Р Е Ш Е Н И Е
№
337 23.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2 513 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София,
район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд,
пълномощник: Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********, представлявано
от адвокат В.Г., за приемане за установено по отношение на ответника А.Л.С. с ЕГН
**********, адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 84,30 лева, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода
от 03.10.2016 година до 17.01.2017 година, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4210 от 09.11.2018 година,
постановена по частно гражданско дело № 8090 по описа на Бургаски районен съд
за 2018 година; За осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 122,97 лева,
представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по
договор за мобилен номер 0892 710446 с абонатен номер *********; За осъждане на ответника да плати
на ищеца сумата 117, 39 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от 01.2017 година до 09.2018
година по Договор за лизинг от 03.10.2016 година за мобилен номер 0892 710446 с
абонатен номер *********.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
По
повод Договор за мобилни услуги от дата 03.10.2016г., сключен за мобилен номер
0892/710446 по програма Нонстоп 40.99лв., ответникът А.Л.С. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер
№********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна
програма до 03.10.2018г. Във връзка с мобилен номер 0892/710446 е сключен и
лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка LENOVO модел
С2 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0892/710446 е фактурирано
под абонатен номер №*********.
В
исковата молба е изложен довод, че съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор все потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилен
номер 0892/710446 за периода от 03.10.2016 г. до 17.01.2017г. Теленор е издал следните фактури с абонатен номер
№*********: фактура
№**********/18.10.2016г. за отчетения период на потребление 03/10/2016-
17/10/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 51.57лв. /с ДДС/, от които 38.32лв./без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Нонстоп 40,99лв., лизингова вноска 5,59лв. Дължимата сума е
платима в срок 02.11.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Издадена е и фактура
№**********/18.11.2016г. за отчетения период на потребление 18/10/2016-
17/11/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 37,47лв. /с ДДС/, от които 25.82лв./без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Нонстоп 40,99лв., лизингова вноска 5,59лв. Дължимата сума е
платима в срок 03.12.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди още, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
89,04лв., фактурирани- за два последователни отчетни месеца - за
месец 10/2016г. и за месец 11 /2016г. Посочва, че към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
В
исковата молба е изложено още, че с Кредитно известие №**********/18.12.2016г.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -10,33лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова
вноска в размер на 5,59лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на
89,04лв., за предходните четири отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 84,30лв.
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 84,30лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на А.Л.С.
за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата
18.01.2017 година, крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 957,71 лв. Начислената
сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на
84,30лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен номер 0892/710446 в размер на
756,02лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 117,39лв.
Датата
на деактивация на процесния
абонамент е 08.12.2016г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
По
този начин абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента до 03.10.2018г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 03.10.2016г.
В
исковата молба е посочено още, че неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза
предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.
Ищецът
посочва още, че към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия
за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството
при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси. С оглед изложеното ищецът
претендира неустойка в размер на три стандартни за ползваната програма Нонстоп
40.99лв. (3 х 40.99лв. =122.97лв.), за мобилен номер 0892/710446 месечни
абонаментни такси, възлизащи на стойност 122,97
лв.
Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство марка LENOVO, модел С2 Black са
обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
0892/710446, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
Ищецът
излага още, че при сключване на процесния договор е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 18-то число от
месеца. По този начин падежът на
лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 03/2017г.,
когато е издадена крайната фактура №**********/18.01.2017г., съгласно
уговорения погасителен план, както следва: За
устройство LENOVO, модел С2 Black, взето във връзка с мобилен номер 0892/710446, се дължи цената в размер на на 117,39 лв. след
месец 01/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.01/2017г. до м.09/2018г.
От
името на ищеца в исковата молба е уточнено, че отношенията между страните по
договора се регулират от Общите условия на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД.
В
обобщение ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че в конкретният
случай ответникът А.Л.С. е подписал договори за услуги с мобилния оператор,
ползвал е мобилен номер 0892/710446 и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок той не ги е заплатил. Изпълнен
е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД.
В исковата молба ищецът е посочил доказателства.
Поради изложеното ищецът предявява посочените искове.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител - адвокат Б.Б., дава писмен отговор на предявения иск. Оспорва основателността на претенциите по следните съображения:
На първо място процесуалният представител на ответника счита, че от приложените към исковата молба фактури не установяват твърденията на ищеца за възникнали задължения по договор за мобилни услуги, тъй като са изходящи от насрещната страна документи, които установяват положителни за нея факти. На следващо място в писмения отговор е посочено, че не е ясно как са формирани задълженията, за които са издадени фактурите, тъй като не се установява каква част от тях са за абонаментни такси, за какви услуги и дали са потребени.
По отношение на претенцията за осъждане на ответника да плати неустойка процесуалният му представител излага, че не се установяват предприети от страна на ищеца действия за едностранно прекратяване на договора, тъй като липсват доказателства за такова волеизявление.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, поради което в отношенията между страните приложение следва да намери ЗЗП. Процесуалният представител на ответника излага довод, че неустойка в размер на месечните абонаменти за срока на действие на договора, който е първоначално уговорен, е необосновано висока и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Посочва, че предвиденото обезщетение представлява по същество получаване на пълно изпълнение от страна на ищеца по сключения договор, без предоставяне на насрещна услуга и води до недобросъвестно разместване на блага. Тъй като потребителят няма право да прекрати договора при никакви условия и е задължен да заплаща необосновано висока неустойка за целия му срок тази уговорка не кореспондира с обезщетителната и обезпечителната й функции. По тези съображения процесуалният представител на ответника счита, че уговорката за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като противоречи на закона и покрива критерия на чл. 143, т.5 от ЗЗП. От името на ответника в писмения отговор е посочено, че тези изводи не се променят и с оглед направеното изменение на размера в размер на 3 стандартни месечни абонамента за ползваната програма, тъй като неустойката е изначално договорена като нищожна и този факт касае действителността й, независимо от претендирания по съдебен ред размер. От друга страна процесуалният представител на ответника посочва, че видно от спогодбата между ищеца и КЗП /т.1.2/ промяната влиза в сила, считано от 12.01.2018 година и се прилага за съществуващи договори, а ищеца е посочил в исковата молба, че договора между него и ответника е прекратен и е издал крайна фактура от 18.01.2017 година. По тези съображения от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявения иск за неустойка.
По отношение на претенцията за заплащане на лизингови вноски в писмения отговор е посочено следното:
Съгласно
чл.3, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), разпоредбите на закона се
прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност
за закупуване на стоката - предмет на договора. Видно от чл.1, ал.2 от представения
от ищеца договор за лизинг от 03.10.2016г., лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, с оглед на гореизложеното по безспорен начин следва, че за
представения договор за лизинг следва да се прилагат разпоредбите на ЗКП.
Поради
факта, че всички елементи на договора за лизинг очевидно са изготвени на шрифт,
който е по-малък от 12, договорът се явява недействителен на основание чл.22,
във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК. От друга страна видно от чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК в договора следва да е посочена стоката или услугата и нейната цена в брой,
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга. В
конкретния случай договорът за лизинг съдържа единствено „обща лизингова цена“,
но не и цената на стоката. Известен е факта, че всяка стока взета на лизинг,
включва в лизинговата цена своята „чиста стойност“ и лихвите за периода на
разсрочено плащане, които образуват заедно „лизинговата цена“, която е
разделена винаги на равни месечни вноски. С оглед на гореизложеното, намирам
договорът за лизинг за недействителен и на това основание.
В
предвид написаното и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят би следвало да
върне на кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита. В конкретният случай обаче в договора за лизинг, както
посочих по-горе липсва стойност на устройството, която е всъщност „чистата
стойност“ на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. От друга страна видно от
чл.З, ал. 1 от договора за лизинг, като този факт не се оспорва и от ищеца,
ответникът е заплатил първоначална лизингова вноска в размер на 45,00 лева с
ДДС. В случай, че „чистата стойност“ на устройство възлиза на 45,00 лева,
следва че ответникът се е издължил на ищеца.
На следващо място в писмения отговор е
посочено, че в чл. 6, ал. 7 от Общите условия на договорите за лизинг на „Теленор България“ е
изложено, че за обезпечаване задължението за плащане на лизинговата цена, лизингополучателят издва запис на
заповед. В самият договор за лизинг в чл.6 е записано, че неразделна част от
договора е запис на заповед на стойност 128,57 лв. В ОУ е посочено, че записът
на заповед ще бъде платим на предявяване в случай на забава за плащане на
лизингова вноска за повече от един месец след падежа (датата на плащане) на
вноската съгласно договора за лизинг с повече от 1 (един) месец. Видно от
периода на искането относно тази претенция, безспорно е настъпил падежа на
запис на заповед и е възможно кредиторът да е предявил същия на ответника, като
в случай, че това обстоятелство е настъпило, чрез уважаване на настоящата
претенция, кредиторът би получил двойно плащане за една и съща стока.
По изложените съображения от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба от негово име, чрез процесуалния му представител, поддържа предявените искове сочи, доказателства и излага подробни фактически и правни доводи за основателност и на предявения иск.
В съдебно заседание особеният представител на ответника – адвокат Б., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По приложимия материален закона настоящият състав приема следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД, а осъдителните искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.. 342 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа
и правна страна:
Между ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
от една страна, и ответника А.Л.С., на 03.10.2016 година е сключен договор
за мобилни услуги, с уговорен абонаментен
план програма Нонстоп 40.99 с неограничени
национални минути за мобилен номер **********.
Активирана е отстъпка на месец 24,41 %, която е промо
отстъпка за месечния абонамент за 24 месеца. Съгласно договора срокът му изтича
на 03.10.2018 година. В договора е посочено, че датата на издаване на фактурата
е 18 – ти всеки месец. С договора са предоставени и други, допълнителни услуги,
сред които и мобилен интернет, посочени в т.10 от договора.
На
същата дата между оператора и ответника е сключен договор за лизинг за мобилно
устройство марка LENOVO модел С2 Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Договорите
са приети като писмени доказателства по делото, включително и в оригинал.
По
отношение на възражението за нищожност на договора на основание чл.22 вр. чл.14 от ЗПК, тъй като е написан на шрифт по – малък от
12 настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства не може да
бъде направен извод за това, че при условията на пълно и главно доказване е
установено, че шрифта на този договор е по – малък от посочения в закона.
Изясняването на този факт може да стане с компютърно – техническа експертиза
каквато по делото не е изслушана. Поради изложеното настоящият състав приема,
че възражението за нищожност на договора е недоказано.
При
това положение настоящият състав приема, че между страните е постигнато
съгласие със съдържанието, изложено в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и е обосновано и компетентно дадено, се установява, че за потребените мобилни услуги за клиентски номер ********* с клиент А.Л.С., са издадени фактури, описани в заключението, като е отразено месечното потребление на услугата, начислената месечна вноска за лизинг, начислената неустойка в крайна фактура № ********** от 18.01.2017 година. Видно от експертизата в тази крайна фактура са начислени както следва: сумата 756,02 лева, представляваща неустойка, сумата 134,16 лева, представляваща неплатена вноска за лизинг, месечно потребление в размер на 67,53 лева.
В заключението е посочено, че за задълженията по договора са издадени общо четири фактури, от които по една за месеците октомври, ноември и декември 2016 година и януари 2017 година. По тези фактури вещото лице не е констатирало плащане. Изводите вещото лице е направило на основание документите, приложени по делото, представените от ищеца фактури с включени в тях разбивки по пера /разговори, смс, лизинг и други услуги/, справка за издадени фактури на името на ответника, както и съответните плащания към тях. Посочено е още, че към всяка една фактура е приложено извлечение за ползваните услуги.
От името на ответната страна не се твърди и не се установява в конкретния случай плащане на задълженията, посочени по – горе.
Настоящият състав приема, че от посочените фактури се установява доставка на услугата за телекомуникация по договора до датата на прекратяването му, поради което искът за заплащане на цена по договора за телекомуникационни услуги е основателен и доказан до пълния предявен размер от 84,37 лева и за периода от 03.10.2016 година до 17.01.2017 година.
По отношение на претенциите, основани на твърдения за неизпълнение на задълженията по договор за лизинг настоящият състав приема следното:
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че между страните е сключен договор за лизинг на индивидуализираната по – горе движима вещ по който ответникът не е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски и задълженията са обявени за предсрочно изискуеми. Обявяването на предсрочна изискуемост е право на оператора съгласно чл.12 от Общите условия на договора за лизинг, приложени към делото в случай на неизпълнение на задълженията по договора за плащане на лизинговите вноски. Следва да бъде посочено, по повод направеното от процесуалния представител на ответника възражение за нищожност на този договор, че дори да се приеме, че този порок е налице, на основание чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това и настоящият състав приема, че ответникът е получил по този договор мобилен телефон на стойност 134,16 лева, което е началното салдо /главница/, съгласно погасителния план и заключението на вещото лице. О тази сума ищецът претендира заплащане на сумата 117,39 лева. Предвид констатациите за липса на плащания на задълженията и по този договор настоящият състав приема, че искът е основателен и доказан.
По
иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка, настоящият
състав приема следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съгласно която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок.
По отношение на тази договорна неустойка настоящият състав приема следното:
Ответникът притежава качеството ”потребител” по смисъла на
§ 13, т.1 от ДП на ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца – мобилен
оператор.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка, начислена за периода от датата на прекратяване на договора до края на срока на действие на договора в общ размер 756,02 лева е необосновано висока. При това положение и на основание чл.143, т.5 от ЗЗП клаузата на която е основана претенцията е нищожна. Във връзка с уточнението от исковата молба за това, че предмет на осъдителния иск е претенция на това основание за сума в размер от 122,97 лева, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси, настоящият състав приема, че и така формулиран искът е неоснователен, тъй като валидността на клаузата за неустойка се преценява към момента на сключването й, а и със съдържанието, посочено в договора. При това положение задължението не е валидно възникнало и не следва да бъде присъждано и в посочения в исковата молба размер, съобразен с постигнатото между ищеца и Комисия за защита на потребителите споразумение. В тази насока настоящият състав взе предвид, че към датата на това споразумение договора е бил прекратен.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника възражение, основано на довода за това, че за задълженията е издаден запис на заповед, настоящият състав приема, че с него задължението може да бъде обезпечено, но липсват твърдения, че сумата е събрана на основание абстрактната сделка.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото от ищеца,
съответно на уважената част от иска.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая в заповедното производство са присъдени разноски в размер от 205 лева. Поради това, че със заповедта е разпоредено плащане на сума в размер от 957, 71 лева, представляваща цена за далекосъобщителни услуги и лихва в размер от 14,86 лева за период до датата на подаване на заявлението, а искът е за установяване дължимост на сума на посоченото основание в размер от 84,30 лева, разноските следва да бъдат определени в размер от 17,77 лева.
По отношение на разноските, направени по водене на настоящото дело съдът приема следното:
Предявените претенции са в общ размер от 324,66 лева, направените по водене на делото разноски са в размер от 805 лева, от които: сумата 125 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 300 лева, представляваща възнаграждение за особен представител, сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 180 лева, представляваща възнаграждение за процесуален представител на ищеца. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, съответно на уважената част от исковете в общ размер от 201,69 лева или разноски в размер от 500,09 лева
До пълния предявен размер претенциите за разноски следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Л.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София,
район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд,
пълномощник: Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********, представлявано
от адвокат В.Г., сумата 84,30 лева
/осемдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща цена за ползвани далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги от 03.10.2016 година, за периода от
03.10.2016 година до 17.01.2017 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 84,30 лева /осемдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 17.11.2018 година до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено
със Заповед 4210 от 09.11.2018 година,
постановена по частно гражданско дело № 8090 по описа на Бургаски районен съд
за 2018 година.
ОСЪЖДА А.Л.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да плати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк
София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд, пълномощник:
Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********, представлявано от адвокат В.Г.,
сумата 117,39
лева /сто и седемнадесет лева, тридесет и девет стотинки/, представляваща
неплатени лизингови вноски за периода от
01.2017 година до 09.2018 година по Договор за лизинг от 03.10.2016 година на мобилно устройство марка LENOVO модел С2 Black.
ОСЪЖДА А.Л.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да плати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд, пълномощник: Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********, представлявано от адвокат В.Г., сумата от 17,77 лева /седемнадесет лева, седемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски/, направени в заповедното производство и сумата 500,09 лева /петстотин лева и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд, пълномощник: Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********, представлявано от адвокат В.Г., за осъждане на ответника А.Л.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да плати сумата 122,97 лева /сто двадесет и два лева, деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка, дължима по договор за мобилни услуги от 03.10.2016 година, претендирана в размер от три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси, както и претенциите за присъждане на разноски, направени по водене на делото и в заповедното производство за разликата от присъдените суми до пълните предявени размери.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.