Р Е Ш Е Н И Е
5140
/ 22.11.2019
г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, ХІV състав в открито
заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4620
по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.Л.А. с ЕГН **********
***” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК **,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов за заплащане на сумата 2611.60 лева
/след допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/ като част от общо дължимо обезщетение в размер на 3500 лева за имуществени вреди, причинени
на л.а. БМВ 316 И, с ДК № В 6698 НС,
причинени от л.а. Нисан Патфайндер, с ДК № В 6295 ВА, управляван от Мехмед Асанов
при ПТП на 03.12.2018 год. в гр. Варна, по щета № **********/04.12.2018 г. Твърденията
са, че застрахователят дължи обезщетение за настъпило застрахователно събитие
за увредени детайли съгласно опис-заключение. Ищецът моли за уважаване на иска
и заплащане на разноски за производството.
Ответното дружество с
представения по реда на чл.131 ГПК отговор оспорва предявеният иск като
неоснователен по изложените възраженията
в отговора. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
Оспорва да е причинен деликт от водача на лек автомобил „Нисан Патфайндер"с per. № В 6295 ВА, застрахован при него, не е
доказана вината и механизма на ПТП, както и твърдяната
причинно-следствена връзка .между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени вреди. Съставеният от
участниците двустранен констативен
протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава и от същия
не се установят твърденията в молбата. Счита, че е налице съпричиняване на
вреди от страна на водача на увредения автомобил. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишено и моли при
уважаване на иска, същото да бъде съобразено с
настъпилите вреди. Застрахователят не е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение, на чл.380
от КЗ и не са му представени всички документи, поискани от него. Моли
за отхвърляне на иска, а в евентуалност за уважаването му в размер на
действителните вреди.
В
съдебно заседание ищецът чрез
процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло като
ответникът му заплати и разноски за производството.
Ответникът
е представил писмено становище с което поддържа отговора и оспорва предявеният
иск като моли за отхвърлянето му и
заплащане на разноски от страна на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от
03.12.2018 г. се установява, че на същата
дата в град Варна автомобилът на ищеца ЧМВ 316 И, с рег.№ В 6698 НС е бил
ударен отзад при изчакване на червен сигнал от л.а Нисан
Патфайндер с ДК № В6295ВА, управляван от Мехмед
Асанов.
На 04.12.2018 г. е съставен опис
на щета, а на 13.12.2018 г. е съставен втори опис на щета след повторен оглед
на автомобила. Описани са увредени детайли: стоп ляв, врата на багажник, панел под
стоповете, панел заден ляв, престилка задна, греда багажник напречна, основа
стоп ляв и рамка багажник лява. Съгласно
калкулация на щета № **********/04.12.2018 г. е определено обезщетение в размер
на 564.98 лева.
Между страните няма спор, че
обезщетение не е изплатено на ищеца.
Между страните няма
спор, че уврежданията и ударът по автомобила на ищеца БМВ 316 И с рег.№ В6698НС
са в задната част на автомобила и са причинени от движещият се зад него
автомобил Нисан
Патфайндер с ДК № В6295ВА, управляван от Мехмед
Асанов.
От заключението на САТЕ, което съдът
възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
описаните щети могат да бъде получени при механизма, описан в съставения от участниците
в ПТП протокол от 03.12.2018 г. и е възможно
същите да възникнат при този механизъм. Стойността
за ремонт и подмяна на увредените
детайли с нови части е 1066.00 лева, а разходите
за труд са 1146.60 лева и за материали 399.00 лева. Необходимата сума за ремонт на автомобила
включваща посочените по-горе стойности е 2611.60 лева.
В настоящият случай не се оспорват
твърденията в молбата за механизма на настъпило застрахователно събитие на 03.12.2018
г. Твърденията в молбата за механизма на ПТП и вида на щетите се
подкрепят както от представените писмени доказателства, така и от
заключението на САТЕ, възприето от съда съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК.
От
събраните в производството доказателства съдът приема за установени твърденията
в молбата и наличието на основание за ангажиране отговорността на
застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432,
ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В
ал.3 е посочено, че по застраховка
"Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят
отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
По
отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл.429, ал.1 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. По силата на чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006 г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.429, ал.1 КЗ . В нормата
на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Съгласно КЗ обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№
652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.
Със
същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение
по чл.432, ал.1 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на
вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
Предвид горното съдът намира, че в
настоящия случай следва да се възприемат стойностите за ремонт на увредения
автомобил, собственост на ищеца, които са посочени от вещото лице по приетото заключение на САТЕ.
Посочените от експерта стойности не
са оспорени от ответното дружество. При липсата на оспорвания в този смисъл, съдът
намира, че предявеният иск срещу застрахователя
е основателен и доказан по размер за сумата 2611.60 лева, представляваща стойността
на дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № **********/04.12.2018
г. Претенцията до размера на 3500 лева е недоказана по размер, но доколкото
искът за заплащане на сумата 2611.60
лева е предявен като частичен и същият е установен по размер, то същият е основателен и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ответникът
следва да заплати на ищеца разноски
за производството в размер на 739.46 лева, която сума включва държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски
хонорар съгласно договор за правна помощ
и съдействие серия Б № ********** от 12.105.2019 г.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ****, представлявано от Стоян Станимиров Проданов да заплати
на Р.Л.А. с ЕГН ********** сумата 2611.60 /две хиляди шестстотин и
единадесет лева и 60 ст./ лева, представляваща
част от претендирано застрахователно обезщетение в размер на 3500
лева за имуществени вреди на л.а. БМВ
316 И, с ДК № В 6698 НС, причинени от л.а. Нисан Патфайндер, с ДК № В
6295 ВА, управляван от Мехмед Асанов, настъпили при ПТП на 03.12.2018 год. в
гр. Варна, по щета № **********/04.12.2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на молбата – 25.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432 КЗ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов да заплати на Р.Л.А. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 739.46 /седемстотин
тридесет и девет лева и 46 ст./ лева на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: