Определение по дело №4781/2013 на Софийски градски съд

О    П    Р    Е     Д     Е    Л    Е     Н    И    Е

Гр.София, …. декември 2018 година

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д. № 4781 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.

          I.      По делото е постъпило възражение с вх. № 104492/07.08.2017  година от „Т.“ ООД, ЕИК ********,  чрез адв.Ц.Д., срещу прието  и включено от синдика на „Д.“ ЕООД, вземане на „В.Е.Л.“ЕООД, в списъка на приети вземания. Възразилият кредитор оспорва „В.Е.Л.“ЕООД да е титуляр на вземане в размер на главница от 1 633 118, 05 лв и лихва за периода до 16.06.2017 година,  произтичащо от договор за заем. Твърди, че вземанията, произтичащи от договор за заем следва да са доказани с оглед на факта, че тази сделка е реален договор и следва да бъдат представени доказателства за реалното преминаване на сумата от патримониума на заемодателя в този на заемателя. Твърди, че към молбата на този кредитор такива доказателства не са представени, поради което моли съда да изключи тези вземания от списъка на приети вземания, съставен от синдика на дружеството- длъжник.

         II.      По делото е постъпило възражение с вх. № 104493/07.08.2017 година от „Г.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв.Ц.Д.,  срещу прието  и включено от синдика на „Д.“ ЕООД/н/, вземане на „В.Е.Л.“ЕООД, в списъка на приети вземания.Възразилият кредитор оспорва  „В.Е.Л.“ЕООД  да е титуляр на вземане в размер на главница от 1 633 118, 05лв и лихва за периода до 16.06.2017година, произтичащо от договор за заем.Твърди, че вземанията, произтичащи от договор за заем следва да са доказани с оглед на факта, че тази сделка е реален договор и следва да бъдат представени доказателства за реалното преминаване на сумата от патримониума на заемодателя в този на заемателя. Твърди, че към молбата на този кредитор такива доказателства не са представени, поради което моли съда да изключи тези вземания от списъка на приети вземания, съставен от синдика на дружеството- длъжник.

                   Срещу направените възражения от тези кредитори, кредиторът с оспорено вземане „В.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********подава становище с вх.№ 131623/13.10.2017 година. Оспорва твърдението на тези кредитори, че вземането му не съществува.Твърди, че е предоставило на длъжника паричен кредит в размер на 1 633 118,05 лв, платим на трето лице, видно от платежно нареждане, което е представено по делото.Твърди валидно възникване на облигационната връзка между него и длъжника, а фактът, че заетата сума не е платена на длъжника не означава, че договорът за паричен заем не е дължим и за „Д.“ ЕООД не съществува задължение да върне тази сума, съгласно уговорените условия. Твърди, че извършеното плащане на сумата на трето лице е довело до погасяване на друг дълг на длъжника. Позовава се на рамково споразумение, сключено между посочените лица на 14.03.2014година. Представя и суифт-а за извършения банков превод с цел доказване на наредителя.

                   Становището на длъжника „Д.“ ЕООД по тези възражения е под вх.№109464/21.08.2017 година и допълнително становище с вх.№115329/07.09.2017 г. Съобразно изложеното длъжникът твърди, че възраженията на тези кредитори са неоснователни, тъй като действително „В.Е.Л.“ ЕООД е предоставило паричен кредит в посочения размер, чрез заплащане на сумата на трето лице, което плащане се установява от платежното нареждане и в резултат на това е възникнала валидна облигационна връзка, представляваща договор за заем. Твърди, че плащането, извършено от това лице е по нареждане на „Д.“ ЕООД и е послужило за погасяване на негово задължение в голям размер. Твърди, че този заем е намерил отражение в неговото счетоводство и е обоснован с писмени доказателства. Резултат от това е отписване на дълг на длъжника „Д.“ ЕООД към „Е.Б.Д.О.Ш.“ АГ, който дълг не е предявен в това производство. Позовава се на рамково споразумение от 14.03.2014 година. Представя суифт съобщение за извършения банков превод с превод на български език и с оглед доказване на наредител, бенефициент и основание за плащането, чрез което „В.Е.Л.“ ЕООД е изпълнило задължението си по договора за заем. Моли съда да остави възраженията на двете дружество без уважение.

 

 

         III.     По делото е постъпило възражение с вх.№ 104497/07.08.2017г. от „Г.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ******** и възражение с вх.№104498/07.08.2017г.  от „Т.“ ООД, ЕИК ******** и двете чрез адв.Ц.Д., срещу включените от синдика на „Д.“ ЕООД в списъка на приети вземания, вземания на „Т.Б.В.“ ЕАД, ЕИК ********, в общ размер от 1 153 618,39 евро. Във възраженията се твърди, че тези вземания не съществуват.Това твърдение се обосновава с факта, че в обявения списък, съставен от синдика, не се съдържа разграничение кои от вземанията са дължими на основание договора за банков кредит, кои са с реални обезпечения, не са посочени привилегиите на всяко едно от вземанията- т.е. поредността на удовлетворяване.

                   Във възражението се твърди, че вземанията на банката, произтичащи от договора за банков кредит са станали предсрочно изискуеми и на банката е издаден изпълнителен лист от 03.08.2013г. за всички дължими суми. Ето защо отношенията между страните са отношения по образуваното въз основа на този изпълнителен лист изп.дело №8181/2013г., по описа на ЧСИ М.Б., преобразувано в изп.д.№3692/2017г. по описа на същия ЧСИ. Липсата на действащи договорни отношения между длъжника и кредитора са следствие и на променения правен и организационен статут на банката след 22.06.2014 година, когато с Решение №76 на БНБ са преустановени банковите дейности по лиценза на банката. Тези кредитори твърдят, че към молбата на банката няма представено удостоверение от ЧСИ Б., от което да е видно какви суми са събрани от длъжника по индивидуалното изпълнение, а само въз основа на подобно удостоверение може да се направи анализ за реалния размер на дълга, както и за съществуване на обезпечение. Следователно тези вземания не са доказани по основание и размер.

                   Във възражението се твърди, че сочените от кредитора в молбата му обезпечения на вземанията му от „Д.“ ЕООД са всъщност обезпечения на вземанията срещу ФЛ Г.Т.Д., а като се вземе предвид, че по образуваните изпълнителни дела са извършени продажби на цялото лично имущество на Г.Д., то реално търговските обезпечения, които са предоставени от ФЛ Г.Т.Д., не съществуват и не могат да обезпечават вземанията на банката. Твърди се, че по същия начин стои и въпросът с всички особени залози, вписани върху вземанията на „Д.“ ЕООД от трети лица.Твърди, че 6-те договора за особен залог, описани в молбата за предявяване на вземанията, както и договорите за особен залог върху финансов актив са погасени по давност, а от друга страна не съществуват реални активи, върху които да произведат своето действие особените залози.Моли съда да възприеме тезата, че вземанията на тази банка не са съществуващи и не са обезпечени.

                   Кредиторът  с предишно наименование „ТБ „В.“ ЕАД, ЕИК ********, към настоящия момент дружество преобразувано чрез вливане в  „И.“ АД, с оспорено вземане представя становище по тези възражения, с вх.№ 115970/08.09.2017 година. В това становище оспорва възраженията на тези кредитори да са основателни.Твърди, че противно на изложеното, в съставения от синдика списък на приети вземания изрично са посочени основанието, което е породило вземанията на банката, а това е договор за банков кредит №1018-09/25.02.2009г. и последващите го 9 анекса, както и издаден изп.лист от 30.08.2013г. на СРС по ч.гр.д.№3569/2013г. Оспорва основателност на тезата, че поради издаване на изпълнителен лист договорните отношения на банката с нейния длъжник са престанали да съществуват.Всъщност изпълнителният лист е резултат от съществуващите изискуеми и неплатени вземания на банката,  произтичащи от договора за кредит. Твърди, че с молбата си банката е предявила непогасените си вземания в индивидуалното изпълнение и е посочила техния актуален размер. Издаване на удостоверение от страна на ЧСИ не следва да се третира като източник на право, а администрирането на делото от страна на ЧСИ е факт ирелевантен за спора.Твърди, че обезпеченията на банката са съществуващи и този факт не се влияе от това кой носи солидарна отговорност ведно с длъжника в производството по несъстоятелност. Невярно е твърдението за това, че договорите за особен залог са погасени по давност- залозите са действащи и са вписани в ЦРОЗ, което гарантира противопоставимостта им на трети лица. Моли съда да остави без уважение тези възражения.

                   Длъжникът „Д.“ ЕООД твърди, че възраженията касателно вземанията на тази банка и съществуване на обезпеченията, сторени от „Г.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ******** и  „Т.“ ООД, ЕИК ********, са основателни.

                   Синдикът Б.  М. изразява становище, че тези възражения са неоснователни и съдът не следва да ги уважава.

         IV.       По делото е постъпило възражение с  вх. №104494/07.08.2017 година от „Т.“ ООД, ЕИК ********,  възражение с вх. № 104495/07.08.2017 година от „Г.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ******** и двете чрез адв.Ц.Д., както и възражение с вх.№105548/09.08.2017 година от длъжника  „Д.“ ЕООД,  ЕИК ********,  чрез адв.К.Й.,  насочени срещу вземанията на „П.И.Б.“ АД,  произтичащи от договор за банков кредит № 00КР-АА-2932 от 10.04.2007 година и анексите към него и вземане, за което банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д.№3096/2013г. в общ размер от 542 490,05лв.

                   Във възраженията са обективирани твърдения, че вземания този кредитор спрямо длъжника няма.Няма представено удостоверение от ЧСИ С.Я.от което да е видно какви суми са събрани от длъжника „Г.Д.“ ЕООД, ЕИК *******и от тримата поръчители, между които е и настоящият длъжник „Д.“ ЕООД, не става ясно какви обезпечения са осребрени и какви задължения са погасени към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

                      По отношение на вземания на банката, произтичащи от договор за банков кредит №********/10.04.2017 година, по издадена от банката, в полза на длъжника, банкова гаранция от 75 000 евро, то към молбата на банката липсват доказателства за съдбата на тази банкова гаранция и доколкото договорът за кредит не води до предоставяне на паричен заем незабавно, а е само обезпечение на интересите на банката, от което тя може да се ползва едва след доказано усвояване на средствата по издадената гаранция, с което ще докаже даването н заем, а доказателства да усвояване не са представени, то и предоставен заем като реална сделка няма, поради което не е възникнало и задължение за връщане на сумата, а още по- малко на съществуване на акцесорни задължения.Оспорва и вземанията на банката да са обезпечени.

                   Длъжникът „Д.“ ЕООД оспорва съществуване на вземанията на тази банка.

                   В тази връзка твърди следното:

                   По отношение на вземането по изп.лист от 28.03.2013г., издаден по ч.гр.д.№3096/2013г. по описа на СРС, 73-ти състав- твърди, че има качество на ипотекарен длъжник и отговорността му е ограничена до размера на стойността на даденото обезпечение недвижим имот.След продажбата на този имот не носи отговорност за задълженията на „Г.Д.“ ООД и банката няма никакво основание да търси други суми от него.

                   При условие на евентуалност оспорва размера на предявените вземания и твърди, че е налице несъответствие между сумите по изп. лист и молбата за предявяване на вземанията, защото не е отчетена продажбата на недвижимия имот, който е възложен при цена от 310 000лв.

         „П.И.Б.“ АД е изложила твърдения, че е кредитор на „Д.“ ЕООД с оглед сключен с последното договор за поръчителство от 24.02.2012 г. С последния „Д.“ ЕООД се било задължило да отговаря солидарно за задълженията на „Г.Д.“ ООД (към настоящия момент „К.Г.“ ЕООД), ЕИК *******по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0523 от 28.01.2005 г. и анексите към него. С последния анекс № 10 от 24.02.2012 г. е предвиден срок за окончателно връщане на сумите по договора за овърдрафт до 25.02.2013 г. „П.И.Б.“ АД не е посочила пред синдика и пред съда, че след образуването на изп.д. X® 20138440401384 по описа на ЧСИ Ст. Я., и след издаване на удостоверение по чл. 456, ал. 2 и 3 от ГПК, във връзка с извършена публична продан по изп.д. X® 20128520400840 по описа на ЧСИ К. П., й е бил възложен ипотекирания в нейна полза недвижим имот от „Д.“ ЕООД, на стойност 310 000 лв.

Според изложеното в молбата за предявяване на вземането на 18.01.2013 г. „П.И.Б.“ АД, твърди, че е поканила с отделни писма и главния длъжник, и „Д.“ ЕООД да платят доброволно дължимите към тази дата суми. В молбата си за предявяване на вземане вх. Хе 96775/19.07.2017 г., банката твърди, че след като не е постъпило плащане, е трансформирала целия заем в предсрочно изискуем и на 24.01.2013 г. е подала заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По повод на заявлението е образувано ч.гр.д. № 3096/2013 г. на СРС, 73-ти състав и на 11.03.2017 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми:

-                     250 000 евро главница;

-                     27 806,41 евро договорна лихва за периода от 25.02.2012 г. до 21.01.2013 г.;

-                     11 998,67 евро наказателна лихва за периода от 31.06.2012 г. до 23.01.2013 г.;

-                     256 евро - комисионна;

-                     3 750 евро - комисионна;

-                     11 492,89 държавна такса;

-                     6 196,44 лева - юрисК.ско възнаграждение;.

 

                    Твърдението на банката е, че въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. дело №1384/2013г. по описа на ЧСИ С.Я..

          Длъжникът оспорва изложеното от банката в молбата, с която е предявила вземанията си, произтичащи от тази сделка, защото:

          Така изложените от банката обстоятелства не са подкрепени с доказателства. Към молбата за предявяване на вземането не е представен договор за поръчителство, т.е. не се установява основание, по силата на което да е възникнала солидарна отговорност на „Д.“ ЕООД за задълженията на „Г.Д.“ ООД.

Не са представени и цитираните покани до „Г.Д.“ ООД и „Д.“ ЕООД от 18.01.2013 г., нито волеизявление на банката за превръщане на дължимите суми в предсрочно изискуеми. Това волеизявление следва да е достигнало до всеки от солидарните длъжници, за да произведе своето действие - а именно едностранно да промени уговорения между страните по договора за овърдрафт.

„П.И.Б.“ АД не е представила и справка за събраните по образуваното изпълнително дело на ЧСИ С.Я.суми, с които са намалени задълженията по изпълнителния лист, издаден срещу „Г.Д.“ ООД и „Д.“ ЕООД. Изпълнението на задълженията на „Г.Д.“ ООД по договора за овърдрафт, е обезпечено допълнително с учредена от „Д.“ ЕООД договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор 35239.6102.202, пл. X® 202 от кв. 79 по плана на с. К. - III част, м. „Промищлена зона - Север“, с площ от 2 950 кв.м. при граници на имота: Околовръстен път; Път за К. и цех. „Д. Б.“ б.с. на М.и Р., съседи съгласно КККР - имоти с идентификатори 35239.6102.1325, 35239.6102.1342, 35239.6102.1913 и 35239.6102.2014. Ипотеката е обективирана в нотариален акт № 60, том I, per. № 253 В, дело № 47/2012 г., вписан в Имотния регистър с № от вх.рег. 16307, Акт № 175, том VII, дело № 7371.

Върху посочения по-горе недвижим имот е насочено изпълнение по изп.д. № 20128520400840 г. на ЧСИ К.П. с per. № 852 и район на действие СГС. Имотът е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане на недвижим имот от 15.11.2013 г. е възложен на „П.И.Б.“ АД при цена в размер от 310 000 лева.

Посочената сума в размер от 310 000 лева е послужила за удовлетворяване на ипотекарния кредитор - „П.И.Б.“ АД, който е присъединен по право по изпълнителното дело, в което изпълнението е насочено към учреденото в негова полза обезпечение. Към момента на плащане на цената по постановлението за възлагане „П.И.Б.“ АД вече е имала издаден изпълнителен лист и цялата сума от 310 000 лева е разпределена от ЧСИ К.П. в полза на банката като кредитор с привилегия по чл. 136, т. 3 от ЗЗД.

В този случай не може да се установи действителния размер на непогасената част от задълженията на „Г.Д.“ ООД по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № ******* от 28.01.2005 г. Наличието на погасена част от дълга се установява безспорно от обстоятелството, че в производството по несъстоятелност е предявено вземане, което е в различен размер от това, посочено в изпълнителния лист и е по-малко от него. Не е установено обаче как е изчислена непогасената част от дълга, доколкото банката е представила само справка за крайния размер на твърдяното вземане, при това  без да вземе предвид погасяването на главницата с 310 000 лв. и без да посочи конкретно как изчислява посочените в молбата за предявяване на вземане суми, както и тези, които са посочени в приложената от банката справка.

Не става ясно как изчислява банката размера на главницата в молбата за предявяване на вземане и към кой момент. Същото се отнася и за лихвите, които банката претендира, че й се дължат. Съответно не може да се прецени какво вземане на ПИБ се приема, как точно е изчислена главницата и за кой период, в какъв размер, какви лихви се приемат.

Не са представени доказателства и за влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 3096/2013 г. на СРС, 73-ти състав, въз основа на която е издаден изпълнителният лист. Съответно в случая няма данни вземането на „П.И.Б.“ АД да е установено с влязъл в сила съдебен акт със сила на пресъдено нещо.

С оглед непълнотата на представените от „П.И.Б.“ АД документи сочи, че предявеното от банката вземане не се установява от представените към молбата за предявяване приложения. Не са доказани нито основанието (твърдение за договор за поръчителство) за възникване на задължение за „Д.“ ЕООД, нито неговите падеж и размер. Съответно не са налице предпоставки за включване на вземането в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Д.“ ЕООД.

В допълнение към изложеното, поддържа, че отговорността на „Д.“ ЕООД се е погасила на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД - „П.И.Б.“ АД не е предявила иск срещу „Г.Д.“ ООД в срок от 6 месеца от падежа на задължението на дружеството. В конкретния случай, „П.И.Б.“ АД твърди настъпила към 21.01.2013 г. предсрочна изискуемост на задължението на „Г.Д.“ ООД.

Настъпването на предсрочната изискуемост обаче настъпва по силата на адресирано до длъжника волеизявление, което трябва да достигне до него, за да породи своето преобразуващо действие. Волеизявлението трябва да достигне и до поръчителя, за да има такова действие. Уведомление за упражняване на това потестативно право не е получено нито от „Г.Д.“ ООД, нито от „Д.“ ЕООД, съответно по отношение на тях същото не е породило действие и в отношенията с банката е останал последният уговорен срок за изпълнение на задълженията на „Г.Д.“ ООД.

         След като не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, то и заповед за изпълнение не може да бъде издадена. При евентуално издаване на такава, предявеният в последствие иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК ще бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като към момента на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо. В този смисъл е т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС:.

„ Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ— чл.418, ал.З ГПК Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за .остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.

Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, алЗ ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание."

Щом падежът на вземането на „П.И.Б.“ АД е настъпил съобразно уговореното с „Г.Д.“ ООД на 25.02.2013 г., в 6-месечен срок от тази дата банката е следвало да предяви иск срещу длъжника. Подаденото по-рано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК съобразно задължителната практика на ВКС е несвоевременно, доколкото не е установено настъпването на предсрочна изискуемост. Съответно кредиторът не е упражнил надлежно правата си срещу главния длъжник и в резултат на това отговорността на поръчителя се е погасила на 25.08.2013година. Налице е основанието за погасяване на поръчителството (доколкото такова се твърди от банката, без да се сочат доказателства) и по чл. 146, ал. 3 от ЗЗД - поради действията на „П.И.Б.“ АД е станало невъзможно „Д.“ ЕООД да встъпи в правата на кредитора срещу „Г.Д.“ ООД. В случая поради ненадлежното предявяване на вземането на банката, при провеждане на евентуален иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, същият ще бъде отхвърлен. Съответно давността на задължението на „Г.Д.“ ООД не е прекъсната и това прави невъзможно за „Д.“ ЕООД да предяви правата си срещу „Г.Д.“ ООД успешно в хода на съдебно производство, ако удовлетвори „П.И.Б.“ АД. Погасяването на правата на кредитора прави невъзможно встъпването в тях на удовлетворилия го поръчител.

         Длъжникът „Д.“ ЕООД твърди, че отговорността му е ограничена само до размера на стойността на ипотекирания имот, който е продаден в индивидуалното изпълнение пред ЧСИ К.П., по изпълнително дело №20128520400840.

         По отношение на договора за банков кредит № ******** от 10.04.2007 година и анексите към него, длъжникът твърди, че по този договор няма задължения към банката.Твърди, че от представените към молбата доказателства не става ясно какъв е размерът на вземането на банката по тази сделка и дали задължението на длъжника е в евро или в лева. Липсват доказателства„ за предоставянето на сумата,  но дори и това е без значение, защото се касае за банкова гаранция и банката никога физически не е предоставяла сумата на длъжника, банковата гаранция никога не е била предявявана и съответно за длъжника не е възниквало задължение да я възстанови на банката “ Т.С.“ ООД във връзка с дължимите му суми. След изтичане на срока на договора, банковата гаранция в оригинал, е върната на служител на „ПИБ“ АД, а в счетоводството на длъжника не фигурират никакви задължения във връзка с този договор. След като не е имало плащане от страна на банката не са възникнали за длъжника задължения. Оспорва както основание, така и размер на това вземане и моли съда да го изключи от списъка с приети вземания.

 

 

                   Кредиторът с оспорено вземане – „П.И.Б.“ АД, ЕИК  ********по възраженията на кредиторите „Т.“ ООД, ЕИК ******** и „Г.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********, заема становище, депозирано в съда на 21.09.2017г. под вх.№ 121177 и становище с вх.№121178/21.09.2017 година по възражението на длъжника „Д. „ ЕООД, като твърди, че синдикът е включил вземанията на банката с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.8 и 9 ТЗ, същите са съществуващи и установени по основание и размер, въз основа на представените с молбата за предявяване на вземанията доказателства.

                   Синдикът Б.М. изразява становище, че възражението на длъжника е частично основателно, а възраженията на останалите кредитори- неоснователни.

                   Съдът е изискал служебно ч.гр.д.№3096/2013г. по описа на СРС, от което се установява следното:

             На 24.01.2013 година под вх.№3102494 „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********, подава заявление по чл.417 ГПК, обективиращо искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Г.Д.“ ООД, ЕИК ********, в качеството му на длъжник, за сумата от 250 000 евро – просрочена главница, за сумата от 27 806,41 евро просрочена договорна лихва за периода от 25.02.2012 година до 21.01.2013 година; просрочена наказателна лихва в размер на 11 998,67 евро за периода от 31.05.2012г. до 23.01.2013 година; комисионна за предоговаряне съгласно т.4 жот Анекс№10 от 24.02.2012 година по договора за овърдрафт в размер на 256 евро и комисионна за управление в размер на 3 750 евро.Претендира и направените разноски по делото в размер на 11 492,89 лв за държавна такса и 6 200лв за юрисК.ско възнаграждение.

             В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за овърдрафт по разплащателна сметка № ********/28.01.2005година и последващите го анекси от № 1 до №10,включително.Заявлението е придружено с извлечение от счетоводните книги на банката – документ по т.2 на чл.417 ГПК.

             Като длъжници заявителят е посочил, освен „Г.Д.“ ООД, ЕИК ********, така и други лица, включително 4Д.“ ЕООд, ЕИК********, в качество на поръчител, като основание за възникване на неговата имуществена договорна отговорност.Към заявлението е представен договора за овърдрафт и анексите към него, както и договор за поръчителство от 24.02.2012 година, сключен между банката и „Д.“ ЕООД, по силата на който дружеството-длъжник в това производство се е съгласило да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя „Г.Д.“ ООД, за главница, лихви, комисионни, такси и разноски, произтичащи от отпуснат в полза на кредитополучателя овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 250 000 евро, съгласно договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО – АА – 0532/28.01.2005 година.Страните са се съгласили, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихви, комисионни, такси и разноски.Страните са се съгласили, че размерът на задълженията на кредитополучателя се установява въз основа на вписванията по счетоводните книги на банката.Към заявлението странат е представила покана до кредитополучателя, отправена от банката на 18.01.2013 година, с която кредиторът уведомява своя длъжник, че към тази дата размерът на дълга, произтичащ от този кредит е сумата от 292 641,73 евро.Даден е срок за доброволно изпълнение от 3 дни, от получаване на поканата, като при неизпълнение кредиторът е уведомил своя длъжник, че ще счита кредита за изцяло и пресрочно изискуем.Уведомлението е достигнало до длъжника на 18.01.2013 година.срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 21.01.2018 година и от следващата дата кредитът е станал предсрочно изискуем.към заявлението е представена покана до поръчителя „Д.“ ЕООД с идентично съдържание, като и това изявление на банката е достигнало до поръчителя на 18.01.2013 година.

             Следователно към датата на подаване на заявлението кредиторът се е легитимирал като такъв с изискуемо парично вземане.

             На 11.03.2013 година заповедният съд се разпорежда да бъде издадена на „П.И.Б.“ АД заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника и поръчителите за следните суми: 250 000евро главница, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.01.2013 година до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 27 806,41 евро за периода от 25.02.2012г. до 21.01.2013 година; наказателна лихва за периода от 31.05.2012г. до 23.01.2013 година в размер на 11 998,67 евро; комисионна по т.4 от анекс №10/24.02.2012 година в размер на 256 евро, комисионна по т.11 от пети раздел от договора в размер на 3 750 евро и разноски в размер на 11 492,89лв, представляващи платена държавна такса и 6 196,44лв възнаграждение за юрисК..

             По делото няма постъпили възражения относно съществуване на вземането на банката, по смисъла на чл.414 ГПК.

             На 19.07.2017 година по т.д.№4781/2013 година постъпва молба от „ПИБ“ АД с вх.№ 96775, с която банката предявява в срока по чл.685 ТЗ вземания, произтичащи от банкови сделки, а именно: договор за поръчителство, сключен с длъжника „Д.“ ЕООД, за обезпечение на вземанията на банката, произтичащи от договор за овърдрафт по разплащателна сметка № ********/28.01.2005 година и договор от 10.04.2007 година, сключен между банката и 4Д.“ ЕООД за банков кредит № ********/10.04.2007 година, по силата на който банката е предоставила на търговеца кредит в размер на 75 000 лв, предназначен за обезпечаване на издадени в полза на кредитополучателя банкови гаранции.

             В тази молба банката твърди, че по отношение на първия договор, вземанията на банката срещу кредитополучателя и поръчителите са станала изискуеми, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тях и е образувано изп.дело №1384/2013г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие- СГС.По отношение на това вземане, банката твърди, че има поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ.

             По отношение на вземането си от втория кредит, банката твърди, че срокът за усвояване на сумата е до 04.12.2011 година, а крайният срок за погасяване на дълга е 04.01.0212 година.Твърди, че постигнатото съгласие е кредитополучателят да заплаща таксите и комисионните на банката.Твърди, че с последващи анекси срокът за усвояване на сумата е удължен до 04.05.2014 година, като до крайната дата на усвояване на сумите по кредита са възникнали вземания на банката за такси и комисионни за преиздаване на банковите гаранции, в общ размер на 3 903, 60 евро, също и наказателни лихви върху тях в размер на 7 263,09 евро.Твърди, че размерът на вземането към 16.06.2017 година е 11 166,69 евро.Твърди, че има поредност на вземането по т.9 на ТЗ.

             Към молбата страната е представила цитирания по- горе договор за овърдрафт, ведно с последващите го анекси, издаденият в заповедното производство изпълнителен лист и молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ Я..към молбата е представен и договор № 00КР-АА-2932/10.04.2007 година, сключен между “ПИБ“ АД и „Д.“ ЕООД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 75 000евро за обезпечаване на своите вземания към кредитополучателя по договори за издаване на банкови гаранции зо добро изпълнение по договор за финансов лизинг, които гаранции са с бенефициер „И.Б.“ ЕООД, издавани за срок от 1 година и в размер на 70 000 евро.Към този кредит банката е представила извлечение от банковите си сметки за заявеното вземане в общ размер на 11 166,69евро.

             Във връзка с твърдението на длъжника, че е налице изпълнение по договора за поръчителство, съдът е допуснал изслушване на ССчЕ, чието заключение е приобщено към доказателствата по делото.

             Вещото лице  Р.С., че след ПП на недвижим имот по изпълнително дело №20128520400840 по описа на ЧСИ К.П., купувач на който имот е самият кредитор „ПИБ“ АД, комуто имотът е възложен, банката е извършила прихващане на задължението на „Г.Д.“ ООД до размер на цената на имота от ПП, след приспадане на дължимите към другия взискател суми, такса на ЧСИ и дължимия ДДС.

             Съдът след като съобрази доказателствата по делото приема, че възраженията касателно вземанията на „ПИБ“АД, произтичащи от договор за поръчителство като обезпечение на договор за кредит овърдрафт № ********/28.01.2005 година са частично основателни.

             След извършеното осребряване на актив на длъжника „Д.“ ЕООД по реда на публичната продан и извършеното разпределение на сумата от 310 000лв, вземанията на банката за договорна лихва в раззмер на 27 806,41 евро; за наказцателна лихва в размер на 11 998,67 евро; за комисионна за управление по договора за кредит; за комисионна за предоговаряне, както и разноските в изпълнителното производство са изцяло погасени.частично погасяване има по отношение на главницата в размер на 90 606,52лв.Следователно вземането на банката по този договор е само за главница- остатък от вземане, което е в общ размер на 250 000евро- 488 957,50левова равностойност на тази сума.След приспадането от тази сума на сумата от 90 606,52лв, дължимият остатък от вземането на банката е сумата от 398 350,98лв, което вземане се явява основателно предявено и следва да остане в списъка на приети вземания, а останалите вземания – изключени от този списък.

             Основанието за ангажиране отговорността на длъжника е договорът за поръчителство, съгласно който поръчителят отговоря за изпълнение на задължението на длъжника в изцяло.Т.е обемът и границите на отговорността на длъжника предопределят обема и границите на отговорността на поръчителя.Не може да бъде споделена тезата, че отговорността на длъжника е ограничена до размера на стойността на актива, който е ипотекиран в полза на банката и това е така, тъй като страната има качество на поръчител.

                   По доводът основаващ се на нормата на чл.147 ЗЗД, а именно, че е изтекъл преклузивен срок за ангажиране отговорността на поръчителя.

             Както е посочено по- горе след изтичане на срока за доброволно изпълнение вземанията на банката, считано от 22.01.2013 година са станала изискуеми.Заявлението по чл.417, т.2 ГПК е подадена в 6-месечния преклузивен срок и поради това правото на банката не е преклудирано.

  Следва изрично да бъде отбелязано и това, че съгласно практиката на ВКС - РЕШЕНИЕ № 6 от 21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г., Т. К., І Т. О. на  ВКС: „… че при всички хипотези на  чл.416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /Определение № 956, постановено по реда на чл. 274, ал. 3  ГПК при допуснато касационно обжалване по ч.т.д. № 886/2010 г. на І т.о. в което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства и доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти, както и Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. ІІІ г.о./. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим /Определение № 480 по ч.гр. д. № 221/10 на ІVг.о. при допуснато касационно обжалване/. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г. ІVг.о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и  чл.439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й. Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано /т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по т.д. № 469/2012 г. на І т.о./ Когато предмет на установяване е едно и също вземане, искът по чл. 422 ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника, е идентичен с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ и като предявен по-късно, последния би бил недопустим- Определение № 483 по ч.т.д.1827/2014 г. на ІІ т.о.

По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита / чл.414 и чл.422 ГПК/. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим

Откриването на производство по несъстоятелност не би могло да създаде нова привилегия, нова процесуалноправна възможност на длъжника в несъстоятелност срещу който е издадена влязла в сила, с формирано изпълнително действие заповед за изпълнение, да оспорва вземането по нея на основание на факти, съществували към момента, към който той е могъл и е следвало да проведе защитата си срещу този съдебен акт. Така, както при липса на производство по чл. 625сл. ТЗ, страната не би могла чрез установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК да се брани срещу влязлата в сила заповед, и производството по такъв иск би бил недопустимо, на същото основание и длъжникът в несъстоятелност не би могъл да оспорва вземане, установено със влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед, на преклудираните с изтичането на срока по чл.414 ГПК  твърдения и производството по специалния установителен иск в производството по несъстоятелност-чл. 694 ТЗ е недопустимо, в което се състои и отговорът на правния въпрос“.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че единствено възраженията на длъжника за извършено плащане в хода на индивидуалното изпълнение, като основаващи се на нормата на чл.439 ГПК се явяват допустими и поради това – разгледани от съда.Останалите възражения не подлежат на разглеждане в този процес.

Относно вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит № ***** – **/10.04.2007 година.

Съгласно чл.12 от този договор страните са се уговорили, че  кредитополучателят се задължава да заплати на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит съгласно тарифата, а алинея втора на тази клауза е, че банката събира комисиона за управление на кредита в размер на 1% от разрешения кредит в деня на подписване на договора и по 1% от непогасената главница за всяка следваща година или част от годината, но не по- късно от 15-то число на месеца, следващ датата на изтичане на съответната година.Уговорена и комисиона при предсрочно погасяване на кредита.

  С молбата за предявяване на вземанията си, банката е предявила вземания в размер на 3 903, 60 евро- просрочена главница и 7 263,09 евро- просрочена наказателна лихва.

По виждане на състава такива суми длъжникът не дължи на банката, тъй като вещото лице е направило констатации, че длъжникът не е ползвал сумата по кредита и това е така, тъй като банкови гаранции не са усвоявани, защото бенефициерите не са направили такива искания.липсва основание за ангажиране отговорността на длъжника за тези сума, поради което тези вземания следва да се изклюйчат от списъка на приети вземания.

 

 

      

 

         V. По делото е постъпило възражение с вх.№ 105403 от 08.08.2017 година на длъжника  „Д.“  ЕООД,  ЕИК ********,  срещу вземанията на „Т.“ ООД и „Г.Б.К.“ ЕООД, които са включени от синдика в списъка на приети вземания.

                   Във възражението се твърди, че неправилно синдикът е включил в списъка на приети вземания вземане на  „Т.С.“  ООД в размер на 685, 11лв, представляваща лихва върху разноските. Това е така, тъй като лихви върху разноски не се начисляват и не се дължат.

                   По отношение на вземанията на „Г.Б.К.“  ЕООД  длъжникът твърди, че неправилно същите са включени в списъка на приети вземания, като едновременно с това в списъка не е посочено по коя точка на чл.722 ТЗ са включени тези вземания. Длъжникът твърди, че договорът за цесия не му е съобщен, съгласно нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД, а този кредитор се легитимира като такъв именно въз основа на настъпило частно правоприемство, на основание чл.99 ЗЗД. Ето защо твърди, че за него този субект няма качество на кредитор. Твърди, че договорът за цесия е симулативен, защото придобилия вземането не е имал средства за плати цената, а липсата на средства се установява от справка направена в НАП, а също и справка в ТР,  от която се установява, че от три години това дружество не е обявявало своите отчети, поради което по презумпция следва да се приеме, че това дружество е неплатежоспособно. Ето защо длъжникът не му дължи плащане. Моли съда да изключи тези вземания от списъка на приети вземания.

                   Синдикът на „Д.“ ЕООД, Б.М. изразява становище, че тези възражения са допустими, като твърди, че дружеството „Т.“  ООД е включено в списъка на приети вземания с вземане от 17 845,84лв,  като необезпечен кредитор.Твърди, че длъжникът възразява само по отношение на сумата от 685,11 лв,  за която признава,  че действително не следва да бъде включена в списъка на приети вземания и моли съда да уважи това възражение. По отношение на възражението срещу вземанията на „Г.Б.К.“ ЕООД синдикът М., признава допустимост на възражението, като признава, че действително с молбата по чл.685 ТЗ този кредитор не е представил уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД,  поради което признава и това възражение за основателно.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   С Решение от 16.06.2017 година, постановено по т.д.№4781/2013г. е обявил неплатежоспособността на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, посочил е началната и дата и е открил производство по несъстоятелност по отношение на този търговец.Свикал е първо събрание на кредиторите и е назначил служебен синдик.

                   На 31.07.2017 година служебният синдик е обявил в ТР списъците на предявени, приети вземания, списъците на предявени неприети вземания и служебно съставените от него списъци.

                   Съгласно нормата на чл.690, ал.1 ГПК, длъжник или кредитор може да направи писмено възражение пред съда срещу прието или неприето вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъците в ТР.Депозираните по делото възражения са направени в срока по чл.690, ал.1 ТЗ, поради което са процесуално допустими.

                   По основателността им.

                   По възраженията срещу вземането на „В.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК *********.

                   С молба вх. №97244/19.07.2017 година „В.Е.Л.“  ЕООД,  ЕИК *********,  предявява свое вземане, за което твърди, че произтича от договор за паричен заем от 15.03.2014 година и анекс към него от 08.01.2015 година, сключен с длъжника „Д.“ ЕООД. Твърди, че главницата е в размер на сумата от 1 633 118,05лв, а договорната лихва е в размер на 105 120,14лв,  претендира и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на вземането.

                   Към молбата страната е представила договор за паричен заем, сключен между нея и длъжника „Д.“ ЕООД във връзка с рамково споразумение от 14.03.2014 година между „Е.Г.И.Б.“ ЕООД,  „В.Е.Л.“ ЕООД,  „Д.“ ЕООД, „Е.Б.Д.О.Ш.“ АГ и „Б.Б.за развитие“ АД, за погасяване от страна на „В.Е.Л.“ ЕООД задължението на „Д.“ ЕООД,  по договор за банков заем от 05.12.2006 година, сключен между длъжника и „Е.Б.Д.О.Ш.“ АГ за сумата от 835 000 евро.

                   Във връзка с това споразумение заемодателят се съгласява и предоставя на заемателя сума от 835 000 евро, чрез директен превод по банковата сметка на „Е.Б.Д.О.Ш.“ АГ. Левовата равностойност на тази сума е 1 633 118,05лв,  а заемателят се е задължил да върне заемната сума в срок до 5 години. Страните са се съгласили, че конкретните плащания касателно главница и лихви по заемното правоотношение ще са предмет на допълнително споразумение между страните. Страните са се съгласили, с оглед на образуваното настоящо дело,  че ако през срока на настоящия договор,  заемателят бъде обявен в несъстоятелност, дължимите суми по настоящия договор – главница и лихви – ще станат незабавно изискуеми. Съгласили са се, че връщането на главницата и лихви ще е по банков път, по посочената банкова сметка. ***.5 при погасяване на заемната сума дължи възнаграждение/лихва/ за периода в размер на 6, 5% годишно, на база 360дни. Страните са уговорили последниците от сключване на договора, чрез регламентация на своите права и задължения. На 08.01.2015 година са сключили допълнително споразумение, с което е променен чл.5 от договора и е намалена уговорената възнаградителна лихва в размер на 4, 4%, като са се съгласили, че промяната в лихвения процент е в сила от началото на 2015 година, а останалите клаузи на договора остават непроменени.

                   Към молбата е представено и рамковото споразумение, представляващо база за сключване на заемния договор. От това рамково споразумение се установява – чл.3.1.2 - че страните- настоящия длъжник и австрийската банка, се съгласяват сумата, която ще бъде платена от купувача на банката за погасяване на задължението на  „Д.“ ЕООД по договора за кредит с банката, да е в размер на 835 000 евро.

                   Към молбата за предявяване на вземанията е представено потвърдително писмо, изходящо от длъжника  „Д.“ ЕООД до „В.Е.Л.“  ЕООД относно размера на вземанията към 31.12.2015 година, с което е потвърдено салдото.

                   По делото е представено и суиф съобщение от 04.04.2014 година за постъпило по сметка на австрийската банка, при „ББР“ АД плащане в размер на 835 000 евро,  от което се установява,  че основанието за плащане е изплащане на кредит на „Д.“ ЕООД, съгласно договор, подписан на 14.03.2014  година, а получател на тази сума е „Е.Б.Д.О.Ш.“ АГ.

                   По своята същност  SWIFT системата, която е най-използваната система за банково разплащане, е система,  която осигурява мрежа между банките, позволяваща им да изпращат и получаваната информация относно различните финансови операции. Предлага на финансовите институции специализиран софтуер,  в който всяка банка има специален уникален идентификационен код,  наречен SWIFT. Чрез тази система банките комуникират помежду си посредством електронни съобщения, като банката, нареждаща превода, изпраща съобщение на банката получател, с което описва сумата и протоколните детайли, обуславящи превода.

                   Въз основа на така установеното настоящият състав намира, че възраженията на „Т.“ ООД, ЕИК ******** и „Г.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********, относно съществуване на вземането на този кредитор се явяват основателни.

                   От събраните по делото доказателства се установява, че този кредитор, като участник в рамковото споразумение с друг кредитор на длъжника, самият длъжник и „ББР“ АД, обективиращо няколко правоотношения,  сключени между различните страни,  имащо характер на предпоставка за облигационната връзка между „В.Е.Л.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД, е титуляр на вземане в посочените размери. Правопораждащият ЮФ на това вземане на „В.Е.Л.“ ЕООД обаче не е договорът за заем, тъй като такъв, макар и сключен, не се установява да е налице, защото доказателствата по делото, сочат, че паричната сума от  835 000 евро, не е предадена в собственост на длъжника,  а е постъпила директно в патримониума на неговия кредитор – австрийската банка. ФС на разпоредбата на чл.240 ЗЗД включва: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени към момента на подаване на молбата за предявяване на вземането. В настоящето производство не се установява вторият елемент от състава на претенцията- липсва реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Липсва и изискуемост на това взема, защото срокът за възстановяване на сумата от 835 000 евро е 5-годишен, като този срок, уговорен в полза на длъжника, страните са се съгласили да бъде изменен, ако „Д.“ ЕООД бъде обявен в несъстоятелност. Обявяване на длъжника в несъстоятелност не е налице, следователно изискуемостта на вземането не е настъпила, а самото вземане има извъндоговорен характер, доколкото по делото не се установява твърдяната за съществуваща облигационна връзка, носеща характеристиките на договор за заем.

                   По възраженията относно вземането на „ТБ В.“ ЕАД.

                   С молба вх .№96383/18.07.2017  година ТБ  „В.“  ЕАД е предявила вземания, които има към длъжника и които произтичат от следните договори: договор за банков кредит №1018-09/25.02.2009 година и последващи анекси към него.

                   За установяване на тези вземания банката е представила към молбата, с която е предявило вземанията следните доказателства:

                   Договор за банков кредит 01018-09, сключен на 25.02.2009 година, по силата на който банката се е съгласила да предостави на „Д.“ ЕООД сумата от 1 000 000евро- кредитна линия с лимит в размер на посочената сума,  като целта на този кредит е рефинансиране на съществуващ кредит-овърдрафт на дружеството, предоставен му от „ПИБ“ АД и за оборотно финансиране.

                   Страните са уговорил по какъв начин ще се осъществи усвояването на кредита,  срокът на кредита – до 25.02.2010 година, която дата е краен срок за издължаване; уговорен е размерът на възнаградителната лихва; уговорени са дължимите банкови такси; уговорена е наказателна лихва при забава, имаща характер на неустойка.

                   Страните са се съгласили какви да бъдат обезпеченията в полза на банката,  както и в кои случаи кредитът ще се счита за предсрочно изискуем,  като чл.10, т.2 сочи,  че банката ще има право на предсрочна изискуемост,  ако бъде постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя.

                   На 25.02.2010 година страните сключват допълнително споразумение, с което се съгласяват крайният срок за издължаване на всички суми по кредита да е 25.03.2010 година, с което е променен и размерът на лихвения процент, датата на плащане на лихвата и др. На 24.03.2010 година страните сключват допълнително споразумение,  с което удължават срока за издължаване на кредита до 25.02.2011 година и др., включително и допълнителни обезпечения.

                   На 24.02.2011 година страните подписват допълнително споразумение, с което се съгласяват срокът за издължаване на кредита да се удължи до 25.03.2011 година.

                   На 25.03.2011 година страните подписват допълнително споразумение, с което се съгласяват срокът за издължаване на договора да се удължи до 25.04.2011 година.

                   На 25 април подписват ново споразумение, с което се съгласяват срокът за издължаване на кредита да бъде удължен до 25 май 2011 година.

                   На 25 май 2011 година страните подписват ново споразумение, с което се съгласяват срокът за издължаване на кредита да се удължи до 25 февруари 2012 година, променят погасителния план  уговарят нови обезпечения на банката.

                   На 23.12.2011 година страните подписват ново допълнително споразумение, с което уговарят нови обезпечения на кредитора.

                   На 13 март 2012 година страните подписват ново допълнително споразумение, с което удължават срока за издължаване на кредита до 25 февруари 2013 година и уговарят нов погасителен план.

                   На 16 .09.2013 година между банката, длъжника, „Б.“ АД и „Г.Д.“ ООД е сключено споразумение във връзка с издаден изпълнителен лист от 30.08.2013 година по гр.д.№35469/2013г. по описа на СРС, 44-ти състав,  с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от 935 661,05 евро  просрочена главница по договор за банков кредит № 1018-09/25.02.2009 година, ведно със законната лихва от 21.08.2013 година до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва в размер на 5 847,88 евро за периода от 25.01.2013 г. до 24.02.2013 г.; наказателна лихва в размер на 68 056,22 евро за периода от 25.02.2013 г. до 20.08.2013година и разноски по делото в общ размер  на 59 686,13лв.

                   С това споразумение длъжникът е поел задължение доброволно да изплати общата сума по присъдения дълг, както и авансово платените от банката суми за такси по образуваното от ЧСИ изп.дело №201383804088181, а именно- юрисК.ско възнаграждение за водене на изп.дело в размер на 20 667,24лв, авансови такси в размер на 186 лв, държавни такси от 60лв, такса по т.20 ТТРЗЧСИ за опис в размер на 37 813,18лв и възнаграждение за вещо лице в размер на 1 800 лв.

                   С това споразумение страните са се съгласили, че крайният срок за изплащане на дълга е 5 години, като са уговорили срокове за плащане на отделни вноски с нормата на параграф 3 от договора.

                   С разпоредбата на параграф 7 от това споразумение,  банката е приела, при заплащане на вноската по параграф 3, т.3.1- погасителна вноска в размер на 10 000евро, платена в срок до 20.12.2013 година, да предприеме необходимите правни и фактически действия за заличаване на запорите върху банковите сметки на длъжника и на едноличния собственик на капитала, а по отношение на останалите обезпечения, страните са се съгласили същите да останат в сила до пълното погасяване на дълга. Страните са се съгласили, че просрочие от страна на длъжника ще доведе до възобновяване на изпълнителното дело.

                   На 04.02.2014 година страните по договора и едноличния собственик на капитала на дружеството-длъжник, са постигнали съгласие, че Г.Т.Д. се счита отговорен като длъжник при изплащане по реда, условията и сроковете на настоящето споразумение, на всички парични задължения, по изп.лист от 30.08.013г., издаден по гр.дело №35469/2013г., посочени в споразумението, в параграф 1.

                   На 29.01.2016 година страните са сключили допълнително споразумение към предходното, с което длъжникът и солидарно задълженото с него лице, както и банката, са се съгласили за редукция на дълга, касателно вноска, дължима към 30.01.2016 година, с 50%, като другите 50% следва да се платят с изравнителната вноска, определена с параграф6 от споразумението.

                   Към молбата са представени договори за поръчителство, с които се ангажира договорната отговорност, при пасивна солидарност на трети, неучастващи по делото лице.

                   Към молбата са която банката е предявила вземането си са представени и: договор за особен залог, сключен между банката и длъжника на 25.05.2011 година, вписан в ЦРОЗ на 04.10.2011 година и последващо подновяване на вписване на 21.09.2016 година; договор за особен залог между същите страни от 13.03.2012 година, вписан в ЦРОЗ на 24.04.2012 година и подновено вписване на 06.04.2017 година;  договор за особен залог върху финансов актив по реда на ЗДФО, сключен от банката и длъжника на 25.05.2011 година, допълнително споразумение към него от 13.03.2012 година.Представени са и договори за особени залози, сключени между банката и трети, неучастващи по делото лица, които са неотносими към настоящия спор.Тези обезпечения гарантират вземанията на банката, произтичащи от договора за банков кредит.

                   Към молбата е представено и копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №104, том първи, рег.№961, дело №93/2009г. по описа на нотариус Д.Н., рег. №037 с район на действие - СРС в полза на банката, върху активи, собственост на длъжника и друг актив, собственост на неучастващо по делото лице, като обезпечение на вземанията на банката по договора за банков кредит. Представени са и още два броя нотариални актове, за учредяване на договорна ипотека върху активи, които са собственост на ипотекарните длъжници- ФЛ.

                   По отношение на това, че ТБ „В.“ ЕАД е загубила лицензията си.

                   Това твърдение не е вярно.Към настоящия момент този правен субект е преобразуван, чрез вливането му в „И.“ АД, което обстоятелство е вписано в ТР на 21.11.2018 година. Ето защо всякакви аргументи относно това, че дружеството няма съответната правно-организационна форма и не може да има вземания не могат да бъдат слушани.

                   Относно това дали този кредитор е титуляр на вземания.

                   По виждане на състава това е така.

                   Видно от представените към молбата доказателства, с която са предявени вземанията, се установява наличие на валидна абсолютна търговска сделка- договорът за банков кредит, който го обвързва с длъжника в това производство. Въз основа на този договор страната се е снабдила с изпълнително основание – заповед за изпълнение на парично задължение, която подлежи на незабавно изпълнение – въз основа на подадено заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано гр.д.№35469/2013г. по описа на СРС, въз основа на което заповедният съд е издал изпълнителен лист за съдебно заявените суми, на 30.08.2013 година. Тази заповед е стабилизирана – няма данни по делото, че длъжникът е подал възражение относно съществуване на вземането на банката- главница и принадлежности, произтичащо от банковата сделка.Въпросът за стабилизацията и съответно непререшаемостта на въпроса относно този дълг,  може да се изведе и от последващото споразумение от 16.09.2013 година, с което длъжникът е признал съществуване на дълга към тази банка, като към този дълг е поел задължение да заплати и разходи на банката, сторени от нея в индивидуалното принудително изпълнение.

                   Не може да става и дума за разграничение на вземанията на банката, произтичащи от договора за банков кредит и тези, които представляват разходи по изпълнителното дело.Това са различни вземания, доколкото, вземанията, произтичащи от банковата сделка имат за правопораждащ ЮФ материалното правоотношение, а вземанията за разноски- форма за ангажиране на безвиновната отговорност на длъжника в изпълнителния процес.Но няма основание да се приеме тезата на оспорилите това вземане кредитори, че вземанията, произтичащи от банковата сделка са несъществуващи, а всякакви доводи,  касателно начина на администриране на изпълнителното дело от страна на ЧСИ не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.

                   Представените с молбата доказателства са такива, които легитимират този кредитор като титуляр на съдебно заявените в срока по чл.685 ТЗ вземания.

                   Ето защо настоящият състав не приема сторените възражения за основателни.Възразилите кредитори не са представили доказателства за това, че в хода на изпълнителното производство е извършено плащане на съществуващия дълг на длъжника към тази банка, а липсата на удостоверение от ЧСИ относно актуалния размер на дълга не е основание съдът да приеме, че този дълг не съществува.

                   По възражението на „Д.“ ЕООД срещу вземанията на „Т.“ ООД и „Г.Б.К.“ ЕООД.

                   С молба вх. №94966/14.07.2017 година  „Т.“ ООД е предявил в срока по чл.685, ал.1 ТЗ свои вземания, като следва: главница от 10 430,30лв; лихви върху главницата за периода от 14.05.2012 година до 16.06.2017 година в размер на 5 409,43лв, разноски от 1 321лв и лихви върху разноските от 685,11 лв. В този молба дружеството е посочило, че няма качество на обезпечен кредитор.

                   Към молбата е представено заверено копие от изп.лист от 14.05.2012 година, издаден от 6-2 състав на ТО на СГС, по т.д.№2317/2012г.

                   С молба вх.№ 94964/14.07.2017 година „Г.Б.К.“ ЕООД е предявил вземания, придобити от него от „Т.“ ООД, чрез договор за цесия от 15.06.2017 година от които 10 430,30лв - главница; лихви върху главницата за периода от 14.05.2012 година до 16.06.2017 година в размер на 5 409,43лв; разноски от 1 321лв и лихви върху разноските в размер на 685,11 лв. Към молбата страната е представила договор от 15.06.2017 година, обективиращ разпоредителна сделка- цесия – сключена между „Т.“ ООД и „Г.Б.К.“ ЕООД. По силата на постигнатото съгласие „Т.“ ООД прехвърля на „Г.Б.К.“ ЕООД, възмездно, част от своите вземания, които им към длъжника  „Д.“ ЕООД, а именно половината от присъдените му суми- главница от 20 860,63 лв по договор за строителство от 20.09.2008г. и разноски по делото в размер на 2 642,04лв.

                   Към молбата тази страна е представила и уведомление от „стария“ кредитор до длъжника за извършаното прехвърляне на вземания, без да представи доказателства, че това уведомление е достигнало до адресата.

                   Възраженията на длъжника, сторени по част от вземането на кредитора „Т.“ ООД и вземането в цялост на „Г.Б.К.“ се явяват основателни.

                   С постановеното от АС при БТПП- гр.София решение по в.а.д.№58882011гдони на кредитора „Т.ООС са присъдени разноски в общ размер от 2 642,04лв. По отношение на тези разноски съдът не е присъдил, че се дължи законна лихва- следователно не е установено лихвоносно задължение, поради което вземане за обезвреда по отношение на тази парично сума кредиторът няма.Ето защо сумата от 685,11лв следва да се изключи от списъка на приети вземания на този кредитор.

                  По отношение на вземанията на „Г.Б.К.“ ЕООД – правилно длъжникът възразява, че по отношение на него извършеното прехвърляне не е породило своето действие, тъй като цесията им действие за длъжника от момента на уведомлението, което тази страна е получила от своя „стар“ кредитор. От представените към молбата, с която „Г.Б.К.“ е предявил вземанията си, документи, не се установява наличие на извършено уведомление на длъжника за тази разпоредителна сделка.Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.Представеното от този кредито уведомление не е основание съдът да приеме, че е изпълнена процедурата за уведомяване на длъжника и това е така, тъй като липсват доказателства, че това уведомление е достигнало адресата си.

                   Ето защо настоящият състав приема възраженията на длъжника срещу тези вземания за основателни.

                   По възраженията срещу вземанията на „П.И.Б.“ АД.

                     Съдът е изискал служебно ч.гр.д.№3096/2013г. по описа на СРС, от което се установява следното:

                   На 24.01.2013 година под вх.№3102494 „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********, подава заявление по чл.417 ГПК,  обективиращо искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Г.Д.“ ООД,  ЕИК ********, в качеството му на длъжник, за сумата от 250 000 евро – просрочена главница, за сумата от 27 806,41 евро просрочена договорна лихва за периода от 25.02.2012 година до 21.01.2013 година; просрочена наказателна лихва в размер на 11 998,67  евро  за периода от 31.05.2012 г. до 23.01.2013 година; комисионна за предоговаряне съгласно т.4 от анекс №10 от 24.02.2012  година по договора за овърдрафт в размер на 256 евро и комисионна за управление в размер на 3 750 евро. Претендира и направените разноски по делото в размер на 11 492,89 лв за държавна такса и 6 200лв за юрисК.ско възнаграждение.

                   В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за овърдрафт по разплащателна сметка № ********/28.01.2005година и последващите го анекси от № 1 до №10, включително.Заявлението е придружено с извлечение от счетоводните книги на банката – документ по т.2 на чл.417 ГПК.

                   Като длъжници заявителят е посочил, освен „Г.Д.“ ООД, ЕИК ********, така и други лица, включително „Д.“ ЕООД,  ЕИК********, в качество на поръчител, като основание за възникване на неговата имуществена договорна отговорност. Към заявлението е представен договора за овърдрафт и анексите към него, както и договор за поръчителство от 24.02.2012 година, сключен между банката и „Д.“ ЕООД, по силата на който дружеството-длъжник в това производство се е съгласило да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя „Г.Д.“ ООД, за главница,  лихви,  комисионни,  такси и разноски, произтичащи от отпуснат в полза на кредитополучателя овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 250 000 евро, съгласно договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО – АА – 0532/28.01.2005 година. Страните са се съгласили, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихви, комисионни, такси и разноски. Страните са се съгласили, че размерът на задълженията на кредитополучателя се установява въз основа на вписванията по счетоводните книги на банката. Към заявлението страната е представила покана до кредитополучателя, отправена от банката на 18.01.2013 година,  с която кредиторът уведомява своя длъжник, ч е към тази дата размерът на дълга,  произтичащ от този кредит е сумата от 292 641,73 евро. Даден е срок за доброволно изпълнение от 3 дни, от получаване на поканата, като при неизпълнение кредиторът е уведомил своя длъжник, че ще счита кредита за изцяло и пресрочно изискуем. Уведомлението е достигнало до длъжника на 18.01.2013 година. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 21.01.2018 година и от следващата дата кредитът е станал предсрочно изискуем. Към заявлението е представена покана до поръчителя „Д.“ ЕООД с идентично съдържание, като и това изявление на банката е достигнало до поръчителя на 18.01.2013 година.

                   Следователно към датата на подаване на заявлението кредиторът се е легитимирал като такъв с изискуемо парично вземане.

                   На 11.03.2013 година заповедният съд се разпорежда да бъде издадена на „П.И.Б.“ АД заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника и поръчителите за следните суми: 250 000 евро главница, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.01.2013 година до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 27 806,41 евро за периода от 25.02.2012 г. до 21.01.2013 година; наказателна лихва за периода от 31.05.2012 г. до 23.01.2013 година в размер на 11 998,67 евро; комисионна по т.4 от анекс № 10/24.02.2012  година в размер на 256 евро, комисионна по т.11 от пети раздел от договора в размер на 3 750 евро и разноски в размер на 11 492,89лв, представляващи платена държавна такса и 6 196,44лв възнаграждение за юрисК..

                   По делото няма постъпили възражения относно съществуване на вземането на банката, по смисъла на чл.414 ГПК.

                   На 19.07.2017 година по т. д. №4781/2013 година постъпва молба от „ПИБ“ АД с вх.№ ***,  с която банката предявява в срока по чл.685 ТЗ вземания, произтичащи от банкови сделки, а именно: договор за поръчителство, сключен с длъжника „Д.“ ЕООД,  за обезпечение на вземанията на банката, произтичащи от договор за овърдрафт по разплащателна сметка № ********/28.01.2005 година и договор от 10.04.2007 година, сключен между банката и „Д.“ ЕООД за банков кредит № ********/10.04.2007 година,  по силата на който банката е предоставила на търговеца кредит в размер на 75 000 лв, предназначен за обезпечаване на издадени в полза на кредитополучателя банкови гаранции.

                   В тази молба банката твърди, че по отношение на първия договор,  вземанията на банката срещу кредитополучателя и поръчителите са станала изискуеми, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тях и е образувано изп.дело №1384/2013г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие- СГС. По отношение на това вземане, банката твърди, че има поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ.

                   По отношение на вземането си от втория кредит, банката твърди, че срокът за усвояване на сумата е до 04.12.2011 година, а крайният срок за погасяване на дълга е 04.01.0212 година.Твърди, че постигнатото съгласие е кредитополучателят да заплаща таксите и комисионните на банката.Твърди, че с последващи анекси срокът за усвояване на сумата е удължен до 04.05.2014 година,  като до крайната дата на усвояване на сумите по кредита са възникнали вземания на банката за такси и комисионни за преиздаване на банковите гаранции, в общ размер на 3 903, 60 евро, също и наказателни лихви върху тях в размер на 7 263,09 евро. Твърди, че размерът на вземането към 16.06.2017 година е 11 166,69 евро. Твърди, че има поредност на вземането по т.9 на ТЗ.

                   Към молбата страната е представила цитирания по- горе договор за овърдрафт, ведно с последващите го анекси, издаденият в заповедното производство изпълнителен лист и молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ Я.. Към молбата е представен и договор № 00КР-АА-2932/10.04.2007 година, сключен между “ПИБ“ АД и „Д.“ ЕООД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 75 000евро за обезпечаване на своите вземания към кредитополучателя по договори за издаване на банкови гаранции за добро изпълнение по договор за финансов лизинг, които гаранции са с бенефициер „И.Б.“ ЕООД, издавани за срок от 1 година и в размер на 70 000 евро. Към този кредит банката е представила извлечение от банковите си сметки за заявеното вземане в общ размер на 11 166,69 евро.

                   Във връзка с твърдението на длъжника, че е налице изпълнение по договора за поръчителство, съдът е допуснал изслушване на ССчЕ, чието заключение е приобщено към доказателствата по делото.

                   Вещото лице  Р.С. е констатирало, че след ПП на недвижим имот по изпълнително дело №20128520400840 по описа на ЧСИ К.П., купувач на който имот е самият кредитор „ПИБ“ АД, комуто имотът е възложен, банката е извършила прихващане на задължението на „Г.Д.“ ООД до размер на цената на имота от ПП, след приспадане на дължимите към другия взискател суми, такса на ЧСИ и дължимия ДДС.

                   Съдът след като съобрази доказателствата по делото приема, че възраженията касателно вземанията на „ПИБ“АД,  произтичащи от договор за поръчителство като обезпечение на договор за кредит овърдрафт № ********/28.01.2005 година са частично основателни.

                   След извършеното осребряване на актив на длъжника „Д.“ ЕООД по реда на публичната продан и извършеното разпределение на сумата от 310 000лв,  вземанията на банката за договорна лихва в размер на 27 806,41 евро; за наказателна лихва в размер на 11 998,67 евро; за комисионна за управление по договора за кредит; за комисионна за предоговаряне, както и разноските в изпълнителното производство са изцяло погасени.Частично погасяване има по отношение на главницата в размер на 90 606,52лв.Следователно вземането на банката по този договор е само за главница- остатък от вземане, което е в общ размер на 250 000евро- 488 957,50 левова равностойност на тази сума.След приспадането от тази сума на сумата от 90 606,52лв, дължимият остатък от вземането на банката е сумата от 398 350,98 лв, което вземане е предявено в размер на 398 350,97лв и в този размер съдът приема същото за основателно и като така – правилно включено от синдика в списъка на приети вземания, а останалите вземания – изключени от този списък.

                   Основанието за ангажиране отговорността на длъжника е договорът за поръчителство, съгласно който поръчителят отговоря за изпълнение на задължението на длъжника в изцяло.Т.е обемът и границите на отговорността на длъжника предопределят обема и границите на отговорността на поръчителя.Не може да бъде споделена тезата, че отговорността на длъжника е ограничена до размера на стойността на актива, който е ипотекиран в полза на банката и това е така, тъй като страната има качество на поръчител, като основание за ангажиране на отговорността му, основание за възникване на пасивната солидарност, като способ за защита на интереса на кредитора от евентуална неплатежоспособност на главния длъжник.

                   По доводът основаващ се на нормата на чл.147 ЗЗД, а именно, че е изтекъл преклузивен срок за ангажиране отговорността на поръчителя.

                   Както е посочено по- горе след изтичане на срока за доброволно изпълнение вземанията на банката, считано от 22.01.2013 година са станала изискуеми. Заявлението по чл.417, т.2 ГПК е подадена в 6-месечния преклузивен срок и поради това правото на банката не е преклудирано.

   Следва изрично да бъде отбелязано и това, че съгласно практиката на ВКС - РЕШЕНИЕ № 6 от 21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г., Т. К., І Т. О. на  ВКС: „… че при всички хипотези на  чл.416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /Определение № 956, постановено по реда на чл. 274, ал. 3  ГПК при допуснато касационно обжалване по ч.т.д. № 886/2010 г. на І т.о. в което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства и доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти, както и Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. ІІІ г.о./. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим /Определение № 480 по ч.гр. д. № 221/10 на ІVг.о. при допуснато касационно обжалване/. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г. ІVг.о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и  чл.439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й. Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано /т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по т.д. № 469/2012 г. на І т.о./ Когато предмет на установяване е едно и също вземане, искът по чл. 422 ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника, е идентичен с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ и като предявен по-късно, последния би бил недопустим- Определение № 483 по ч.т.д.1827/2014 г. на ІІ т.о.

По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита / чл.414 и чл.422 ГПК/. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим

Откриването на производство по несъстоятелност не би могло да създаде нова привилегия, нова процесуалноправна възможност на длъжника в несъстоятелност срещу който е издадена влязла в сила, с формирано изпълнително действие заповед за изпълнение, да оспорва вземането по нея на основание на факти, съществували към момента, към който той е могъл и е следвало да проведе защитата си срещу този съдебен акт. Така, както при липса на производство по чл. 625сл. ТЗ, страната не би могла чрез установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК да се брани срещу влязлата в сила заповед, и производството по такъв иск би бил недопустимо, на същото основание и длъжникът в несъстоятелност не би могъл да оспорва вземане, установено със влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед, на преклудираните с изтичането на срока по чл.414 ГПК  твърдения и производството по специалния установителен иск в производството по несъстоятелност-чл. 694 ТЗ е недопустимо, в което се състои и отговорът на правния въпрос“.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че единствено възраженията на длъжника за извършено плащане в хода на индивидуалното изпълнение, като основаващи се на нормата на чл.439 ГПК се явяват допустими и поради това – разгледани от съда.Останалите възражения не подлежат на разглеждане в този процес.

Относно вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит № ********/10.04.2007 година.

Съгласно чл.12 от този договор страните са се уговорили, че  кредитополучателят се задължава да заплати на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит съгласно тарифата, а алинея втора на тази клауза е, че банката събира комисиона за управление на кредита в размер на 1% от разрешения кредит в деня на подписване на договора и по 1% от непогасената главница за всяка следваща година или част от годината, но не по- късно от 15-то число на месеца, следващ датата на изтичане на съответната година.Уговорена е и комисиона при предсрочно погасяване на кредита.

   С молбата за предявяване на вземанията си, банката е предявила вземания в размер на 3 903, 60 евро- просрочена главница и 7 263,09 евро- просрочена наказателна лихва.Всъщност так. наречената главница е сумарна величина от такси и комисиони, върху която кредиторът е начислявал наказателна лихва.

По виждане на състава такива суми длъжникът не дължи на банката и това е така, тъй като от представените доказателства не се установява основанието за възникване на задължението за такси и комисиони, нито основанието за дължимост на наказателните лихви.Ето защо настоящият състав на съда намира, че следва да изключи от списъка на приети вземания тези вземания на банката.

При така сторените от съда изводи, като резултат от проведеното производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ съдът намира, че следва да внесе промяна в списъка на приети вземания, изготвен от синдика и обявен от него на 31.07.2017 година, която се изразява в следното:

От този списък следва да се изключат вземанията на кредитора „Г.Б.К.“ ЕЕОД, представляващи главница от 10 430,30лв; лихва до 16.06.2017г. в размер на 5 409,43лв; разноски в размер на 1 321лв и лихва върху разноските в размер на 685, 11лв; вземането на кредитора „Т.“ ООД в размер на 685,11лв, представляващо лихва върху разноските в размер на 1 321лв; вземанията на „В.Е.Л.“ ЕООД, представляващи главница от 1 633 188,05лв и лихва до 16.06.2017 година в размер на 105 120,14лв, както и вземания на „П.И.Б.“ АД по изп. лист от 28.03.2013 година, от които лихва до 15.06.2017 година в размер на 144 062,01лв и разноски в размер на 77, 07лв – по изп. лист от 28.03.2013 година на СРС по гр.д.№3096/2013г. и договор за поръчителство като обезпечение на договор банков кредит- договор за кредит-овърдрафт № ********/28.01.2005 година, както и вземания в общ размер на 21 840,15лв, произтичащи от договор за банков кредит № 00 КР – АА – 2932/10.04.2007 година.Останалите възражения следва да се оставят без уважение.

Съдът, на основание чл.674, ал.2 ТЗ, следва да свика събрание на кредиторите на „Д.“ ЕООД с дневен ред по чл.677, т.8 ТЗ.

При изложеното съдът

 

 О      П      Р       Е       Д      Е      Л     И :

 

                ИЗКЛЮЧВА от списъка на предявени приети вземания, изготвен от синдика и обявен в ТР на 31.07.2017 година по партидата на длъжника  „Д.“ ЕООД следните вземания: вземанията на кредитора „Г.Б.К.“ ЕЕОД, представляващи главница от 10 430,30лв; лихза до 16.06.2017г. в размер на 5 409,43лв; разноски в размер на 1 321лв и лихва върху разноските в размер на 685, 11лв; вземането на кредитора „Т.“ ООД в размер на 685,11лв, представляващо лихва върху разноските в размер на 1 321лв; вземанията на „В.Е.Л.“ ЕООД, представляващи главница от 1 633 188,05лв и лихва до 16.06.2017 година в размер на 105 120,14лв, както и вземания на „П.И.Б.“ АД по изп. лист от 28.03.2013 година, от които лихва до 15.06.2017 година в размер на 144 062,01лв и разноски в размер на 77, 07лв – по изп. лист от 28.03.2013 година на СРС по гр.д.№3096/2013г. и договор за поръчителство като обезпечение на договор банков кредит- договор за кредит-овърдрафт № ********/28.01.2005 година, както и вземания в общ размер на 21 840,15лв, произтичащи от договор за банков кредит № 00 КР – АА – 2932/10.04.2007 година.

                   ОСТАВЯ  БЕЗ уважение останалите възражения срещу списъка на приети вземания.

                   ОДОБРЯВА списък на предявени в срока по чл.685 ТЗ и приети вземания.

                   СВИКВА, на основание чл.674, ал.2 ТЗ, събрание на кредиторите на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, на 17.01.2019 година от 13, 30 часа, в СГС, бул.“Витоша“№2, в залата за открити заседания на 6-6 състав на ТО на СГС.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и препис от него да изпрати на АВ за обявяването му по партидата на длъжника.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: