№ 88
гр. Средец, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20232170100228 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Ж. И. С., ЕГН **********, в качеството на майка и законен
представител на малолетната Д.Я. И., ЕГН **********, двете с адрес: гр.Средец, област
Бургас, ***, чрез пълномощника адв.Й. Ж., против Я. И. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.Царево, област Бургас, ***.
Ищцата твърди, че с Решение № 149 от 15.04.2019г., постановено по гр.д. 1143/
2018г. по описа на Бургаски окръжен съд ответникът Я. И. И. бил осъден да заплаща на
дъщеря си Д.Я. И. месечна издръжка в размер на 140 (сто и четиридесет) лева. Тогава детето
било на 2 години. След влизането на решението в сила през 2019г, се установило че Д. има
сериозен здравен проблем и се наложило да бъде освидетелствана. Майката събрала
нужната документация и консултации и в края на 2020г. получила Експертно Решение №
4154/ 22.12.2020г, с което на Д. й било определено 90% Увреждане с чужда помощ. Сочи се
в исковата молба, че сега детето било почти на 7г. и му предстояло да започне училище и да
бъде първокласничка. Ищцата твърди, че й било трудно, защото Д. страдала от Детска
церебрална парализа и имала чести пристъпи на епилепсия. Детето имало личен асистент –
неговата баба, но наскоро и тя се разболяла и цялата тежест падала върху майката, която
освен за всичко ежедневно, трябвало да помага на Д. и с учебните задължения, да се учат, да
пишат и смятат. Релевира се от С., че за да ограничи пристъпите, които Д. често получавала
и то по всяко време, купувала скъпи лекарства - сиропа Бривиакт, който пиела всеки месец
от 2022г. насам за намаляване на пристъпите, който струвал около 260 лева и не се поемал
от Здравната каса, а преди него вземала Леветиракон на цена 80 лева, като повече от година
тя пиела и двата сиропа всеки ден без прекъсване.
Предвид състоЯ.ето на Д., майката не можела да ходи на работа и не получавала
никакви доходи, като тя била до детето по 24 часа в денонощието, дори щяла ходи на
училище с нея. Пристъпите на Д. били неконтролируеми и можела да падне фатално, а
трябва да има кой да й помогне. Ежедневните разходи за детето също били големи, а
животът бил скъп, цените на всички стоки постоянно се увеличавали. Твърди се, че
разходите на детето били много повече от издръжката, която плащал бащата в размер на 140
лева, а той бил здрав и в трудоспособна възраст. Отправя се искане на основание чл.150 от
СК да бъде увеличена първоначално присъдената издръжка от 140 лева месечно на 500 лева,
считано от момента на предявяване на иска до настъпването на причини за нейното
прекратяване или изменяване, ведно с лихвите за всяка забавена вноска. Претендират се
сторените по делото разноски.
1
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Я. И. И.. С отговора заявява, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Излага, че след като се родило детето им, поради обстоятелството, че Ж.
живяла само два месеца в дома му в гр.Царевец и си заминала внезапно, без никакви
обяснения, то се наложи да се проведе процедура по установяване на бащинството му. След
влизане в сила на Решение № 149/15.04.2019 г. постановено по гр.дело №1143/2018 г., по
описа на Окръжен съд-Бургас, бащата започнал да изпълнява своите задължения относно
изплащането на издръжката на детето, като до настоящия момент нямал просрочени
задължения за издръжка. Освен това той искал да вижда детето и да помага на Ж. в
отглеждането му, но тя категорично отказвала да го приеме в дома си, за да вижда детето.
Ответникът твърди, че той и неговите родители правели подаръци на детето, като всяка
седмица след като се родило, му носели дрешки и храна. Сочи, че винаги искали да виждат
Д. и да се грижат за нея, но майка й така и не разрешила това да се случи, въпреки че
съобразно решението на съда имало определен режим на лични отношения между него и
детето. И. твърди, че се стремял да задоволява материалните, битови и духовни нужди на
детето, съобразно неговите настоящи възможности. От близки роднини бащата разбрал, че
дъщеря му била паднала от някаква въртележка и поради това била получила тази парализа
и епилептични припадъци. В този период той подпомагал Ж. както финансово за лечението
на детето им, така и с дрехи, обувки и каквото е необходимо. След тежкия период, който
изживели, детето им постепенно се съвзело и доколкото знаел от Ж., тъй като тя не го
допускала до детето, състоЯ.ето й се било подобрило. Ответникът спрял да ходи при детето,
тъй като майката прекъснала контактите с него и устройването на скандали от нейна страна.
Релевира, че исковата молба съдържала твърдения, които не отговаряли на действителното
положение и факти, като били направени искания, които не били подкрепени с приложени
доказателства по делото. Оспорва представения документ - Картон за стока за закупени
лекарства и моли да не се допуска като доказателство по делото. И. твърди, че е сключил
брак с друга жена на 16.09.2017г., с която имал две малолетни деца, за които се грижели –
З.Я. И., родена на 10.01.2018г. и И.Я. И., родена на 23.10.2020г., като и двете деца
посещавали детска градина. Съпругата му П.Т. И. започнала работа след като изтекъл
платения й отпуск по майчинство. Ответникът работел преди месец във фирмата на
родителите си, но на 19.05.2023г. бил освободен от работа, като там заплатата му била в
размер на 369,69 лева. От два месеца започнал работа във фирма "Техногарден 2015" ЕООД,
като там работата била сезонна, работело се само лятото и бил осигурен на минималната
работна заплата за страната в размер на 710 лева, като нетното му възнаграждение след
приспадане на осигуровките било 487,77 лева. Бащата твърди, че нямал високи доходи, като
бил задължен да се грижи и за още две малолетни деца, поради което нямал възможност да
плаща претендираната издръжка от 500 лева за детето Д.. Счита, че издръжка от 220,00 лева
би могъл да давам за детето и тази издръжка била реална и щял мога да я дава, без да
затруднява отглеждането на другите му две деца. Отправя искане да бъде присъдена
издръжка в размер на 220,00 лева. Претендира сторените по делото разноски.
В хода на проведените открити съдебни заседания по делото ищцата Ж. И. С. се
явява лично и с пълномощника адв.Й. Ж., като се поддържа исковата молба. Заявяват, че от
събраните в хода на съдебното дирене и представените с исковата молба писмени
доказателства е видно, че са налице трайни и съществени изменения в обстоятелствата,
послужили при обсъждането на първоначалния размер на дължимата издръжка, като в тази
връзка се излагат съответните съображения. Отправя се искане за увеличаване на месечната
издръжка на малолетното дете, както и да бъде осъден ответникът да заплати адвокатско
възнаграждение, тъй като била предоставена безплатна адвокатска помощ.
Ответникът при проведените съдебни заседания в производството се явява лично и с
адв.В. М., която поддържа отговора на исковата молба. Отправя се искане за отхвърляне на
исковата претенция като в тази връзка се излагат подробни съображения. Претендират се
сторените в производството разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акта за раждане № 0594
от 10.09.2016г., Д.Я. И. е родена на 10.09.2019г. в гр.Бургас, като нейна майка е Ж. И. С., а
бащата е Я. И. И.. С Решение № 149/15.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1143/2018г., по
описа на Окръжен съд – Бургас ответникът Я. И. е осъден да заплаща на дъщеря си Д. , чрез
нейната майка и законен представител Ж. И. С., месечна издръжка в размер на 140 лева. От
приобщеното в доказателствата по делото Експертно решение № 4154 от зас.№ 223 от
2
22.12.2020г. на УМБАЛ – Бургас, става ясно, че детето Д. 90% вид и степен на увреждане с
чужда помощ, с детска церебрална парализа – десностранна хемипареза, симптоматична
епилепсия със средно чести пристъпи. Представен е картон на стока за следния медикамент
– Бривикат, в който е отразено, че майката Ж. С. от 09.03.2022г. до 28.04.2023г. е закупувала
въпросното лекарство. От изготвените Социални доклади от Дирекция „Социално
подпомагане“ по делото става ясно, че детето е отглеждано в семейна среда от раждането си,
като основни грижи за него полагала майката, която осигурявала потребностите му по добър
начин. Сочи се, че Ж. С. била подпомагана от ДСП – Бургас в размер на 550 лева месечно по
чл.8д от ЗСПД, като това обстоятелство се установява и от Удостоверение с изх.№ ЗСПД/Д-
А/7256/07.07.2023г., издадено от Агенция за социално подпомагане и Декларацията за
семейно и материално положение и имотно състоЯ.е на майката, която е посочила, че освен
това получава единствено месечна издръжка за детето в размер на 140 лева, както и че
притежава лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Тя била завършила висше образование –
Кинезитерапия и рехабилитация в гр.Бургас, но нямала възможност да започне работа, тъй
като полагала постоянни грижи за дъщеря си, като разчитала на помощта и подкрепата на
своите родители. Представена е справка от НЗОК за ползваните медицински услуги и
изписаните лекарства на детето Д., от която става ясно, че му е изписвано лекарството
Еслибон, както и че многократно е водено на прегледи и са му правени изследвания.
Установява се от Удостоверение с изх.№ 813/22.06.2023г., издадено от директора на СУ
„Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.Средец, че детето Д.Я. С. ще бъде записано в първи клас през
учебната 2023/2024г. дневна форма на обучение. От Амбулаторни листи, издадени на
02.03.2023г. и 01.06.2021г. става ясно, че детето има припадъци, конвергиращ страбизъм на
ляво око, астигматизъм десностранна химипариза, както и че движи десните крайници в
намален обем, походката е нестабилна, като в тази връзка са изписани следните лекарства и
терапия – Депакин хроно, Левебон таблетки и Бриварацетам, както и корекция на очите, в
която връзка е издадена рецепта от офтамотолог и са закупени очила на детето на стойност
408,00 лева.
От представените Удостоверения за сключен граждански брак и за раждане се
установява, че ответникът е сключил брак с П.Т. И. на дата 16.09.2017г., като по време на
този брак са се родили децата им З.Я. И. – на пет години и девет месеца и И.Я. И. – на де
години и десет месеца. Твърди се в Декларацията за семейно и материално положение и
имотно състоЯ.е на Я. И., че получава месечно възнаграждение в размер на 487,77 лева, а
съпругата му – 780 лева, като притежават лек автомобил „Форд Фокус“, за което
обстоятелство представят и свидетелство за регистрация част втора. От справка, получена от
сайта на Агенцията по вписванията, става ясно, че Я. И. е управител и едноличен
собственик на капитала на търговското дружество „Техногарден 2015“ ЕООД, което
обстоятелство не е споменато от него в представената пред съда декларация за материалното
му положение.
В хода на проведеното съдебно дирене са приобщени свидетелските показания на
свидетелката Д. Димитрова С. /майка на ищцата/, от които се установява, че за първи път
детето било направило пристъп на две години и четири месеца, което наложило да бъде
хоспитализирана в болница в гр.Бургас – първо в Шокова зала, а в последствие в
Интензивно отделение, като се разбрало, че детето направило епилептичен пристъп с
мозъчен инсулт. За това били уведомени бащата и неговите родители, които дошли в
болницата. Бащата дошъл и на рожденния ден на Д. на 09.09.2018г., като й подарил детска
кухня, а след това родителите му идвали два – три пъти и правели подаръци на детето, след
което спрели да идват. Свидетелката С. сочи, че впоследствие състоЯ.ето на детето се
влошило, което наложило да ходят на лекар в гр.Пловдив. Тя се грижела за Д., тъй като
майка била принудена да работи и да я издържа, тъй като лекарствата й били много скъпи,
но тази година януари месец свидетелката се разболяла много тежко и нямало кой да гледа
детето. Поради това се наложило Ж. С. да остане вкъщи и да гледа Д.. От свидетелката се
установява, че детето и към момента продължавало да получава епилептични припадъци и
било необходимо постоянно да има човек при него. Назначена й била терапия от лекар –
„Бравиксетан“ и „Еслигон“, като сиропът струвал 268 лева месечно, а другите хапчета били
приблизително около 100 лева месечно. При консултация с лекар не можело да се каже до
кога щяло да бъде необходимо да взема лекарствата, изписани за епилепсия. Детето било
водено на рехабилитация и към момента била водена на рехабилитация в Общинския
център. От свидетелката С. се установява, че ответникът имал фирма за машини
„Хускварна“, а също така фирма за атракциони – блъскащи колички и бънджита, като
активно извършвал трудова дейност.
3
Разпитани са като свидетели и майката и бащата на ответника – И.Ц. И. и З.Ф. И.,
които твърдят, че след като детето получило пристъп, отишли в Бургас и дали на майката
петдесет лева. След това прегледите на Д., включително и в гр.Пловдив и гр.София били за
сметка на свидетеля И. И., както след втория преглед детето имало подобрение. Бащата на
свидетеля И. И. видял детето на басейн, като той споделил, че то било в прекрасно здраве.
Свидетелката З. И. счита, че сумата от 500 лева била непосилна да бъде давана от сина й за
издръжка на Д., тъй като се налагало тя и съпругът й да помагат финансово на сина им.
Излага, че Я. И. живеел в техния дом в една стая, като имало още три стаи в къщата, които
не били годни за живеене, тъй като били още само на тухла. Според свидетелката синът й не
можел да се справи да издържа другите си две деца, които също всеки месец се разболявали
и нямало възможност да дава издръжка в размер на 500 лева.
В открито съдебно заседание е изслушана майката Ж. А., която заявява, че от
здравната каса се поемали само хапчетата, които ги вземало от няколко месеца Д., а сиропът,
който го вземала вече три години - Бравицитам и Бривиакт, което било едно и също и който
всъщност бил толкова скъп – 260 лева, го плащала тя. Имало и други лекарства, които Д.
приемала, но към момента вече не ги приемала, тъй като не й действали, а таблетките, които
вземала - Еслибон, само те се поемали от здравната каса. Детето ежедневно правело
упражнения, ходело на рехабилитация, като тя се заплащала от Държавата и от Общината.
Майката твърди, че в това състоЯ.е Д. нямало как да ходи сама на училище, тъй като
походката й била все още нестабилна и смятала да бъде постоянно с нея. Ищцата твърди, че
били много случаите, в които детето било лежало в болницата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.
Уважаването на иска за изменение на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от
негов родител се обуславя от установяване на следните предпоставки: че детето не е
навършило пълнолетие; че ответникът е негов родител; размерът на претендираната
издръжка; материалните възможности на родителя ответник да дава издръжка в искания
размер и материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено
и който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете, както и
промяна в обстоятелствата, обуславяща завишения размер на издръжката, която се
претендира от бащата.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Предвид това задължението за издръжка е безусловно, но
нейният размер се определя с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите и материалното състоЯ.е на родителите. От друга страна нормата на чл.150
от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
В настоящото производство не е спорно, като от представеното удостоверение за
раждане на детето Д., става ясно, че е дъщеря на ответника Я. И. И. и ищцата Ж. И. С.,
както и че е малолетна.
Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът Я. И. И. е трудово ангажиран.
Действително същият сочи, че получава минимално възнаграждение в размер на 487,77
лева. В хода на проведеното съдебно дирене обаче се установи, че е управител и едноличен
собственик на капитала на търговско дружество – „Техногарден 2015“ ЕООД, както и че
има фирма за машини „Хускварна“ и за атракциони – блъскащи колички и бънджита. Това
обуславя извод, че И. активно осъществява трудова дейност, което от своя страна е следва,
че от труда си получава достатъчно средства. В този смисъл обстоятелството, че същият
укрива получаваните от него доходи и реализирани приходи от търговска дейност, по
никакъв начин не следва да го ползва и да се приеме от съдебния състав, че получаваното от
него трудово възнаграждение е в минимален размер. Отделно от това ответникът е в млада и
трудоспособна възраст, не са налице твърдения, нито данни, установяващи да е в
невъзможност да осигурява издръжка. От друга страна в настоящото производство се
установи, че детето има сериозни и животозастрашаващи здравословни проблеми. То
периодично получава епилептични припадъци, има детска церебрална парализа, походката
му е нестабилна, нуждае се непрекъснато от придружител, като има и проблеми със
зрението, което е наложило да бъдат закупени очила на значителна стойност. Предписана е
терапия на детето от лекар, видно от амбулаторните листове, като от свидетелските
4
показания на свидетелката Д. С., обясненията на майката Ж. С. и Картон на стока, става
ясно че ежемесечно се закупува на детето сироп „Бривикат“ на стойност 258,65 лева.
Установи се, че приемът на въпросното лекарство е във връзка с овладяване на
епилептичните припадъци на детето, което обуславя категоричният извод, че без приема на
това лекарство животът на детето е поставен на риск. Също така се установи, че през
предстоящата учебна година – 2023/2024г. Д. ще бъде записана в първи клас в „СУ
Св.Св.Кирил и Методий“ в гр.Средец в дневна форма на обучение, от което следва че във
връзка с посещението на училище разходите за издръжка на детето значително ще нараснат.
В същото време стана ясно, че майката е трудоспособна, има висше образование, но няма
възможност да работи и да реализира трудови доходи, тъй като полага грижи за болното си
дете, налага се непрекъснато да е до него предвид неговото състоЯ.е, като единствено е
подпомагана месечно от Агенция социално подпомагане със сумата от 550 лева.
От материалите по делото става ясно, че детето е малолетно – то е на 7 години, в
която възраст разходите за него непрекъснато нарастват, необходимо е да му бъдат
закупувани много по-често от обикновено дрехи, обувки, учебни пособия, да посещава
извънкласни дейности, да посещава образователни курсове и други места с оглед
разширяване на културния си мироглед и повишавайки интелектуалния си потенциал. Стана
ясно, че за Д. се правят и значителни разходи за лекарства, с оглед нейното здравословно
състоЯ.е. Подрастващата възраст обуславя необходимост от закупуване на дрехи, обувки и
други вещи, необходимо за нея.
Отделно от това трайно възприето е от съдебната практика становището, че при
непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва – обичайните потребности се
предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя
социално значими занимания на подрастващото дете.
Относно това, че са налице промяна в обстоятелствата, обуславяща завишаване
размера на определения размер на издръжката на детето с предходен съдебен акт на
Окръжен съд – Бургас, безспорно за времето от неговото постановяване и влизане в сила е
изминал период от почти четири години, в който цените на стоките и услугите бележат ръст,
необходимите средства за осигуряване на нормално жизнено равнище са се покачили.
Възрастта, в която се намира детето също обуславя завишени разходи за неговата издръжка,
с оглед осигуряване на нормалното му жизнено равнище. Също така се установи, че детето
има здравословни проблеми, които налагат направата на значителни разходи за неговото
лечение.
В същото време при определяне размера на издръжката следва да бъдат взети
предвид и възможностите на родителя, който следва да дава издръжката. Установи се, че
бащата е трудово ангажиран, осъществява търговска дейност и е собственик и управител на
търговско дружество, но същият има още две малки малолетни деца, за които се грижи и
осигурява издръжка. Предвид това следва да се определи такава издръжка на Д., която няма
да постави бащата в положение да не е в състоЯ.е да издържа и другите си две деца.
Предвид изложеното относно доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед промяната в здравословното
състоЯ.е на детето и социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че
детето има нужда да получава, а родителите са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на поне 600,00 лева, необходими за храна, лекарства, дрехи, обувки и
задоволяване на други негови текущи нужди, включително и такива свързани с
образованието, здравето и културното развитие на детето, както и за извънкласните форми
на обучение. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се
отглежда от майката, която полага ежедневни грижи за него. За това по – висок размер на
издръжката следва да се възложи на бащата.
Бащата Я. И. И. следва да осигурява считано от подаване на исковата молба на дата
30.05.2023г. издръжка в размер на 400,00 лева месечно за детето Д. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от момента на падежа до окончателното изплащане. Останалите
средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му
отглеждане. Ето защо искът следва да се уважи в предявения размер от 400 лева, като за
разликата над тази сума до предявения размер на иска от 500 лева, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
5
разноски. В случая е направено своевременно искане в съдебно заседание от процесуалния
представител на Ж. А. адв.Й. Ж. за присъждане на разноски. Приложен е и договор за правна
защита и съдействие, като от същия е видно, че е предоставена безплатна правна помощ на
ищеца на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В случаите като този,
съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го
заплати. На основание чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е предвиден
минимумът от 500 лева, като тази сума следва да бъде присъдена на адв.Й. Ж. и заплатена от
ответника. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Средец и държавна такса върху
увеличения размер на иска за издръжка за бъдеще време, която възлиза в размер на сумата
от 374,40 лева, като същият ще бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 5,00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размера на определената с Решение №
149/15.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1143/2018г., по описа на Окръжен съд – Бургас,
издръжка, която Я. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Царево, област Бургас, ***,
представляван от пълномощника адв.В. М., е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря
Д.Я. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж. И. С., ЕГН
**********, двете с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, представлявана от пълномощника
адв.Й. Ж., като УВЕЛИЧАВА същата от 140,00 лева на 400,00 лева /четиристотин лева/
месечно, считано от подаване на исковата молба на дата 30.05.2023г., ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до
нейното изменение и/или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.150
от СК за изменение размера на месечната издръжка на малолетната Д.Я. И. за разликата от
уважения размер на иска от 400 лева до предявения от 500 лева.
ОСЪЖДА Я. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Царево, област Бургас, ***,
представляван от пълномощника адв.В. М., да заплати на адв.Й. Г. М - Ж., с адрес:
гр.Средец, област Бургас, ул.“Лиляна Димитрова“, № 1, сумата от 500,00 лева,
представляваща определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата за процесуално представителство пред районния съд.
ОСЪЖДА Я. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Царево, област Бургас, ***,
представляван от пълномощника адв.В. М. да заплати в полза на Съдебната власт сметка на
Районен съд – Средец, сумата от 374,40 лева /триста седемдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху увеличения размера на
издръжката за бъдеще време, както и държавна такса в размер на 5,00 лева /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
6
издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
04.09.2023г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7