№ 4
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100108424 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от С. А. Б. срещу „М.“ АД за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество вземанията по
изпълнителен лист, издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение от 18.01.2010
г., по ч.гр.д. №57/2010 г. , по описа на РС - Лом, както следва: 530 908,51 лв. главница, ведно
със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 508 956,90 лв. -
лихви; 222 лв. - неолихвяемо вземане, за събирането на които вземания е образувано изп.
дело №261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д..
В исковата молба и уточнителни молби от 08.08.2023 г., 05.01.2024 г. и от 13.06.2024
г., ищцата излага, че е длъжник по изп. дело 261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д., с взискател
„Райфайзенбанк” АД, чийто правоприемник понастоящем е „Обединена Българска Банка“
АД. Изпълнителното дело е образувано въз основа издаден в полза на банката изпълнителен
лист по влязла в сила заповед за изпълнение от 18.01.2010 г., по ч.гр.дело № 57/2010 г., по
описа на PC Лом, с които ищцата е осъдена да заплати на банката сумата от 284 902,99 евро
или левовата им равностойност, от които: сумата 271 449,21 евро главница; просрочена
лихва за периода от 25.05.2009 г. до 27.12.2009 г., в размер на 13 013,98 евро; просрочена
наказателна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 29.12.2009 г., в размер на 439,80 евро, ведно
с лихвата върху главницата от 30.12.2009 г., до окончателното плащане на вземането, и
заедно с разноски в размер на 17 166,65 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
С молба от 08.08.2023 г. ищцата е приложила удостоверение от ЧСИ Г.Д. (л. 36-37 от
делото) и е уточнила, че актуалният размер на дълга по изпълнителното дело е, както
следва: 530 908,51 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до
1
окончателното й изплащане; 508 956,90 лв. - лихви; 222 лв. - неолихвяемо вземане.
Твърди, че през 2018 г. ищцата не е била надлежно уведомена от кредитора
„Райфайзенбанк” АД за извършена цесия на вземането в полза на „М.“ АД, тъй като
съобщението не е получавано лично от нея, а и то изхожда не от цедента, а от цесионера,
като няма данни да е действал от името на прехвърлителя. Поради липса на надлежно
уведомяване за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника, цесията не била
породила действие нито спрямо длъжника, нито спрямо третите лица, каквото е и ЧСИ Г. Д.,
по арг. от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. По тези причини дружеството „М.“ АД не е придобило
качеството на взискател по изпълнителното дело и нито едно от действията, извършени от
него по това дело, не били валидни и не обвързвали длъжника. В този смисъл оспорва
дружеството „М.“ АД да е легитимен взискател, какъвто в действителност се явявал
„Райфайзенбанк“ АД, респ. неговият правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД.
Последното валидно поискано от него действие по изпълнителното дело е извършено на
19.01.2018 г., т.е. преди да прехвърли вземането си, като оттогава до момента на подаването
на исковата молба - 24.07.2023 г. са изтекли повече от 5 години, поради което вземанията са
погасени по давност, настъпвайки перемпция на самото изпълнително дело, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ответникът „М.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни, тъй като са
били налице действия, извършвани по изпълнителното дело, които са от естество да
прекъсват погасителната давност след сочената от ищцата дата на последното, според нея,
изпълнително действие от 19.01.2018 г., когато са наложени запори върху банковите сметки
на длъжника. Твърди наличието на следните предприети действия по изпълнителното дело:
- с молба от 20.04.2018 г. „М.“ АД уведомява съдебния изпълнител, че на 27.03.2018 г.
е сключен договор за цесия между него и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по силата на
който вземането, предмет на принудително изпълнение, е цедирано от банката на
дружеството, предвид което ЧСИ е помолен да конституира „М.“ АД като взискател по
изпълнителното дело, което е извършено с постановление от 04.06.2018 г.
- на 19.08.2018 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на С. А. Б.;
- с молби от 28.03.2019 г. и 22.08.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
справка в ТД „НАП“ за съществуване на валидни трудови договори и регистрирани банкови
сметки на длъжниците и за тяхното запориране;
- на 23.08.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. А. Б.;
- на 04.11.2020 г. е направено искане за насрочване на дата за оценка и опис на
движимите вещи, находящи се в дома на длъжниците;
- на 21.04.2022 г. е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на запор
върху моторните превозни средства и банковите сметки, собственост на С. А. Б.;
- по гр. д. № 7324/2022 г., по описа на Софийски градски съд, било постановено
решение № 2941/05.06.2023 г., с което се оставя без уважение като неоснователна частната
жалба, подадена от С. А. Б. срещу действията на ЧСИ Г. Д., peг. № 781 на КЧСИ, изразяващи
се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело поради настъпила
2
перемпция;
- на 22.12.2023 г. е депозирана молба с искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на С. А. Б..
Предвид гореописаните изпълнителни действия, извършените плащания по делото,
както и соченото производство по жалбата срещу действията на ЧСИ, ответникът счита, че
категорично се опровергава тезата на длъжника, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, а така също и, че е изтекла погасителната давност за процесното вземане.
Оспорва доводите на ищцата, че договорът за цесия, сключен на 27.03.2018 г., между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „М.“ АД, никога не е произвел действие спрямо
длъжника и третите лица, тъй като длъжникът никога не е уведомяван за извършената цесия
по предвидения в закона ред. Сочи, че с уведомление за извършено прехвърляне на вземания
с изх. № RVII00607, ведно с обратна разписка с изх. № RVII00607 и клеймо от 21.09.2018 г.,
изпратено до адреса на длъжника в гр. София, ж.к. Надежда, ул. ****, ПК: 1220, обратната
разписка е получена и подписана на 21.09.2018 г. от г-жа И. и в този смисъл уведомлението
за извършена цесия е надлежно връчено на домашните на ищеца, „със задължения да се
предаде“.
Отделно от това сочи и, че на 30.05.2022 г. самата С. А. Б. изпраща до ответника
молба, в която излага доводи за настъпила перемпция по изпълнително дело № 261/2010 по
описа на ЧСИ Г.Д. с peг. № 781 и за ненадлежното й уведомяване за извършената цесия. В
писмо, получено на 11.06.2022 г. лично от С. Б., „М.“ АД, освен Писмен отговор с изх.
№4071/10.06.2022 г., изпраща и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.
№ RVII00673. В този смисъл дори и да се приемело, че извършеното на 21.09.2018 г.
връчване е ненадлежно, то за такова следва да се приеме това от 11.06.2022 г., пораждащо
действие по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Сочи и, че е бил овластен от цедента да извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
за което прилага пълномощно, издадено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Поддържа и,
че уведомяването на длъжника не е част от фактическия състав на договора за цесия и
липсата му не се отразява на неговата валидност. Позовавайки се на съдебната практика на
ВКС, обективирана в решение № 209/28.11.2018 г. по дело №2530/2017 на ВКС, ТК, I т. о.,
счита, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяването на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: срещу С. А. Б., по издаден в полза на „Райфайзенбанк“ АД
изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение от 18.01.2010 г., по
3
ч.гр.д. №57/2010 г. , по описа на РС - Лом, е образувано изп. дело №261/2010 г., по описа на
ЧСИ Г.Д.; по искане на „Райфайзенбанк“ АД на 19.01.2018 г. е предприето изпълнително
действие, прекъсващо перемпцията и погасителната давност (спорно е какви действия са
били извършени след този момент, тяхната валидност и правен ефект); на дата 27.03.2018 г.
е сключен договор за цесия между „М.“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по силата
на който вземането, предмет на принудително изпълнение, е цедирано от банката на
ответното дружество, и настоящият ответник е бил конституиран като нов взискател по
изпълнителното дело с постановление от 04.06.2018 г. (спорно е дали и кога сключеният
договор за цесия е породил действие спрямо ищцата и от кой момент „М.“ АД следва да се
счита за новоконституиран взискател).
В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено,
че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са
неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес,
тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
4
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма
правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
В т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. Според мотивите на тълкувателния акт за давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена -
чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на
нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на
имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на
ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за
налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна и прекъсва давността – арг. от чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и гореизложената
съдебна практика относно условията и предпоставките, при които изпълнителното дело се
прекратява поради настъпила перемпция, а вземането се погасява по давност, намира
следното:
От приложеното в настоящото производство копие от изпълнително дело
№20107810400261 по описа на ЧСИ Г.Д., се установява, че същото е образувано от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу С. А. П.а и Р.Е. П., по депозирана молба от
01.04.2010 г. за събиране на вземания по изпълнителен лист от 18.01.2010 г., по ч.гр.д.
№57/2010 г., на Районен съд - Лом, за вземания, както следва: 284 902,99 евро или левовата
им равностойност от 556 985,35 лв., от които: сумата 271 449,21 евро или 530 681,21 лв. -
главница; просрочена лихва за периода от 25.05.2009 г. до 27.12.2009 г., в размер на 13 013,98
евро или 25 442,33 лв.; просрочена наказателна лихва за периода от 25.06.2009 г. до
29.12.2009 г., в размер на 439,80 евро или 859,81 лв., ведно с лихвата върху главницата от
30.12.2009 г., до окончателното плащане на вземането, и заедно с разноски в размер на 17
5
166,65 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид че по настоящото дело е отделено като безспорно обстоятелството, че
„Райфайзенбанк“ АД е образувала изп. дело №261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д. и доколкото
няма данни за подадено възражение в законоустановения към този момент двуседмичен срок
по чл. 414, ал. 2 ГПК (редакция на ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г.), то следва да се приеме, че
заповедта е влязла в сила след изтичане срока за възражение и от този момент е започнала
да тече нова погасителна давност, която всякога е пет години - аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД
и от обстоятелството, че заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от
определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237
от отменения ГПК (така и решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о.
на ВКС).
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Предвид гореизложеното до 26.06.2015 г. погасителна давност относно процесното
вземане не е текла, тъй като до този момент няма спор между страните, че е било образувано
и висящо изпълнително дело за вземанията по процесния изпълнителен лист. С доклада по
делото е отделено като безспорно обстоятелството, че по искане на „Райфайзенбанк“ АД на
19.01.2018 г. е предприето изпълнително действие, прекъсващо перемпцията и
погасителната давност, и от този момент е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност.
На 10.11.2016 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (чийто настоящ
правоприемник е „Обединена българска банка“ АД) и „М.“ АД е бил сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В чл. 2.1. от него е уговорено, че
вземанията ще бъдат определени и индивидуализирани по силата на Конкретен договор за
цесия. На 27.03.2018 г. между страните е сключен и Конкретен договор за цесия
(прехвърляне на вземания) – Приложение № 1 към рамковия договор, а в Приложение № 1А
са описани всички вземания, които са прехвърлени, включително и вземането, предмет на
настоящото производство.
С молба вх. №07775/20.04.2018 г. „М.“ АД уведомява ЧСИ Г.Д., че на 27.03.2018 г. е
сключен договор за цесия между него и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по силата на
който вземането, предмет на принудително изпълнение, е цедирано от банката на
дружеството. „М.“ АД моли да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело,
което е извършено с постановление от 04.06.2018 г.
Съдът намира за доказано, че по силата на твърдения договор на „М.“ АД са били
прехвърлени всички вземания по изп. д. № 261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д..
От приложеното на л. 85 пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №1569 от
12.04.2018 г. по описа на нотариус Ц.Д., се установява, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
е упълномощило „М.“ АД да уведоми по законоустановения ред всички длъжници по
вземанията, посочени в Приложение №1А към договора за цесия за извършеното
6
прехвърляне.
Уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор с изх. №
RVII00607 от 14.09.2018 г., ведно с обратна разписка с изх. № RVII00607 и клеймо от
21.09.2018 г., изходящо от цедента /стария кредитор/, чрез неговия пълномощник – новия
кредитор, е било връчено на адреса на длъжника в гр. София, ж.к. Надежда, ул. ****, ПК:
1220, като обратната разписка е получена и подписана на 21.09.2018 г. от г-жа И.. В
обратната разписка (л. 90 от делото) не е отбелязано в какво качество се връчва пратката на
това лице (лично, на пълномощник или на член от домакинството и каква е родствената
връзка), и предвид оспорването на ищцата, че до нея не е достигнало уведомление за
прехвърляне на вземането, то и следва да се приеме, че такова не е било надлежно връчено.
С. Б. обаче е узнала за извършената цесия на 11.06.2022 г., когато лично е получила
уведомление за прехвърляне на вземанията с изх. №RVII00673 от 30.05.2022 г., съгласно
приложената и неоспорена обратна разписка (л. 91-92). В този смисъл неоснователни са
твърденията й, че тя не е била уведомявана надлежно за извършената цесия.
Според чл. 429, ал. 1 от ГПК частните правоприемници на взискателя могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като
приемството се установява с писмени доказателства. Тази разпоредба въвежда изключение
от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези, очертани от титула на
изпълнение. В случая ответникът „М.” АД е частен правоприемник на титуляра по
издадения изпълнителен лист „Райфайзен България” ЕАД по отношение на вземането по
този изпълнителен лист, въз основа на договор за цесия от 27.03.2018 г.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
С оглед горните изводи, че ищцата е била уведомена за прехвърлянето на вземането
на 11.06.2022 г., то и следва да се приеме, че от тази дата всички поискани до 11.06.2022 г. от
цесионера „М.“ АД изпълнителни действия са произвели своя правен ефект. Такива действия
съставляват, депозираните от ответника молби, както следва:
- молба вх. № 16944/12.09.2018 г. (л. 481), с която взискателят „М.“ АД е поискал да
бъде извършена справка за наличие на трудов договор на С. А. Б. и ако има такъв да бъде
наложен запор върху трудовото й възнаграждение;
- молба вх. № 04781/28.03.2019 г. (л. 487), с която „М.“ АД е поискал да бъде
извършена справка за наличие на трудов договор на С. А. Б. и ако има такъв да бъде
наложен запор върху трудовото й възнаграждение, да бъдат наложени запори на
длъжниците върху открити банкови сметки, след извършване на справка в БНБ, както и да
бъде извършен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците, по постоянния
им адрес;
- молба вх. № 13345/22.08.2019 г. (л. 489), с която взискателят е поискал да бъде
извършена справка за наличие на трудови договори на длъжниците и ако има такива да бъде
наложен запор върху трудовото им възнаграждение, като на 23.08.2019 г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на С. А. Б., с което е наложен запор върху трудовото й
7
възнаграждение;
- молба вх. № 13260/04.11.2020 г. (л. 496), с която взискателят е поискал да бъде
извършен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците, по постоянния им
адрес;
- молба вх. № 05345/21.04.2022 г. (л. 508), взискателят е поискал да бъде извършена
справка за наличието на регистрирани моторни превозни средства собственост на С. А. Б. и
да бъде наложен запор върху тях, както и да бъде наложен запор върху открити банкови
сметки, след извършване на справка в БНБ и уведомяване за резултата от справката;
Визираните молби съдържат искания за предприемане на изпълнителни действия чрез
налагане на запори и според приетото в мотивите на т. 3 от коментираното ТР
№2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, са от естество да прекъснат
погасителната давност, тъй като съставляват активно поведение на кредитора. Дори и да се
възприеме тезата на ищцата, че до уведомяването й за извършената цесия тези действия на
взискателя не са валидни, материалноправният им ефект касателно прекъсването на теклата
погасителна давност се е проявил на 11.06.2022 г.. С оглед отделеното между страните
безспорно обстоятелство, че по искане на „Райфайзенбанк“ АД е предприето на 19.01.2018 г.
изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност, то и новата петгодишна давност
изтича на 19.01.2023 г., но преди този момент тя е била прекъсната на 11.06.2022 г. по вече
изложените съображения. След този момент с молба вх. № 17977/22.12.2023 г. (л. 542 от
и.д.), с която взискателят е поискал да бъде извършена справка за наличие на трудов договор
на С. А. Б. и ако има такъв да бъде наложен запор върху трудовото й възнаграждение,
започналата да тече на 11.06.2022 г. погасителна давност отново е била прекъсната, и
обективно новата петгодишна такава не изтекла до приключване на делото пред настоящата
съдебна инстанция.
Предвид приетото в т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г., по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК
на ВКС, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, то и е без правно значение дали
подадените от „М.“ АД молби за налагане на запори до датата на уведомяването на
длъжника за извършената цесия (11.06.2022 г.) са депозирани по изпълнително дело, по
което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ето защо, след извършеното
прехвърляне на вземания, изброените по-горе изпълнителни действия, поискани от новия
кредитор - цесионер, са годни да прекъснат все още неизтеклата погасителна давност,
поради което предявеният от ищцата иск по чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответника следва да се присъдят юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., като
8
съдът съобрази, че ответникът е подал отговор на исковата молба и макар делото да е
приключило в едно съдебно заседание, дружеството е депозирало молба от 02.12.2024 г., в
която е изразило становище с характера на писмена защита.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ж.к. „Лозенец“, ул. ****, чрез адв. Ч. П., срещу „М.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ****, чрез юрк. Ж. Т., иск с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК, за
установяване, че ищеца не дължи на ответника, поради погасяване по давност на суми по
изп. д. № 261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д., образувано по изпълнителен лист от 18.01.2010
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
18.01.2010 г., по ч.гр.д. № 57/2010 г., по описа на PC Лом, както следва: 530 908,51 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното й изплащане;
508 956,90 лв. - лихви; 222 лв. - неолихвяемо вземане.
ОСЪЖДА С. А. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ж.к. „Лозенец“,
ул. ****, чрез адв. Ч. П., да заплати на „М.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, чрез юрк. Ж. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9