Решение по дело №485/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н        И       Е  № 143

 

гр. Кюстендил, 04.06.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на деветнадесети февруари

през двехиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Ваня Богоева

                                                                                                     Евгения Стамова

при секретаря Вергиния Бараклийска

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева              в. гр. д. № 485

по описа за 2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Адв. Ю.С. ***, кантора 18 в качеството й на процесуален представител по пълномощие на М.И. М. с адрес *** е обжалвала с въззивна жалба решение № 500/05.11.2018 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр. д. № 1306/2018 г. по описа на същия съд

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивницата против „Напоителни системи” ЕАД, клон „Струма-Места” със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул.”***” № *** иск с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.188, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 72/29.05.2018 г. на управителя на „Напоителни системи” ЕАД, клон „Струма-Места”, инж. Г.Т. с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка” и същата е осъдена да заплати на „Напоителни системи” ЕАД, клон „Струма-Места” сумата от 100 лева, представляваща разноски по водене на делото /юрисконсултско възнаграждение/.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло. Приема се за неправилен.. Иска се отмяната му  и уважаване на иска..  Въззивницата чрез процесуалния си представител поддържа становище за необоснованост на съдебното решение, поради неправилно установена фактическа обстановка, поради неправилно обсъждане на събрани по делото гласни и писмени доказателства. Прави се изложение на фактическата обстановка по начина, по който севъзприема от въззивницата. Опровергават се фактически изводи на първоинстанционния съд и се акцентира на факти и обстоятелства касаещи трудовото правоотношение между страните. Твърди се, че липсата на подпис на ищцата и дата на връчване на представената като доказателства длъжностна характеристика обосновават извод за това, че не е връчвана на ищцата. Също така се сочи, че не е взето предвид обстоятелство, по което страните не спорят, а именно това, че за даден период от периода, през който се твърди да е извършено нарушение на трудовата дисциплина ищцата е била в отпуск. Според въззивницата този факт е достатъчен за изключване дисциплинарната й отговорност. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилното приложение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Поддържа се  становище за това, че процесната заповед е издадена в нарушенине на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея липсват изложени мотиви. Иска се обжалваното решение да бъде отмнено и да бъде уважен  иска. Ппретендира разноски по водене на делото..     

Въззиваемият „Напоителни системи” ЕАД, клон „Струма-Места” със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул.”***” № *** изразява становище на неоснователност на въззивната жалба и иска решенинето на ДнРС да бъде потвърдено като правилно. Изложените доводи за неправилност изразяваща се  в незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение се приемат за неоснователни. Претендира разноски по водене на делото.

КнОС след катопрецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и клед преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и по нея страните не спорят.

Страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 9/15.07.1997 г., по силата на който ищцата заемала длъжност «техник водно строителство» в ответния клон – нейн работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.   С допълнително споразумение от 25.06.2012 г. към трудов договор № 9/15.07.1997 г., трудовото правоотношение между страните е изменено, като ищцата е приела да изпълнява задълженията за длъжността «ръководител звено ХТР-Перник» до назначаване на титуляр и за така заеманата длъжност е уговорено да се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 200 лева. Както правилно е приел и първоинстанционният съд трудовата функция за тази длъжност е изпълнявана от ищцата, включително към момента на последващи сключени между страните допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение досежно размера на трудовото възнаграждение както за основната длъжност, така и за допълнителната, които допълнителни споразумения са посочени подробно в обжалваното решение.

В ХТР-Перник на основание Заповед № 27/16.03.2018 г. на управителя на клон «Струма-места» на 20.03.2018 г. била извършена проверка от назначената с горепосочената заповед комисия и бил съставен протокол № 1/30.03.2018 г. В протокола са отразени подробно установени от комисията нарушения във връзка със съхраняване на гориво-смазочни материали, надлежното оформяне на документите на служебните автомобили и ползването им.

По повод констатираните нередовности от ищцата са поискани обяснения и същата по реда на чл. 193 от КТ е депозирала такива с вх. № 813/28.05.2018г., от съдържанието на които се установява, че същата е дала обяснения въввръзка с всяко нарушение. В тях изрично е посочено, че са във връзка със заповедта, с която са поискани, както и

                                                               

- 2 -

горепосочения протокол. липсва твърдение за неяснота относноестесвото и обема на трудовите функции, които ищцата е изпълнявала на длъжността ръководител ХТР». 

Със Заповед № 72/29.05.2018 г. на управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, клон „Струма-Места" на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина изразяващи се в неизпълнение на задължения по допълнително заеманата длъжност - занижен контрол в ХТР-Перник и по-конкретно:  във връзкас изготвяне на досиета за налични МПС в ХТР-Перник, съставянето на пътни листове и др. съпътстващи документи и констатирани разлики между изписаните смазочни материали и наличните количества, с което същата е нарушила основните си задължения по трудовото правоотношение, съгласно чл.187, ал. 1, т. 9 и т. 10 от КТ, във вр. с чл. 56 от ПВТР /в сила от 05.06.2015г. и одобрен от изп. директор на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД/, Наредба № 1 за организиране контрола над автомобилите и водачите им и Приложение № 11 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз» . 

 В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като са разпитани  свидетелите К. К., А. Б., А.П. и К. М. във връзка с данните относно извършената проверка на 20.03.2018 г.. Свидетелите К. и Б. в показанията си сочат къде и как са съхранявани ГСМ – на различни места, а са проверявани съответните наличности само на едно от тях., като твърят, че констатираните несъответствия се дължат на тези обстоятелства Свидетелите П.и М.са участвали при извършвани на проверката и в показанията си потвърждават констатираните нарушения при отчитане на горивото, разходвано от служебните автомобили, оформянето на документите на служебните автомобили и реда и начина на управление на същите.

След налагане на дисциплинарното наказание на ищцата е издадена заповед № 86/21.06.2018 г. на управителя на ответния клон, с която са определении редит и начина  за работа със служебните автомобили , съставяне на необходима документация във връзка с тях и др, както и лицата отговарящи за това.

Не се спори между страните, че за периода от 18.12.2017 г. до 19.01.2018 г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск и този период е част от периода , за който са констатиран нарушенията.

С първоинстанционното решение предявеният иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.1 КТ е отхвърлен като неоснователен. решението е обжалвано от ищцата.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Изводите на първоинстанционния съд относно наличие на нарушения на трудовата дисциплина сочени в процесната заповед, относно спазване реда за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, съобразно правомощията й по чл. 272 от ГПК.

Правният спор между страните касае законосъобразността на наложеното наказание на ищцата „забележка”.

Предвид установената от настоящата нистанция фактическа обстановка следва извод за това, че парвилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че соченото неизпълнение на трудови задължения касаят заемана от ищцата длъжност, т.е работята, която допълнително е приела да изпълнява по предвидения в КТ ред.По делото липсват доказателства установяващи за ищцата да е съществувала неяснота относно вида и обема на трудовите функции за длъжността ”ръководител ХТР”, както при сключване на допълнително споразумение за тази длъжност, така и по време на съществуване на трудовото правоотношение, включително и при ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Твърдения за това са зиложени в исковия процес. Анкентирасе на това, че същата е била назначена на друга длъжност, за която й е връчена длъжностна характеристика. По делото липсват доказателства да й връчвана срещу подпис изготвената длъжностна характеристика за процесната длъжност. От това обаче предвид изложеното по-горе не следва извод за това, че ищцата не е била наясно какви са трудовите й задължения., нито че ненадлежно е заемала допълнително заетата от нея длъжност. За процесната длъжност е сключено допълнително споразумение обективиращо надлежно постигнато съгласие между страните по трудовото правоотношение, за един продължителен период от време ищцата е работила като „ръководител ХТР” и е получавала трудово възнаграждение. Представените от нея писмени обяснения касаят оп същество констатираните нарушения свързани с начина на организиране на работата и отчетността при ползване на служебни автомобили, други съоръжения и ГСМ.

Предвид това зиложените във въззивната жалба доводи за неяснота у ищцата кави са трудовите й задължения, поради невръчена срещу подпис длъжностна характеристика са неоснователни.

Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на процесната заповед, поради това, че в периода сочен в протоколът на комисията извършила проверката е включен и период, през който ищцата е била в платен годишен отпуск. Несъмнено, през периода на ползван годишен отпуск ищцата не е осъществявала трудовите функции на заеманата от нея длъжност  и не може да бъде ангажирана отговорността й за неупражнен контрол. Това обаче не е основание за отмяна на процесната заповед, тъй като същественото в случая е това, че периодът на платен годишен отпуск касае само част от периода на извършената проверка, който е много по-продължителен.

Неоснователни са и дводите за допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание. Посочената разпоредба е спазена. В процесната заповед за посочени общо допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, но изрично е посочено, че са отразени в протокола от извършената проверка, като съдържанието на този протокол  представлява част от тази заповед, след като е налице препращане към съдържанието му, с което ищцата е била запозната към момента, в който са и поискани обяснения при спазване на реда установен с разпоредбата на чл. 193 от КТ.

В първоинстанционното решение не е обсъдено прието по делото писмено доказателство- заповед № 86/21.06.2018 г, която е издадена след налагане на дисциплинарното наказание на ищцата. Това обаче не обуславя извод за допуснато

 

                                                                                - 3 -

процесуално нарушение налагащо отмяна на обжалваното решение. Необсъждането на това доказателство не опорочава обжалваното решение и в смисъл на необонованост, тъй като не води до изводи различни от гореизложените.

Разбирането на ищцата е, че преди издаването на тази заповед е съществувала асолютна неяснота за начина,  по който следва да с осъществува организацията на работа със СС служебните автомобили, отчетността свързана с тях и разходване на ГСМ. С тази заповед предвид констатирани множество нарушения са разписани практически правила при осъществуването на тази дейност, която обаче е нормирана с подзаконови нормативни актове и съставени вътрешни правила, които е следвало да бъдат спазвани, като необходимо е да се поясни, а това ясно е посочено и в съдържанинето на процесната заповед, че дисциплнарната отговорност на ищцата е ангажирана, не за конкретнои нарушения при съставяне на пътни листове, друга документация, отчетност на ГСМ и работа ссъс служебни автомобили, а за липсата на упражнен контрол, тъй като същата е била ръководител на съответния ХТР.

Предвид изложеното следва извод за това, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищцата по чл. 188, т. 1 от КТ е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й.

Решението на ДнРС, с което искът с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.1 КТ е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид  неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се следват разноски по водене на делото. На въззиваемата страна се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Воден от горното, КнОС   .  

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 500/05.11.2018 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр. д. № 1306/2018 г. по описа на същия съд

ОСЪЖДА М.И. М.с адрес ***, със съдебен адрес ***, кантора 18, адв. Ю.С. да заплати на „Напоителни системи” ЕАД, клон „Струма-Места” със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул.”***” № *** сумата от 50 лева, разноски по водене на делото във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: