РЕШЕНИЕ
№ 1700
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330100340 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.500,
ал. 1, т. 3 КЗ за заплащането на сумата от 1177.39 лева- регрес за обезщетение за
застрахователно събитие.
Ищецът- ЗАД „Бустрад Виена иншурънс груп“ АД твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за застраховка „ГО“ е настъпило събитие–
ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети от застрахован при него
автомобил „******“ на лек автомобил „*****“. Собственикът на увредения автомобил
бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗАД „Дженерали застраховане“ АД, което
платило обезщетение в размер на 1162.39 лева, а ищецът възстановил сумата заедно с
15 лева за ликвидационни разноски. Твърди, че застрахованият при него водач е
виновен за настъпването на инцидента, като след него напуснал местопроизшествието,
без да бъдат установени последиците. Поради това имал право да получи платеното
обезщетение. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД
срещу В.Л., по което е образувано ч. гр. дело № 13667/2020 г. на ПРС. В полза на
заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната
сума, както и за разноските.
В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Има пълна идентичност между вземането, за което е издадена заповедта и
предявения установителен иск. Допуснатата в заповедта грешка в размера на вземането
може да бъде поправена по искане на страната или служебно от съда.
По същество на спора:
От протокола за ПТП се установява, че на *****г. в ****** е реализирано ПТП,
при което ответникът при управление на лек автомобил ****с рег. № ****** на заден
ход удря лек автомобил *****. В протокола е отразен механизмът на ПТП и щетите по
автомобилите. Протоколът е съставен след датата на инцидента поради напускането на
мястото на ПТП от страна на ответника. Протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила (не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното
лице по смисъла на чл. 179 ГПК). Документът е подписан от ответника, без възражения
и свидетелства за неизгодни за него обстоятелства относно щетите, разположението на
МПС и механизма на ПТП. Описаните в протокола обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитания свидетел- И.Д., която е била в увредения автомобил към
момента на ПТП.
Ето защо съдът приема, че събитието е настъпило в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника поради неспазване правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 ЗДвП. За същото нарушение страната е била
санкционирана от органите на МВР, за което е издадено наказателно постановление от
06.11.2019г.
Увреденото МПС е имало валидна застраховка „Каско“ сключена с „Дженерали
застраховане“ АД. На ****г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, водачът на
увредения автомобил е съобщил на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено
2
застраховане, „Дженерали застраховане“ АД е обезщетил нанесените върху
застрахования при него автомобил вреди, като заплатил сумата 1162.39 лева, на
сервиза отстранил повредите.
След извършване на плащането на основание чл. 411 КЗ, „Дженерали
застраховане“ АД е встъпило в правата на застахования срещу причинителя на вредата
или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
От представената застрахователна полица се доказва, че към датата на събитието
ищецът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност за
управлявания от ответника автомобил. Като с прихващане на насрещни вземания е
погасил сумата от общо 1177.39 лева, представляващата обезщетение от 1162.39 лева и
15 лева за ликвидационни разноски.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на
застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно
увреденото лице, обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Според т. 3, такъв е случаят когато е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Регресното право на
застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на
суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на
някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Касае се до
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното
право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона. В този
смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК .
Наличието на предвидените в чл. 274 КЗ (отм.); и чл. 500 КЗ основания за
възникване на регресното право не освобождава застрахователя от отговорността по
риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи
обезщетяване на вредите, претърпени от него.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и гласни
3
доказателствени средства се установява, че незабавно след инцидента ответникът е
напуснал мястото на ПТП, като не е разговарял с водача на увредения автомобил
относно щетите, тяхното удостоверяване и обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от
закона), а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона).
С напускането на местопроизшествието, без да бъдат изяснени каквито и да било
обстоятелства относно настъпилото ПТП, ответникът е създал предпоставки за
неговото посещаване от органите на МВР. Службите за контрол на МВР имат
задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.
ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Неизпълнението на задължението на ответника по
чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, липсата на двустранен протокол и напускането на мястото на
ПТП, не могат да бъдат тълкувани в негова полза, поради което следва да се приеме, че
между участниците не е имало съгласие относно обстоятелствата около
произшествието и същите е следвало да изчака пристигането на контролните органи. В
този смисъл: Решение № 20 от 04.03.2021г. по в.гр.д. № 2005/2020г. на ПОС.
Делинквентът без основателна или неотложна причина, включително за оказване
на медицинска помощ, е напуснал мястото на ПТП преди задължителното посещение
от органите за контрол на движението по пътищата. Затова основателен е регресният
иск на неговия застраховател по "Гражданска отговорност", платил обезщетение за
причинени имуществени вреди.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото
САТЕ пазарната стойност на имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП
е 1314.90 лева. Посочената сума на действителните вреди е по-висока от изплатеното
застрахователно обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и
4
следва да бъде уважен в претендирания размер.
От приложените към исковата молба документи се установява, извършването на
разноски за определяне на обезщетението от „Дженерали застраховане“ АД, тъй като е
направен оглед на щетата и оценка на нейния размер. Поради това и тази претенция се
явява установена по основание. Относно размера, на основание чл. 162 ГПК, съдът
намира, че стойността на дейностите за приключване на щетата е по-голяма от
претендираните 15 лева. Тази стойност също е била погасена от ищеца и следва да бъде
присъда.
По разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските,
на които има право ищецът в заповедното производство, са в размер на 25 лева за
държавна така и 214 лева за адвокатско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 25 лева за
държавна такса и 150 лева за САТЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. П. Л.,
ЕГН ********** дължи на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД ЕИК
*********, сумата от 1177.39 лева- представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за имуществени вреди, причинени на лек автомобил ***** от ПТП,
реализирано на ***** от В. П. Л., управлявал лек автомобил „***** и напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата; ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на заявлението на 20.10.2020 г. до окончателното й погасяване,
за които се издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 13667/2020г. на ПРС.
ОСЪЖДА В. П. Л., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“, АД ЕИК *********, сумата от 414.00 лева- разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6