.11.17 г., респ. искът
за нея бил недопустим, а евентуално твърди, че неустоечната клауза е нищожна
като надхвърляща присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвид нищожността на неустойката твърди, че не следвало заповедния съд да
издава ЗНИ и ИЛ за тази сума респ. искът за нея бил недопустим, а евентуално
неоснователен. Изразява становище за недопустимост на установителен иск от
ищеца за присъдените му разноски в заповедното производство. Моли за
прекратяване на производството в посочените части, респ. за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Прави допълнения и пояснения по предявения иск, като
конкретизира произхода и размера на всяко от вземанията си претендирани срещу
ответника – по сключения договор за лизинг от 14.03.14 г., ведно със 7 бр.
анекси към него и споразумение от 04.07.14 г. Поддържа изложеното в ИМ, като
оспорва направените от ответника възражения. Твърди, че размерът на неустойката
е изрично уговорен между страните.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа изложеното в ОИМ. Навежда подробни съображения
за нищожност, респ. за недължимост на неустойката.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
При подадено заявление
от 17.05.2018 г. СРС, 119 с-в е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
20.09.2018г. и съответно ИЛ от 20.09.2018г., като е разпоредил
ответникът-длъжник в заповедното производство да заплати на ищеца сума в размер
на 62 566,59 евро, ведно със законна лихва от 17.05.2018г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 2 447,39 лв. Вземането изхожда от Договор
за финансов лизинг. Длъжникът е подал възражение на 07.11.2018 г., като
съгласно представената разписка по изп.д.№ 20189080400726, акта е бил връчен на
05.11.2018 г. Съдът е указал на ищеца,
че може да предяви иск за съществуване на вземането, като акта е бил връчен на 17.12.2018 г. Исковата молба е депозирана
на 15.01.2019 г., т.е. в срока по чл.415 ГПК и следователно е допустима.
Между страните не се спори, а и от представените по
селото документи се установява, че страните са сключили Договор за финансов лизинг № BL 32/14.03.2014г. и приложения
към него, изменен с Анекси към Договор
за финансов лизинг № BL 32/14.03.2014г. - 7 бр. с приложени към анексите
погасителни планове. С Договор за доставка № 042Н
от 14.03.2014г., сключен между Б.л. АД като възложител, И.ф. ЕООД като краен
клиент и СИМЕНС ЕООД като изпълнител ищецът е придобил лизинговата вещ,
предадена на ответника с Приемо-предавателен протокол от 26.03.2014г. и от 16.04.2014г. Страните
са постигнали Споразумение от 26.09.2017 г.
за прекратяване на Договор за финансов лизинг № BL 31/20.12.2013 г.. и
на Договор за финансов лизинг № BL 32/14.03.2014г. По делото е приложена
Фактура № **********/21.03.2014г. с издател СИМЕНС ЕООД и получател България
лизинг ЕАД за 100% авансово плащане по договор 042Н от 14.03.2014 г. Стойност
на фактурата - 316 719.83 лв. Приложено е и платежно нареждане за
кредитен превод от 21.03.2014г. Получател СИМЕНС ЕООД, наредител България
лизинг ЕАД; стойност на плащането - 316 719.83 лв. с основание за плащане -
проформа фактура 08737/17.03.2014г.
По делото е прието заключение на съдебно
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, установяваща следното: Общата сума на лизинговите плащания по
договор е 180 862.58 евро. Сумата се формира от стойността на оборудването -
134 946.90 евро (данъчна основа) ДДС върху данъчната основа в размер на 26
989.38 евро (134 946.90 + 26 989.38 = 161 936.28 главница) и лихви -18 926.30
евро.
Няма данни за плащания по договора за
лизинг след 02.12.2016 г. Към
26.09.2017 г., когато договорът за лизинг е прекратен със СПОРАЗУМЕНИЕ за
прекратяване на Договор за финансов лизинг № BL 31/20.12.2013 г. и на Договор
за финансов лизинг № BL 32/14.03.2014г. и съгласно констатациите в самото
споразумение за прекратяване просрочените задължения на Лизингополучателя -
лизингови вноски с настъпил падеж, неустойки за забава, други разходи по
Договор за финансов лизинг № BL 32/14.03.2014г. са в размер на 12 076.36 евро.
Сумата представлява: просрочени 4 плащания по главница
към 26.09.2017 г., всяка по 1 931.26 евро и общо 7 725.04 евро; просрочена
лихва към 26.09.2017 г. в размер на 3 201.02 евро;
неустойки за забава към 26.09.2017 г. в размер на 1090.30 евро; и начислена и неплатена такса за предоговаряне
по анекс 7 към договора за лизинг в размер на 60,00 евро с ДДС.
Изчислената от експертизата законна лихва
върху просрочена главница в разм 7725.04 евро, за периода 26.09.2017 г. -
11.05.2018 г. е 489.26 евро. По счетоводна справка лихвата е 490.23 евро.
Ответникът се
брани с правни доводи, включително относно нищожността на договорната неустойка.
В хода на процеса с определение № 6402/14.03.2019 г.
частично е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в
заповедта относно 60 евро – други разходи, 490,23 евро мораторна лихва и 50 000
евро
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Насрещните права и задължения по сключения между
страните договор - придобиване на вещ от трето лице и предоставянето и за ползване срещу
възнаграждение, определят същия като договор за финансов лизинг по см. на чл.342, ал.2 ТЗ.
Ищецът
- лизингодател е изпълнил задълженията
си. Следователно в тежест на ответника-лизингополучател е възникнало
задължението да изплати договорените лизингови вноски на определените падежи.
Страните са
прекратили правоотношението със споразумението от 26.09.2017 г., с което
ответникът е признал и размера на дължимите падежирали главници, неустойки за
забава и други разходи - 12 076,36 евро., но не и предвидените в договора за
лизинг обезщетения(неустойки за неизпълнение). Постигнато е съгласие за връщане
на лизинговата вещ. Съгласно експретизата сумата по споразумението е съставена от следните пера: Просрочена главница към 26.09.2017 г.- 7 725,04 €; Просрочена
лихва към 26.09.2017 г.- 3 201,02 €; Неустойки за забава към 26.09.2017 г.-1090,30 €; Допълнителни
разходи- 60,00 €.
Налице е разлика между посоченото в Споразумение за
прекратяване на Договорите за финансов лизинг от 26.09.2017 г. просрочие по Договор
за финансов лизинг № BL 32/14.03.2014г. - 12 076.36 евро и посоченото в
счетоводната справка 62 566.59 €, явяваща се сумата отразена в заповедта. Тя е в размер на 50 490.23 евро и се формира
от Законна лихва върху просрочена главница за периода 26.09.2017 г. - 11.05.2018 г. и Обезщетение по чл. 20, т. 6 от Договор за лизинг
№ BL 32 .
По отношение на сумите по споразумението, съдът
намира, че същите се дължат в посочения в документа размер. Страните са
постигнали съгласие относно размера и основанието на задълженията си. Дори
сумите да не са били дължими, то споразумението има характер и на спогодба
относно вида и характера на задълженията обхванати от него.
По отношение на сумата от 50 000 евро – обезщетение по чл.20, т.6 от
Договора за лизинг, ответникът е въвел довод за недопутимост на иска,
която извежда от недопустимостта за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Сумата
се дължи при прекратяване на договора и не се съдържа в документа по чл.417, т.3 ГПК.
Съдът намира възражението за недопустимост на иска в тази
част за неоснователно. Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г /т.5г/, установителният иск по чл.422 ГПК не се влияе от
резултата от обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК.
Липсата на предпоставка по чл.417 т.2 ГПК,
въпреки която е издадена заповед за изпълнение, може да доведе до отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен
лист, но не и до недопустимост на исковия процес по чл.422 ГПК, заведен в срок
от кредитора – заявител. В исковото
производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 ГПК се
състоят в съответствието между заявеното и признато в заповедното производство
вземане /част от него/ и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните /респективно
надлежно възразилите ответници и легитимираните правоприемници/.( Определение №
710/02.12.2019 г. по ч.т.д.№ 2241/19 г. на ІІ ТО на ВКС).
Отвеникът е направил възражение за нищожност на клаузата за
неустойка по чл. 20, т.
6 от Договор за лизинг № BL 32, тъй като противоречи на
нейната обезпечителна функция.
Съдът намери възражението за основателно.
Съгласно
указанията дадени в т.3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 15.06.2010 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2009 Г., ОСТК НА ВКС, неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, преценени към момента на
сключване на договора.
Договорът е за финансов лизинг,
при лизингова цена е 153 873,90 лв. Неустойката при прекратяване е
100 000 евро, т.е. съизмерима с цената.
Съгласно
постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 193 от 9.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., I т. о. и
решение № 219 от 9.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., I т. о. на ВКС, уговорката в договор за финансов лизинг, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният
има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването
/развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите
от развалянето, като неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Такава неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, тъй като лизингодателят по разваления
договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя ползването на
вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и
нарушава принципа за справедливост. Следователно на същото основание, когато страните изрично са уговорили
неустойка за прекратяване на договора, съизмерима с лизинговите вноски, които
лизингополучателят не би получил поради прекратяване на договора, т.е.
компенсаторна неустойка при върната вещ, то е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави.
По
отношение на сумата от 490,23 евро – законна лихва върху просрочена главница за
периода 26.9.17 г. – 11.05.18 г., ответникът е въвел доводи за недопустимост на
иска идентични с вече разгледаните, поради което и тук следва да се отнесе
казаното по-горе относно допустимостта на иска.
Съобразно нормата на чл. 86. При неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно заключението на ССЕ, размерът на лихвата за забава за посочения
период е 486,26 евро., до който размер искът е основателен.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, чрез адв.М.В.,***, оф 5,дължи на „Б.Л.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, „Красно село”, бул.„******, по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 20.09.2018г., на СРС, 119 с-в, по
ч.гр.д.№ 31387/2018 г., въз основа на Договор за финансов лизинг № BL
32/14.03.2014г., както следва:
7 725.04 евро - главница;
3 201.02 евро - просрочена лихва към 26.09.2017 г.;
1090.30 евро - неустойки за забава към 26.09.2017 г.;
60,00 евро - начислена и неплатена такса за предоговаряне
по анекс 7 към договора за лизинг.
486,26 евро
–мораторна лихва за забава за периода 26.09.17 г. – 11.05.18
г.,
Като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на вземане за мораторна лихва над сумата 486,26 евро до 490,23
евро, както и за сумата 50 000 евро - неустойка чл. 20, т. 6 от Договор за лизинг №
BL 32
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: